Книга за операта

Опера в четири действия

Либрето Влоджимеж Волски

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Халка, селска девойка — сопран

Йонтек, селски момък — тенор

Столник, придворен винар — бас

Зофя, негова дъщеря — сопран

Януш, полски пан, годеник на Зофя — баритон

Дземба, приближен на Столник — бас

Селски музикант — баритон

Гости на Столник, дворяни, музиканти, селяни, селянки.

Действието се развива в Полша в началото на XIX в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Монюшко е на 27 години и е вече автор на няколко музикалносценични произведения, когато започва работата си над „Халка“. След прочитането на поемата „Халка“ от младия полски поет Влоджимеж Волски (1825–1882), композиторът решава да напише опера върху нейния сюжет. Той помолва Волски сам да му напише либретото. (През 1846 г. поетът живее във Вилнюс, тъй като е трябвало да напусне Варшава, след като е взел участие в революционните събития.) Влоджимеж Волски написва либретото на „Халка“ в две действия, като в чисто битово-романтичния сюжет на поемата влага и идейна класова насоченост. Към края на 1847 г. Монюшко завършва операта си и я предлага на Варшавския оперен театър. Обаче оперното ръководство отхвърля произведението и композиторът се принуждава да изнесе „Халка“ в концертно изпълнение. Това е Вилнюската премиера на „Халка“, осъществена на 1 януари 1848 г. под диригентството на автора. След това Монюшко дълго работи върху операта си, като я преработва изцяло. „Халка“ бива изнесена за първи път в новата си редакция във Варшава точно десет години след концертното изпълнение въз Вилнюс — на 1 януари 1858 г. Премиерата преминава при изключителен успех. С варшавската постановка на „Халка“ се поставя началото на полския национален оперен стил. От 1 януари 1858 г. до края на 1975 г. операта „Халка“ е играна само на сцената на Театър Вйелки във Варшава около две хиляди пъти.

Първата постановка на „Халка“ в България е осъществена през 1921 г. в Софийската народна опера от полския диригент Тадеуш Мазуркевич и режисьора Драгомир Казаков.

СЪДЪРЖАНИЕ

Лятна вечер. В богатия дом на придворния винар — Столник, се празнува годежът на Зофя, дъщерята на домакина, с младия пан Януш. След приветствията на гостите към младите, започват танците. Столник благославя годениците. Неочаквано отвън долита тъжна песен. Тя предизвиква у Януш силно смущение. Младежът е познал гласа на Халка — селската девойка, която е измамил и изоставил. Ако Столник и Зофя разберат истината за Халка, те сигурно ще развалят годежа. Затова Януш казва, че това е едно бедно безумно момиче, което заблудено е попаднало в градината. За да отпрати Халка, Януш сам отива при нея, като отново се преструва на влюбен. Той я моли сега да си върви, защото скоро сам ще отиде при нея. Наивната девойка повярва на думите му и изпълнена с радост си отива. Януш с облекчение се връща при гостите. Започват весели танци.

Късна нощ. В градината пред дома на Столник веселието още не е завършило. Измамената Халка напразно е чакала цялата вечер своя Януш, но той не е дошъл на обещаната среща. Обхваната от съмнения, тя броди наоколо. До отчаяната девойка се приближава Ионтек, момък отдавна влюбен в Халка. Той се опитва да я убеди, че не трябва да вярва на Януш — панът никога няма да се ожени за селска девойка. Но Халка не му вярва. В този момент от градината на Столник се чуват весели гласове. Халка поглежда през дърветата и се дръпва ужасена: тя е видяла Януш под ръка с годеницата му Зофя. Девойката се втурва като обезумяла и започва да вика Януш — бащата на нейното дете. Напразно Йонтек се стреми да я отведе; тя продължава да вика. Дотичва Януш и предлага награда на Ионтек, ако отведе Халка. Но вече е късно. Шумът е привлякъл гостите. Пийналите панове обаче не разбират за какво става дума и изпъждат с подигравки Халка и Йонтек.

