Книга за операта

Опера — притча в три действия (десет картини)

Либрето Симеон Пиронков

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Първи бог — тенор

Втори бог — баритон

Трети бог — бас

Шен-те — сопран

Шуй-та — тенор

Янг-сун — тенор

Ванг — тенор

Линг-то — баритон

Полицаят — бас

Шу-фу — баритон

Госпожа Янг — мецосопран

Госпожа Шин — мецосопран

Ми-цю — сопран

Стар мъж, стара жена, братът, племенницата, снахата, дядото, килимарят, килимарката, първо момиче, второ момиче, отчето, безработният и др.

Действието се развива в Китай.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Идеята на Симеон Пиронков да напише опера, и то първа, върху пиеса от Бертолд Брехт (1898–1956) е твърде смела. Основните принципи на своеобразната Брехтова драматургия мъчно могат да бъдат запазени в едно оперно произведение. Известно е, че Бертолд Брехт се стреми да замени емоционалното с рационалното, да депсихологизира образите на своите герои, да прилага така наречения „ефект на отчуждението“, да запазва равномерното развитие на действието без нарастване на напрежението и пр. Всичко това е в противоречие с основните изисквания на традиционната опера. На това противоречие се дължи известната въздържаност от композиторите да създават опери върху сюжетите на Брехтовите пиеси. Разбира се, написани са опери от Курт Вайл (1900–1950) — „Величието и падението на град Махагони“ (1927) и „Опера за три гроша“ (1928) от Паул Десау (1894) — „Осъждането на Лукулус“ (1951) и „Пуитила“ по „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ (1966), както и по една опера от Паул Хин-демит (1895–1963), Ханс Айслер (1898–1962), Курт Швен (1909). Пиесите на Бертолд Брехт притежават голяма сюжетна привлекателност, политическа заостреност и са изградени със забележително професионално майсторство. Именно това е предизвикало интереса на Симеон Пиронков към една от най-ярките пиеси — „Добрият човек от Сечуан“, която заедно с „Галилей“, „Майка Кураж и нейните деца“ и „Господин Пунтила“ бележи връхни пунктове в творчеството на Бертолд Брехт. Композиторът посочва и други причини, които са го накарали да се спре на „Добрият човек“: „Увлякоха ме формата на притча, яркообрисуваните образи и неумолимото развитие на действието.“

Симеон Пиронков е работил дълго и с голямо желание върху либретото и написва няколко варианта, докато се спре на окончателния текст. Той, от една страна, е сбил сюжета и го е пригодил за музикално-сценично произведение, но от друга страна, увлечен от изобличителната сила на някои сцени, дори ги е разширил. В процеса на работата композиторът констатира, че операта му ще се различава твърде много от традиционния жанр. Пиронков обяснява своята концепция, която го е ръководила при написването на „Добрият човек от Сечуан“: „В драматичния театър започва да навлиза все повече музиката като песен, съпровод или танц. Но и от страна на операта се забелязва все по-голямо приближаване към драматичния театър. Затова мисля, че операта като музикален театър е пред голям ренесанс.“

Пиронков пише твърде дълго операта си и я завършва в клавир през 1965 г., а оркестрацията — две години по-късно. Първото изпълнение на „Добрият човек от Сечуан“ се е състояло на 30 юни 1972 г. Осъществено е от Старозагорската народна опера с диригент Димитър Димитров и режисьор Леон Даниел.

СЪДЪРЖАНИЕ

В Сечуан са слезли от небето трима богове. Те са тръгнали да обикалят земята с надежда да открият поне един добър човек. Този добър човек им е необходим, за да докажат, че съществуващият ред в света е нормален и такъв трябва да си остане. Боговете са обикаляли дълго и са обзети от умора, но до този момент все още не са успели да открият добрия човек. Те не могат да намерят дори подслон за през нощта, тъй като никой не иска да ги приюти в къщата си. Най-после те попадат на проститутката Шен-те, която ги приема да пренощуват при нея. Боговете са много радостни, защото смятат, че най-после тук в Сечуан са успели да намерят търсения добър човек. Сутринта в знак на благодарност боговете богато награждават Шен-те. С получените пари тя си купува малък магазин за цигари. Младата жена действително е много добър човек и проявява голяма отзивчивост към хората. Около нея започват да се навъртват много бедни хора. Шен-те се старае да помага на всички. В магазинчето й се събира цяла тълпа хора от бедни роднини и бездомници и тя започва да ги храни и да им прави всевъзможни услуги. Постепенно парите й започват да се стопяват, а и търговията й не върви добре. Шен-те разбира, че така не може да продължава, защото ще се разори. Най-после тя намира изход от това положение. Облича се в мъжки дрехи и се представя за свой „братовчед“. „Братовчедът“ Шуй-та обаче не е добър като Шен-те. Той има твърда ръка и веднага се заема да въведе ред. Най-напред изпъжда всички бедняци от магазина, не позволява на търговците да го мамят, пазари се твърдо с всички, особено с кредиторите и успява да подобри търговията. Обаче превръщането й в лош братовчед я измъчва. Тя иска да бъде добра с хората и решава да „изпъди“ братовчеда Шуй-та.

