Книга за операта

Музикална комедия в едно действие

Либрето Франк-Ноен

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Торквемада, часовникар — тенор

Консепсия, негова жена — сопран

Гонзалво, поет — тенор

Рамиро, мулетар — баритон

Дон Иниго Гомес, банкер — бас

Действието се развива в Толедо през XVIII в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Морис Равел проявява интерес към музикално-сценичните жанрове още от младини. Произведенията му в тази област, особено балетите, заемат значително място в творчеството му. Мисълта да напише опера го занимава твърде дълго. Отначало той избира сюжет из „Хиляда и една нощ“, после дълго обмисля и започва работа над „Потъналата камбана“ от Герхард Хауптман (1862–1946), но и това не го удовлетворява. През 1907 г. 32-годишният Равел се спира на забавната едноактна комедия „Испански час“ от Франк-Ноен, псевдоним на писателя Морис Льогран (1873–1934), която по това време се играе с шумен успех в Париж. На него му допадат както ироничната пикантност на сюжета, така и изяществото на литературния стил на Франк-Ноен, и близостта на пиесата до старинната френска комедия. В една своя бележка Равел пише по този повод: „… Отдавна вече мечтая за хумористично музикално произведение. Съвременният оркестър ми се струва, че дава възможност да се подчертаят и подсилят комичните ефекти. Като прочетох «Испански час» на Франк-Ноен, аз реших, че тази забавна фантазия отговаря най-точно на плановете ми. В това произведение мен ме плениха много неща: смесицата от битова реч с възторжена приповдигнатост, атмосферата на необикновените и забавни шумове в магазина на часовникаря и накрая — възможността да бъдат използувани характерните ритми на испанската музика.“

Морис Равел започва с голямо желание да пише музиката и само в четири месеца завършва партитурата на „Испански час“. Обаче по-лесно е написването й, отколкото изнасянето на операта. „Испански час“ е завършена през есента на 1907 г., а се налага да изтекат почти четири пълни години, докато, бъде поставена. Операта е трябвало да бъде прослушвана. В едно писмо до Ида Годебска Равел пише: „Вие вероятно чакате да чуете резултата от прослушването в събота. Резултат няма или е нищожен. Каре63 започва с това, че намира сюжета за малко неприличен; Вас това не бива да Ви учудва, като имате предвид строгия нрав на суровия директор. По негово мнение действието се развива бавно. Съветва ме да поправя нещо. Аз, разбира се, се съгласих, макар и нищо да не смятам да изменя…“ „Испански час“ е поставена за пръв път на 19 май 1911 г. в Опера комик заедно с музикалната драма на Жюл Масне „Тереза“.

Операта „Испански час“ се изнася у нас за пръв път през 1963 г. от Пловдивската народна опера по случай 25-годишнината от смъртта на Равел. Постановката е осъществена от диригента Кръстьо Марев и гост-режисьора от парижката Гранд опера Габриел Коре.