Тиха лятна планинска вечер. Селяните се завръщат от черковна служба и започват да се веселят с песни и танци. Към селото приближават Халка и Йонтек. Момъкът води загубилата разсъдъка си от скръб девойка. Селяните с дълбоко съчувствие и възмущение слушат тъжната повест на Халка и мрачния разказ на Йонтек за нейните страдания. Отдалеч се дочува весела глъчка: господарят на селото Януш пристига с годеницата си в планинските си имения, където ще стане сватбата му със Зофя.

Край високия бряг на планинския поток се издига манастирската черква. Тази вечер тук ще се извърши венчавката на Януш и Зофя. Йонтек стои край брега и с тъга мисли за Халка и за своята несбъдната любов. Постепенно пред черквата започват да се събират хора в очакване на сватбеното шествие. Сред селяните се мярка и безумната Халка. Започва сватбената процесия. Най-напред вървят Януш и Зофя, следвани от Столник и многобройните гости. Януш зърва Халка и обхванат от смущение забързва с годеницата си към черквата. Навън остава само Халка. Тя слуша с внимание венчалния обред и постепенно съзнанието й започва да се прояснява. Девойката е разбрала какво става и обхваната от чувство за мъст, решава да запали черквата. В последния момент Халка се отказва и мята горящата факла в реката — по-добре да загине тя. Обзета от пълно отчаяние, Халка се хвърля в буйните води на планинския поток. Йонтек, чул предсмъртния й вик, се опитва да я спаси, но вече е късно. Венчалният обред е завършил …

МУЗИКА

Цялата музика на операта „Халка“ е пропита от полската народна песенност. Нейната сърдечна и лееща се мелодичност има голяма завладяваща сила. Още с увертюрата се създава подходяща емоционална атмосфера за развитието на тази лична драма на обикновената селска девойка, която разраства в социален и класов конфликт. Музиката в общи линии е изградена върху основния емоционален контраст: радост, тържественост и веселие при сцените на аристократите и тъга, поетичност, задушевност и вглъбеност при сцените с главните герои от народа. Трябва да се отличи масовата народна сцена в началото на третото действие, която искри от бодри чувства и жизненост.

Музиката на първо действие на операта започва с ефектната тържествена полонеза, последвана от радостни танци, чийто финал е буйна и стремителна мазурка. В средата на действието се открояват великолепната тъжна песен на Халка и напрегнатият дует между Халка и Януш.

В началото на второто действие прозвучава знаменитата ария на Халка — най-известният и най-популярен откъс от цялата опера. Непосредствено след тази ария е песента на Йонтек, която също така е наситена със силни и вълнуващи чувства. И двете арии са написани на дълбоко народностен език и тяхната музика се различава съществено от музиката, с която са обрисувани представителите на шляхтата. Едно от най-силно драматичните места в цялата опера е големият секстет с хор в края на второто действие.

Третото действие се разделя на две силно контрастни части. Началото носи елегичното и спокойно настроение на селския пейзаж (оркестровото встъпление) и празничното веселие на селяните, изпълнено с бодри чувства, на които рязко контрастира емоционалната атмосфера след появата на Халка и Йонтек.

Малкото оркестрово въведение към четвъртото действие е изградено върху мелодията от арията на Ионтек. Тази ария заема централно място не само в четвъртото действие, но и в цялата опера. Тъжната песен на нещастно влюбения момък е наситена с много сърдечност, искреност и простота. Сцената с полудялата Халка и самоубийството е най-драматичният и напрегнат епизод в операта, убедителен и силно въздействуващ финал на творбата.

Комична опера в четири действия и пролог

Либрето Ян Хентински

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Мечник, придворен оръженосец — баритон

