Книга за операта

Народна музикална драма в четири действия (девет картини)

Либрето Модест Мусоргски

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Борис Годунов — бас

Фьодор — мецосопран

негови деца

Ксения — сопран

Дойката на Ксения — мецосопраи

Княз Василий Шуйски — тенор

Андрей Шчекалов, секретар на Думата — баритон

Пимен, стар монах — отшелник, летописец — бас

Григорий Отрепиев, по-късно Димитрий Самозванеца — тенор

Марина Мнишек, дъщеря на сандомирския войвода — мецосопран

Варлаам — бас

монаси-скитници

Мисаил — тенор

Кръчмарка — мецосопран

Уродливия — тенор

Първи пристав — бас

Втори пристав — бас

Митюха, селянин — бас

Приближен болярин — тенор

Хрушчов, болярин — тенор

Първа жена — сопран

Втора жена — алт

Рангони, таен йезуит — бас

Черняковски — баритон

йезуити

Левицки — бас

Патриарх — без пеене

Кардинал — без пеене

Боляри, болярски деца, селяни, селянки, стрелци, стражи, пристави, полски благородници, дами, народ.

Действието става в Русия и Полша от 1598 до 1605 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

През 1868 г. Мусоргски работи върху Гоголевата „Женитба“. В някои свои писма композиторът отбелязва, че това произведение не го удовлетворява напълно. След като изоставя „Женитба“, той пише: „Стига вече съм се подготвял — време е да напиша нещо.“ Когато проф. В. В. Николски препоръчва на Мусоргски сюжета на Пушкиновата трагедия, композиторът е завладян изцяло от идеята за написването на опера върху „Борис Годунов“. „Той вече не можеше да мисли за нищо друго и всичко, което беше заловил, изостави“ — пише В. В. Стасов.

Мусоргски сам написва либретото на „Борис Годунов“, като използува трагедията на Пушкин и редица материали от „История на Руската държава“ от Н. М. Карамзин. Работата над либретото е завършена още през есента на 1868 г. и веднага след това композиторът започва работа над музиката. Първия вариант на операта той нахвърля много бързо. „Борис Годунов“ е завършен в клавир през май 1869 г., а оркестрацията — до края на декември същата година. За времето, по което Мусоргскй пише „Борис Годунов“, В. В. Стасов отбелязва за срещите на членовете на „Могъщата петорка“: „Нищо не може да се сравни с чудното художествено настроение, царящо на тези малки събрания … Какъв простор на творческите сили!“

В „Летопис на моя музикален живот“ Римски-Корсаков разказва за някои подробности по написването и представянето на „Борис Годунов“. През лятото на 1870 г. Мусоргски представя операта си в дирекцията на императорските театри, но тя е отхвърлена. Обиденият и огорчен Мусоргски си прибира партитурата. След като преодолява огорчението си, той решава да я преработи. Един от претекстите за отхвърлянето е, че в операта липсва женска роля. Сега Мусоргски добавя двете полски картини и сцената „Под Кроми“. Той отново преработва текста, като още повече съсредоточава вниманието си върху двете сюжетна линии: социалната драма на народа и личната трагедия на Борис, измъчван от своята съвест. Втората редакция на операта е завършена през 1872 г. На клавира на „Борис Годунов“ Мусоргски написва „Аз схващам народа като велика личност, одушевена от една идея: това е моята задача. Опитах се да я разреша в операта.“

Преработената опера композиторът представя пак на дирекцията на театрите, но тя отново е отхвърлена. За пръв път „Борис Годунов“ е изнесена на 8 февруари 1874 г. в Мариинския оперен театър в Петербург, и то благодарение на енергичните настоявания на певицата Ю. Ф. Платонова, която пожелала с нея да направи своя бенефис. За премиерата В. В. Стасов пише: „Това беше велико тържество… Старите, поддръжниците на рутината, поклонниците на пошлата оперна музика се сърдеха (това е също тържество!); педантите от консерваторията и критиците протестираха с пяна на устата. Но затова пък младото поколение ликуваше…“

