Квантова мрежа

24.

19 юли

Москва, Русия

— Дмитрий, радвам се да те видя отново — каза Зошченко хладно, когато влезе в чакалнята на Орлов. — Моите съболезнования за загубата на брат ти.

— Благодаря ти — отвърна Лесков с кимване. — Павел беше наясно с рисковете на нашата работа и умря с чест. Беше добър човек и ще е трудно да му се намери заместник.

— Веднага ще приеме и двама ви — обяви Ирина Чорни, докато затваряше слушалката.

Лесков задържа вратата отворена за Зошченко и я последва в кабинета на Орлов. Изгледът към Кремъл спираше дъха в тази слънчева лятна сутрин.

— Моля седнете. — Орлов с широк жест посочи към канапето и столовете близо до прозореца.

На масата бе подреден сребърен сервиз за чай.

— Дмитрий, как върви наблюдението ни в Америка?

Лесков разкопча сакото си, преди да седне в един от старинните столове, създадени преди Революцията.

— Физикът Сандстром все още се лекува от сериозните изгаряния в университетската болница в Ан Арбър, Мичиган. Състоянието му е стабилно, но го очаква продължително възстановяване. В стаята му са поставени електронни устройства за следене, а телефонът му се подслушва. Екипът, който го наблюдава, е наел апартамент в кула от другата страна на реката срещу болницата. Мястото е достатъчно високо, за да получават ясен сигнал от устройствата. Сандстром има двама редовни посетители — Нолън Килкъни и Келси Нютън. И двамата присъстваха по време на нападението над лабораторията на Сандстром. Подробна проверка на Килкъни разкри, че е бил младши офицер в американската морска пехота.

Орлов свъси вежди при последните думи.

— Да, Виктор Иванович. Заради това трима от хората ми са мъртви. Трениран е като нашите в Спецназ. Нарежданията ви са изпълнени, поставихме под наблюдение и Нютън, и Килкъни.

— Отлично, Дмитрий. Научи ли нещо ново от наблюдението?

— Да. Потвърдихме предположението, че двата консорциума смятат да продължат подкрепата си за изследванията на Сандстром. Ще активизират нещата щом физикът се възстанови.

— Малко е преждевременно да се обмислят допълнителни действия срещу Сандстром. Ако се предприемат такива, това трябва да се направи много внимателно. А полицейското разследване на нападението?

— В пълен застой е. Освен показанията на Сандстром, Килкъни и Нютън, полицията няма следи, върху които да работи.

— Добре, продължавай да наблюдаваш ситуацията, но от безопасно разстояние. По всяка вероятност всичко ще отшуми постепенно.

Орлов се обърна към Зошченко, която седеше мълчаливо на канапето и отпиваше чай.

— Как вървят нещата в изследователското ни подразделение, Оксана?

— Има доста материали, които трябва да се прегледат, но Лара Авакум напредва отлично. Има почти интуитивно разбиране за концептуалните аспекти на проекта. Очаквам до края на месеца да е готова да започне експерименталната работа. Напълно се е отдала на проекта и е много ентусиазирана.

— Реших, че може да й допадне предложението ни; десет години в Сибир променят нагласата на всеки човек. — Орлов отпи от чая си и се наслади на вкуса на вносния сорт. — Има ли още нещо, което трябва да обсъдим?

— Само един въпрос, господине — отговори Лесков. — Наблюдението разкри нещо необичайно. На няколко пъти Нютън е била чувана да чете писма на Сандстром. След анализа на тези разговори смятам, че тези писма са били писани до колегата на Сандстром Рафаел Парамо преди много години. В един от записите Сандстром изразява изумление, че авторът е имал по-добро разбиране за квантовата физика преди петдесет години, отколкото някой има сега.

— Имате ли копие от тези записи? — попита Зошченко.

Лесков отвори кожено куфарче и й подаде една папка.

— Предположих, че ще искате да ги видите. Нютън чете по едно или две писма при всяко посещение, а през останалото време обсъждат прочетеното. И двамата са много развълнувани от материала. Не знам колко писма има, но ги получаваме едно по едно.

