Квантова мрежа

33.

26 юли

Ан Арбър, Мичиган

Нолън и Келси се устремиха стремглаво към основния етаж, завиха към вестибюла и изскочиха през предните врати. Когато стигнаха началото на стълбището, Келси погледна към събралите се на Диагонала хора, които гледаха като омагьосани как библиотеката гори, и забеляза група мъже, които си проправяха път през тълпата. Един от мъжете в средата на групата хвърли бърз поглед към горящата сграда.

— Нолън, ето го! — извика Келси с глас, изпълнен с изненада и гняв. — Това е един от носачите.

Нолън светкавично погледна към мястото, посочено от Келси. Яките мускулести мъже изпъкваха сред тълпата като спортисти, които се разхождат сред своите фенове. Държаха се различно от повечето хора. Стойката и движенията им бяха резултат от сериозни тренировки.

— Открих ги, Келси. Приличат на шестчленен отряд в стегната формация. Права си за русия в средата. И онзи едрият пред него също беше там. Хайде.

Докато се спускаха към насъбралите се, Нолън потърси в паметта на телефона си и избра номер.

— Криминален отдел, детектив Пташник.

— Нолън Килкъни се обажда. Лабораторията за реставрация, в която се пазеха тетрадките на Йохан Волф, гори. Ако е имало някой вътре, вероятно е мъртъв. Аз съм на Диагонала и се насочвам към кръстовището на Стейт и Северния университет. На петдесетина метра пред мен има група от шестима мъже, които според мен са отговорни за пожара. Вероятно са бивши възпитаници на руските специални части. Двама от тях са търсени за убийство, грабеж и палеж в Индиана. Трябва да изпратите полицаи насам колкото се може по-скоро.

— Мамка му! Сигурен ли си в това, Килкъни?

— Напълно.

— Добре, ще съобщя и ще изпратя коли. — Пташник изруга: — Мамка му, улиците са блокирани заради фестивала, ще изпратя пешеходни патрули в твоя посока. Ще ти се обадя веднага щом има някакво развитие тук. Къде са заподозрените сега?

— Пресичат Стейт, изглежда се отправят към „Никълс Аркада“.

— Дръж ги под око. Ще се обадя след минутка.