Книга за операта

Лирични сцени в три действия (седем картини)

Либрето Пьотр Чайковски и Константин Шиловски

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Ларина, помещица — мецосопран

Олга — сопран

Татяна, нейни дъщери — мецосопран

Филипевна, бавачка — алт

Евгений Онегин — баритон

Ленски — тенор

Княз Гремин — бас

Ротни — бас

Зарецки — бас

Трике, французин — тенор

Селяни, селянки, гости на бала, помещици, дами, офицери.

Действието се развива в Петербург и на село през 20-те години на миналия век.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Времето от май 1877 до януари 1878 г. за Чайковски е изпълнено с огромно напрежение. Тогава той завършва две от най-значителните си произведения — Симфония №4 и операта „Евгений Онегин“. На 7 януари 1878 г. Чайковски пише на брат си Анатолий: „… Вчера и днес седях без да стана, и днес завърших своята мила симфония.“ Един месец по-късно, на 13 февруари той му съобщава: „… Днес завърших операта си и я изпратих.“ Същия ден той пише до Надежда фон Мек „Днес изпитвам голяма наслада от съзнанието, че завърших две големи произведения, с които отидох значително по-напред…“

Идеята за създаването на операта „Евгений Онегин“ дава певицата Лизавета Лавровска. В писмо до брат си Модест от 18 май 1877 г. Чайковски пише: „Миналата седмица бях у Лавровска. Водеше се разговор за сюжети на опери. Лизавета Андреевна изведнъж каза: «А бихте ли взели „Евгений Онегин“?» Тази мисъл ми се стори дива и аз нищо не отвърнах. След това се замислих и ми се стори, че идеята е възможна, увлякох се от нея и се реших. Прекарах безсънна нощ, резултатът от която беше един сценарий на чудесна опера по текст на Пушкин…“ Чайковски възлага написването на либретото на Константин Шиловски, но и сам работи над него. В края на краищата от работата на Шиловски остават само стиховете на куплетите на Трике, а всичко останало композиторът написва сам. Премиерата на „Евгений Онегин“ е на 29 март 1879 г. Операта се изпълнява от студентите на Московската консерватория под диригентството на Николай Рубинщайн. Наскоро след това се поставя и в Болшой театър.

Първото представление на „Евгений Онегин“ в България е изнесено от Оперната дружба през 1919 г. с диригент Тодор Хаджиев и режисьор Христо Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Вдовицата Ларина живее самотно в своето имение на село с двете си дъщери — Татяна и Олга. По случай завършването на жътвата селяните от имението донасят на господарката си един сноп и пеят песни. Годеникът на Олга, младият поет Ленски, идва на гости и води своя приятел Евгений Онегин, който ужасно скучае тук на село. Мечтателната Татяна от пръв поглед се влюбва в Онегин.

Татяна напълно е завладяна от чувствата си към Онегин. Те не й дават покой и девойката решава да напише писмо до своя избраник. В него тя му признава любовта си и го моли за среща.

Татяна с трепет и вълнение очаква в градината Онегин. Той идва и учтиво, но студено казва на девойката, че не може да отговори на нейните чувства. Отказът на Онегин дълбоко разстройва Татяна.

По случай именния ден на Татяна в имението на Ларина са дошли много гости. Французинът мосю Трике, обкръжен от гостите, пее куплети, посветени на Татяна. Ленски е довел отново Онегин, който и тук изпитва скука. За да се развлече и подразни Ленски, Онегин започва да ухажва лекомислената Олга. Влюбеният Ленски е възмутен от държанието на своя приятел и от суетността на годеницата си. Той невъздържано отправя обвинения и обиди към Онегин. Избухва свада. Изпадналият в отчаяние Ленски хвърля ръкавицата си на Онегин. Напразно присъствуващите се стремят да помирят приятелите. Те ще се дуелират на другия ден.

В ранното утро Ленски със секундантите си е пристигнал на мястото на дуела, но неговите мисли са отправени към Олга. Онегин пристига със закъснение и за секундант води своя камердинер. И двамата бивши приятели разбират цялото безсмислие на този дуел, но фалшивото им чувство за достойнство не им позволява да се сдобрят. Секундантът Зарецки дава знак, отеква изстрел и Ленски пада убит.