„Борис Годунов“ издържа 20 спектакъла и при доста голям интерес на публиката, но скоро започват да правят произволни съкращения и през 1882 г. я свалят от репертоара. „Носеха се слухове, че операта не се харесвала на царското семейство“ — пише Римски-Корсаков. През 1888 г. „Борис Годунов“ е поставена за пръв път в Болшой театър в Москва, а в Петербург е възобновена през 1896 г. в редакцията и инструментовката на Римски-Корсаков. В този вид се играе и до днес.44 По-късно, когато при постановката в Болшой театър са искали да я включат, предлагат на Глазунов да, я оркестрира, но той отказва. Тогава оркестрацията е направена от Иполитов-Иванов.

За пръв път у нас „Борис Годунов“ е изнесена през 1929 г. в София под диригентството на М. М. Златин в постановка на Н. Веков.45

СЪДЪРЖАНИЕ

Пред стените на Новодевическия манастир край Москва. Тук е дошъл на молитва Борис Годунов, на когото болярите предлагат да заеме руския престол. Годунов сам се стреми към него, но не бърза да даде съгласието си. Народът, подканван със заплахи от царските пристави, моли Борис да приеме трона. Явява се секретарят на Думата — боляринът Шчекалов, който съобщава, че Борис Годунов е отказал да приеме руската корона. Той призовава народа да се моли за спасението на Русия. Идват група слепи богомолци, които предсказват смутове и бедствия.

Площад в Кремъл пред Успенската църква. Борис Годунов е приел руския престол и днес ще стане коронацията. Започва тържественото шествие. Болярите и народът приветствуват новия цар. Но Борис Годунов е скръбен и замислен. Зловещото предчувствие е сковало сърцето му.

Килия в Чутовския манастир. Старият монах Пимен пише летопис. В него той разказва истината за убийството на законния наследник на престола — царевич Димитрий, извършено от Борис Годунов. Описанието на Пимен силно развълнува младия послушник Григорий, който живее в килията на стария Монах. Като разбира, че убитият царевич Димитрий е щял да бъде сега на неговата възраст, у Григорий блясва смела мисъл: не може ли самият той да стане цар Григорий решава да вземе името на Димитрий и да започне борба за руския престол.

Кръчма край литовската граница. Тук пристига заедно с монасите-скитници Варлаам и Мисаил и избягалият от Чутовския манастир послушник Григорий Отрепиев. Той е дошъл с намерение да премине границата. След като монасите пийват, Варлаам пее весела песен за победата на цар Иван при Казан. Скоро, опиянени от виното, двамата заспиват. Остава да бодърствува само Григорий. Той е загрижен и разпитва кръчмарката как най-лесно може да достигне границата. Скоро приятната дрямка на монасите е прекъсната от нахлуването на двама пристави, които търсят избягалия еретик Гришка Отрепиев. Григорий взима указа, за да прочете отличителните черти на беглеца. Но за да заблуди стражата, описва външния вид на стария Варлаам. Обаче измамата му не успява. Приставите разбират, че Григорий е търсеното лице. В последния момент той успява да избяга.

Царските покои в Кремъл. Ксения — дъщерята на Борис, оплаква своя загинал годеник. Синът на царя — Фьодор, изучава картата на Русия. Влиза Борис Годунов, обзет от тежки мисли. Той се мъчи да утеши дъщеря си и казва няколко ласкави думи на Фьодор. Когато остава сам, царят е обхванат отново от мрачните си мисли: народът гладува, а и мисълта за убийството на Димитрий го измъчва ден и нощ. Идва княз Шуйски, който сам е бил претендент за престола. Боляринът донася страшна вест: в Литва се е появил самозванец; той се представя за Димитрий и с подкрепата на поляците е започнал борба за руския престол. Борис иска от Шуйски още един път да му се закълне, че царевич Димитрий, е бил действително убит. Той с ужас слуша разказа на Шуйски как са отнели живота на спящото дете. Измъчен, царят не издържа страшния разказ и изпъжда Шуйски. Тревогата в душата му е станала ужасна. Той се отпуска отмалял на трона си.

