Квантова мрежа

65.

31 юли

Москва, Русия

Килкъни започна да размества мебелите в кабинета на Авакум, за да създаде защитено пространство. Вече беше чул звуците от престрелката и знаеше, че трябва да запази Авакум невредима, докато битката свърши.

— Лара, каквото и да се случи, не излизай оттук, докато не ти кажа да го направиш. Става ли?

— Разбирам — отговори тя, като се скри зад стената от мебели.

Килкъни се върна обратно в лабораторията и започна да рови из кутиите и оборудването, което беше складирано в ъгъла — по-голямата част беше открадната от Сандстром. Веднага забеляза осемсантиметровото изолационно покритие на лабораторната маса на физика.

След като разчисти горните кутии, Килкъни сграбчи два от краката на масата и я задърпа към вратата на кабинета, където се криеше Авакум. Обърна масата на една страна, после я избута, докато единият ръб не се допря на стената на лабораторията, за да образува защитна преграда.

Килкъни пропълзя зад импровизираната барикада и надзърна към двете врати, които водеха от лабораторията към коридора. От мястото си имаше широк триъгълен обхват за стрелба. Извади резервните пълнители от джоба си и ги остави на пода до краката си.

Когато се приближиха към лабораторията, Лесков се притисна към стената, за да затрудни максимално евентуалните си противници. Малик последва примера му. Двамата се плъзнаха покрай стената, докато не достигнаха първата от двете врати на лабораторията. Като се помръдна съвсем леко, Лесков погледна през стъкленото прозорче на вратата. Видя в срещуположния край на стаята голяма метална маса, обърната настрани пред вратата на кабинета.

— Дмитрий — гласът на Орлов изпълни ухото на Лесков, — Килкъни е построил барикада пред лабораторните кабинети.

— Разбрано — отговори Лесков. После се обърна към Малик. — Чу ли това?

Малик кимна.

— Ще се промъкна отзад и ще мина в празното пространство от другата страна на лабораторията. Когато съм на позиция, ще ти дам сигнал да стреляш по барикадата. Аз ще атакувам отзад.

— Но отзад няма врата? — учуди се Малик.

— Все още не.

Лесков мина покрай Малик и се насочи към частта от втория етаж, която все още се реконструираше.

Лесков си проправи път към зле осветеното пространство зад лабораторията, където стена, оформена със стоманени греди, отделяше голямо пространство. Беше завършена само откъм вътрешната страна; гредите, жиците и другите компоненти се виждаха от мястото, където стоеше Лесков. Той премери разстоянието на око и си проправи път към помещението, за което подозираше, че е празен кабинет в близост до лабораторията.

— Сега, Малик — извика той.

В отговор чу как изстрелите се посипват през новопостроените стени.

Внезапният откос свари Килкъни неподготвен. Не беше забелязал никакво движение в коридора. В отговор той изстреля няколко куршума по посока на вратата, за да задържи нападателя в коридора. Последва кратък откос от четири патрона, които се забиха в плочата от неръждаема стомана. Малик продължи да стреля, този път високо над барикадата на Килкъни. Летящите куршуми преминаха през стената зад него, остъргаха горната част на бюрото на Авакум и се забиха в задната стена на кабинета й. Жената изкрещя, докато куршумите се сипеха около нея.

— Добре ли си? — извика Килкъни, докато отговаряше на стрелбата на Малик.

— Не! Искам това да спре! — изкрещя Авакум през сълзи.

— И ти го искаш, и аз го искам — отвърна Килкъни.

Лесков се отдръпна на два метра от стената и изпразни целия пълнител на своя „Калашников“ срещу нея, като образува издължен овал върху гипсовата повърхност. После измъкна празния пълнител от оръжието, сложи нов и изрита стената в центъра на очертания овал. Гипсокартонът поддаде и се свлече на пода на празен кабинет.

Килкъни се обърна, когато чу изстрелите зад гърба си, и видя няколко куршума да рикошират из коридора.

— Мамка му! — изръмжа той.