След смъртта на Ленски Онегин е заминал задълго в чужбина. Завърнал се в Петербург, той е поканен на бала на своя стар приятел княз Гремин. За своя голяма изненада Онегин познава в съпругата на Гремин Татяна. Князът разказва на Онегин за щастливия си живот и му представя своята жена. Тя студено го поздравява и се отдалечава. Онегин чак сега разбира какво е направил, като е отблъснал нейната любов. За пръв път той е обхванат от пламенни чувства и решава на всяка цена да се срещне с Татяна.

Татяна все още обича Онегин и сега с вълнение чете неговото писмо. Влиза Онегин. Без да дочака отговор, той е дошъл при нея и й разкрива обзелите го чувства. Татяна му разказва за своите страдания, но на молбите за прошка на Онегин отговаря, че миналото никога няма да се върне. Тя ще остане вярна на своя съпруг. Отчаяният Онегин остава сам на света …

МУЗИКА

Чайковски пише музиката на „Евгений Онегин“ с много желание и страст. Него не могат да го разубедят близките му, че от този сюжет не става опера. Той пише на брат си Модест: „Нека моята опера бъде несценична, нека в нея няма действие, но аз съм очарован от стиховете на Пушкин и пиша музика, защото тя ме привлича …“. А на фон Мек съобщава: „Музиката си пиша искрено и на тази искреност възлагам всичките си надежди… Имах възможност да водя няколко интересни разговори с писателя граф Лев Николаевич Толстой. Той ме убеди, че онзи художник, който не работи по вътрешно убеждение, а разчита само на ефектите и насилва своя талант, за да се хареса на публиката, не е никакъв художник…“

Музиката на Чайковски в „Евгений Онегин“ отговаря напълно на силата и въздействието на Пушкиновата поезия. Тя е пълна със сърдечна лирика, задушевност, топлота и искреност. Някои от сцените в операта бележат върхове в творчеството на Чайковски, като например цялата втора картина — писмото на Татяна. Изобщо образът на Татяна е един от най-хубавите, най-завършените, най-цялостните и дълбоко психологични образи в цялата оперна литература. Също така трябва да се отбележат двете арии на Ленски — от първа картина („Във Вашия дом“) и от пета картина (предсмъртната „Къде, къде“). Изключителна по своето въздействие е и арията на княз Гремин, изпълнена със спокойна мъжественост и достойнство. Наситени с много емоционалност са и арията на Онегин от трета картина; финалната сцена Татяна—Онегин и др.

Опера в три действия (шест картини)

Либрето Виктор Буренин и Пьотр Чайковски

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Мазепа, хетман — баритон

Кочубей — бас

Любов, негова жена — мецосопран

Мария, тяхна дъщеря — сопран

Андрей — тенор

Орлик, палач — бас

Искра, приятел на Кочубей — тенор

Пиян казак — тенор

Казаци, гости, слуги на Кочубей, войници, монаси и др.

Действието се развива в Украйна в началото на XVIII в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Чайковски е на четиридесет години и е автор на шест опери, когато решава да пише „Мазепа“. След „Евгений Онегин“ сега композиторът за втори път се обръща в оперното си творчество към Пушкинов сюжет. Върху поемата „Полтава“ са правени и други опити за написване на опера, но са били несполучливи. Либретото на „Мазепа“ написва поетът Виктор Буренин (1841–1926) и го предлага на композитора Давидов — тогава директор на Петербургската консерватория. Обаче Давидов не се решава да пише опера върху сюжета на популярната Пушкинова поема и либретистът предлага текста на Чайковски. Композиторът се съгласява и започва работа над него през лятото на 1881 г. В процеса на работата обаче Чайковски прави много промени в текста, като го доближава по-близко до Пушкиновия оригинал. След две, години срок твърде дълъг за Чайковски — операта бива завършена. Премиерата на „Мазепа“ излиза почти едновременно в Москва — на 15 февруари, и в Петербург — на 19 февруари 1884 г.

„Мазепа“ е била изнесена за пръв път в България от Софийската народна опера през 1937 г. с диригент Емил Купер и режисьор Петър Райчев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Мария, дъщерята на Кочубей, е влюбена в стария хетман Мазепа. Тя с трепет очаква идването на хетмана в дома на баща й. Младият казак Андрей разкрива на Мария силните си чувства, но тя го отблъсква. Пристига Мазепа, когото посрещат с почит в дома на Кочубей. Мазепа е доволен от вниманието, което му оказват в гостоприемния дом, и преди заминаването си поисква от Кочубей ръката на Мария. Бащата на Мария е дълбоко възмутен от предложението на седемдесетгодишния Мазепа и го изпъжда от дома си. Но разгневеният хетман повиква стражата си и пред всички предлага на Мария да му стане жена. Мария не може да устои на увлечението си към Мазепа и се хвърля в прегръдките му. Кочубей е покрусен от сполетялото го нещастие. Бащата на Мария е разбрал още, че Мазепа има намерение да откъсне Украйна от Русия и решава да уведоми за това царя. Той написва донесението си и го изпраща на цар Петър по Андрей.

