Квантова мрежа

55.

31 юли

Сагинау Бей, Мичиган

„Шарън Ес“ леко се плъзгаше по гладката повърхност на Сагинау Бей, двата детройтски дизелови двигателя пулсираха в машинното отделение на деветнайсетметровата лодка на „Крис-Крафт“. Тя принадлежеше на Харсен Смит, корабостроител от Алгонак и близък приятел на Мартин Килкъни от 1930 година. Външно изглеждаше, че двамата мъже са сами на борда, но тюлените на Джак Доусън се подготвяха за битка на закритата задна палуба.

— Мисля, че сме доста близо — каза Мартин.

— Почти — потвърди Смит, като погледна към джипиес индикатора, монтиран до компаса.

Високо над главите им съзвездие от сателити за глобално позициониране опасваха с мрежа Земята, всеки изпращаше собствен сигнал към повърхността. Като получеше сигналите от поне три сателита, джипиес устройството можеше да изчисли с точност до няколко сантиметра местоположението навсякъде по повърхността на планетата.

Смит отпусна тягата и „Шарън Ес“ плавно спря. Координатите, изписани върху джипиес устройството, съвпадаха с дадените от Доусън.

— Стигнахме на поисканото от вас място, адмирале — съобщи Смит, като изключи двигателите.

— Благодаря ви, господин Смит — отвърна Доусън и тръгна към вратата между мостика и задната палуба.

Докато Харсен Смит наблюдаваше как тюлените се подготвят за своята задача, Мартин се приближи към приятеля си и го потупа по рамото.

— С малко късмет и много молитви всички могат да се измъкнат от тази каша невредими.

Смит беше спрял „Шарън Ес“ на около миля от брега, с нос към мястото, където река Райфъл се вливаше в залива. Задната палуба на лодката не се виждаше от брега. Водата беше спокойна и те бяха пристигнали доста бързо по река Сейнт Клеър от Алгонак, езерото Хурон, около „палеца“ на Мичиган, и накрая в Сагинау Бей. Беше осем и трийсет сутринта в началото на ден, който обещаваше да е горещ и слънчев.

На тръгване от Алгонак седемчленният отряд беше прегледал подробно етапите от плана на мисията. Бяха обмислили всички очаквани възможности при подводното им пътуване до целта, включително характеристиките на водата, теченията и подводната топография. Лейтенант Едуардс беше дал на отряда подробности за мисията и беше разпределил задачите на всички. След като най-добрият план беше приет, те бяха разгледали резервен, за да се справят с появата на неочаквани обстоятелства. Накрая всеки от тюлените внимателно провери оръжията и оборудването си.

Тъй като ставаше въпрос за спасителна операция, Доусън нарече отряда „Ангел“. „Шарън Ес“ — флагмански кораб и база за операцията — беше преименуван на „Небе“. Заложниците Келси и Ели получиха съответно кодовите названия „Ореол Едно“ и „Ореол Две“. По традиция похитителите бяха „Танго“, а снайперисткият отряд на тюлените — „Бог“.

Слушалката на Доусън изпращя от идващо съобщение:

— „Бог“ до „Небе“. Край.

Доусън се пресегна към устройството, закачено за колана му, и натисна ключа за изпращане, което позволяваше предаване на съобщения и в двете посоки.

— Тук е „Небе“, „Бог“. Докладвай статус.

— „Бог“ е на позиция.

— Чувам те, „Бог“. „Небе“, край.

Доусън превключи радиостанцията на входящ режим.

— Едуардс, чу ли това?

— Тъй вярно, сър. „Бог“ е намерил позиция близо до целта и е готов, ако имаме нужда от него.

— Добре, хора — извика Гейтс. — Време е да се понасяме.

Тюлените закопчаха черните си плувни костюми за дългото плуване към брега. Над гърдите си сложиха кислородни апарати „Дрегер“ — нещо подобно на затворена система за гмуркане, която не позволяваше на издайнически мехурчета да достигат до повърхността. После закачиха различните екипировки и оръжия за гърба, кръста и бедрата и се превърнаха в подвижен арсенал.

Гейтс провери всеки от мъжете, за да види дали всичко е в изправност и да се увери, че оръжията и другата екипировка са закрепени здраво. После отрядът направи предварителното прочистване, за да освободят телата си от натрупания азот, преди да минат на чист кислород за гмуркането. Тази процедура се правеше за безопасност, като намаляваше възможността някой от гмуркачите да пострада от липса на кислород, ако издишаният азот премине през абсорбиращите въглероден диоксид кристали в маската „Дрегер“ и отнеме мястото на животоподдържащия кислород.

Едуардс погледна часовника си за гмуркане. Беше време да тръгват.

— Адмирале, „Ангел“ ще бъде на позиция в девет и тридесет и ще очаква вашите заповеди.

— Приятно ловуване, „Ангел“ — отвърна Доусън достатъчно високо, за да го чуе целият отряд.

Един по един мъжете скочиха от задната палуба. Когато и седмината бяха във водата, Едуардс вдигна палци към Доусън и двамата старци. После тюлените изчезнаха в езерото.