Книга за операта - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Любомир Сагаев (Игор СТРАВИНСКИ 1882

Игор СТРАВИНСКИ1882–1971

Игор Стравински е един от най-големите творци в културата на нашето столетие. Неговото творчество е играло и все още играе огромна роля в развитието на съвременната музика. Неговата музика, писана в един изключително продължителен период, обхващащ първите седем десетилетия на 20-то столетие, винаги е била в центъра на вниманието на световната културна общественост. През своя дълъг творчески път Игор Стравински създава огромен брой произведения във всички области на музиката. Той създава творби в стила на всички новопоявили се течения в европейската музика, като винаги ги преосмисля съобразно ярката си индивидуалност и неизменно запазва своеобразието на собствения си музикален език. Дали пише в руски национален, импресионистичен, неокласически, експресионистичен, додекафоничен, джазов или в какъвто и да е стил — неговата самобитност си остава неповторима. Могъщата творческа личност на Стравински е оказала магнетично въздействие върху цели поколения млади композитори от всички страни на света. Всяко негово ново произведение се е превръщало в музикално събитие с отглас в петте континента и е давало повод за разгорещени спорове — от категорично отрицание до абсолютното признание. Поради разнообразието на своето творчество Стравински е бил наричан „диктатор на музикалната мода“, „създател на нови музикални епохи“, „композиторът със стоте различни стила“, „музикален изобретател“ и други подобни. И поради това, че в продължение на много десетилетия живее и твори в различни градове на Европа и Америка, бил е наричан и „гражданин на света“, а някои дори са го смятали за композитор без националност. Но за голяма изненада на тези, които са имали такива схващания за Стравински, през 1962 г., при посещението си в Съветския съюз, той заявява: „Аз винаги съм писал руска музика. Цял живот съм говорил и мислил на руски …“

Освен огромното си музикално творчество, Стравински е написал и няколко книги: „Хроника на моя живот“, „Музикална поетика“, пет тома в диалози, записани от най-близкия му сътрудник през последните години на живота му — диригента Роберт Крафт (1923). Тези трудове разкриват обилен материал за творческите замисли на композитора, за естетическите му виждания, мнението му за състоянието на съвременната музика и пр.

Игор Стравински е роден на 17 юни 1882 г. в Ораниенбаум, сега град Ломоносов. Средата, в която израства, е благоприятна за насочването му към музиката: бащата е известен певец в Петербургската опера, а майката — пианистка. Учи от малък пиано, а като гимназист изучава и теория на музиката. Сериозните му творчески изяви започват през 1902 г., когато става ученик на Римски-Корсаков. Първите зрели творби на Стравински са една симфония, вокалната сюита „Фавнът и овчарката“ и бляскавата оркестрова пиеса „Фойерверк“. През 1908 г. Стравински се запознава със Сергей Дягилев (1872–1929), тогава редактор на списанието „Светът на изкуството“, а по-късно и организатор на „Руските сезони“ в Париж. Оттук творческият път на Стравински в продължение на много години е свързан с Дягилев и неговата трупа „Руски балет“. По поръчка на Дягилев композиторът написва последователно трите си балета — „Жар-птица“, изнесен през 1910 г., „Петрушка“ (1911) и „Пролетно тайнство“ (1913). Оттук започва световната слава на Игор Стравински. Произведенията му се изпълняват под диригентството на Тосканини, Фуртвенглер, Стоковски, Кусевицки, от по-младите — Ансерме, Мюнш… По време на Първата световна война той живее в Швейцария, след което се завръща отново във Франция. Стравински води много интензивен творчески живот — постоянно пише, концертира по целия свят. Началото на Втората световна война му отнема възможността за творческа работа в Европа и той се преселва в САЩ. Тук макар и в не съвсем млада възраст, пише, дирижира и свири свои произведения, преподава в различни университети и пр. Неговият авторски каталог е извънредно богат и съдържа произведения от всички жанрове — оперите „Славеят“, „Сватба“, „Мавра“, „Едип цар“, „Животът на негодника“ и творби в смесени жанрове — „История на войника“, „Приказка за Лиса, Петлю и Овена“ и др. Освен споменатите три балета той написва още седем, между които „Пулчинела“, „Агон“, „Аполон“, „Игра на карти“, „Целувката на феята“ и др. С голям интерес се ползуват и неговите симфонии: Симфония в до, Симфония в три части, Симфония на палмите, както и много оркестрови пиеси, камерна музика и пр.

Стравински води най-активен творчески живот до дълбока старост. Постепенното влошаване на здравето му не е в състояние да укроти неговия неуморим дух и неугасима страст към творчество. Той пише, дирижира и пътува постоянно. През последните две десетилетия от живота си продължава концертната си дейност с американския диригент Роберт Крафт.

Игор Стравински умира на 6 април 1971 г. в Ню Йорк.