Царят не е повярвал на Кочубей и го е предал в ръцете на Мазепа. Окованият във вериги Кочубей очаква смъртната си присъда. Хетманът е изпратил Орлик да го разпитва и да разбере къде е скрил съкровищата си. Кочубей казва, че е имал три богатства, които му е откраднал Мазепа. Това са честта му, честта на дъщеря му Мария и отнетата възможност за отмъщение.

Мазепа е смутен от мисълта, как ще постъпи Мария, когато разбере, че той, Мазепа, е осъдил на смърт собствения й баща. Това обаче не му пречи да нареди на Орлик да извърши екзекуцията на Кочубей още на другата сутрин. Мария нищо не знае за съдбата на баща си. Хладното отношение на Мазепа към нея я тревожи. Внезапно идва майка й, която тайно се е промъкнала тук, и съобщава на дъщеря си за готвената екзекуция на Кочубей. Ужасената Мария тръгва с майка си.

Мазепа е наредил да се събере народът, за да присъствува на обезглавяването на Кочубей и неговите привърженици. По негово нареждане довеждат осъдените. В момента, когато ги изкачват на ешафода, пристигат Мария и майка й. Но те не могат да попречат на убийството.

Руските войски са спечелили битката при Полтава и сега преследват бягащите шведи. Сред войниците е и Андрей. Той през цялото време е търсил Мазепа, но без успех. Изменникът е избягал. На бойното поле тихо се промъкват Мазепа и Орлик. Андрей ги вижда и се хвърля срещу омразния хетман, но той го пронизва със сабята си. Неочаквано се появява обезумялата Мария. Напразно Мазепа се опитва да я успокои. Тя не го познава. Орлик напомня на хетмана, че преследвачите им са наблизо, и двамата избягват. Мария се навежда над ранения Андрей, без да го познае. Казакът умира под звуците на приспивната песен на безумната Мария …

МУЗИКА

Чайковски е написал музиката на операта „Мазепа“ с желанието да разкрие дълбоко и пълно личните драми на героите. Историческата обстановка му е послужила само като фон за развитието на музикалното действие. Стремежът на композитора да изгради широки и богато нюансирани музикални образи на главните герои го е накарал да придаде на някои от тях и черти, които ги отделят до известна степен от Пушкиновите първообрази. Така например в характеристиката на Мазепа има повече лирични чувства, повече душевност, която в дадени моменти противоречи на неговите действия. Най-топъл и ярък е образът на Мария. Чайковски с особено голяма любов е обрисувал нейния душевен лик. У нея има толкова чистота, че това я прави по-наивна, по-заслепена в своята любов. В музиката на „Мазепа“ на оркестъра е поверена много по-широка роля, отколкото в която и да е предишна опера. Забелязват се и повече елементи на звукова живопис. Тук Чайковски използува и редица народни теми, които е разработил с блестящо майсторство. Особено впечатление прави оркестровото встъпление на операта и въведението към трето действие, известно и като симфонична картина под името „Полтавската битка“. Операта изобилствува от великолепни хорове, между които хорът на девойките от първа група, хорът в картината на екзекуцията и др.

В музиката преобладават две основни тенденции: напрегнатият драматизъм, често достигащ до трагедийност, и лириката. Като най-силни и въздействуващи епизоди могат да се посочат — решението на Мария да стане жена на Мазепа в края на първа картина, арията на Кочубей „Какво е смъртта“ от трета картина, сцената на екзекуцията — пета картина, и дуетът на Мария и Мазепа в последната картина. Изпълнени с нежна лирика са арията на Мария от първа картина, арията на Андрей от началото на последната картина, песента на Любов от втора картина и др.

Опера в три действия (седем картини)

Либрето Модест Чайковски

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Герман — тенор

Граф Томски — баритон

Княз Елецки — баритон

Чекалински — тенор

Сурин — бас

Чаплицки — тенор

Нарумов — бас

Разпределител — тенор

Графинята — мецосопран

Лиза — сопран

Полина — алт

Гувернантка — мецосопран

Маша — сопран

В интермедията:

Прилепа — сопран

Миловзор (Полина) — алт

Златогор (Граф Томски) — баритон

Народ, гости, бавачки, деца, картоиграчи и др.

