Книга за операта

Опера в три действия

Либрето Леош Яначек

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Старата Бурия, мелничарка — алт

Стева Бурия, неин внук — тенор

Лаца Клемен, неин доведен внук — тенор

Клисарката, вдовица, снаха на Бурия — мецосопран

Иенуфа, нейна заварена дъщеря — сопран

Работник в мелницата — баритон

Кмет на селото — бас

Жена на кмета — мецосопран

Каролка, тяхна дъщеря — мецосопран

Прислужничка — мецосопран

Борена, прислужничка в мелницата — сопран

Янек, овчарче — сопран

Кума — мецосопран

Селяни, селянки, работници в мелницата, музиканти, деца.

Действието става в едно моравско село в края на XIX в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

През 1891 г. Яначек завършва своята втора опера — „Началото на романа“, по един разказ на известната по това време чешка писателка Габриела Прейсова (1862–1946). В същата година композиторът вижда в театъра на Бърно премиерата на драмата „Нейната заварена дъщеря“ от Прейсова. Драмата му прави силно впечатление и Яначек решава да напише медната си музикално-сценична творба върху нейния сюжет. Той не е много доволен от либретата на предишните си опери и затова сам се заема с написването на текста на тази си опера. Обаче Яначек не е в състояние веднага да се залови за работа. Композиторът завършва либретото си през 1895 г. В продължение на девет години той пише музиката на тази своя опера. Това е едно тежко време за Яначек. Тогава умира дъщеря му Олга, което той преживява много тежко.

Операта „Йенуфа“ се изнася за пръв път на 21 януари 1904 г. в Бърно с много голям успех. Нейната широка известност започва от премиерата й в Прага, изнесена 12 години по-късно.

СЪДЪРЖАНИЕ

Пред мелницата на старата Бурия. Йенуфа е обхваната от тежки мисли. Нейният любим Стева е заминал за града, където е отишъл на преглед за войник. Сега девойката се безпокои, че може би любимия й ще го вземат в казармата и сватбата им ще се отложи. Това ще бъде голямо нещастие за нея, тъй като тя очаква дете от Стева. Лаца, несъщият брат на Стева, страстно обича Йенуфа. Той също е обзет от мрачни мисли. Не само че старата Бурия прекомерно глези Стева, а с него се държи едва ли не като с ратай, но и в любовта си младежът е нещастен. Дочува се весела песен. Пристигат младежите, били на военен преглед в града, начело със Стева. Стева е бил освободен от службата и той сега пийнал, развеселен, буйно изказва радостта си. Неговото държане е твърде разпуснато, което възмущава Клисарката, мащехата на Йенуфа. Разсърдена, Клисарката заявява решително на Стева, че докато не престане да пиянствува, тя няма да разреши на Йенуфа да се омъжи за него: в продължение на една година Стева трябва да докаже, че е станал примерен момък, и тогава ще може да се ожени за девойката. Йенуфа изпада в отчаяние, а Стева като че ли не се обезпокоява много от решението на старицата и се прибира в къщи. Към разстроената девойка се доближава Лаца. Той се мъчи да я успокои, като й казва, че пияницата и прахосникът Стева не е за нея. Йенуфа обаче не му вярва. Лаца й признава страстната си любов, но девойката го отблъсква. Обезумял от ревност, Лаца се нахвърля към Йенуфа и с ножа си я наранява по лицето. Сега да видим дали привличаният само от красотата й Стева ще се ожени за нея.

В колибата на Клисарката. За да не стане известен „позорът“ на Иенуфа в селото, мащехата я е затворила в своята колиба от шест месеца. Преди няколко дни Йенуфа е родила дете и още не се чувствува добре. Клисарката й дава питие за сън и след заспиването на Йенуфа мащехата извиква Стева. Старата жена започва да го увещава да се ожени за Йенуфа, но той отказва. По време на раздялата лекомисленият младеж се е влюбил в дъщерята на кмета на селото Каролка и е обещал да се оженят. Стева дори не пожелава да види детето си и си отива. В колибата идва Лаца. Той все още горещо обича Йенуфа. Сега момъкът е дошъл да я иска за жена. Клисарката му разказва всичко: че Йенуфа е родила дете от Стева и че той я е изоставил. Лаца изпада в силно смущение. Клисарката вижда, че младежът действително е силно влюбен и го излъгва, че детето на Йенуфа е умряло веднага след раждането. Въпреки всичко Лаца не се отказва от мисълта да се ожени за Йенуфа. Мащехата обещава да му помогне. След като Лаца си отива, у нея се поражда страшна мисъл: детето трябва да бъде премахнато. Старицата бързо го грабва от постелята му и се спуска към реката, за да го удави. В това време Йенуфа се събужда. Тя започва да търси детето си и страшно се обезпокоява. Когато Клнсарката се връща, казва на Йенуфа, че детето й е умряло, докато тя е била болна. Нещастната Йенуфа изпада в отчаяние; не само любимият й я е изоставил, но е починала и рожбата й. Отново идва Лаца. Той пак разкрива своята голяма любов. Обезсилена, Йенуфа дава съгласието си.

