Квантова мрежа

4.

23 юни

Саут Бенд, Индиана

Нолън Килкъни и Тед Сандстром стояха облегнати на стената до широк прозорец, докато превозвачите бутаха поредната количка, пълна с кутии от почти опразнената лаборатория. Чуха Келси и Парамо да говорят припряно в коридора, а гласовете им се усилиха, докато се приближаваха към вратата.

— Има ли проблем, Келси? — попита Нолън.

— Само приятелски спор — отвърна тя.

Парамо се усмихна.

— Обсъждахме работата на Гут2 върху теорията за фалшивия вакуум.

— Теорията за фалшивия вакуум? — повтори Нолън. — Почти ме е страх да попитам каква е.

— Това е една от по-новите теории, появи се наскоро и обяснява как се е образувала вселената — поясни Келси.

Нолън вдигна ръце, сякаш за да отблъсне по-нататъшните обяснения, преди да стигнат до него.

— Спри дотук! Главата още ме боли от вчерашната дискусия за М-бранните и единайсетмерните вселени.

— Лесно се предаваш — заяви Сандстром през смях. — Хей, Рафаел, превозвачите изнесоха ли онези кутии от кабинета ни?

— Всичко беше изнесено с последния товар — отвърна Парамо.

Келси забеляза синия пластмасов охладителен контейнер близо до краката на Нолън.

— Остана ли нещо за пиене?

— Само кутийка диетична кола, запазена за теб.

Келси измъкна последната кутийка от полуразтопения лед и седна на една от лабораторните скамейки.

— Колко остава, докато приключим тук?

— Не много. Трябва да се натоварят тези две кутии. До изследователския парк разстоянието е малко — отвърна Нолън, докато проверяваше списъка наум. — Предполагам, че ще са нужни няколко часа, за да се разтовари всичко и да се внесе в новата лаборатория.

Нолън вдигна малкия контейнер и изсипа останките от леда в лабораторната мивка, изтърси последните капки и затвори капака.

— Ще отнеса това в моята кола, за да може да го презаредим в някоя бензиностанция. Ще се върна до минута.

Коридорът се огласи от екота на стъпките му — сградата беше почти празна в този летен петъчен следобед. Килкъни тръгна по стълбите и излезе от Нюланд Сайънс Хол около ъгъла на товарителната площадка. Мерцедесът изпълваше единственото свободно място за паркиране, каросерията се издигаше на нивото на бетонната площадка. Товарителните колички бяха почти празни; екипът от петима души се беше справил бързо с работата.

Килкъни беше паркирал в далечния край на товарителната зона, срещу площадката. Той измъкна ключодържателя от джоба на късите си панталони и натисна бутона, който отключваше багажника.

Докато прибираше празния контейнер, забеляза един от носачите да измъква две торби от белия блейзър, паркиран до техния камион. Мъжът занесе торбите на мястото, където се бяха скупчили другите членове на екипа. Друг от носачите се наведе, отвори една от торбите и извади заглушител за пистолет.

— Какво, по дяволите… — изруга тихо Килкъни, докато наблюдаваше как мъжете се въоръжават и вадят различно друго оборудване.

Със знаци с ръце водачът на отряда разпредели задачите на хората си. Един остана на товарителната площадка, а другите се отправиха обратно към Нюланд Хол.

Скрит зад мерцедеса, Килкъни огледа багажното отделение за оръжие. Сред сандъците, в които държеше инструментите, откри боен нож — спомен от дните му във флота. Закопча прибраното в ножница острие за дясното си бедро и внимателно затвори вратата на багажното.

Докато пазещият носач крачеше по издигнатата платформа, Килкъни огледа зоната до товарителната площадка, като отмерваше движенията на мъжа във времето. Малката дължина на платформата означаваше, че каросерията ще препречва погледа на носача към паркинга само за няколко секунди при всяко обръщане.

Като осъзна, че ще трябва да се движи доста бързо, Килкъни се наведе зад мерцедеса, напрегнат и готов. В мига, в който мъжът се завъртя в далечния край и се отправи обратно към камиона, Килкъни притича през цялата площадка, като използваше каросерията за прикритие. Сърцето му блъскаше в гърдите, докато се примъкна под камиона, адреналинът се разля из тялото му и изостри сетивата му. Парчета чакъл и натрошени стъкла се впиха в ръцете и прасците му, докато бавно и незабележимо пълзеше под камиона.

Достигна платформата, изправи се отново на крака и пак започна да отмерва движенията на мъжа. Когато мъжът се обръщаше настрани, Килкъни се придвижваше по-близо до платформата, като се криеше в пространството между десните колелета и стоманената броня.

Скоро мъжът се обърна към лявата страна на машината и закрачи към задната част на камиона и отворените врати на багажното.

Килкъни се притаи до задните колела и предпазливо разтвори резето на вратата. Когато звукът от стъпките на пазача се приближи, Килкъни безпогрешно отмери времето и засили тежката метална врата напред, а тя блъсна мъжа странично и се стовари върху рамото му.

— Бляд! — изруга Ваня, докато се завърташе от силата на удара.

Килкъни последва завъртането на вратата и скочи на платформата зад нея, като измъкна ножа, за да продължи нападението си.

Въпреки изгарящата болка Ваня се пресегна към деветмилиметровия глок, прикрепен от лявата страна на гърдите му. Погледът му се плъзна над удареното рамо точно навреме, за да види как Килкъни изскача към него иззад стоманената врата.

— Красный один! — извика Ваня, докато извиваше прибраното в кобура оръжие нагоре и стреля изпод мишницата си.

Първият куршум прониза мускула на лявото бедро на Килкъни — пряко попадение, порази го почти в същия миг, в който излетя от дулото на глока. След като проправи кървав прорез, куршумът изригна от крака и рикошира в бетонната площадка. Втори изстрел мина само на няколко сантиметра встрани, отклонен от отката на първия.

Все още движен от инерцията си, Килкъни сграбчи каишката на кобура и заби ножа си в гърба на мъжа. Ножът потрепери, когато назъбеното му черно острие прерязва хрущяла, свързващ едно от ребрата с гръбначния стълб.

Хватката на Ваня, с която стискаше пистолета, отслабна, докато сърцето му се свиваше спазматично след проникването на острието. Килкъни завъртя ножа настрани, докато го измъкваше, и по този начин разшири раната в подгизналия от кръв гръб на мъжа. Краката на Ваня се подгънаха и той се свлече на площадката.

Нолън претърколи тялото по гръб. Изцъклените очи на мъжа се взираха в него. С ножа изряза две ленти от ризата на убития и бързо ги уви около раната на бедрото си.

Видя германски радиопредавател от военен клас, закачен за бедрото на мъртвеца. Беше вид комуникационно оборудване, предпочитано от специалните части. Премести ключа „Изпращане“ на изключена позиция, после свали слушалката и микрофона от ухото на мъжа и сложи предавателя на себе си. Дясното му ухо се изпълни с лекото жужене на статичните смущения, после в слушалката пронизително отекнаха две резки изщраквания. Те се повториха няколко секунди по-късно.

„Тези мъже са тренирани“ — реши Килкъни и не обърна внимание на изщракванията — призив към пазача да докладва на командващия офицер.

Бързото претърсване на мъжа не разкри почти нищо. Беше въоръжен с деветмилиметров глок със заглушител и два резервни пълнителя. Нямаше нищо, което да може да послужи за разпознаване. Килкъни прибра двата пълнителя, презареди глока и внимателно се отправи обратно към Нюланд Хол.

„Един лайнар по-малко, остават още четирима.“