Действието се развива в Петербург в края на XVIII в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Както е известно, Чайковски винаги е водил обширна и подробна кореспонденция, в която дава много данни за своята творческа работа. В едно писмо до меценатката си фон Мек от 26 декември 1889 г. композиторът дава твърде обилни сведения за написването на „Дама пика“: „Избрах за сюжет на новата си опера «Дама пика» от Пушкин. Това стана така. Преди три години брат ми Модест написа либрето върху «Дама пика» по молба на някой си Кленовски, но той се отказал да напише музиката. Директорът на театрите Всеволожски предложи аз да напиша операта и то още за следващия сезон. Той ми каза това свое желание, и тъй като то съвпадаше с моето решение да избягам за известно време от Русия и да се заема с писане, аз се съгласих…“ А в писмото си от 7 февруари 1890 г. до Юлия Шпажинска, жена на писателя Шпажински, който е автор на либретото на операта „Чародейка“, композиторът отбелязва: „… Либретото бе написано не от друг, а от брат ми Модест. Аз го прочетох и то ми хареса. Един прекрасен ден реших да оставя всичко, т.е. и Петербург, и Москва, и много други градове в Германия, Белгия и Франция, където имах покани за концерти, и да замина някъде в чужбина… И ето сега живея във Флоренция, имам твърде удобно и осигурено от нашествието на познати убежище, в което преди осем дни започнах своята работа. Работя с най-голямо желание и със съзнанието, че все още не съм се изчерпал и че операта ще стане хубава…“

Чайковски работи бързо и напрегнато върху „Дама пика“ и я завършва за 44 дни — от 1 февруари до 15 март 1890 г. Оркестрацията завършва на 20 юни с. г. Първото изпълнение на операта е на 19 декември 1890 г. в Петербург.

Премиерата на „Дама пика“ в България е изнесена през 1926 г. в София. Диригент е бил Юрий Померанцев, а режисьор — И. Осипов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Лятната градина е пълна с разхождащи се. Тук са Сурин и Чекалински, които говорят с безпокойство за приятеля си Герман. Напоследък той е станал много мрачен. По цели нощи прекарва в игралния дом, но сам не играе. Към тях се приближава Герман, придружен от граф Томски. Младият офицер разказва на Томски, че е влюбен безумно в една непозната, но тъй като девойката е богата, той не може да се надява на взаимност. Идва Елецки и с радост съобщава на приятелите си, че ще се жени. В този момент минава Лиза, придружена от Графинята. Герман е обхванат от отчаяние: неговата прекрасна непозната любима се оказва годеница на Елецки. Мрачният вид на Герман вдъхва страх у Лиза и тя помолва Елецки да я отведе. Томски разказва една любопитна случка от младостта на Графинята. Тя била най-красивата жена в Париж, която наричали Московската Венера. Веднъж красавицата проиграла на комар цялото си състояние, но успяла да узнае от влюбения в нея магьосник Граф Сен-Жермен тайната на трите карти и чрез нея си възвърнала загубеното. Сурин и Чекалински на шега предлагат на Герман да принуди Графинята да му открие тайната на трите карти. Обхванат от страстната си любов към Лиза, Герман решава на всяка цена да спечели любовта й.

Лиза е измъчвана от тежки мисли. Тя не се радва на предстоящата си сватба с граф Елецки. Девойката е влюбена в мрачния офицер, но същевременно се страхува от него. Внезапно през балкона се вмъква Герман, който й разкрива пламенната си любов. Той й доверява, че е решил да умре, защото не може да живее без нея. От Лиза младежът разбира, че любовта му е споделена. Влиза Графинята и Герман едва успява да се скрие. Сега младият офицер се сеща за тайната на трите карти и решава да я научи. На маскения бал в дома на петербургски дворянин, Сурин разказва на приятелите си, че Герман е повярвал в легендата за трите карти. На бала са Лиза с Елецки, който е озадачен от безразличието на годеницата си. Идва Герман и намира оставената му от Лиза бележка, с която го моли да я почака след представлението. Сурин и Чекалински продължават шегата си с Герман и му говорят за тайната на Графинята. Започва представлението, което забавлява гостите. Без да бъде забелязана, Лиза успява да даде на своя любим ключа от стаята си и му определя среща през следващата вечер. Герман вижда Графинята и отново е обзет от мисълта за тайната на трите карти. Ако той успее да я научи, богатството, което ще спечели, ще му даде възможност да се ожени за Лиза.

