Квантова мрежа

42.

29 юли

Декстър, Мичиган

Нолън се протегна в леглото и се пресегна към безжичния телефон. Цифровият часовник на нощното му шкафче показваше 6:30 сутринта.

— Да — каза, като вдигаше слушалката, все още сънен.

— Добро утро, съкровище! — поздрави Келси с бодър и весел глас.

— О, здрасти, Келси — отговори той с прозявка. — Станала си рано.

— Не можах да спя. Трябва да поговоря с теб за нещо.

— След като ме събуди, давай.

— Мислиш ли, че дядо ти е станал?

— По това време? Сигурно.

— Можеш ли да включиш и него на линията? Искам да говоря и с двама ви.

— Чакай да погледна. Задръж.

Нолън я включи на изчакване, след което набра номера на дядо си на втората линия.

— Всички ли сме тук? — попита Нолън, когато връзката се осъществи.

— Да — отвърна Келси.

— Тук съм — обади се Мартин. — И така, Келси, какво е толкова важно, че се наложи да прекъснеш съня за красота на внука ми? Господ ми е свидетел, че има нужда от цялата красота, която може да извлече.

— Мартин, когато аз и Нолън започнахме да търсим Волф, ти ни каза, че си му дал назаем пари за годежен пръстен.

— Да, така си е. Пратих го при моя приятел Урбан. Свърши доста добра работа. Сега синът му се занимава с бизнеса. Не е зле и вие двамата да се отбиете там, когато сте готови да узаконите отношенията си.

— Когато сме готови ли? — попита Нолън. — Много си уверен, дядо.

— Наполовина си затънал в момента. Само въпрос на време е. Има ли още нещо, Келси?

— Да, знаеш ли дали Йохан е накарал да гравират нещо на пръстена?

— Мисля, че да. Всъщност сигурен съм, защото си спомням как Урбан каза, че това бил най-странният надпис, което някога е правил на бижу.

— Какво имаш предвид? — попита Нолън.

— Ами написал е всичко, което Йохан го е помолил, но нямал никаква представа какво означава. Каза, че не изглеждало особено романтично, но реши, че става въпрос за нещо специално между Йохан и Ели. Щом клиентите му бяха доволни, какво значение има?

— Благодаря ти, Мартин. Това е всичко, което исках да узная.

— Няма проблем, Келси. И не забравяй да доведеш Ели за обяд. Ще се срещнем с няколко души от университета, за да обсъдим мемориалната служба.

— Ще я доведа. Нолън, ще останеш ли за секунда, след като дядо ти затвори?

— Със сигурност. — Нолън замълча, докато не чу изщракването след затварянето на линия.

— За какво става въпрос?

— Току-що прочетох последното писмо на Волф.

— Надявам се да си имала кутия с кърпички наблизо.

— Е, романтична съм, какво да направя. Но писмото ме накара да се замисля. Тук се казва, че Ели „сега държи ключа към сърцето, ума и душата ми“. Ами ако е имал предвид буквално?

— Как би могъл да й даде ключ към сърцето, ума и душата си?

— Нолън, Волф е бил физик, който е обичал работата си. Живял е по време, когато физиката е преобърнала света с главата надолу, както не се е било случвало от времената на Галилео и Коперник. Квантовата физика е била все още съвсем нова област, а той е учил при човека, който на практика я е открил. Физиката не е била просто работа за Волф, тя е била страст. Всичко, което е бил — сърцето му, умът му, душата му — е било свързано с това. Най-ценното притежание, което е можел да даде на Ели като знак на любовта му към нея, не е било пръстен, а работата на живота му.

— Мислиш, че Ели е ключът към шифъра на Волф? — попита Нолън и логиката на Келси изведнъж му се изясни. — Пръстенът! Боже господи, ти си невероятна!

— След това, което Мартин каза за необикновения надпис, вече съм сигурна. Просто трябва да изчакам Ели да стане, за да я попитам.

— Е, аз вече съм станал, така че обади ми се колкото се може по-рано. Грин успя да запази голяма част от първата тетрадка на диска. Ако получим ключа, мисля, че можем да я разкодираме.

— Ще те уведомя.

Секунда по-късно Келси затвори и Нолън чу друго отчетливо изщракване по линията. Замисли се за звука, докато свободният сигнал забръмча в ухото му. Нолън се превъртя на една страна, пресегна се и натисна ключа в гнездото. Сигналът изчезна. После вдигна пръста си — линията изщрака, после изщрака отново. Нолън набра номера на Келси и попадна на сигнал заето.

— Мамка му! — изруга, блъсна слушалката в гнездото й и се изтърколи от леглото.

Навлече набързо някакви дрехи, после отключи сейфа в дрешника си и извади дървена кутия, където държеше пистолета, който използваше в дните си на тюлен — „Хеклер и Кох“ USP Мк 23. Закачи кобура на рамото си и бързо провери оръжието. Като остана доволен, той пъхна пълнител с десет четиридесет и пет милиметрови патрони, зареди куршум в цевта, после спусна предпазителя и прибра пистолета в кобура. Накрая натика още три пълнителя в джоба си.

Три минути след като Келси се обади Нолън запали двигателя на мерцедеса и включи на скорост.

— Надявам се просто да съм параноичен — промърмори той, докато облак от прах следваше ускоряващата машина по алеята.