Ханка — сопран

негови дъщери

Ядвига — мецосопран

Пан Дамази, адвокат, довереник на Мечника — тенор

Стефан — тенор

братя войници

Збигнев — бас

Чешникова, леля на Стефан и Збигнев — сопран

Мачей, стар слуга на Стефан и Збигнев — баритон

Сколуба, ключар на Мечника — бас

Марта — сопран

Гжеш, прислужник — тенор

Стара мома — мецосопран

Войници, селяни, селянки, гости на Мечника, ловци

Действието става през първата половина на XVIII в, в Полша.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След триумфалния успех на „Халка“ във Варшава Монюшко предприема пътуване в чужбина. Във Ваймар има възможност да се запознае с Ференц Лист и Сметана, а в Париж — с Обер, Шарл Гуно и други видни композитори. Запознаването с такива видни музикални творци, признанието на неговата музика окрилят Монюшко и след завръщането си във Варшава той започва още по-усилена творческа дейност. За три последователни години, 1859–1861, композиторът създава три опери: „Салджията“, „Графинята“ и „Честна дума“, последната от които е по либрето на видния драматург, артист и режисьор Ян Хентински (1826–1874). С тази си опера Монюшко започва творческото си сътрудничество с Хентински, в резултат на което се появяват няколко опери, между които и най-популярната опера на Монюшко след „Халка“ — „Страшният двор“. Композиторът започва работата си над тази своя опера през 1861 г., но поради трагичните събития, свързани с жестоко потушеното Януарско въстание, той прекъсва работата си цели три години. Към „Страшният двор“ Монюшко се завръща през 1864 г. Премиерата й е на 26 септември 1865 г. във Варшава и преминава с огромен успех. Оттогава насам „Страшният двор“ не слиза от сцените на полските оперни театри.

СЪДЪРЖАНИЕ

Група войници се връщат в родните си места след една победна битка. Братята Стефан и Збигнев, прощавайки се с другарите си, дават кавалерска клетва, че никога няма да се оженят. Те трябва винаги готови да се отзоват на повика на своята родина.

В родния си дом Стефан и Збигнев са посрещнати с радост. Тук двамата младежи отново повтарят своята клетва да не се женят. Пристига радостната Чешникова — лелята на братята, която отдавна е намислила да ги ожени за две нейни близки девойки. Като разбира, че младежите се готвят да заминат веднага за имението на Мечник, който е стар приятел на покойните родители на Стефан и Збигнев, лелята сериозно започва да се безпокои. Мечник има две хубави дъщери, а те много лесно могат да объркат плановете на Чешникова. За да отклони братята от тяхното намерение, тя им казва, че замъкът на Мечник е омагьосан, че всеки, който отиде там, може да загине и че е наречен „Страшният двор“. Стефан и Збигнев обаче се присмиват на думите на леля си и весело започват да се приготвят за път.

Край огнището в дома на Мечник са се събрали всички девойки от замъка. В тази новогодишна вечер те се готвят за обичайните предсказания и подреждат всичко необходимо за врачуването. При започването на своеобразния ритуал пристига адвокатът Дамази — суетно конте, облечено с фрак и бяла перука. Той е кандидат за ръката на една от дъщерите на Мечник. Старият благородник обаче му описва какви трябва да бъдат бъдещите му зетове — истински смели мъже и полски патриоти. Пристига и Чешникова, която не се е отказала от намерението си да осуети евентуалната женитба на племенниците си с дъщерите на Мечник. Затова тя се е постарала да изпревари Стефан и Збигнев и веднага се заема с реализирането на своя план. Лелята описва племенниците си като страхливци и суеверни като баби. Неочаквано се чуват шум и викове. Това са ловците от замъка, които се завръщат от лов. Между тях започва ожесточен спор — кой е убил големия глиган? За голямо разочарование на всички се оказва, че никой от тях не е убил дивеча. Глиганът е бил убит от два куршума, едновременно изстреляни от двама млади шляхтичи, които случайно били попаднали на мястото на лова. В този момент влизат и братята Стефан и Збигнев, придружени от стария си слуга Мачей. Хана и Ядвига, дъщерите на Мечник са повярвали в думите на Чешникова и решават да осмеят страхливите си гости: те ще се преоблекат като духове и ще се явят през нощта пред Стефан и Збигнев, за да се подиграят с тях. На адвоката Дамази идва същата идея: щом братята са страхливи, той ще ги изплаши с духове и по такъв начин ще ги отстрани като съперници. Дамази веднага поверява плана си на стария ловец Сколуба, който е много огорчен от братята, защото с убиването на глигана са го лишили от законно принадлежащата му слава.