Герман тайно се промъква в стаята на Графинята. Едва успява да се скрие, когато старата жена пристига, придружена от своите прислужнички. Графинята се унася в спомените си от младостта и заспива; Неочаквано й се явява Герман, който я моли да му разкрие тайната на трите карти. Уплашената старица не отговаря и Герман я заплашва с пистолета си. От силното вълнение Графинята умира, а Герман изпада в отчаяние, че не е успял да научи тайната й.

Герман в стаята си в казармата чете писмото на Лиза. Девойката не вярва, че той е причина за смъртта на Графинята и го моли за среща. Споменът за предишната вечер довежда Герман до ужас. В болното му въображение се явява видението на Графинята. Тя му казва да се ожени за Лиза и му съобщава тайната на трите карти — това са тройка, седморка и туз.

Лиза с нетърпение очаква Герман на определената среща. Най-после той идва възбуден и разказва на Лиза за видението и за разкритата тайна на трите карти. От думите му девойката се убеждава, че Герман е причина за смъртта на леля й. Обезумял, младият офицер отблъсва своята любима и се втурва към игралния дом. Лиза се хвърля във водите на Нева.

В игралния дом е шумно. Тук е дошъл Елецки, който търси Герман, за да му отмъсти за отнемането на годеницата му. Влиза Герман и се отправя към игралната маса. На два пъти играе на големи суми и печели. Опиянен от успеха си, той залага всичките си пари, но никой не е съгласен да играе на такава сума. Единствен Елецки приема предизвикателството. Герман смята, че държи в ръката си третата карта на Графинята — туз, но вместо нея се оказва дама пика. Загубил е всичко. Гледайки картата, на него му се струва, че това е портретът на Графинята. Обезумял, той се самоубива. В последните минути в съзнанието му изниква светлият образ на Лиза. Герман умира с нейното име на уста.

МУЗИКА

„Дама пика“ е може би най-голямото оперно произведение на Чайковски, което наред с Шеста симфония „Патетична“ по силата на своя драматизъм би могло да се равнява с Шекспировата трагедия. Никоя друга опера на Чайковски не е получила такива ласкави и верни оценки. В една критика се казва:

„По искреността на вдъхновението и дълбочината на чувствата Чайковски с «Дама пика» се издига до най-големите съвременни композитори. Не може да не се изтъкне, че някои сцени, като «Спалнята на Графинята» и «В казармата» са едни от най-хубавите в цялата оперна литература.“

В „Дама пика“ Чайковски обрисува цяла галерия музикални образи, от които най-силни са Герман и Лиза, носителите на трагедийното начало. Особено въздействен е и малкият, но изключително релефен музикален портрет на старата графиня. Изпълненият с благородство Елецки е контрастен на Герман.

Обикновено в другите опери на Чайковски има някакъв баланс между драматичните и лиричните образи, но в „Дама пика“ драматичното силно преобладава. Разбира се, има някои сцени и епизоди, които контрастират с трагедийността и носят разведряване. Такива са например хорът в началото на първа картина, целият пасторал от трета картина и др.

Интересно е да се отбележи, че в тази си опера композиторът е използувал и чужда музика. Той сам обяснява това по следния начин: „На мен ми бе необходима музика с определено настроение и аз не бих могъл да напиша по-добра от тази, която вече е композирана“. Това се отнася преди всичко за превъзходната ария на Графинята, която е взета изцяло от операта на френския композитор Гретри „Ричард Лъвското сърце“. Също така за пасторала в трета картина композиторът използува главната тема на първата част от Концерт за пиано и оркестър № 25 от Моцарт и една тема от струнния квартет в до-минор също от Моцарт. В пасторала е използувана и една тема от руския композитор Бортнянски. Това обаче никак не понижава достойнствата на цялата музика на Чайковски.

„Дама пика“ е дълбоко психологическа музикална трагедия, чиято музика е наситена със силни страсти и душевни вълнения. В мрачните и зловещи сили са въплътени с такова силно въздействие, че могат да се сравняват само с образите в написаната три години по-късно Патетична симфония.

Лирична опера в едно действие

Либрето Модест Чайковски

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Рене, крал на Прованс — бас

Роберт, бургундски херцог — баритон

Граф Водемон, бургундски рицар — тенор

Бен-Хакия, мавритански лекар — баритон

Алмерик, оръженосец на крал Рене — тенор

Бертран, портиер на двореца на крал, Рене — бас

Иоланта, сляпа дъщеря на крал Рене — сопран

Марта, жена на Бертран, кърмачка на Йоланта — алт

Бригита — сопран

приятелки на Йоланта

Лаура — мецосопран

Свита на краля, придворни, приятелки на Йоланта, прислужници, войници, оръженосци и др.

