Квантова мрежа

26.

20 юли

Ан Арбър, Мичиган

Килкъни прокара картата си през четеца на електронната ключалка на вратата към компютърния център на Мичиганския консорциум по приложни изследвания. Червената светлина се смени със зелена, съпроводена от силно избръмчаване и изключване на електромагнитите, които държаха вратата затворена.

Вътре Бил Гринели, по прякор Грин, се изправи иззад отрупаната с апаратура маса, която беше сърцето на компютърната мрежа на консорциума, и се усмихна. Беше с няколко сантиметра по-нисък от Нолън и носеше черна тениска, удобни дънки и сандали „Биркенсток“. Дългата му до раменете кафеникавосива коса беше хваната на опашка, а лицето му беше украсено от козя брадичка, която подчертаваше заразителната му усмивка. Грин беше въплъщение на свободолюбив палавник и татуировката на митологичния Пан, яхнал полумесеца, откъдето разпръскваше вълшебен прах, която украсяваше лявата му предмишница, само подчертаваше това излъчване.

— Нолън, какво има, човече? Не сме се виждали от дълго време. Чух за вълненията в Саут Бенд. Май си се уредил с неприятности.

— Все старата история, приятелю.

Грин се засмя.

— Разбирам те, човече. Хора като нас няма нужда да си търсят неприятности; както е с пчелите и меда — те ни намират сами.

Като шеф по информационните системи Грин се стремеше информацията, изворът на живот за консорциума, да тече безпрепятствено по електронните вени и артерии на сградата. Привидната лекота, с която се справяше с работата, беше удивителна, като се има предвид разнообразието от персонални компютри и работни станции из консорциума.

Сърце на електронната империя на Грин бяха двойка суперкомпютри, които той смяташе за своя лична собственост — наскоро придобита масивна паралелна машина на „Мой Електроникс“ и първоначалният „Крей“ на консорциума. Високата тънка „Мой“ беше в интересен контраст със сплесканата цилиндрична форма на „Крей“, което подсети Грин да ги кръсти Стан и Оли6. За предния панел на всяка от машините висеше закрепена снимка на комика, на когото беше кръстена.

— Липсвах ли ти тук? — попита Нолън, докато стискаше протегнатата ръка на Грин.

— Знаеш как е. Трябваше да монтирам Стан сам-самичък. Е… заедно с пет-шест техници от „Мой“.

— Как работи?

— Като шампион.

— Чудесно, защото имам проблем, върху който ще искам да го пробвам. Как си с разбиването на кодове?

— Официално никога не съм се докосвал до кодове.

— А неофициално?

— Спомняш ли си двеста петдесет и шест битовата схема, която някакъв гений измисли за правителството и се предполагаше, че е непробиваема?

— Ти си този, който я е разбил?

— Признавам си. Бях замесен в малката пакост. Много обичам предизвикателства.

— Това ме радва. Нека ти покажа за какво става въпрос.

Килкъни придърпа един от столовете до масата и седна до Грин.

— Влез в системата на кампуса и директно в сървъра на лабораторията за реставрация.

— Така — отговори Грин, докато кликваше върху иконките на различни компютърни мрежи, свързани към консорциума. — Вътре сме.

— Търсим директория, наречена „Волф Кодекс“.

— Кодак, като филмовата компания ли?

— Не, кодекс, като илюстрираните тетрадки на Леонардо да Винчи. Това, което искам да ти покажа, са висококачествени сканирани изображения на страниците на едни доста стари тетрадки, които са били намерени до тялото в кампуса.

— На убития професор?

— Същият. Йохан Волф е преподавал физика в университета две години след края на Втората световна война до деня, в който е бил убит. Според някои доста уважавани физици, един от които познаваш…

— Келси?

Нолън кимна.

— … покойният професор Волф може би е бил един от най-блестящите умове на двадесети век.

— Последния път, когато погледнах календара, бяхме двадесет и първи век, приятелю.

— Може и да е така, но ако Келси и Сандстром са прави, ако Волф не е бил убит, двадесет и първи век щеше да започне преди тридесет години — в технологично отношение.

Грин подсвирна.

— Много ли е останало от тези тетрадки?

— Всъщност са в изненадващо добра форма. Експертите ми казаха, че са с добре направени платнени твърди корици и от сравнително висококачествена хартия. Тунелът, в който са били погребани, ги е предпазил като времева капсула. Почти няма поражения по тях.

— Не си спомням да съм чел нещо за тетрадки, намерени с тялото.

— Полицията си мълчи, защото засега не искаме да оповестяваме откритието си. Те очакват и ние да си мълчим. След малко ще видиш защо.

Грин прегледа директориите на лабораторията за реставрация и накрая намери папката с име „Волф Кодекс“. Когато се опита да я отвори, се появи прозорец, искащ парола за достъп.

— Е? — попита Грин нетърпеливо, като погледна към Нолън за помощ.

— Избрах нещо, което реших, че ще си спомниш: две девет нула две осем.

Грин се обърна и се усмихна:

— Надморската височина на връх Еверест във футове. Трогнат съм. Не си забравил страстта ми към планинското катерене.

Грин въведе паролата и получи достъп до файла. Папката „Волф“ се раздели на шест подпапки — от VOL1 до VOL6.

— Отвори първата. В другите едва ли има нещо на този етап.

VOL1 съдържаше файлове с изображения. Всеки от тях бе кръстен с номера на страницата, чийто дигитален запис представляваше — от 001 до 016.

— Избери страница едно.

Мониторът се запълни от сканирания образ на първата страница от най-старата тетрадка на Волф.

— Какво гледам?

— Това е първи том, страница първа от кодекса на Волф.

— На какъв език е написаното? — каза Грин.

— На нито един от познатите. Увеличи малко от текста.

Грин избра част от текста от горния ляв ъгъл на страницата. Образът показваше знаците по-тъмни, като подчертаваше резките уверени линии.

— Това прилича ли ти на някакъв код, който си виждал?

— Определено не е обикновено заменяне на букви, това е сигурно. Няма определен ред, но предполагам, че е сериозно кодиране. Основният език английски ли е?

— Не знам. Волф е роден в Германия и е говорил няколко европейски езика, освен английски. Бил е в Щатите само през последните две години от живота си.

— Може би е Енигма.

— Енигма?

— Да, кодът, използван от немците през Втората световна война.

— Възможно е.

— Не са открили кодираща машина с тези тетрадки, нали? Би изглеждала като пишеща машина в дървена кутия.

— Не, но провери файла с име „Корица“.

Грин отвори файла.

— Еха, това е доста сериозна висша математика, приятелю.

— Определено е извън моята компетенция — призна си Нолън. — Намерих този алгоритъм в началото на всичките шест тетрадки. Предполагам, че това е шифърът, който Волф е използвал, за да кодира текста.

— Не си намирал ключ за това някъде, нали?

— Не.

— Жалко. Е, мога да заредя това в Стан и Оли и да видя какво ще измъкнат. След като разбера как работи този алгоритъм, мога да използвам груба сила, за да го разбия.