МАВРА

Комична опера в едно действие

Либрето Борис Кохно

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Параша — сопран

Съседката — мецосопран

Майката — алт

Василий, хусар (Готвачката) — тенор

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

През 1921 г. Сергей Дягилев възлага на Стравински да оркестрира липсващите в партитурата номера (съществуващи в клавира) на балета „Спящата красавица“ от Чайковски. Композиторът започва работата си над музиката на Чайковски, когото той смята за един от най-големите музикални творци. Това го навежда на мисълта да напише опера върху руски сюжет. Обсъждайки тази идея с Дягилев, те се спират на сюжета на Пушкиновата поема „Къщичка в Коломна“. Възлагат на младия поет Борис Кохно (тогава седемнайсетгодишен) да напише либретото. Стравински остава много доволен от стиховете на Кохно, написани в духа на Пушкин и през есента на 1921 г. започва работа над тях. По това време той е вече автор на балетите „Жар-птица“, „Петрушка“, „Пролетно тайнство“ и „Пулчинела“, както и на операта „Славеят“, на „Приказка за Лиса“, „История на войника“ и др. През пролетта на 1922 г. завършва операта „Мавра“ и я посвещава на Пушкин, Глинка и Чайковски. Най-напред тя е показана в концертно изпълнение със съпровод на пиано, а после и на сцената на Парижката опера. В „Хроника на моя живот“ композиторът отбелязва: „Първото представление на «Мавра», заедно с «Приказка за Лиса», се състоя на 3 юни 1922 г. в Парижката опера. Уви! Очакваше ме горчиво разочарование: злополучната «Мавра» и бедната «Лиса» попаднаха в такова обкръжение, което бе фатално за тях. Моите две камерни произведения бяха съставна част от един спектакъл на «Руските балети» и бяха насила вмъкнати между пищните балети. «Мавра» беше изпълнена много добросъвестно под ръководството на полския диригент Гжегож Фителберг …“

СЪДЪРЖАНИЕ

В дома на Параша. Младата девойка стои до прозореца, обзета от скука. Нейният любим, хусарят Василий, вече три дни не се е обаждал, но ненадейно пристига весел и засмян, със страстни обяснения в любов. Щастливата Параша му вярва. Двамата влюбени се уговарят да се срещнат на другия ден в осем вечерта, след което хусарят си отива. Майката на Параша скърби много за починалата готвачка Текла и праща Параша да потърси нова готвачка. Идва съседката и двете жени потъват в сладки приказки. Скоро след това Параша се връща и води новата готвачка — преоблечения хусар Василий. „Готвачката“ се казва Мавра и не иска скъпо. Зарадваната майка й дава първите си заръки и заедно със съседката излиза, за да се приготви за черква. Радостта на двамата влюбени е голяма, но скоро майката вика Параша да тръгне с нея на черква. Като остава сам, хусарят решава да се обръсне, като си мечтае за предстоящите срещи с Параша. Внезапно майката се връща, но вместо готвачката вижда хусаря и припада от уплаха. Идва и Параша и започва да свестява припадналата си майка. Привлечена от виковете, пристига съседката и закрещява: „Дръжте крадеца!“ Василий иска да избяга, но съседката му прегражда пътя. Той прескача през прозореца и извиква на Параша: „Прощавай“. Параша напразно се опитва да задържи своя любим …

МУЗИКА

„Музикалният план на Пушкиновата поема ме отведе непосредствено до Глинка и Чайковски — отбелязва Стравински в «Хроника на моя живот» — и аз решително застанах на тяхна страна. По този начин определих вкусовете и предпочитанията си … Реших да следвам добрите традиции.“ След неуспеха на операта, Стравински подчертава: „Само малък брой музиканти от по-младото поколение оцениха «Мавра» и разбраха, че тя бележи поврат в развитието на моето музикално мислене.“ Вкусовете и предпочитанията на Стравински в „Мавра“ се отнасят всъщност само към певческия стил на италианската и руската опера от първата половина на XIX век. Вокалните партии са изградени от някаква смесица от италианско белканто и руския цигански романс, но пресъздаден с изразните средства на съвременния музикален език. В операта са очертани отделни арии, дуети, триа и квартет. Без да се обрисуват с лайттеми, героите имат чудесни музикални образи, като и четиримата са характеризирани в ироничен или гротесков аспект. Операта наподобява старинен руски водевил, но музиката представлява нещо съвършено ново в музикално-сценичния жанр.

В музиката на балета си „Пулчинела“ (писан през 1920 г.), Стравински се отказва от онази претрупаност на своя музикален език, от прекомерното ритмично разнообразие и искрящите звукови багри, характерни за предишните му балети. Сега, при създаването на „Мавра“, която също може да се причисли към неокласическите произведения на композитора, тази линия продължава. И тук музиката се отличава с ясна мелодика, подвижна ритмика, бистра и прозрачна звучност. В музиката на „Мавра“ преобладават жизнерадостта, бодростта, веселото настроение, но заедно с това се чувствуват лек шарж, ирония и сарказъм. Твърде трудно е да се посочат онези епизоди от музиката, които правят най-силно впечатление, тъй като всички арии и ансамбли, всички сцени имат много висока стойност. И все пак, възможно е да се отбележат първата ария на Параша с китарния съпровод, напомняща любовна песен, буйната песен на хусаря Василий при първата му поява, в която се чувствуват и някакви цигански напеви, великолепният речитатив на майката и патетично-комедийната й ария. Разбира се, най-силно въздействуващ е комичният финал, в който се чувствува най-силно гротеската.