В градината на Сандомирския замък. Войводата Мнишек дава бал. Честолюбивата Марина, негова дъщеря, мечтае да завладее руския престол. Тя иска да изпълни намерението си с помощта на Самозванеца Димитрий, който е влюбен в нея. Марина е поканила Димитрий с намерение да го накара да предприеме незабавно поход срещу Москва. Честолюбивите й намерения се подклаждат умело от кардинал Рангони. С неискрени уверения в любов Марина изтръгва обещание от Самозванеца веднага да тръгне начело на полската войска срещу Русия.

В Москва пред катедралата „Василий Блажений“. Народ се е събрал пред църквата и очаква излизането на царя. Носят се слухове, че царевич Димитрий не е убит и сега с победоносните си войски приближава Москва. Появява се Уродливия. Деца му се подиграват и задигат петачето. От храма излиза Борис Годунов. Уродливия се оплаква на царя от децата. „Заповядай да ги убият, както уби малкия царевич“, му казва той. Приставите се спускат да накажат дръзкия побъркан, но царят не позволява. Борис дава шепа монети на Уродливия и му казва да се помоли за него. Обаче Уродливия хвърля монетите и отказва с думите: „Не трябва да се молим за царя — Ирод“. Борис Годунов е дълбоко развълнуван от думите на малоумния.

Гора край градчето Кроми. Разбунтувалият се народ довежда вързания болярин Хрушчов. Всички се подиграват на този досегашен потисник. Идват Варлаам и Михаил, които разказват за убийството на царевич Димитрий, извършено от Борис. Появяват се и група йезуити. Те отправят възхвала към възкръсналия Димитрий. Мужиците се нахвърлят върху тях, залавят ги и искат да ги обесят. Вълнението все повече нараства. В това време идва Самозванеца с войската си. Той освобождава Хрушчов и йезуитите и приканва всички да тръгнат заедно с него към Москва. Народът започва да разбира, че отново е излъган — това не е руският царевич Димитрий. Уродливия оплаква Русия и предсказва тежки изпитания. Народът, обхванат от тревога, наблюдава с ненавист чуждите войски, нахлуващи към Москва.

В гранатовата зала на Кремъл заседава съветът на Думата. Болярите обсъждат какво наказание да наложат на Самозванеца, когато бъде заловен. Шуйски разказва на присъствуващите за душевните страдания на царя; той сам е видял как Борис Годунов е отпъждал от себе си призрака на убития царевич. В този момент се втурва като обезумял царят, пъдейки несъществуващ призрак. При вида на болярите Борис се овладява. Шуйски докладва на царя, че в двореца е дошъл някакъв стар монах, който иска да разкрие важна тайна. Влиза Пимен. Старият летописец разказва какви чудеса са се случили на гроба на убития Димитрий. Обхванат от ужас, Борис пада като подкосен. Изнемощял, царят се повдига и със сетни сили повиква сина си Фьодор. В предсмъртния си час той го благославя и му завещава трона на Русия. Борис умира. Потресеният Фьодор се отправя към престола, но Шуйски му прегражда пътя …

МУЗИКА

„Борис Годунов“ е едно от най-високите достижения на цялата световна оперна литература. Това е дълбоко психологическа народна музикална драма. „Борис Годунов“ се отличава с изумителното богатство, с което са обрисувани главните музикални образи. Душевната драма на престъпния цар и голямата социална драма на народа са основните линии в творбата. Образът на Борис Годунов от началото на операта в цялото й развитие носи подчертана трагедийност, която естествено води до неизбежния му край. Още от момента на коронацията той е придобил чертите на някаква обреченост, която неотстъпно и неумолимо довежда до катастрофа. Втората основна линия — образът на народа, е придадена в друг план. Отначало народът е пасивен и търпеливо понася страданията си, но постепенно излиза от това състояние и в сцената „Под Кроми“ той е вече готов да защищава правата си със сила. По такъв начин Мусоргски съпоставя трагедията на разкъсвания от угризения на съвестта самотен цар със силата на духа на руския народ, който тогава, „В това смутно време“, не е намерил верния път за освобождението си.

