Квантова мрежа

43.

29 юли

Москва, Русия

Интеркомът на бюрото на Орлов изжужа тихо.

— Да, Ирина — отговори той.

— Дмитрий Лесков е на първа линия. Казва, че е спешно.

— Свържи ме.

Орлов чу изщракване по линията.

— Дмитрий, какво имаш да докладваш?

— Двамата, които работят със Сандстром — Килкъни и Нютън — може би са открили къде Волф е скрил ключа за тетрадките си.

— Открили ли са го?

— Все още не. Прехванахме телефонен разговор между Нютън и Килкъни. Нютън смята, че Волф е гравирал ключа за шифъра си на пръстен, който е подарил на годеницата си — в момента тази жена е отседнала в нейния дом в Ан Арбър. Нютън все още не е говорила с жената за пръстена — тук е доста рано сутринта.

Орлов погледна часовника си и извади осемчасовата разлика във времето.

— Какво мислиш за предположението на Нютън?

— Звучи смислено. Никой не създава шифър, без да остави ключа някъде. Какво е мнението на Зошченко за тетрадките? Важни ли са за проекта?

— Вярва, че е така. Много е впечатлена от този физик Волф.

— Тогава смятам, че тук ни се открива възможност, стига да действаме бързо.

— Какво предлагаш, Дмитрий?

— От сегашната ни позиция мога да стигна с екипа си до апартамента на Нютън за петнадесет минути. Вече накарах да прекъснат телефонната й линия.

— Знаеш ли дали пръстенът наистина е там?

— Не. Ако годеницата на Волф е сантиментална, предполагам, че ще носи пръстена със себе си. Ако ли не, ще знае къде е. И в двата случая ще го намерим.

— Много добре, Дмитрий. Действай.