Действието се развива в Южна Франция през XV в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

На 24 юни 1892 г. Чайковски завършва клавира на третия си балет „Лешникотрошачката“ и само две седмици след това, на 10 юли, той започва работа над последната си опера „Йоланта“. Автор на либретото е Модест Чайковски. То е написано по сюжета на едноактната драма „Дъщерята на крал Рене“ от датския писател Хенрих Херц (1798–1870). Композирането на „Йоланта“ е вървяло сравнително трудно, но все пак Чайковски успява да я завърши в срок от два месеца. В едно писмо до брат си композиторът казва: „Вече съм уморен от писането на опера и балети и работата ми не върви“. Само една седмица по-късно Чайковски вече е увлечен от Йоланта и с оптимизъм говори за нея.

„Йоланта“ и „Лешникотрошачката“ са били изнесени в една вечер на 18 декември 1892 г. в Петербург и са преминали с голям успех.

„Йоланта“ е изпълнена за пръв път в България през 1952 г. в София с диригент Асен Димитров и режисьор Михаил Хаджимишев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Дъщерята на крал Рене — Йоланта, е сляпа по рождение, но тя не знае, че хората имат зрение. Кралят е забранил да влизат всякакви външни лица в неговия дворец, за да може да се укрие тази тайна от Йоланта. Девойката е прекарала детството си щастливо, но сега вече я измъчват неясни мисли и тя постоянно скърби. Вече никой не може да я развлече. Кралят е изпратил да повикат прочутия мавритански лекар Бен-Хакия с надежда, че той ще може да излекува дъщеря му. Бен-Хакия е съгласен да се опита да я излекува, но Йоланта трябва да знае за болестта си. Рене отказва.

В градината попадат двама бургундски рицари — херцог Роберт и граф Водемон. Роберт е бил сгоден за Йоланта отдавна и нито е виждал годеницата си, нито знае, че тя е сляпа. Той е влюбен в друга жена и сега идва да помоли краля да го освободи от задълженията му към Йоланта. Водемон случайно вижда заспалата Йоланта и от пръв поглед се влюбва в нея. Той й признава любовта си и това поражда нежни чувства към него и у Йоланта. Водемон я помолва да му даде червена роза за спомен и Йоланта му откъсва бяла. Едва сега рицарят разбира, че девойката е сляпа. Внезапно идва кралят. Като узнава, че грижливо пазената тайна е разкрита, той гневно се обръща към рицаря. Но сега Бен-Хакия казва, че вече няма причина да отлага опита да излекуват болната. За да бъде той сполучлив, необходимо е сляпата страстно да желае да прогледне. Кралят заплашва Водемон със смърт, ако лечението не сполучи. Бен-Хакия успява. Йоланта проглежда. Тя се радва на красивия заобикалящ я свят и се хвърля в обятията на Водемон.

МУЗИКА

„Йоланта“ е чисто лирична опера, изпълнена с поетичност и сърдечна простота. Страстните пориви на любовта, стремежът към светлина и безоблачно щастие са основните настроения в музиката. Но за да ги подчертае, композиторът често прибягва до контрасти. Още в самото начало на операта прозвучават тежките и мрачни краски в оркестъра, създаващи някакво чувство на неясна тревога, след което се откроява силно светлото начало, спокойствието и тихата радост. Цялата музика на „Иоланта“ е обвеяна с богато нюансирана романтичност. Композиторът е обрисувал героите си с някаква приказна недействителност и всички музикални образи не носят чертите на действуващите лица от големите му оперни произведения. И в „Йоланта“ има напрежение, драматизъм, тревожност, но те коренно се различават от музиката с драматична наситеност, която оставя дълбоки и трайни следи в съзнанието на слушателя. Най-силната сцена в цялата опера е големият дует на Йоланта и Водемон. И тук, за да подчертае лиричния полет на своите герои, Чайковски е използувал контраста. Тази сцена идва непосредствено след екзалтираната ария на Роберт, в която говори за възторжената си любов към своята избраница. След страстната романтична възбуденост на тази ария в големия дует лириката блика пълнокръвно. Силно въздействуващ е и ликуващият финал, изпълнен с радост и светлина.