В операта най-важно място заемат народните масови сцени.

На тях композиторът възлага важни драматургически задачи. Мусоргски разделя хората на няколко групи, които разговарят, спорят помежду си. Това създава голяма живост и динамичност на масовите сцени. В тяхното музикално изграждане преобладава песенността, близка до руското народно звукотворчество, а на места композиторът използува и истински народни мелодии. Такива са например сцената „Под Кроми“, както и сцената пред храма „Василий Блажений“. Често авторът използува и интонации от обикновения говор, и то не само при соловите партии, а и в хоровите.

Не само двамата главни герои на музикалната драма — народът и Борис, имат ярки характеристики. Другите действуващи лица независимо от големината на партиите им са с определен индивидуален профил. На първо място трябва да се спомене княз Шуйски. Това е релефен и изваян до най-малките детайли образ, контрастен на Борис. Много жизненост и истинска народна непосредственост лъха от скитника-монах Варлаам. Неговата песен „Слушай някога в град Казан що стана“ е един от най-привлекателните и ефектни моменти в цялата опера. Величествен е образът на монаха Пимен. Макар и само с отделни щрихи, Мусоргски е нахвърлил интересен и твърде богат музикален портрет на Марина Мнишек: амбициозна и честолюбива, тя не се спира пред нищо за изпълнение на своите замисли. Силно емоционален е дуетът и със Самозванеца, наситен с истинска страст. Образът на Самозванеца е особено ярък с неговата първичност, романтичност и честолюбие.

В операта изпъкват със силата на своето въздействие сцените на Борис Годунов. Още при първия му монолог във втора картина на пролога се чувствува величието и обречеността на царя. Още по-силен е големият му монолог от пета картина „Достигнах висша власт“, който е една от кулминациите в произведението. Той е наситен с дълбоки чувства, разкрива релефно и цялостно голямото страдание на царя и човека. Най-силен момент в операта е последната ария на Борис „Прости, мой сине“, изпълнена с дълбок трагизъм.

В „Борис Годунов“ трябва да се отбележат и величаво-печалният монолог на Пимен в трета картина на операта, както и развълнуваният разказ на Григорий за чудния сън в същата картина. Сцената с Уродливия в седма картина довежда конфликта между цар и народ до неговата кулминация.

Общо в „Борис Годунов“ преобладава силно драматичната и изпълнена с напрежение музика. На този мрачен фон контрастират няколко момента на просветление: великолепната песен на Варлаам и песента на Кръчмарката от четвърта картина, както и големият дует на Марина и Самозванеца от шеста картина.

Народна музикална драма е пет действия (шест картини)

Либрето Модест Мусоргски

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Княз Иван Ховански, началник на стрелците — бас

Княз Андрей Ховански, негов син — тенор

Княз Василий Голицин — тенор

Болярин Шакловити — баритон

Досифей, водач на разколниците — бас

Марфа, разколница — мецосопран

Сусана, стара разколница сопран

Писар — тенор

Ема, девойка от свободното немско селище — сопран

Пастор — баритон

Варсанофиев, приближен на Голицин — бас

Кузка, стрелец — баритон

Първи стрелец — бас

Втори стрелец — бас

Трети стрелец — тенор

Стрешньов, болярин — тенор

Стрелци, разколници, прислужнички и персийски робини на княз Иван Ховански, войници на Петър I, народ.

