Квантова мрежа

25.

19 юли

Лангли, Вирджиния

Барт Купър пристигна в разузнавателния център „Джордж Буш“ — централата на ЦРУ — малко след десет часа, след като успешно избегна сутрешните задръствания. Да разполага с времето си както намери за добре беше едно от предимствата, на които се радваше като консултант на Управлението — последната от солидната поредица титли, които беше придобил в дългата си разузнавателна кариера, започнала с постъпването му като оперативен агент в службата за стратегически операции по време на Втората световна война. Беше се издигал, докато организацията се разрастваше, и беше участвал в предните редици на американците в Студената война. Беше преживял скандали, различни програми за съкращение и управленски грешки от страна на Конгреса. А сега беше избегнал пенсионирането в качеството си на съветник на директора на централното разузнаване. На солидните си седемдесет и седем години той служеше като почетен съветник на Джаксън Барнет, сегашния директор на централното разузнаване, който ценеше Купър заради широкия му поглед.

След като паркира на същото място, което му беше зачислено още през шестдесетте години, Купър мина през проверката за сигурността, влезе в главната сграда и взе асансьора за изпълнителното ниво. Мястото беше изпълнено с обичайната шумотевица, докато информацията от цял свят беше събирана, пресявана, анализирана, обработвана, смилана и евентуално изплювана към избраните официални служители, които да решат какво означава. Някои неща не се променяха.

— Добро утро, Барт! — поздрави Сали Кърш, секретарката на Джаксън Барнет, когато Купър отиде да си вземе чаша кафе.

— Здравей, Сали! Как са нещата в Далечния изток днес?

— Не по-добре от вчера, а Африка отново се нажежава.

Купър въздъхна при мисълта за насилствената смяна на правителството в някоя страна под Сахара, което щеше да отключи нова вълна от междуплеменен геноцид.

— Има моменти, в които си мечтая за старите времена, когато просто щяхме да изпратим екип и да им видим сметката.

— Шегуваш се, нали?

Купър само се усмихна и си тръгна с чашата черно кафе.

В кабинета си той остави чашата на бюрото и сложи сакото си на закачалка. Кутията на бюрото му съдържаше папките, които Барнет му бе наредил да разгледа внимателно. Повечето от тях се отнасяха за оперативни идеи — силната страна на Купър — докато останалите бяха смесица от анализи, които някой някъде искаше с по-опитно око да се огледат критично. Вече извън челните редици, Купър беше благодарен, че Барнет цени проникновението му достатъчно, за да му разреши някакво участие в играта. Той беше последният от старата гвардия, хладнокръвен воин, чиято служба стигаше назад до дните на Дивия Бил Донован и Алън Дълес.

Седна и премести мишката на бюрото си, за да събуди компютъра от електронния му сън. Черният екран просветна и логото на ЦРУ изплува на светлосин фон. Малко прозорче в долната част на екрана очакваше паролата му. Купър натисна тринадесет клавиша и накрая ENTER.

— Охайо гозамасу, Купър-сан — обяви компютърът с глас, който напомняше много за актьора Тоширо Мифуне.

— Охайо, компютър-сан — отговори човекът.

Всеки ден компютърът поздравяваше Купър на езика на някоя от страните, в които беше действал като оперативен агент, и никога не използваше едно и също приветствие два пъти в един месец.

Купър активира календара си и видя, че има среща с отговорния за операциите директор в един и тридесет. После провери електронната си поща: няколко общи обявления, отговор от Барнет във връзка с китайско-корейската ситуация и инфо от централния компютър във връзка с посочен файл.

— Не си спомням да съм давал заявка за търсене — зачуди се Купър, докато отваряше последното съобщение.

Частта OSS4 в номера на файла го идентифицираше като нещо, датиращо към Втората световна война, част от наследството на службата за стратегически операции. Купър беше последният ветеран от тази служба, който все още работеше в Управлението. Когато беше разпределен в Германия непосредствено след войната, го натовариха с издирването на нацисти сред бежанците, които се опитваха да емигрират в САЩ.

Съобщението съдържаше само ред от син подчертан текст. Купър кликна върху линка и компютърът зареди статия от дневното електронно издание на „Ан Арбър Нюз“.

Купър разпечата статията и затвори прозореца на екрана. След като препрочете статията за трети път, се вгледа в списъка с телефони, окачен на стената, и набра необходимия.

— Отдел „Разследвания“, говори Кони — обади се дрезгав женски глас.

— Добро утро, Кони. Обажда се Барт.

— Барт Купър? — В гласа й прозвуча изненада. — Мина доста време. Грижат ли се добре за теб там горе?

— Както винаги, с голямото уважение заради дългогодишната служба.

— Звучи точно като това, което получаваме тук — каза Кони през смях. — Какво мога да направя за теб?

— Трябва ми едно разследване за стар случай.

— Колко стар?

— Отпреди твоето време.

— Заявка за нещо подобно не е разследване, а археология.

— Знам — отвърна той и се засмя. — Но моля те, намери ми всичко, което можеш, за Йохан Волф. Бил е немски физик, работил е върху проекта на нацистите за атомна бомба по време на войната.

— Каква е историята?

— Току-що са открили тялото му в Мичиган, петдесет години след като е изчезнал. Прилича на убийство.

— Убит немски физик, колко интригуващо!

— Така е. Виж какво можеш да изкопаеш. Пълният пакет: немско разузнаване, имиграция. Всичко. Можеш да започнеш с досие едно седем девет три две. Също така виж дали можеш да получиш нещо от приятелите ни на Лубянка5 — те държат повечето от архивите на Гестапо от Берлин.

— Ще видя какво мога да направя. Колко спешно е?

— Не, просто искам да задоволя любопитството си. Виждаш ли, Йохан Волф беше един от немските учени, които лично проучих след войната — написах досието, за което ти казах току-що. Според данните, които успях да намеря навремето, му дадох разрешение да имигрира в САЩ. Но имам няколко съмнения за него, от които бих искал да се освободя.