Квантова мрежа

19.

10 юли

Екатеринбург, Русия

Когато беше напуснала Москва, преди цял един живот, Авакум беше пропътувала на изток с претъпкан древен влак на Транссибирската железница. За завръщането й я чакаше корпоративен самолет, който щеше да я отведе от „Свердловск 23“ към свободата. Докато вървеше към него, тя видя логото на ВИО „Финпром“ — златен двуглав орел върху царствен син фон, изрисувано върху триъгълната опашка на самолета.

— Добре дошла на борда, доктор Авакум! — поздрави я униформеният пилот, докато тя пристъпваше в луксозната кабина на самолета с издължен игловиден нос.

Вътре Зошченко говореше с внушително изглеждащ мъж. И двамата станаха при приближаването й.

— Лара, хубаво е да те видя отново. Искам да те представя на твоя работодател Виктор Иванович Орлов.

Орлов обхвана протегната ръка на Авакум с двете си длани; стискането беше силно, но нежно.

— Очаквах с нетърпение да се срещнем, Лара. Оксана ми разказа много за вас.

— Благодаря ви — отговори Авакум срамежливо, тъй като не знаеше как да реагира на такова внимание.

— Какво мислите за новия ми самолет? — ликуващо попита Орлов.

— Никога не съм виждала нещо подобно.

— Като се има предвид къде сте прекарала последното десетилетие, не съм учуден. Това е най-новият дизайн от „Дасо“. Свръхзвуков. Способен да развие едно цяло и осем маха. Ще ни трябват само два часа, за да стигнем от тук до Москва.

— Два часа? Последното ми пътуване с влак беше два дни.

— Добре дошла в двадесет и първия век!

Пилотът затвори вратите и влезе в пътническата кабина.

— Почти сме готови за излитане. Ще ви помоля да заемете местата си.

— Благодаря ти, Броди — кимна Орлов.

Той се отправи към голям кожен стол. Авакум седна и усети как бавно потъва в меката седалка.

— Не се отпускайте толкова много, че ще заспите, Лара — каза Орлов. — Искам да поговоря с вас.

Авакум, Зошченко и Орлов сложиха коланите преди излитането, докато трите двигателя на изтребителя загряваха. Настъпи лека промяна в честотата на воя на двигателите при плавното движение на самолета напред. Ако не бяха прозорците на кабината, Авакум не би могла да разбере, че се движат.

Елегантният изтребител достигна края на пистата, където замря за минута. В далечината хора от наземния екип, излезли от хангарите, наблюдаваха излитането. Двигателите отново завиха, по-силно отпреди, и дългият тридесет и четири метра самолет с триъгълни криле се впусна по пистата. Светът препускаше край прозорците в смесица от цветове, докато скоростта не достигна точката, когато машината се освободи от прегръдката на земята. Минути по-късно те преминаха през слой от ниски облаци и излязоха в озареното от слънце синьо небе.

— Толкова е красиво! — ахна Авакум, докато се взираше навън към къдравите облаци.

— Нали? — съгласи се Орлов. — Ще поговорим ли за работата, която ни предстои?

— Разбира се — отзова се Авакум, малко смутена от проявената наивност.

— Поради причини, свързани със сигурността, Оксана ви е казала малко за това, върху което ще работите за мен. Предполагам, че сте любопитна за проекта.

Авакум кимна.

— Ще ви дам малко предварителна информация, като за начало. Моята компания участваше в изследователски проект с американска корпорация. И двете страни осигуриха финансиране и персонал и по-голямата част от работата беше извършена в Съединените щати. Този проект продължи почти две години, но после стана експлозия в лабораторията. След този инцидент американските ми партньори се отказаха от сътрудничеството ни и обявиха, че са загубили вяра в проекта.

— Имате ли все още хора, които да работят по този проект?

— Не. Един от мъжете, които изпратих в Щатите, загина при злополука. Другият реши да остане там. Това, с което разполагам, са всички данни от изследванията им. Добре ли сте с английския?

— Доста добре се оправям.

— Това е хубаво, защото всички документи по проекта са на английски. Моите изследователи бяха двуезични, а техните не — така че документацията беше поддържана на общия за всички език. Тъй като от сега нататък това ще бъде ваш проект, можете да изберете какъвто искате език, стига да е руски.

