Квантова мрежа

67.

1 август

Москва, Русия

Млад офицер от ФСБ поведе Килкъни по коридорите в сградата на Лубянка, както беше станала известна бившата сграда на застрахователна компания „Россия“ след като тайната полиция на Ленин беше се нанесла там през 1918 г. След нападението над седалището на Орлов Килкъни беше закаран в частна болница, за да се погрижат за раните му, после го изписаха и го върнаха да пренощува в хотела. На следващата сутрин след закуска той беше съпроводен до Лубянка, за да бъде разпитан във връзка с Орлов. Разпитът беше само формалност.

— Най-накрая дойде. Заповядай, седни — покани го Фьодоров с усмивка при влизането му в кабинета. — Това е всичко, лейтенант.

Офицерът отсечено отдаде чест, обърна се на пети и се отдалечи по коридора.

— Как е ръката ти? — попита Фьодоров.

— Добре. Лекарят каза, че е просто разместване. Трябва да я държа неподвижна няколко седмици. Казаха, че може да развия тендинит.

— Радвам се, че раните ти не са били твърде тежки — поде Фьодоров с по-сериозен тон. — Получих съобщение от президента. От името на руския народ той поднася благодарности за твоето и на Барт Купър участие при предаването на Орлов и сътрудниците му на правосъдието.

— Предполагам, че подходящият израз в случая е пожалуйста — каза Килкъни и после се засмя.

— Какво е толкова смешно?

— Нищо. Просто ми се стори странно след всичко, което се случи, да ми се благодари за „помощта ми“. Звучи, сякаш съм сменил спукана гума.

Широка усмивка разведри сериозното лице на Фьодоров.

— Политици. Всички имат неестествената способност да казват нещата по такъв начин, че да лишават всяка дума от смисъл.

— Явно някои неща са повсеместни.

— Да. Смъртта, данъците и политиците, които често са отговорни за някои случаи на първото и за всички от второто.

Фьодоров се наведе и вдигна черно подплатено куфарче, което постави върху масата.

— Това беше иззето от лабораторията, вярвам, че е твое.

Килкъни разтвори куфарчето — лаптопът му беше вътре.

— Техниците ни бяха много впечатлени от компютъра ти, особено от вградения сателитен модем.

— Оказа се доста полезен при обезвреждането на Орлов. Имате ли всичко, което ви трябва?

— Да. Твоят приятел Гринели беше много щедър при разкриването на тайните на Орлов. Осъзнавам, че може и да нямаме толкова добро компютърно оборудване тук, с каквото вие разполагате в САЩ, но как успяхте да извлечете толкова много информация от мрежата на Орлов за толкова кратко време? Отне ни часове да изтеглим информацията, която Гринели ни изпрати.

Килкъни пое дълбоко въздух.

— Опасявам се, че не мога да отговоря на този въпрос.

— Държавна тайна. Разбирам — каза Фьодоров и не настоя. — Формирахме екип от хора за пресяване на информацията. Разследването ще продължи с години и доста влиятелни хора ще трябва да обясняват взаимоотношенията си с Орлов. Това може да доведе до така необходимото прочистване по горните етажи на правителството ни.

— Понякога една малка революция е хубаво нещо.

— О, има още нещо, което подозирам, че е твое. — Фьодоров извади дървена кутия и я постави на бюрото. — Намерихме това в сейф на банка на Орлов.

Отстрани на кутията беше изписан баркодът на библиотеката на Мичиганския университет. Килкъни вдигна капака и видя шестте тетрадки на Йохан Волф.

— Няма нужда тези книги да остават тук като доказателство. Купър ми каза за предполагаемата им важност и аз съм съгласен с него, че трябва да бъдат върнати в ръцете на законния им притежател.

— Ами лабораторното оборудване, което Лесков открадна?

— Доктор Авакум много ни помогна при идентифицирането на материалите в лабораторията й, които тя смяташе за откраднати. Тези предмети са опаковани и ще бъдат изпратени в САЩ.

— Благодаря ви — каза Килкъни искрено. — Това е прекрасен начин да върнем изследването на Тед Сандстром обратно на правилния път.

— Във връзка с този изследователски проект… Искам да ви помоля за една услуга.

— Ооо! — проточи Килкъни, като се чудеше какви ли условия ще постави Фьодоров в замяна на оборудването и тетрадките.

— Доктор Авакум е напълно оневинена от престъпленията, които съпътстват тази афера. За съжаление, поради обстоятелства, които не е могла да предвиди, сега е останала без работа. Съкращенията в бюджета на академията на науките означават, че тя едва ли ще бъде назначена отново там, макар че едва ли има желание да се върне на предишната си работа в Сибир.

— Да не би да казвате, че тя си търси работа?

— Доктор Авакум изрази желание да продължи да работи по този проект. Мислите ли, че при Сандстром може да има свободно място за изследовател? Доколкото ми е известно, тя е доста талантлив физик.

— Ще говоря с Тед — обеща Килкъни. — Според мен се нуждае от човек, който разбира работата, за да му помага, докато се изправи на крака.

— Чудесно. Вече говорих с представителите във вашето посолство. Всъщност дори си позволих да уредя тя да пътува с вас.

— Колко удобно!

— Нали? Когато Купър ми обясни плана ви, каза, че двете ви цели са били взимането на тетрадките и освобождаването на доктор Авакум. Не мога да намеря по-добър начин да уважа паметта на моя стар приятел от това да се уверя, че Авакум има възможността да избере какво да прави с остатъка от живота си.

Килкъни си припомни разговора, който беше водил с Купър по време на полета до Москва, и поклати глава.

— Мисля, че би останал доволен.

— Само още едно нещо. Позволих си волността да променя малко пътя ви към САЩ. Вместо в Детройт, ще пристигнете във Вашингтон. Не исках да изпращам тялото на Купър само у дома.

Килкъни се изправи и протегна ръка на Фьодоров.

— Добра идея, Игор Сергеевич. Благодаря ви.

— Няма за какво — отговори Фьодоров и здраво стисна ръката на Килкъни.