Квантова мрежа

9.

23 юни

Саут Бенд, Индиана

— Нолън — простена Келси безсилно, умът й все още се опитваше да възстанови контрола над тялото й, докато тя внимателно се изправяше до седнало положение.

— Тук съм, скъпа.

Като наблюдаваше внимателно иззад ъгъла към двойните врати на товарителната площадка, Нолън видя камиона да потегля. Успокоен, той прибра глока в кобура и седна до Келси.

— Как се чувстваш?

— Изтръпнала. Някак безчувствена, сякаш цялото ми тяло е заспало. Те ни простреляха с нещо.

— Вероятно някакъв вид зашеметяващо оръжие.

Той хвана ръката й и треперенето спря — просто нерви.

В лабораторията на Сандстром и втората торба се разкъса в мивката. Млечнобялото й съдържание се процеди навън, после бавно започна да се спуска към дъното. Когато достигна слоя, образуван от първата торба, химикалите се запалиха от реакцията. Първото пламване беше достатъчно, за да изпари водата в мивката. След по-малко от секунда от началото на контакта в лабораторията избухна нажежена до бяло огнена топка. Мивката и лабораторната маса до нея се изпариха мигновено.

Ниско шумолене отекваше през сградата; светлините потрепнаха и от тавана се посипа прах, докато ударната вълна предаваше унищожителната сила на експлозията през стените навън. Миг по-късно пронизителният вой на противопожарната аларма достигна до ушите им.

— Къде са Тед и Рафаел? — изкрещя Келси, за да надвика шумотевицата, вече бе почти напълно възстановена от преживяното.

— Мисля, че все още са горе. Хайде, трябва да се махаме оттук.

Нолън внимателно й помогна да се изправи; после, като я прегърна с една ръка, за да й даде опора, бързо я съпроводи до един от страничните изходи. Тя набираше увереност с всяка стъпка и лесно следваше неговите бързи крачки към ливадата пред Нюланд Хол.

Гъст облак дим се кълбеше около редица прозорци на втория етаж, където се помещаваше лабораторията на Сандстром.

— О, господи! — изплака Келси, ужасена от мисълта за двамата мъже, останали сред пламъците.

Редица от червени и сини светлини се устремиха откъм Кавано Роуд, докато конвой от коли от полицията на кампуса на „Нотр Дам“ и пожарни коли на окръг Саут Бенд се насочваха към горящата научна сграда.

Докато Нолън и Келси притичаха от сградата към товарителната площадка, полицаите вече започнаха да отцепват района, а пожарникарите се изсипваха от жълтите си камиони.

— Хей, стойте назад! — извика им един полицай, когато се приближиха.

— Бяхме вътре, когато това се случи, господин полицай — обяви Нолън, като не обърна внимание на искането. — Огънят е избухнал в лаборатория на втория етаж. Двама души може би все още са там; те бяха в безсъзнание преди взрива.

— Дръж ръцете си така, че да мога да ги виждам — нареди полицаят строго, когато забеляза бойния нож, завързан за крака на Нолън, и кобура под мишницата му.

Нолън веднага разбра на какво се дължи промяната в отношението и бавно сложи ръцете си на главата.

Полицаят, ветеран от силите на реда с петнадесетгодишен опит, огледа двойката предпазливо. И двамата бяха размъкнати, а окървавеният мъж изглеждаше сякаш е минал през ада. Полицаят се пресегна и измъкна глока на Нолън от кобура.

— Има още един в пояса ми — каза му Килкъни и извърна тялото си така, че да се види част от гърба му.

Държанието на полицая леко се смекчи малко от тази проява на добра воля. Той бързо конфискува втория пистолет, както и ножа.

— Военна изработка — отбеляза гласно, докато оглеждаше острието, завършващо с черна дръжка. — Изглежда малко поизцапано с кръв. Нещо друго?

— Нищо, освен резервен пълнител в джоба ми.

— Недей да сваляш ръцете си.

Полицаят провери предпазителите на пълнителите и даде знак, че иска да говори с началника на пожарната.

Висок мъж в дебело защитно противопожарно облекло притича откъм помпения камион.

— Да, какво искате? — попита огнеборецът.

— Кажи му какво ми съобщи преди малко, а после двамата с теб ще си поговорим.

— Лабораторията е на втория етаж, в дъното на коридора. Вътре все още има двама души. Не бяха излезли преди взрива. Не сме виждали никой друг в сградата.

Началникът кимна, после се затича обратно и повика няколко души от отряда си, за да обмислят как да действат.

— Интересно въоръжение имаш. Ела да се поразходим — заповяда полицаят.

Те се насочиха към полицейска патрулна кола, паркирана на тревата. Полицаят хвърли конфискуваните оръжия в багажника и затвори капака. После ги заведе до линейката.

— Какво имаме? — попита парамедикът.

— Рана на крака — отговори полицаят. — Погледни я, докато аз си поговоря с тези приятни хора.

Парамедикът внимателно отмахна импровизираните превръзки на Нолън.

— Господи, това е огнестрелна рана! Куршумът е минал чисто. Само през месо. Мога да я почистя, но най-добре да те погледнат в някое спешно отделение.

— Сигурен съм, че имаш интересно обяснение как си я получил — отбеляза полицаят, като се взираше в дупката в бедрото на Нолън. — Да започнем с имената ви.

Нолън и Келси се представиха и обясниха причината за своето присъствие на територията на кампуса. Полицаят си водеше кратки бележки в джобно тефтерче. Недоумение се изписа на лицето му, докато Нолън спокойно описваше как е убил трима мъже. За Нолън този рапорт не беше по-различен от докладите след мисиите му като тюлен.

— … и когато чухме сирените, дойдохме, за да ви кажем за Сандстром и Парамо — завърши той.

— Господин полицай — добави Келси, — тези мъже, които и да са, откраднаха ценно лабораторно оборудване и незаменими резултати от над двадесетгодишни изследвания.

— Професор Нютън, ще пусна за издирване камиона и блейзъра. Може би ще ни провърви.

Полицаят се обърна и се отправи право към товарителната площадка, като през цялото време отправяше канонада от нареждания по радиостанцията, закрепена за лявото му рамо. Когато стигна до площадката, той откри кървавите следи и се обади на отдела по убийствата и на криминолозите.

Докато парамедикът привършваше превързването на раната на Нолън, два екипа от огнеборци, покрити със сажди, се изстреляха от зданието — носеха яркочервени носилки с телата на ранените физици.

Екипи на бърза помощ пресрещнаха пожарникарите и се заеха с пациентите, вече прехвърлени върху колички.

— Има пулс — обяви някой. — Слаб, но го има.

От мястото, където бяха седнали, Нолън и Келси видяха, че изгарянията са сериозни. Обгорена плът, смесица от червена и черна слуз покриваше цялата дясна страна на тялото на Тед Сандстром.

— Този е мъртъв — оповести диагнозата един от лекарите, който преглеждаше Парамо.

— О, господи! — изхлипа Келси и се притисна към Нолън, а ръцете му я обгърнаха. — Този мил сладък… — Гласът й се задави от вълнение. — … старец!