Шен-те среща безработния летец Сун и се влюбва в него. Младата жена смята, че и Сун я обича. Обаче той е привлечен само от нейните пари. Когато Сун предлага на Шен-те да се оженят, тя се чувствува много щастлива. Преди самата сватба обаче, Сун поисква от Шен-те да му даде парите си. Тя не се съгласява, тъй като част от тях са взети назаем. Тогава Сун отказва да се ожени за нея. Обхваната от дълбоко разочарование, Шен-те решава отново да надене маската на братовчеда Шуй-та. Сега „братовчедът“ е още по-лош. Започва нагло да използува труда на бедните работници и скоро успява да открие собствена цигарена фабрика. Материалното състояние на Шен-те се е подобрило извънредно много, но тя продължава да бъде жестокия братовчед Шуй-та. За това поведение на младата жена има и друга причина. Почувствувала е, че скоро ще стане майка и иска да осигури бъдещето на детето си. От друга страна, тя не може да се превърне отново в добрата Шен-те, тъй като състоянието й е такова и не бива да се появява пред хората. Всички съжаляват за Шен-те и не могат да си обяснят нейното толкова дълго отсъствие. Хората започват да подозират, че жестокият Шуй-та е убил братовчедката си, за да я ограби. Това подозрение се превръща в сигурност, когато в магазина откриват скрити дрехите на Шен-те. Хората обвиняват Шуй-та в убийство.

Братовчедът Шуй-та е призован пред съда. Съдии са тримата богове. Народът обвинява Шуй-та както в убийството на Шен-те, но и за това, че е използувал труда им и ги е ограбвал. Опасността да получи строга присъда принуждава „братовчеда“ да смъкне дрехите си и пред съда застава Шен-те. С дълбоко огорчение тя задава въпроса: Защо, когато е била добра с хората, е ставала лоша за себе си и обратното? Но боговете не искат да отговорят. Те са радостни и доволни, че отново са намерили добрият човек …

МУЗИКА

Музиката е важен компонент в Брехтовия театър. Бертолд Брехт й възлага специални функции, които да подпомагат реализациите на принципите на неговата драматургия. Музиката трябва да коментира действието, но не да създава настроение и да повишава емоционалното напрежение, а обратното — да съдействува за отчуждението, да допринася за превръщането на зрителя в свидетел. Симеон Пиронков обаче е написал музиката си на „Добрият човек от Сечуан“ така, че да отговаря на характера на съдържанието на пиесата. В операта на Пиронков музиката не е само допълнителен елемент, а основа на нейното съдържание. Отличното познаване на театъра и законите на драматургията е дало възможност на автора на либретото и на музиката от сложния драматургичен и литературен материал да изгради един строен и динамичен музикален спектакъл. Музикалният език на Симеон Пиронков е съвременен, колоритен и напоен с лек екзотичен аромат и от цялостното подреждане на музикалния материал се излъчва вкус и чувство за мярка. В музиката се чувствува една сдържана емоционалност, доближаваща се до така наречения „музикален аскетизъм“ на Брехт. Разбира се, това се отнася само за външната страна и ефектността. Изразните и композиционнотехническите средства, използувани от композитора, са извънредно богати и разнообразни. С голяма свобода и фантазия композиторът е употребил онези, които е смятал, че отговарят най-добре на неговите музикални замисли и намерения — от най-съвременни до най-традиционни. Все пак трябва да се изтъкне, че острите съвременни звучности преобладават и очертават цялостния характер на музиката. Композиторът подчертава че всичко е впрегнато в осъществяването на една цел — „вярното музикално изобразяване на събитията, музикалното обяснение на поведението на действуващите лица“.

Операта „Добрият човек от Сечуан“ изобилствува с ансамблови номера и сцени. Най-широка роля е предоставена на хоровете. Хорът в операта изпълнява три функции — като действуващо лице, като диктор и като коментатор на събитията. Постигнати са извънредно интересни съчетания на едновременно използуване на два или три хора и паралелно звучащите пеещи и говорящи хорове. Всъщност хоровете представляват основният материал в музикалната тъкан на операта. Сред тези хорове се открояват със своята оригиналност и силно въздействие „Песента на седемте буйни слона“, финалният хор „Почтена публика“, сватбената сцена „Щастие, щастие“, в която са вложени много ирония, преминаваща в сарказъм и едновременно с това и дълбока тъга. Танцовите форми също са намерили широко приложение в музиката на операта, като танго, валс и др. В соловите и ансамбловите сцени вокалната линия често се разгръща в широка мелодич-ност, например: молбата — ариозо на Шен-те, песента за жерава, песента за дима и мн. др.