Действието става в Москва през 1682 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Още като пише „Борис Годунов“, Мусоргски е завладян от идеята за създаване на друга опера на исторически сюжет. През 1870 г. той започва внимателно да изучава руската история и особено събитията от XVII в.: движенията на разколниците46, въстанието на стрелците47 и борбите на различните социални групи. През лятото на 1872 г. композиторът окончателно избира тази епоха и събитията от нея за сюжет за следващата си опера. Той проучва много материали, между които и записките на И. А. Желябински, на Силвестер Матвеев и интересното „Житие на протопопа Авакума“. В либретото Мусоргски влага като централно събитие борбите между реакционните сили начело с княз Ховански и партията на Петър I. В развитието на действието взимат участие различните социални групировки по това време — стрелците, разколниците, селяните, както и редица исторически лица, като болярина Иван Ховански и болярина Василий Голицин. В сюжета за бъдещата си опера Мусоргски не навсякъде се придържа стриктно към историческата правда. Така например Иван Ховански е бил екзекутиран, а композиторът предава по друг начин смъртта му. Освен историческите лица в операта има събирателни образи на руски хора, като Досифей, Марфа и др.

Мусоргски работи дълги години над това свое произведение — до края на живота си и не успява да го завърши окончателно. „Хованщина“ е написана в клавир без последната, шеста картина, която е била нахвърляна в скици. След смъртта на Мусоргски Римски-Корсаков, който има неоценими заслуги по отношение на довършването, оркестрирането и редактирането на редица шедьоври от руската класика, подрежда оставените скици от композитора, дописва някои от музикалните номера и оркестрира произведението. През 1883 г. той предлага „Хованщина“ на дирекцията на императорските театри, но и тя има съдбата на „Борис Годунов“ — бива отхвърлена. Операта е поставена за пръв път на 21 февруари 1886 г. от любителски състав в зала „Кононов“ в Петербург. 12 години по-късно в Московския частен оперен театър „Хованщина“ е изпълнена с голям успех в постановка с участието на Шаляпин, който е пял ролята на Досифей.

През 1959 г. именитият съветски композитор Дмитри Шостакович направи нова редакция и оркестрация на „Хованщина“. Както и в редакцията на „Борис Годунов“, той запази оригиналния хармоничен език на Мусоргски и разкри изключителните качества на музиката на гениалния руски класик с пълна сила. Премиерата на операта в редакцията на Шостакович се състоя на 25 ноември 1960 г. в Ленинград.

„Хованщина“ е изнесена за пръв път в България от Софийската народна опера през 1933 г. Постановката е реализирана от диригента М. М. Златин и от режисьора Хр. Попов. 25 години по-късно Софийската народна опера прави нова постановка на „Хованщина“, а през 1966 г. — трета. Третата постановка на произведението е в новата редакция на Шостакович и е осъществена от режисьора на Болшой театър в Москва Борис Покровски и диригента Атанас Маргаритов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Червеният площад в Москва. Ранно утро. Стрелците са завзели властта в града. Сега на площада те са поставили каменен стълб с надпис, описващ неотдавнашната им победа над „бунтовните боляри“. Но в Москва не всичко е така спокойно, както си мислят стрелците. Боляринът Шакловити диктува едно донесение до Петър, в което съобщава, че началникът на стрелците княз Иван Ховански е решил да върне в Русия стария ред, а на престола на Московското царство да възкачи сина си Андрей Ховански. Край колоната с надписа прииждат хора от различните краища на Русия. Те искат да разберат какво се е случило и молят Писаря да им прочете надписа. Отначало той отказва, но после им прочита текста, в който се говори за жестоката разправа на стрелците с непокорните боляри. Хората с трепет слушат страшните вести. В тоя момент на площада излизат голяма група стрелци начело с княз Иван Ховански, за да направят сутрешния обход на Москва. От групата се отделя Андрей Ховански. Той е забелязал красивата девойка Ема от свободното немско селище. Той отдавна вече я преследва и сега иска да я отведе със себе си, но Ема отказва да го последва. Младата разколница Марфа, доскорошна любима на Андрей, вижда тази сцена и защитава девойката. В това време заедно със стрелците на площада се връща Иван Ховански. Той също така харесва Ема и заповядва на подчинените си да му я доведат. Обаче Андрей Ховански не иска да отстъпи девойката на баща си. Той дори е готов да я убие, но не и да се откаже от нея. Водачът на разколниците Досифей се намесва и властно нарежда Андрей да прибере оръжието си: Сега е нужно да се защитава православната вяра на народа, а не е време за караници.