На гостите е определено да нощуват в кулата на замъка. Старият Сколуба веднага влиза в ролята си и започва да плаши суеверния Мачей с приказки за някакви духове в замъка. И действително щом Сколуба си отива, портретите на стените започват да се движат. Ужасеният Мачей се развиква от страх, защото не може да допусне, че скритата Хана и Ядвига движат портретите. На виковете на стареца се притичват Стефан и Збигнев. Те му се присмиват, но все пак Збигнев повиква Мачей при себе си, а Стефан остава да спи тук. Момъкът напразно се мъчи да заспи. Той се е влюбил в Хана и мечтае за нея. Изведнъж големият часовник започва да свири без време. В него се е скрил Дамази и думите на Стефан са го смутили. Без да иска адвокатът е пуснал часовника. Скоро идва и Збигнев. И той не може да заспи. Неговото сърце е грабнала Ядвига. Братята започват да съжаляват за дадената клетва и споделят чувствата си, без да знаят, че скритите зад портретите девойки ги слушат. Отново се чува шум и те започват да търсят този, който ги смущава. Като не намират нищо, повикват Мачей да стои тук и отиват да търсят навън. Старецът скоро задрямва и скритият в часовника Дамази решава, че сега е моментът да се измъкне. Обаче стреснатият Мачей в уплахата си хваща Дамази и се разкрещява. Дотичалите Стефан и Збигнев са много сърдити от шегата на адвоката и решават да го накажат строго. Дамази обаче успява да ги излъже, че и той бил търсел духовете, за които се говори в замъка, и те го пускат. Ако останат тук, има опасност двамата братя да нарушат клетвата и те решават да напуснат замъка.

Стефан и Збигнев веднага извикват стария Мачей да приготви всичко за път и съобщават на Мечника, че трябва да вървят. Старият дворянин е засегнат от внезапното решение на братята. Той подозира, че двамата бягат от страх, тъй като Мачей им е разказал вече за „духовете“ в замъка, за които е говорил Дамази. Тогава Мечник решава да разкаже на братята истината за „страшния двор“, но е прекъснат от идването на Дамази. Старият дворянин строго запитва адвоката защо си е позволил да пуска глупави слухове. Дамази отговаря, че това е правил от ревност; той е влюбен в една от дъщерите на домакина. Разярените Стефан и Збигнев не го оставят дори да произнесе името на своята избраница — Хана или Ядвига, и той в панически бяг избягва. Тогава Мечник разказва историята за „страшния двор“: негов прадядо имал девет прекрасни дъщери и който ги видел, веднага се влюбвал в някоя от тях. Тогава майките на младежите от града, за да предпазят синовете си, нарекли замъка „Страшният двор“. Стефан и Збигнев признават, че дворът е наистина „страшен“ и помолват Мечника да им даде дъщерите си за жени…

МУЗИКА

Музиката на операта „Страшният двор“ също както на „Халка“ е написана в духа на полското народно звукотворчество. Дори по отношение на професионалното майсторство, с което е изградена, тя значително превъзхожда тази на „Халка“. За разлика от нея музиката на „Страшният двор“ е весела, бодра, жизнерадостна, наситена с много оптимизъм, свежест и поетичност. Операта „Страшният двор“ представлява поредица от прекрасни музикални номера — арии, дуети, ансамбли, хорове, танци и др. Още в самото начало слушателят бива изненадан от веселата шеговитост и незлобливата ирония, вложени в чудесната сцена на „кавалерската клетва“. Много оригинална и пълна с находчивост е малката ария на лелята Чешникова, с която сплашва двамата си племенници. Една от най-красивите страници в полската оперна музика от миналия век е песента за женски хор от началото на второто действие, в която е пресъздадена една жизнено-поетична сцена от народния бит. Силата на лирика Монюшко проличава още по-внушително в последвалата задушевно-мечтателна ария на Ядвига. От другите музикални номера могат да се посочат великолепната сцена с ловците, пародийната ария на стария ловец Сколуба, квартетът на двамата братя и скритите зад портретите две сестри, както и забележителният финал на операта.

Станислав Монюшко е създал чудесни музикални образи в операта си „Страшният двор“. Те са ярки, релефни, изразителни и нюансирано детайлирани. На оркестъра е поверена много по-отговорна роля по отношение музикалната драматургия, отколкото в което и да е предишно негово произведение.