Комична опера в две части

Либрето Симеон Пиронков

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Момченце — сопран

Султана — бас

Ахмед — баритон

Мехмед — баритон

Осман, левенти-велможи — тенор

Осмар, благородни младежи — тенор

Първа девойка, дъщеря на Ахмед — сопран

Втора девойка, дъщеря на Мехмед — сопран

Страшна красавица — вамп — мецосопран

Съпругата на Ахмед — мецосопран

Първи войник — баритон

Втори войник — баритон

Първи ловец-музикант — тенор

Втори ловец-музикант — тенор

Инструктор на жокеите — тенор

Глашатай — тенор

Пчелари-моряци, жокеи-лекари, одалистки, продавачи, купувачи, народ.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Симеон Пиронков преди първото изпълнение на операта си „Пъстрата птица“, сам, макар и твърде сдържано, дава някои сведения за написването на това свое произведение. Той отбелязва: „Имах желание да напиша оперно произведение, в което хуморът, веселото настроение и шеговитостта да са на преден план“. Обаче не само това е целил композиторът със своята опера. Той се е постарал да включи в нея такова идейно съдържание, което „да накара човек да се замисли“ и композиторът заключава, че истинската комична опера трябва да носи в себе си именно такива идеи, които да подбуждат към размисли. Той отбелязва още: „Бях си записал една идея, около която започнах да разсъждавам и през лятото на 1976 г. написах либретото на «Пъстрата птица».“ Симеон Пиронков след като завършва либретото започва да изпитва някакви колебания по отношение на формата, както и по цялостното изграждане на произведението, тъй като той смята, „че все още не е намерен съвременният облик на операта — това тепърва предстои да стане“. Тази мисъл на композитора не е нова. Още при създаването на първата си опера „Добрият човек от Сечуан“ той бе изтъкнал „Операта като музикален театър е пред голям ренесанс“. По-нататък композиторът обясняаа как е достигнал до окончателното си решение: „Досега бях набрал опит от «Истинска апология на Сократ», «Добрият човек от Сечуан» и «Житие и страдания грешнаго Софрония», но тук се касаеше за нещо друго. Пред очите ми бяха либретата на класическите опери, които сега придружават албумите на грамофонните плочи. Колко спретнато и ясно изглеждат! Реших, че това ще бъде една така наречена «номерна опера» с арии, ансамбли и хорове, но без балет.“

Композиторът макар и да твърди, че е избрал обичайната форма на „номерната опера“, е писал произведението си с подчертан стремеж да го съобрази с чувствителността на съвременния човек. Пиронков заключава: „Времената се менят, хората и вкусовете им също, променят се и оперите“.

„Пъстрата птица“ се изнася за първи път на 28 септември 1980 г. от Русенската народна опера с диригент Веселин Байчев и режисьор Маргарита Младенова.

СЪДЪРЖАНИЕ

Във въздуха се носи плавно прекрасна пъстра птица. Едно момченце с възхищение я гледа. Като че ли има нещо общо между птицата и момченцето, като че ли някаква невидима нишка свързва прелестната птица и чистата душа на детето. Птицата отлита и момченцето тича след нея. Пристигат двамата левенти-велможи Ахмед и Мехмед. Те взаимно се оплакват от тежките си неволи — на единия му липсват моряци и той иска от колегата си да му услужи. Обаче Мехмед няма излишни моряци. Затова предлага на Ахмед пчелари. Ахмед е принуден да приеме пчеларите за моряци. Сега Мехмед иска лекари, но Ахмед няма и му предлага жокеи. Мехмед няма друг изход, но за да спаси положението, се съгласява. И двамата велможи са доволни от споразумението си. След като си отиват, последователно се подготвят за бъдещата си работа пчеларите-моряци и жокеите-лекари, а след това идват и двамата ловци-музиканти. Пред покоите на Султана стоят на пост двамата войници. Те виждат всички слабости и грешки, но в края на краищата тях ги интересува едно: — да си запазят службите. Появява се Султана. Пред него лежи важен въпрос за разрешение. Той трябва да повиши единия от своите велможи. Но как, когато и двамата му са верни и двамата си вършат еднакво добре работата? Султана е разбрал, че вместо моряци са назначени пчелари и вместо лекари — жокеи и извиква велможите си. Той ги пита какво е мнението им за повишаването на единия и кой да бъде той. И двамата мънкат. Найпосле той решава: ще избере единия от тях — който и да е, ще бъде все едно.