Кабинет на княз Василий Голицин. Любимецът на княгиня София — Голицин, е в лошо настроение. За да научи нещо за бъдещето си, князът е наредил да повикат Марфа, известна като гадателка. Разколницата му предсказва, че ще изпадне в немилост и че го очаква заточение. Предсказанието дълбоко смущава Голицин. За да не се разпространи мълва за него, той заповядва на слугите си да удавят Марфа в реката. Скоро след това при княз Голицин идват противниците на Петър: Иван Ховански и Досифей. Голицин и Ховански са уж съмишленици, но тайно си съперничат. Скоро разговорът им се превръща в остър спор. Напразно водачът на разколниците се старае да прекрати кавгата. Интересите на двамата се преплитат много, за да могат да се разберат. Дори апелът на Досифей за спасението на Русия не помага. Внезапно в кабинета се втурва Марфа. Тя е успяла да се спаси от ръцете на убийците. Младата разколница разказва за нападението, което е извършено върху нея и за помощта, оказана й от минаващите петровци. Заговорниците с тревога чуват името на Петър. Те знаят, че неговата войска вече представлява голяма сила. Идва боляринът Шакловити, който донася още по-страшна вест: Царят е научил за готвения заговор, нарекъл го е „хованщина“ и е заповядал да бъде смазан.

В своето свободно селище стрелците живеят безгрижно. Тук е и разколницата Марфа, която изживява много тежко изоставянето й от княз Андрей. У нея се борят противоречиви чувства: надежда и отчаяние, любов и желание за отмъщение. До нея старата Сусана ругае и проклина. Идва Досифей. Водачът на разколниците изгонва старицата и се опитва да утеши Марфа. Стрелците отново се отдават на веселие и пиянство. Кузка запява весела песен. Но празненството се прекъсва от идването на разтревожения Писар. Той съобщава, че са се появили петровските райтари (наемни конници), които се приближават към селището. Настава смут. Стрелците съобщават вестта на княз Иван Ховански и го молят да ги поведе срещу петровците. За тяхна изненада Ховански отказва да тръгне на бой срещу цар Петър и съветва стрелците да се приберат по домовете си.

Дом на княз Ховански, в имението му край Москва. Голицин е предупредил Иван Ховански, че животът му е в опасност, и сега князът се укрива в имението си. Той е неспокоен и се мъчи с вино и песни да се развлече. Ховански сам се убеждава, че никой няма да посмее да го докосне в неговото собствено имение. Идва боляринът Шакловити и предава на княза покана от княгиня София да присъствува на съвета. Ховански повиква слугите си да го облекат в парадните му дрехи. Щом Иван Ховански напуска дома си, към него се спуска наемник на Шакловити и го пробожда с кинжал. Боляринът радостно потрива ръце над трупа на Ховански.

На площада пред църквата „Василий Блажений“ е издигнат ешафот. Петър се е справил с много от заговорниците. Тук ще бъдат обезглавени и други. Сега изпращат на заточение княз Голицин. На райтарите е заповядано да обкръжат и манастира на разколниците. Марфа е донесла вестта за обсаждането на староверците. Тя съобщава на княз Андрей Ховански за унищожаването на заговора, но Андрей не й вярва. Напразно той надува своя рог, за да събере подчинените си. Не се явява никой. Не очаквано князът вижда колона стрелци, водени на смърт. Андрей разбира, че всичко е загубено и сега моли своята бивша любовница да го спаси. Марфа го повежда към убежището на разколниците. Точно в момента, когато стрелците ще бъдат екзекутирани, идва заповед на Петър за помилването им. Отдалеч се чува маршът на петровските войници.