В колибата на Клисарката се готвят за сватбата на Йенуфа с Лаца. Постепенно гостите започват да се събират. Девойките пеят весела сватбена песен. Сред гостите са и Стева с Каролка. Само на Клисарката не й е радостно; угризенията за извършеното престъпление стават все по-силни. Когато сватбената церемония завършва, изведнъж се чуват възбудени викове. Под леда на реката е намерено тялото на удавеното детенце. Един селянин донася една бебешка шапчица. Ужасената Йенуфа познава шапчицата на своето бебе. В отчаянието си тя признава своя грях и посочва Стева като баща на починалото й дете. Клисарката не може да скрие престъплението си и признава пред присъствуващите своята вина. Всички остават като поразени. Като узнава низостта на своя годеник, Каролка отказва да се омъжи за него. Стражите отвеждат Клисарката. Гостите се разотиват. При нещастната Йенуфа остава само верният Лаца …

МУЗИКА

Операта „Иенуфа“ е едно от най-значителните произведения от този вид в чешката музикална култура. Това е силна музикална драма от живота на народа. С дълбоко психологическо проникновение Леош Яначек разкрива преживяванията на своите герои. Музикалният език е изграден върху интонациите на художествената реч и на моравския песенен фолклор. Музиката на операта е наситена с огромна емоционална сила и в нея са вложени разнообразни чувства и настроения; нежността и лириката се примесват от разтърсващ драматизъм. И навсякъде музиката носи изключително своеобразие и подчертаната индивидуалност на композитора.

Операта започва с оркестрово въведение, което с напрегнатостта и развълнуваността си създава необходимата атмосфера за началото на първо действие. Със своята завладяваща сила и убедителност в това действие изпъкват арията на Йенуфа, сцената между Бурия, Йенуфа и Лаца, великолепният хор на новобранците и епизодът с пияния Стева, както и финалната сцена. В първата ария на Иенуфа Яначек е успял да обрисува релефен музикален портрет на главната героиня на своята опера. С развитието на действието образът на Йенуфа се обогатява и разширява все повече и повече. Той се допълва в напрегнатия дует със Стева и в сцената с Лаца. Тук се разкрива и богатият и интересен образ на Лаца. В сцената на нараняването са вложени толкова правдиво изобразени човешки чувства — от разкриването на пламенната му любов, чрез озлоблението и привидната ирония и сарказъм, до необуздана ярост, — че слушателят ги преживява дълбоко, както героят на сцената.

Второто действие е наситено с най-голям драматизъм. Тук вече централен образ става Клисарката. У нея се борят силни и съвсем противоречиви чувства. Подбуждана от желанието да помогне на нещастната си дъщеря, тя достига до престъпление. В арията на Клисарката композиторът е пресъздал особено сполучливо душевните й съмнения и колебания. Нейните чувства са възбудени от грубия и безсърдечен отказ на Стева да се ожени за Йенуфа и тя започва да търси изход от тежкото положение на дъщеря си. След извършването на фаталната постъпка, у Клисарката избухват страшни душевни страдания, обрисувани с голямо майсторство и тънък усет в последната й ария в края на действието. Във второ действие забележително въздействие имат и сърдечната ария на Йенуфа, разкриваща силните душевни страдания на нещастната девойка, наситеният с огромен драматизъм дует между Иенуфа и Клисарката, в който старата жена излъгва, че детето е заболяло и умряло, дуетът на Йенуфа и Лаца и др.

В трето действие има силна контрастност в музиката. Тази контрастност не е само външна. Тя съществува в душите на героите, в техните чувства и постъпки. Угризенията на съвестта на Клисарката са се увеличили. Епизодът на сватбата с веселото и празнично настроение, както и лиричният дует на Йенуфа и Лаца, силно контрастират на сцената на признанието на Клисарката. Това е връхната точка на напрегнатия драматизъм в операта, след което идва едно ново просветляване.

Операта е написана с огромно професионално майсторство. Вокалните партии са изградени в интересен речитативно-декламационен стил, близък до повествователната народна песен. На оркестъра е отредена равнозначна роля на тази на сцената и той се отличава с широко развити симфонични епизоди и с блестяща звучност.