Султана е повишил Ахмед, а Мехмед е изпратен с важна мисия в чужбина. Народът на пазара подхвърля весели закачки, но и не пропуща да възхвалява новия голям началник Ахмед. През това време Мехмед живее в чужбина. Макар и да е поставен много добре, той страда, защото не може да се примири с мисълта, че не са повишили него, а колегата му. Дори твърде дръзките ухажвания на Страшната красавица-вамп, не могат да го откъснат от тази мисъл и се поболява. Когато Султана научава за болестта на Мехмед, разбира, че причината за това е несправедливото му отношение и веднага нарежда да бъде върнат. Мехмед е издигнат в сан, равен на Ахмедовия, и се успокоява — несправедливостта е поправена. Султана се възхищава от песента на двамата младежи Осман и Осмар. И двамата са страстно влюбени. След това се появяват двете девойки — дъщерите на Ахмед и Мехмед, които също са страшно влюбени. Двамата левенти-велможи са видели в кристалната топка на Султана, че дъщерите им са влюбени в Осман и Осмар. Това ги накарва да отправят молба към Султана да бъдат освободени от постовете си. Султана със съжаление дава съгласието си, но ги оставя при себе си като съветници. Първият съвет, който иска от тях, е да посочат своите заместници. Ахмед и Мехмед без колебание препоръчват двамата влюбени младежи Осман и Осмар. Султана също знае, че младежите са годеници на дъщерите на Ахмед и Мехмед, но приема препоръката на съветниците и всичко завършва щастливо. Накрая отново долита пъстрата птица. Момченцето тича след нея, привлечено от дивната й красота, и надува своята малка свирчица …

МУЗИКА

Музиката на „Пъстрата птица“ в сравнение с тази на първата опера на Симеон Пиронков „Добрият човек от Сечуан“, както и някои други произведения, писани между двете му опери, например „Истинска апология на Сократ“ и „Житие и страдания грешнаго Софрония“, е с по-нова, по-ясна и по-опростена фактура. Композиторът изтъква, че при създаването на тази си опера се е стремил, от една страна, вокалните партии да са в стила „белканто“ и, от друга — да вкара оркестровата партия в рамките на традиционния оперен оркестър. Това е направил с убеждението, че чрез структурата на „номерната опера“ най-добре и най-вярно ще осъществи художествения замисъл на произведението си. Когато става дума за бел кантото в операта „Пъстрата птица“, това не означава, че е белканто от италиански тип. Мелодиката на Пиронков е подчертано певуча, но със собствена специфика, мелодика, произтичаща в известна степен от интонационното движение на говоримата реч. Оркестърът макар и по израза на композитора да представлява „оперен оркестър без симфонични безбрежности“, далеч не изпълнява само съпроводни функции, а играе съществена роля в драматургическото развитие на действието. Симеон Пиронков е използувал много умело някои от характерните похвати на буфо-операта, чрез които се създава впечатлението, че всичко, което се извършва на сцената, е „само шега“. Тук обаче в шегите има друг смисъл, твърде далечен от шегата и веселото недоразумение. Така че нито неопределеното време, в което става действието, нито неизвестността на ориенталската страна, а още по-малко структурата на „Номерната опера“ са попречили на композитора да създаде едно съвременно произведение с твърде актуално звучене. Необходимо е да се отбележи, че в тази опера са подложени на осмиване не само важни отрицателни явления на действителността, но иронията и сарказмът са отправени и към някои незначителни прояви, които с изчезването си ще станат причина творбата да загуби част от своята злободневност.

Музикалният език на Симеон Пиронков в операта „Пъстрата птица“ е извънредно интересен и разнообразен. Музиката изобилствува от остроумни музикални вицове, гротескни характеристики, добродушни шаржове и весели закачки. Всичко това е постигнато с много вкус, понякога едва загатнато, в отделни случаи и чрез умишлени кратки реминисценции от популярни опери. Това придава особен чар на музиката, но понякога са направени толкова деликатно, че убягват от вниманието на слушателя. Особено предпазливо е използуван българският национален елемент. Само на отделни места, и то не твърде често, неочаквано подчертано и дори въздействува някак шоково, например в дуета на войниците, на пазара и др.

Операта се състои от 27 музикални номера — арии, ансамбли, дуети, триа, секстети, хорови сцени и др. Оркестровите епизоди са твърде малко (дори липсва истинско въведение) и са използувани като интермедии. Като най-силни средства в осмиването Пиронков използува гротеската и пародията, които в повечето случаи са поднесени деликатно, а в отделни случаи и грубо, дори брутално, например арията и сцената със Страшната красавица-вамп. Не са малко и лиричните моменти в музиката, в които понякога личи лека ирония, но понякога се прокрадва и истинска тъга и съжаление. Музиката на операта „Пъстрата птица“ показва още една страна от дарованието на композитора Симеон Пиронков.