Квантова мрежа

49.

29 юли

Москва, Русия

— Работиш до късно — каза Орлов, когато влезе в кабинета на Авакум.

Видя я как се сви, сякаш я удари електрически ток. Стреснато се обърна, за да посрещне неочаквания посетител. Видът на Виктор Орлов, застанал на входната врата, не успя да намали притеснението й.

— Не ви очаквах, господине — каза Авакум, докато се изправяше пъргаво.

Тя разсеяно отметна няколко кичура коса от лицето си.

— Не се съмнявам. Моля те, седни.

Авакум се подчини машинално, като все още се опитваше да се овладее. Орлов разкопча сакото си и седна на един от столовете в стаята.

— Какво мога да направя за вас? — попита тя с разтреперан глас.

— Вече правиш това, за което си наета, Лара. Според Оксана Зошченко отбелязваш невероятен напредък. Това ме радва.

— Благодаря ви.

— За съжаление не съм дошъл да обсъждаме работата ти. Изглежда имаме проблем със сигурността.

— О?

Очите на Орлов се присвиха и Авакум усети как той се взира в нея. Отношението му видимо се промени.

— Да. Много талантливи хора като теб работят за мен. Част от тях се грижат за всички компютри, които се използват в различните ми бизнес начинания. — Орлов посочи към машината на бюрото. — Мрежата, към която е свързан твоят компютър, се следи от тези хора. Те виждат всичко, което минава през нея, включително електронното съобщение, което си изпратила вчера на мъж на име Нолън Килкъни.

Сърцето на Авакум замря за момент, а после от изблика на адреналин заби бясно.

— След като си се свързала с него, предполагам, че знаеш кой е Килкъни и какво представлява.

— Работи със Сандстром, който е направил откритието.

— Шибана кучка! Това ли ти е благодарността, че те извадих от дупката в Свердловск? Тези мъже са мои конкуренти, мои врагове. Съобщението ти може да провали всичко, което се опитвам да постигна. Това е надпревара между тях и мен — победителят взима всичко. Възнамерявам да спечеля. И ще спечеля.

— На всяка цена? — дръзко попита Авакум. — Убийството и кражбата приемлива част ли са? Убили сте един мъж и сте откраднали делото на живота на друг. Как може да се оправдае това?

Орлов се изправи и я удари през лицето с опакото на ръката си. Ударът почти я повали на пода. Бузата й остана безчувствена и тя усети вкуса на кръв в устата си, когато устната й се сцепи.

— Доктор Авакум — заговори Орлов ледено, докато изтриваше слюнката й от ръката си, — така се играе играта.

— Ако така ръководите бизнеса си, тогава не искам да имам никакво участие в него.

— Аз вече взех това решение. Ти не оправда доверието ми. Зошченко ти търси заместник в момента — човек, който е по-добре подготвен за работа в частния сектор. Очаквам да останеш, докато заместникът бъде намерен и доведен, за да се ускори работата по проекта.

— Не, не мога да продължавам да работя за вас.

Орлов я удари отново, като разцепи устната й още по-дълбоко. Авакум се обърна да го погледне, сцепената й устна беше гротескно подута.

— Не ти предлагам избор. Ще останеш тук — изръмжа Орлов, като посочи към бюрото, — в тази сграда, докато не ти бъде намерен заместник. Достъпът ти до външния свят е забранен. Ще бъдеш под въоръжена охрана двадесет и четири часа на ден.

— Вие сте луд! Наистина ли смятате, че ще продължа да работя за вас? Можете да заключите тялото ми, но не и ума ми.

— Ще имаш достъп до материалите по проекта на компютъра си, но този достъп е намален само до възможност за четене. — Орлов се наведе така, че лицето му спря на сантиметри от нейното. — Какво ще правиш, докато си тук, е твоя работа, но всеки опит да повредиш материали по проекта ще бъде наказван сурово.

— И мен ли ще убиете? — попита Авакум дръзко.

— Ако намерението ми беше такова, нямаше да водим този разговор. — Орлов се изправи и закопча сакото си. — Качеството на работата ти през оставащото време ще се отрази на начина, по който пътищата ни ще се разделят. Работи или умри, доктор Авакум. Изборът е твой.

Орлов излезе от кабинета. Докато завиваше по коридора, едър и мускулест мъж с кафяв костюм се появи на вратата. Каменното му лице не издаваше никаква следа от интелигентност или човечност.