Първата българска оперна творба е „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов. Макар и недовършена. За първи път е играна на любителска сцена през 1900 г. в Казанлък. За разлика от нея обаче произведенията на Маестро Атанасов в този жанр имат значително по-висока художествена стойност и траен сценичен живот. Ето защо той с право е назован родоначалник на българското оперно творчество — б. р.
По текстове на извънредно продуктивния либретист Феличе Романи са писали опери освен Белини още и композиторите Росини, Доницети, Меркаданте, Майербер и др., а Берлиоз с възхищение говори за таланта му.
Героинята на неговата „Фантастична симфония“. Сам композиторът нарича лайттемата в симфонията си „идея-фикс“ — б. р.
Либретист на „Вълшебната флейта“ от Моцарт.
Преди това Бетховен пак е започвал да пише опера по либрето на Шиканедер „Огънят на весталката“, но по неизвестни причини я изоставя. Скици от тази опера са намерени през 1934 г.
Още при първата редакция Бетховен написва две увертюри „Леонора №1“, която не го удовлетворява, и за приемиерата на операта написва друга — „Леонора №2“; „Леонора №1“ той преработва специално за постановката на „Фиделио“ в Прага през 1807 г.
Бетховен е предпочитал операта да се нарича „Леонора“, но след споровете с Трайчке се е съгласил тя да остане като „Фиделио“.
Зингшпил (нем. Singspiel от singen — пея, и Spiel — игра) — национална немска комическа опера, в която пеенето и танците се редуват с говорни диалози.
В постановките обикновено третото действие се изпуска.
Тази картина обикновено не се играе. Тя не е включена и в постановките на Софийската народна опера.
Второто действие на „Да поставим опера“ е самостоятелна детска опера „Малкият коминочистач“ по сюжет на Чарлс Дикенс, играна в София.
Крозиър е автор и на текста на интересната детска опера „Да поставим опера“ от Бритън.
Дотук всички оркестрови въведения на оперите си Вагнер нарича увертюра, а от „Лоенгрин“ нататък повечето назовава въведение — форшпил.
Ханс Сакс е автор на много поеми и стихове. Някои от тях са на теми, които Вагнер използува в творчеството си — например за „Зигфрид“ и за „Тристан и Изолда“.
Козима Лист е дъщеря на Ференц Лист и съпруга на големия немски диригент и пианист Ханс фон Бюлов. Вагнер се влюбва в нея и по-късно, след като и двамата се развеждат, встъпват в брак.
Вагнер нарича и нея встъпление въпреки големината и формата й.
По-късно „Смъртта на Зигфрид“ е наречена „Залез на боговете“, а „Младият Зигфрид“ — само „Зигфрид“.
Вагнер не я нарича тетралогия, а „три музикални драми с едно триактно встъпление“ или „празнично сценично представление в три дни и една встъпителна вечер“.
Любовта между Зиглинда и Зигмунд силно е скандализирала част от съвременниците на Вагнер и е станала повод за остри нападки срещу композитора.
Операта би трябвало да се нарича на български „Златото на Рейн“, но поради получената гражданственост на названието е оставена като „Рейнското злато“ — б. р.
Михаел Хайдн, известен на времето си композитор, брат на Иозеф Хайдн.
Лендлер — селски танц от Южна Германия и Австрия в три-временен такт, предшественик на валса — б. р.
Тази великолепна увертюра Вебер е написал с изумителна бързина. По начина на сътворяването си тя напомня на увертюрата на операта „Дон Жуан“ от Моцарт.
У нас творбата е по-известна сред любителите на оперното изкуство под италианското й название „Набуко“ — б. р.
Оперното творчество на Верди се ползва с изключителна популярност и в България и повечето негови музикално-сценични произведения са поставяни у нас: „Навуходоносор“ („Набуко“) 1967 „Атила“ — 1976, „Макбет“ — 1975, „Ернани“ — 1960, „Трубадур“ — 1914, „Риголето“ — 1920, „Травиата“ — 1910, „Симоне Боканегра“ — 1968, „Силата на съдбата“ — 1934, „Бал с маски“ — 1926, „Дон Карлос“ — 1936, „Аида“ — 1914, „Отело“ — 1922, „Фалстаф“ — 1943 — б. р.
Първоначално операта е била с три действия (4 картини). Сега двете първи картини се дават като отделни действия.
1 В годината на завършването на „Трубадур“ Вагнер е написал „Танхойзер“ и „Лоенгрин“, както и първата част на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ — „Рейнското злато“.
Днес операта се представя в четири действия. Втората картина на второто действие се играе като отделно действие.
Травиата на италиански значи безпътна. Това название е добило гражданственост и операта е останала да се нарича „Ла Травиата“ — „Безпътната“, а у нас само „Травиата“ — б. р.
Гвелфи и гибелини — враждуващи политически групировки в Италия, съществуващи от XII до XV в. Гвелфите са предимно хора от народа — търговци и занаятчии, а гибелините — представители на аристокрацията, които са държали властта в отделните републики. Те са се смятали за поддръжници на „Свещената римска империя“.
