Квантова мрежа

27.

21 юли

Москва, Русия

— Оксана, откри ли нещо повече за Волф? — попита Орлов, докато сядаше на креслото срещу Зошченко и Лесков.

— Много малко, освен че успях да потвърдя някои моменти от миналото му. Бил е роден и е израснал в Дрезден, четвърто дете в семейство на инженери. Учил е в университета в Берлин и по време на войната е завършил докторската си дисертация под ръководството на Вернер Хайзенберг. Не успях да намеря копие на дисертацията. Предполагам, че се е загубила при падането на Берлин. Волф и няколко други физици избягали от Берлин, преди да пристигне Червената армия и се скрили в предградие, което е било окупирано от западните войски. Като млад учен е бил задържан само за кратко от Съюзниците и по-късно емигрирал в Америка. Според проверките на Гестапо Волф бил мълчалив, интровертен млад човек, преподавателите смятали, че има голям потенциал. Очевидно Хайзенберг е бил толкова впечатлен от своето младо протеже, че използвал влиянието си, за да измъкне Волф от служба в армията. Както Дмитрий докладва в сряда, Волф е живял незабележимо в Америка, докато не е бил убит.

— Нещо друго?

— Само интересна бележка. След войната няколко от немските учени, които са били освободени от Червената армия и са станали гости на държавата, са били разпитани относно проучванията на Германия за създаване на атомна бомба. Германците така и не започнали подобно начинание, защото Хайзенберг убедил Хитлер, че дори да е възможно да се построи такова устройство, изследванията и разработването му ще отвлекат милиарди германски марки встрани от военните операции и до времето на построяване на първата бомба войната ще е приключила.

— Това какво общо има с Волф? — обади се Лесков. — По това време той е бил просто лакей на Хайзенберг.

— Препоръките на Хайзенберг към райха са били основани на това, което той е смятал за неопровержими научни факти, проверени с изрядни сметки на ръка. — Тонът на Зошченко беше подигравателен и издаваше чувство на превъзходство. — Всичко е било в числата, а тези числа са били точно изведени от така наречения лакей на Хайзенберг — Волф.

— Благодаря, Оксана — дипломатично я прекъсна Орлов, преди да раздразни още повече Лесков.

Зошченко се намръщи, но не каза нищо повече. Орлов знаеше, че двамата едва се понасят и се сдържат да не избухнат само защото той го изискваше от тях. Тя презираше Лесков като груб неандерталец — неприятна необходимост за бизнеса на Виктор Орлов. Лесков пък я смяташе за арогантна, себична, интелигентна кучка, която можеше лесно да бъде заменена от някоя от скъпоплатените проститутки, обслужващи московските политици.

— Дмитрий, какво ще докладваш? — попита Орлов, като се надяваше да върне разговора към деловата част.

— Тетрадките, намерени с трупа на Йохан Волф, са били занесени в лаборатория за реставрация в кампуса на Мичиганския университет. Нашият екип проби университетската мрежа и намери файлове, свързани с тези тетрадки. Защитени са, но хората ни смятат, че може да бъдат отворени. Забелязали са, че някой извън лабораторията разглежда въпросните файлове, някой си Грин от Мичиганския консорциум по приложни изследвания. Работим по идентифицирането му.

— Открихте ли какво има в тетрадките на Волф?

— Не, а и те не са успели.

— Как така не са? — объркването на Зошченко беше очевидно. — Ако са толкова заинтересовани от тези тетрадки, значи това са изследванията на Волф.

— Нямам никакви съмнения, че представляват точно това, но очевидно са кодирани по някакъв начин. Волф не е искал хората да знаят върху какво работи.

— Това е много интересно — потърка брадата си Орлов, докато обмисляше коментара на Лесков. — Оксана, ако се съди по писмата на Волф, дали разработките му ще са ценни за конкуренцията?

— Без съмнение. Мисленето му е необикновено, а проникновението му в квантовия свят може да ни даде ключа към устройството на Сандстром.

— Тогава трябва да получим тези тетрадки, дори само за да лишим конкуренцията от тях. Дмитрий, направи необходимото.

— Да, Виктор Иванович.