Лагерът на разколниците в гората. Нощ. Разколниците са приготвили всичко за самоизгарянето си. Досифей е обхванат от дълбока скръб. Духовният водач съзнава отговорността си за гибелта на своите братя. Обаче друг изход няма. Той е изпълнен с мъжественост и призовава всички да се хвърлят в огъня и да изгорят в името на старата православна вяра. Разколниците, облечени в бяло, избират човека, който ще запали огъня. Тази чест се пада на Марфа. Тя запява своята последна молитва, която постепенно се превръща в любовна песен. Отдалеч се дочува песента на петровските войници. Време е вече и разколниците влизат в буйния огън. Заедно с тях загива и Андрей. Марфа го е увлякла в огъня със себе си …

МУЗИКА

Ако в „Борис Годунов“ двата плана — на социалната драма на народа и личната трагедия на престъпния цар, са равнозначни, тук на първо място е изтъкната съдбата на народа. Музиката на „Хованщина“ в по-голямата си част е близка до руската протяжна народна песен. Върху тази мелодична основа композиторът е създал епичен разказ за миналото на руския народ. Характерът на музиката е дал основание „Хованщина“ да бъде наречена от някои песенна опера. Използувайки песенната мелодика, Мусоргски не само е обрисувал пълнокръвно характерите на главните действуващи лица, но и сполучил да проведе ясно и убедително основната идея на произведението: старото трябва да отстъпи на новото: пред руския народ се разкрива светло бъдеще. Още с оркестровото въведение, наречено „Разсъмване над река Москва“, Мусоргски налага тази идея: светлото бъдеще на Русия ще дойде. На този фон се разкриват и характерите на главните герои. Повечето от тях са събирателни типове, съдържащи в себе си отличителните черти на Своите съсловия. Сред тях изпъкват със своята завършеност и многостранност на обрисовката, с монолитното си изграждане княз Иван Ховански, Марфа и особено Досифей. Много ярък и пълнокръвен е образът на фанатичния привърженик на „старата вяра и стария ред“. Въпреки отрицателните си черти Досифей притежава и някакво благородство и човечност. Неговата ария от първо действие е наситена с топлота; мелодията на репликите му, с които се стреми да успокои развълнуваната Марфа в трета картина, също е пропита с нотки на сърдечност; последният монолог на Досифей допълва облика на гордия и суров старец, разкрива и нови черти в неговия характер. Музикалната характеристика на Марфа — главния женски образ в „Хованщина“ — е забележителна с емоционалната си наситеност и психологическата си углъбеност. Едно от най-силните и интересни места в операта е гадаенето във втора картина. Лиричната песен на младата разколница от началото на трета картина в развитието си придобива елементи на страст и темпераментност. В пета картина мелодичната линия на нейната партия е пропита с още по-голяма развълнуваност. Тук вече ясно прозира борбата, която се води в душата й между човешките чувства и сковаващите догми на религиозната секта.

От многобройните масови сцени в операта могат да се посочат някои като забележителни. В първата картина прави силно впечатление веселата хорова песен, която започва след продиктуването на донесението от болярина Шакловити. Пълен с бодрост и самоувереност е хорът на стрелците. Следващият техен хор е още по-буен и енергичен, а песента „Ой ти, матушка Россия“ е художествено разработена руска народна протяжна песен. Хорът на разколниците в края на картината наподобява на старинните църковно-славянски напеви. В духа на руската народна песен е изграден и финалът на сцената на стрелците от трета картина. Той силно контрастира с предидущия им хор, рисуващ тяхното необуздано веселие. С особена сила на въздействие се отличават и други масови сцени: песните на крепостните девойки в дома на Ховански (IV к.); сцената на екзекуцията (V к.); грандиозният финал на операта — самоизгарянето на староверците, за основа на който е използуван напев от старообредна молитва.

Наред с масовите сцени „Хованщина“ има и редица други, отличаващи се с изключителна музикална стойност. Така например много изразителен е терцетът от първа картина на Ема, Марфа и Андрей Ховански. Един от най-значителните епизоди в операта е сцената на заговорниците във втора картина. Това е един от върховете в цялото творчество на Мусоргски. Тук не само са предадени емоционалните преживявания на всеки от тримата заговорници, но е постигнат и един изключителен по своята завършеност ансамбъл. Интересни са и сцената на смъртта на Иван Ховански, частушките на Кузка, персийските танци от четвърта картина, оркестровите встъпления към пета и шеста картина и др.