Квантова мрежа

63.

31 юли

Москва, Русия

Матиран сив хеликоптер „Мил Ми-38“ се носеше от запад към покрайнините на Москва. Премина над ВДНХ, както беше известен изложбеният център за цяла Русия, и пресече Проспекта на мира. Пилотът промени звука на шестте роторни перки, настрои тягата на двата ТВД-300 турбинни двигателя и закрепи хеликоптера да се рее над плоския покрив на ВИО „Финпром“. Баластният агрегат се разлетя във всички посоки, разпръскван от движението на хеликоптера надолу, и се посипа по земята.

Кралското синьо на флага, който толкова гордо носеше златния двуглав орел на Орлов, се замята бясно под могъщата струя на ротора; тъканта около придържащата част на знамето бързо се откъсна и разкъсаната емблема падна на улицата.

Щом хеликоптерът кацна на сградата, вратите от двете страни се отвориха и въоръжени мъже в черни нинджа костюми се изсипаха на покрива. Синьо-бели коли на московската полиция се появиха внезапно и отцепиха Проспекта на мира и всички малки улички около сградата на Орлов. Два големи черни камиона, по един от двата края на дългата сграда, разтовариха още два отряда от щурмовия отряд „Алфа“. Три координирани, добре въоръжени екипа от по петнадесет души се изсипаха в зданието и разбиха охраната на Орлов.

Кабинетът на Орлов се разтресе с дълбок тътнещ звук като от продължителна експлозия или канонада.

— Виктор! — изписка Зошченко, обхваната от паника.

— Дмитрий — надвика шума Орлов, — какво става?

— Правителствени части нападат сградата, Виктор Иванович — отговори Лесков, докато следеше докладите, които заливаха слушалката му. — Хората ми заемат отбранителни позиции. Трябва да се евакуирате.

От всички присъстващи в кабинета само Купър изглеждаше незасегнат от настъпващия хаос. Застаряващият шпионин се облегна на дивана и скръсти ръце над корема си.

— Бих се предал на ваше място — посъветва домакина си той. — Това е най-добрият ви шанс да останете жив.

Орлов се обърна и видя, че Купър стои спокойно като Буда. Спорадични изблици на стрелба се чуваха из сградата.

— Ти си виновен за това! — извика руснакът.

— Не мога да поема изцяло вината. Имате много влиятелни врагове.

С пистолет в ръка Лесков притича към шефа си.

— Трябва да напуснете незабавно.

— Дай ми това — излая Орлов и издърпа пистолета от ръката на Лесков.

Без да се поколебае и за секунда, той вдигна глока и стреля три пъти в гърдите на Купър.

Възрастният мъж се свлече назад върху дивана. Кръвта се изливаше от гръдния му кош при всеки удар на сърцето. Въпреки нетърпимата болка той успя да вдигне поглед и да срещне очите на Орлов.

— Мамицата ти, Виктор Иванович! — каза Купър дръзко, макар че гласът му започна да заглъхва. — Свършен си.

Орлов потрепери при последните думи, но остана безмълвен. Експлозия разклати зданието. Зошченко притича към Орлов и обви раменете му.

— Виктор, те ще ни убият! — изкрещя тя. — Трябва да се предадем! Имаш пари, можеш да сключиш сделка и да се спасим!

Орлов погледна разплаканите й очи с отвращение и натисна спусъка на глока. Жената залитна назад и той стреля отново в гърдите й — тя се свлече на пода. После връчи пистолета на Лесков.

— Колко дълго хората ти могат да задържат сградата?

— Десет, може би петнайсет минути.

— Достатъчно е. Да вървим — каза Орлов, като се насочи към тайния изход на кабинета.

Седмина от „Алфа“ елиминираха двамата мъже, които пазеха главния коридор, и нахлуха в изпълнителния кабинет на Орлов. Откриха Купър на дивана и Зошченко на пода.

— Насам! — извика единият от „алфите“.

Парамедикът постави два пръста върху врата на Купър.

— Този е мъртъв.

После се приближи до жената.

— Пулсът е слаб и е загубила много кръв, но все още е жива.