СЪДЪРЖАНИЕ

В магазина на часовникаря Торквемада идва мулетарят Рамиро. Неговият стар часовник, останал от дядо му, е спрял и той помолва Торквемада да му го поправи. Обаче часовникарят в момента излиза: днес е четвъртък, а в този ден винаги от два до три часа следобед той трябва да навива градския часовник. Торквемада казва на Рамиро да го почака до завръщането му, ако иска да поправи часовника му. Рамиро се съгласява. Старият часовникар излиза, а мулетарят започва да разглежда часовниците, които изпълват целия магазин. Младата жена на Торквемада Консепсия е много недоволна от идването на нечакания клиент. Времето, когато мъжът й навива градския часовник, тя използува, за да се срещне със своя приятел поета Гонзалво. Консепсия се чуди как да изпъди мулетаря, защото всеки момент Гонзалво може да дойде, но недосетливия Рамиро си стои невъзмутимо. През вратата се прокрадва Гонзалво. Консепсия използува един миг, когато Рамиро гледа на другата страна, и затваря Гонзалво в един огромен каталонски стенен часовник. Хитрата испанка помолва Рамиро да й помогне да премести големия часовник в нейната спалня на горния етаж. Наивният Рамиро веднага се съгласява. Той нарамва часовника, в който е скрит Гонзалво, и без особено усилие го понася по стълбите към спалнята на Консепсия, последван от нея. В това време в магазина идва старият и дебел банкер дон Иниго Гомес. Той знае, че по това време часовникарят е зает, и сега е дошъл, за да поухажва хубавата и лекомислена Консепсия. По стълбите се чуват тежки стъпки. Дон Гомес помисля, че това е Торквемада, и уплашен се завира във втория каталонски часовник. Дебелият банкер трябва да положи доста усилия, за да се побере в неудобната кутия, но все пак успява да направи това, преди да влезе Рамиро. Мулетарят е бил помолен от Консепсия да пази за малко магазина и сега Рамиро добросъвестно изпълнява поетото задължение. Не след дълго обаче идва Консепсия. Тя е напълно разочарована от Гонзалво, който с патос е започнал да й декламира своите стихотворения. Когато Консепсия минава край каталонския часовник, дон Гомес успява да й се обади. Развеселената испанка решава да използува отново силата на Рамиро. Тя му казва, че часовникът, който е занесъл в спалнята й, не работи и сега го моли да занесе този и да свали другия. Рамиро, без да му мисли много, нарамва часовника и го понася нагоре по стълбите. На него му се струва малко по-тежък, но за младия мъж това не е страшно. Консепсия още повече се удивява от силата на момъка и бързо го последва. След малко мулетарят смъква първия часовник. Но и този път Консепсия трябва да се разочарова. Тя идва в магазина, тъй като дебелият дон Гомес не е можал да се измъкне сам от тясната кутия. Консепсия отново трябва да моли Рамиро да свали и този никому ненужен часовник от нейната спалня. Тъкмо Рамиро слиза долу и пак бива извикан горе при Консепсия. Той покорно се качва. На темпераментната испанка й е харесал младият силен момък. Скоро в магазина се връща Торквемада. Старият часовникар с изненада открива в двата големи часовника по един човек. „Клиенти“ — зарадвано помисля той. Разбира се, Гонзалво и дон Гомес предпочитат да купят по един часовник, отколкото да се разбере истинската цел на тяхното посещение. Торквемада е доволен от сделката. Доволни са и Гонзалво, и дон Гомес. Но най-доволни са Консепсия и Рамиро…

МУЗИКА

Веселите ситуации в тази фарсова комедия, близка до старинната комедия дел арте, са дали възможност на Морис Равел да сътвори музика, наситена с много хумор и остроумие. Тук композиторът е преплел интересните с механична звучност елементи на свирещите часовници с емоционалното звучене на „човешката“ мелодика. Цялата опера е написана в един смесен реалистичнофантастичен маниер. Музиката изобилствува от испански мелодии и ритми. Тук звучат народните танци малагеня, болеро, хабанера. Вокалните партии са написани в речитативно-декламационен стил, обаче често се разгръщат в широки и силно емоционално наситени мелодии. Това важи най-много за партията на Консепсия. Пламенният характер на буйната испанка е пресъздаден вярно и убедително. За нейния музикален портрет особено допринася арията й след втората неудача с дебелия любовник — една страстна и темпераментна мелодия, изградена върху танцови ритми.

Изключително високо творческо постижение за Равел са музикалните характеристики на всички действуващи лица. И петте музикални образа са ярки и силно индивидуализирани, като имат свой собствен интонационен профил. Вторият образ по сила в операта след Консепсия е този на поета Гонзалво. Той е изграден в иронично-пародиен аспект. Неговата ария, с която излива любовните си чувства към испанката, е написана в духа на италианските арии бел канто с характерните украшения. Това е епизод, наситен с изключително много хумор, остроумие и добродушна подигравка. Оркестърът в операта играе изключително важна роля. Той сполучливо разкрива цялостната звукова атмосфера на творбата. В неговата партия има вложени много програмни моменти, в които композиторът с дълбоко умение обрисува и свирещите часовници с техните кукли, петлета и кукувички. В „Испански час“ хармоничният език на Равел е богат и цветист, а инструментацията — пищна.