Квантова мрежа

40.

28 юли

Лангли, Вирджиния

Кокалчетата на Мосли изтракаха по леко открехнатата врата на кабинета на Купър на седмия етаж.

— Барт, имаш ли минутка? Бих искал да обсъдя нещо с теб.

— Разбира се, Кал — отговори Купър, леко изненадан от посещението. — Влизай.

Мосли седна в един от тапицираните столове срещу бюрото на Купър.

— Работя върху случай на индустриален шпионаж, нещо свързано с радикално нови технологии.

Купър се облегна назад и се настани удобно на стола си.

— Разкажи ми за какво става въпрос.

Мосли набързо изреди информацията, която Килкъни му беше предоставил във връзка с квантовите енергийни клетки, нападението над Саут Бенд и неговите собствени разследвания.

— Значи излиза, че нямаш никакви конкретни следи.

— Дирята беше започнала да изстива, когато преди два дни се появи ново развитие. Двама от мъжете, участвали в нападението в Саут Бенд, са довели друг екип в Ан Арбър и са опожарили лаборатория за реставрация на редки книги.

— Как се връзва това с технологичния случай?

— Търсили са няколко тетрадки и точно тези тетрадки, или по-скоро техният автор, са причината да дойда при теб. Мъжът, който ги е написал, е бил немски физик на име Йохан Волф. Когато се обадих в отдела за разследвания, за да получа информация за него, ми съобщиха, че ти също си подавал подобно искане наскоро. Това ме накара да се замисля какви са били целите ти и дали няма припокриване със случая, над който работя.

— Може и да има — отговори Купър. — Взе ли доклада от отдела за разследвания?

— Не, говорих с тях точно преди да дойда тук. Досега нападенията са довели до смъртта на осем души и са вкарали един в болница с тежки изгаряния. Ще съм благодарен на всякаква помощ, която можеш да ми окажеш.

Купър наклони глава назад и подреди мислите си.

— Както сигурно си чувал, аз служа в Управлението от дълго време. Всъщност в разузнаването съм още от Втората световна война, когато работех за Бил Донован. — Купър посочи към черно-бялата снимка на стената, на която беше с легендарния разузнавач. — Когато войната в Европа започна да затихва, нашата служба поде активна кампания с цел пленяването на колкото се може повече немски учени — особено на участниците в разработването на ракети, свръхзвукови самолети и атомни изследвания. Волф беше част от групата, която е работила върху немската програма за атомна бомба. Разпитах го и му дадох свободен достъп в САЩ. Когато тялото му е било открито, компютърната система е попаднала на ключовите думи от досието му и понеже аз все още съм тук, ми изпрати известие.

— Ако това е толкова стар случай, защо си поискал пълно разследване?

— Професионално любопитство. Когато проверявах Волф, не намерих нищо, което да го свързва с ужасните неща, извършвани в Третия райх. Изглеждаше като блестящ младеж, който е прекарал войната в правене на математически изчисления — точно от хората, които правителството искаше от нас да приобщим. След като тялото му беше намерено, това ме накара да се зачудя дали не съм пропуснал нещо. Поисках пълна проверка, защото сега е събрана много повече информация, отколкото имаше през четиридесет и шеста.

— Откри ли някакви скелети?

— Само слух, който се оказа лъжлив. Научих нещо за Волф — бил е доста по-умен, отколкото е позволявал да се вижда.

— Как така?

— Някога чувал ли си историята как Айнщайн и група от най-добрите физици са написали писмо до Рузвелт, в което обяснили защо САЩ трябва да построи бомбата?

— Да.

— Е, в Германия началникът на Волф, учен на име Вернер Хайзенберг, и неговият екип са направили изчисления и са стигнали до извода, че дори да е възможно, построяването на атомна бомба ще струва баснословно много и ще отнеме твърде много време.

След това Купър обясни как съветските и пленените немски учени са възстановили стъпка по стъпка немската програма за атомни изследвания и са установили, че Волф е саботирал пресмятанията, като е попречил на нацистите да започнат разработването на атомно оръжие.

— Значи твърдиш, че Волф е попречил на нацистите да построят атомна бомба?

— Това е извод на колегите му, след като са подредили всички парчета от мозайката. Той е бил най-добрият математик в екипа на Хайзенберг и те са вярвали на способностите му безрезервно. Ако е кажел, че две плюс две е пет, са щели да му повярват. Това е като цяло всичката информация, която имам относно Волф. Ти каза, че екипите, които са нападнали двете лаборатории, са били съставени от руснаци?

— Да, такова впечатление са оставили. Защо?

— Когато нашите хора са отправили запитване до ФСБ в Москва за информация от архивите относно Волф, научихме, че аз не съм единственият, който се е интересувал от него. Обадих се на един приятел там и го помолих да провери кой е отправил другото искане.

— Получи ли отговор?

— Да. Другата заинтересована страна е жена на име Оксана Зошченко. Тя е апаратчик от висшите кръгове в Руската академия на науките. Моята свръзка търси още информация за нея.

— Изборът на времето говори за малко повече от просто съвпадение.

— Да, а освен всичко останало, нападателите на лабораториите явно са от руските специални части.

— И все пак е странно. Ако руското правителство стои зад това, защо ни дават да проверяваме архивите им за Волф и ни съобщават за Зошченко? Нещо не се връзва.

— Така е, но нищо от станалото не изглежда като разузнавателна операция, проведена от правителството. Някой не само иска да придобие тази технология, но иска и да я контролира напълно.