— Това е много интересно — промълви Зошченко, докато преглеждаше първото писмо.

— Ще обясниш ли, Оксана?

— Разбира се, Виктор Иванович. Ако по първото писмо, което чета, може да се съди за останалите, съгласна съм със заключението на Сандстром, че авторът е много надарен учен. Пише за физиката като поет. Признавам си, че разбирането ми за недетерминистичната природа на квантовата механика е в най-добрия случай повърхностно, но дори аз мога да видя как мъглата се повдига, докато чета думите му. Мисленето на този човек е устремено. Фокусирано е като лазер. Никога не съм чела нещо подобно — иначе със сигурност щях да го запомня. Кой е авторът?

— Физик на име Йохан Волф — информира ги Лесков.

— Никога не съм чувала за него — озадачено призна Зошченко.

— Никой не е чувал. Килкъни и Нютън търсеха записи за работата на Волф и очевидно не са намерили нищо. Сандстром е убеден, че изследванията на този учен могат да донесат ключа, който да разбули мистерията зад откритието му.

— Как може такъв брилянтен ум да остане незабелязан?! — не можеше да проумее Зошченко.

— Тук става интересно. Преди няколко дни Келси и Нолън се отказаха от търсенето на Волф.

— Защо? — озадачи се Орлов.

— Отначало не бяхме сигурни, но след това научихме, че Волф е изчезнал през декември четиридесет и осма и оттогава нищо не е известно за него. Според университетските записи той е бил сравнително млад мъж — в края на двайсетте — когато е изчезнал. Интересът към Волф беше разпален преди няколко дни, когато тялото му беше намерено близо до сградата, в която е работил в университета.

Зошченко кимна замислено.

— Това обяснява защо никога не е публикувал работата си.

— Волф е бил убит — продължи Лесков. — Някой почти е отрязал главата му. Прехванахме конферентен разговор вчера между Килкъни, Сандстром и Нютън, в който Килкъни обясни това на останалите.

— Какво знаем за този Волф? — поинтересува се Орлов.

— Според статия във вестника Волф е бил от Дрезден и е учил физика в Берлин. По време на войната е работил с физик на име Хайзенберг.

— Вернер Хайзенберг? — промърмори Зошченко, впечатлена от името. — Спечелил е Нобелова награда за създаването на квантовата механика и за известния принцип на неопределеността, носещ неговото име. В пантеона на великите физици теоретици Хайзенберг е титан. Главнята причина американците да вложат толкова време и средства, за да създадат атомната бомба по време на войната, е, че Хайзенберг е работил за немците. Всеки физик по света е смятал, че ако някой може успешно да построи такова оръжие, това е Хайзенберг.

— Значи Волф е бил откърмен от великия Хайзенберг — продължи Лесков, объркан от кратката лекция на Зошченко. — След войната е заминал за Америка и е започнал работа като преподавател в университета. Две години по-късно е бил убит.

— Това ли е всичко?

Лесков погледна бележките си.

— Има още нещо. Причината за подновения интерес е не толкова тялото, колкото вещите, които са били намерени с него. В прехванат телефонен разговор Килкъни споменава, че куфарчето на Волф съдържа шест тетрадки и едно писмо. С тетрадките имало проблем, който Килкъни не обясни подробно.

— Ако са били погребани заедно с Волф — каза Зошченко, — вероятно са в доста плачевно състояние.

— Може би, но нашите конкуренти смятат, че са от голяма важност.

— Значи така трябва да направим и ние. Добра работа, Дмитрий. Продължавай по следата с тетрадките; ако е необходимо, ще ги придобием. Оксана, искам да направиш малко проучване за Йохан Волф. Мисля, че Червената армия е конфискувала повечето научни архиви на Третия райх. Виж какво можеш да изнамериш оттам. Предлагам да се срещнем в петък, за да обсъдим ситуацията по-подробно.