Наследствена титла на вицекраля на Египет, дадена му от турския султан.
Удостоен от хедива за големите му заслуги в изследването ча египетската култура с титлата „бей“.
Междувременно Верди преработва „Симоне Боканегра“ и „Дон Карлос“.
Жена на композитора и авторка на либретата на неговите опери.
Рапсодията е наричана и „Рапсодия в синьо“, и „Рапсодия в стил блуз“. Вярно е и едното, и другото. Наименованието й е дадено от брата на композитора Айра Гершуин. Той посетил една художествена изложба, в която е имало етюди в зелено, етюди в жълто и пр. Играта на думи харесала на композитора (от Blue — синьо, и Blues — блуз), тъй като произведението е изградено върху този вид негърски песни, и името му било оставено така.
След предаване на книгата в издателството М. Големинов завърши новата си оперна творба „Тракийски идоли“ (1981), която бе поставена в Старозагорската народна опера — б. р.
Тази картина в много постановки не се играе — б. р.
В някои постановки двете последни картини се разменят — б. р.
Глинка е по-възрастен с близо 9 години.
Мериме е автор на повестта „Кармен“, послужила за основа на операта на Бизе.
„Страданията на младия Вертер“ е публикуван през 1772 г.
От 1769 г. Моцарт е концертмайстор в придворната капела в Залцбург. Всичките му концертни гостувания, включително и това в Италия, са ставали само със съгласието и разрешението на архиепископа.
По-късно „Женитба“ е завършена от композитора Иполитов-Иванов.
Съществува извънредно интересна редакция и оркестрация на Шостакович, в която „Борис Годунов“ напоследък все по-често се поставя.
У нас са правени много постановки на операта „Борис Годунов“. Обикновено се е изпълнявала в осем картини. В първата постановка са липсвали първата полска картина и картината в храма „Василий Блажений“. В други постановки е прескачана революционната картина „Под Кроми“. В последната постановка „Борис Годунов“ се играе в девет картини, без първата полска картина — стаята на Марина Мнишек и сцената с йезуита Рангони.
Религиозна секта в Русия през XVII в., бореща се против официалната религия.
Първата руска пехота, въоръжена с огнестрелно оръжие. През XVII в. стрелците живеят в „слободи“ (свободни селища). През септември 1682 г. поддържат заговора на Иван Ховански.
Известна и под името „Зидар и железар“.
Истинското му име е Якоб Еберст.
Отбелязаните с апостроф роли са писани да се изпълняват от един артист, но това твърде рядко се спазва, поради трудността на партиите.
Автори на либретото на „Фауст“ от Гуно; Мишел Каре е и сълибретист на „Ловци на бисери“ от Бизе.
Той е автор на една от най-любимите и популярни български песни — „Върви, народе възродени“.
Хусари — разбойници.
Момчил е историческа личност. За него се знае, че произхожда от народа, водил е разбойническа дружина, след това е воювал срещу турците, издигнал се е до самостоятелен владетел в Родопската област и е загинал през 1345 г.
Неговата „Антигона“ е написана през 1927 г. върху текст на Кокто.
Орф завършва своята „Антигона“ по текст на Софокъл — Хьолдерлин през 1948 г.
Към всяка картина Прокофиев е сложил по едно или няколко изречения от романа, свързващи събитията, които стават на сцената.
В постановката на Софийската опера картината „Горящата Москва“ беше прескочена.
Преди създаването на операта Прокофиев е направил обработката на 12 народни песни, част от които той е използувал без изменение в „Повест за истинския човек“.
В статията си по повод написването на „Семьон Котко“ Прокофиев пише, че ариите създават неподвижност в операта, че „една ария трае пет минути, а пет минути за сцената са цяла вечност“.
По-късно той ще напише комичната си опера „Джани Скики“ по сюжет от Данте.
Няколко години по-късно Пучини отново ще напише опера по сюжет на Беласко — „Момичето от Златния запад“.
Албер Каре — директор на Опера комик в Париж.
Нейното програмно съдържание е приблизително същото като на картината от операта „На морското дъно“.
Опричници — военни от времето на Иван Грозни, подчинени направо на царя и изпълняващи полицейски задачи.
Втората част на трилогията е „Сватбата на Фигаро“ (1778) най-смелата от трите, върху която Моцарт написва гениалната си опера, трета част — „Престъпната майка“ или „Вторият Тартюф“, написана през 1792 г.
Операта на Паизиело е била поставена за пръв път в Петербург през 1782 г. Върху комедията на Бомарше са писани още много опери — Лудвиг Бенда (1776), Иохан Андеас (1776), Петер Шулц (1786), Йозеф Вайгл (1788), Николо Изуар (1796) и др. Обаче след Росини са правени само няколко опити.
Хозрев-Мирза е действително лице. Пристигнал е в Петербург, за да разясни истината по гибелта на писателя Грибоедов. Гогол е научил за този случай от очевидци.