Зошченко и Авакум се засмяха на шегата на Орлов.

— Ще работя ли с някого?

— В началото не. Оксана и аз обсъдихме въпроса и смятаме, че ще ви трябват няколко месеца, за да се запознаете с документацията. След като разберете с какво си имате работа, можете да ми изпратите изискванията си за необходимия ви персонал. Искам сама да изберете хората си.

Авакум се усмихна. Когато дойдеше този момент, щеше да има възможността да избере най-добрите учени, вместо да се бори с нечии некадърни протежета.

— Можете ли да ми разкажете повече за проекта? — попита тя.

— Оксана, би ли обяснила? — предложи Орлов.

— Да, Виктор Иванович. — Зошченко замълча за момент, докато събере мислите си. — Предполагам, че си запозната с теорията за негативното състояние на енергията.

— Разбира се. Ранната теоретична работа в тази област доведе до предвиждането за антиматерията, съществуването на която впоследствие беше доказано.

— Е, нашите изследвания проследяваха използването на флуктуиращи електрически полета върху камери с изкуствен вакуум, за да се види дали по този начин не може да се разработи по-добър метод за производство и задържане на антиматерия. Резултатът от тези експерименти е устройство, което произвежда приблизително две хиляди пъти повече енергия от тази, която се вкарва в него.

— Бих искала да видя това — каза Авакум скептично.

— И ще го видите — обеща Орлов.

— Разбирам твоя скептицизъм, Лара — продължи Зошченко. — И аз някога го споделях. Всъщност това е и една от причините ти да бъдеш избрана да продължиш тази линия на изследването. Екипът, който откри този феномен, така и не успя да обясни как точно работи, което е съществено при осигуряването на колкото се може по-широкообхватен патент за технологично приложение. Трябва да разберем защо устройството прави това, което прави.

— Вие повдигнахте друг интересен въпрос — намеси се Орлов. — Като стана дума за патенти… Моите бивши партньори казаха, че вече не се интересуват от продължението на проекта. И двете страни прекъснаха връзките си с идентични копия от резултатите от изследванията. Макар и засега да нямам доказателства, вярвам, че те също ще се опитат да продължат работата върху проекта. Ако се окаже така, значи се състезаваме, а победителят ще контролира технология, струваща милиарди долари.

Авакум редовно размишляваше над загадките на вселената и проникваше в дълбочините на субатомните структури, които бяха толкова малки, че тяхното съществуване можеше да се потвърди само косвено. Сега тя осъзна, че не може да обозре икономическия залог, който беше свързан с този проект. Ако успееше, дори и малък дял от толкова огромно начинание щеше да струва повече, отколкото последните двадесет поколения от рода й бяха спечелили през целия си живот.

Орлов погледна Зошченко, която се усмихна доволно, докато изчакваше Авакум да се окопити. Едно десетилетие в обеднено научно блато бяха превърнали Лара Авакум в идеалния кандидат за работата. Тя имаше и уменията и което беше по-важното — мотивацията да успее.

— Искате ли да видите къде ще работите?

— Да.

Орлов отвори куфарчето си и извади снимка на голяма обикновена индустриална сграда. Флаг с логото на конгломерата се вееше от прът, закрепен върху парапета. Под флага големи черни букви изписваха името ВИО ФИНПРОМ.

— Признавам, че не е най-елегантната сграда, която притежавам, но оборудването е обновено, а сигурността е отлична, строена е по времето на Сталин; Гипромез е създавал металургични съоръжения по тези места. Намира се на Проспекта на мира, на около половин час от центъра на Москва. Вашият апартамент е на няколко спирки с метрото оттам, но сме ви осигурили и лична кола — „Сааб“.

Авакум се взираше във фотографията, но вместо нея виждаше новия си живот. Тя беше тук и летеше над европейската част на Русия със свръхзвуков самолет. Очакваха я добре платена работа, апартамент, нова кола и културата на Москва.

— Благодаря ви — прошепна тя, като едва успя да изговори думите. Имаше, чувството, че животът й току-що е бил спасен.