Квантова мрежа

10.

23 юни

Саут Бенд, Индиана

След като Нолън и Келси получиха медицинска помощ за нараняванията си, полицаите ги закараха обратно до Нюланд Хол. Пламъците, погълнали лабораторията на Сандстром, бяха потушени, и изтощените пожарникарски екипи бавно прибираха оборудването си. Жълта найлонова лента обграждаше сградата и я обявяваше за недостъпна, докато властите не проведат разследване на инцидента. Нолън видя екип криминолози да фотографират местопрестъплението и да събират улики около товарната площадка.

Когато полицейската кола достигна оградената зона, мъж и жена се насочиха към превозното средство. Над костюмите си и двамата носеха тъмносини елеци с надпис ФБР.

— Господин Килкъни, аз съм специален агент Харис — представи се жената. — Това е моят партньор, специален агент Юнг. Бихме искали да поговорим с вас и госпожица Нютън.

— Разбира се — отвърна Нолън.

— Можете ли да ни кажете какво точно се случи?

Нолън се опита възстанови хронологията на събитията от момента, в който той и Келси бяха пристигнали в Саут Бенд предишната вечер. Агентите изчакаха края на разказа му, преди да поискат разяснения за различни моменти от атаката, и за подробности относно квантовите енергийни клетки, разработвани от Сандстром.

— Най-важното е — завърши Нолън, — че мъжете, които извършиха нападението, са добре обучени, вероятно от бивши руски специални части.

— Имате ли някаква идея кой би могъл да е отговорен за атаката.

— Не.

— Изследванията на Сандстром и Парамо бяха от изключително значение за развитието на науката — заяви Келси, — а през последните години те не са публикували голяма част от резултатите си.

— А устройството? Квантовата енергийна клетка. Колко души знаеха за него?

Нолън се замисли за момент.

— Извън управителните съвети на двата консорциума и ректорите на университетите не мога да се сетя за никого, който да знае за клетката и за нашите планове да я развием за комерсиални цели.

— Можете ли да ни дадете списък с всички запознати с откритието?

— Разбира се, веднага щом се върнем в Ан Арбър, мога да ви изпратя факс с информацията. Ще бъда много озадачен, ако някой от тези хора е свързан с нападението.

— Защо казвате това? — попита агент Юнг.

— Икономика. Всеки от хората, които ще назова, е акционер в компанията, която основаваме, за да лицензираме технологията на квантовите енергийни клетки. Ако нещата се развият според предвижданията ни, дяловете, които са закупили, ще струват цяло състояние. Това, което се случи днес, просто не е в техен интерес.

— Но някой е решил, че това нападение си струва да се осъществи — каза Юнг.

— Да — съгласи се Нолън. — Все пак имайте предвид, че това е повече от силова проява на индустриален шпионаж. Човекът или хората, които са отговорни за случилото се, са откраднали технология, която може да разтърси икономиката на индустриализирания свят по начин, който не е виждан от Голямата депресия насам.

— Благодаря ви, господин Килкъни — каза агент Харис след кратка пауза. — Ако имаме някакви други въпроси или получим информация, свързана със случая, ще ви потърсим.

— Ще съм ви благодарен, ако ме държите в течение. А по въпроса за безопасността на Сандстром?

— Местната полиция ще разположи денонощна охрана в болницата, стига, разбира се, той да оцелее.

Мобилният телефон на Юнг иззвъня в джоба му и той вдигна. След няколко едносрични отговора набързо надраска нещо и приключи разговора.

— Намерили са три тела, натъпкани във варели малко преди града, всички облечени в униформи на носачи. Изглежда вашите нападатели са ги засекли на идване.

— Трябва да вървим — обяви Харис. — Отново благодаря и на двамата за помощта.

Докато агентите на ФБР се отдалечаваха, Нолън и Келси се отправиха към колата си.

— Още три невинни жертви — каза Келси бавно, докато се опитваше да проумее всичко.

Нолън обви ръка около рамото й и я придърпа към себе си. Той беше бивш тюлен; насилието и смъртта бяха част от неговия живот — част, която се надяваше да е оставил зад себе.

— Нолън?

— Да, скъпа?

— Мислиш ли, че тези мъже все още са опасност за нас?

— Не. Те получиха това, за което бяха дошли. Не знаем достатъчно за работата на Тед, за да се интересуват от нас. Единственият човек, който може би е все още в опасност, е самият Тед. Той и Парамо е трябвало да бъдат убити.

— Всичко това ме кара да се чувствам толкова уязвима, толкова безпомощна! Просто ми се искаше да има нещо, което можем да направим.

— Е, има още нещо, което ще направя.

Нолън натисна бутона на ключодържателя и освободи ключалките. Отвори задната врата от страната на шофьора и извади палмтоп и цифров телефон от куфарчето на седалката. Потърси номер в палмтопа и го набра.

— Мосли слуша — отговори му глас.

— Кал, обажда се Нолън Килкъни.

— Килкъни? — Мосли замлъкна за миг, докато си припомняше случката със Спайдър, в която и двамата бяха участвали година по-рано. — Какво става с теб, млади човече? Пазиш ли се от неприятности?

— Кал, иска ми се да кажа, че се обаждам само да чуя как си, но не е така. Имам проблем — нещо подобно на последната ни работа заедно. Мисля, че ЦРУ може да се заинтригува.

Нолън чу изщракване.

— Надявам се, че нямаш нищо против да запиша това.

— Изобщо не.

— Добре, разкажи ми историята си.