Още един откос откъм далечната врата се заби в стоманената барикада. Когато стрелбата затихна, Килкъни се изправи, прицели се в стената до далечната врата и изпразни глока. В бърза последователност куршумите заблъскаха по стената като чук и пробиха достатъчно широка дупка, за да могат последните куршуми от откоса да преминат безпрепятствено. Висок стон отговори на огъня, последван от кратко падане на нечие тяло в коридора.

— Не се изправяй, Лара! — изкрещя Килкъни, докато захвърляше празния пълнител, слагаше нов и прескачаше от другата страна на барикадата.

Лесков излезе от кабинета и започна да стреля напосоки из късия коридор. Целеше се ниско и беше пуснал на автоматична стрелба своя „Калашников“. Осъзна, че е почти без муниции, когато Килкъни прескочи над защитната стоманена плоскост.

Докато прелиташе над масата, американецът се обърна и насочи глока към Лесков. Изгаряща болка блъсна дясната му ръка като внезапен удар с камшик, когато стреля, и двата куршума, насочени към гърдите на Лесков, отлетяха настрани. Килкъни изпусна пистолета си, който изтрака на пода от другата страна на масата.

Лесков внимателно се приближи към позицията на Килкъни, като презареди последния пълнител.

— Малик — каза той в микрофона, — Килкъни е от твоята страна на барикадата.

Никакъв отговор. Лесков предпазливо се придвижи напред по коридора. На пода близо до масата видя глока, който Килкъни беше взел от пазача на Авакум, и няколко капки кръв. Приближи се до барикадата, здраво стиснал автомата с дясната си ръка, а лявата придържаше дулото.

Куршумът, който рикошира от стоманения плот, издълба дебела резка в долната част на предмишницата на Килкъни. Раната пареше, но той не обърна внимание на болката и кървенето. Наведе се ниско, докато оглеждаше ръбовете на масата, прехвърлил тежестта си върху присвития десен крак. От тази поза той лесно можеше да се прехвърли от единия на другия крак, без да вдига главата си над барикадата. Изпъна лявата си ръка напред, като се подготви да блокира нападение отвисоко.

Видя късата цев на калашника да се подава близо до горната част на барикадата. Когато се показаха петнадесет сантиметра от мощния автомат, той скочи нагоре и блъсна цевта на оръжието с лакът, като я отклони настрани. Докато се изправяше, уви лявата си ръка около автомата като змия, докато не хвана лявата китка на Лесков от долната страна.

Лесков дръпна спусъка, докато Килкъни притискаше оръжието между ръката и тялото си. Дулото се нагорещи до червено и завибрира до ребрата на Килкъни, докато бърза поредица експлозии се разгаряха в рязаната стоманена цев.

Като продължи устрема си нагоре, Килкъни завъртя тяло в посока, обратна на часовниковата стрелка, и издърпа стрелящото оръжие напред, с което наруши равновесието на Лесков. Дясната ръка на Килкъни се изтегли плавно, подпомогната от въртенето на тялото му, а дланта се изпъна в търсене на цел.

Замахна към лицето на Лесков и заби ръба на дланта си с такава сила, че носът на руснака се залепи за дясната му буза. Като продължаваше да дърпа Лесков напред, Килкъни го удари в окото с лакътя си.

Лесков зави от болка. Като навита пружина Килкъни се изстреля в обратна посока и прехвърли руснака през барикадата, като заби главата му в покрития с винилови плочки под.

Лесков издърпа оръжието назад, докато падаше. После насочи дулото нагоре и го заби под лявата мишница на Килкъни, който се преви, докато безчувствеността се разливаше като електрически заряд и се разпростираше от рамото към върховете на пръстите му. Лесков заби дулото силно и го вклини в раменната става, като раздели костите в рамото на Килкъни. После освободи лявата си ръка и се превъртя, докато Килкъни падаше назад, притиснал наранената си ръка.

Руснакът се изправи на крака, отстъпи на известно разстояние от Килкъни, прицели се и натисна спусъка.

Щрак.

Нищо. Вбесен, Лесков завъртя автомата като тояга и се нахвърли върху Килкъни, който се изтегли назад, за да прикрие лявото си рамо. Докато Лесков нападаше, Килкъни се плъзна надясно и се отмести от пътя на руснака, като попадна в сляпото петно на полезрението му. Пренесе цялата си тежест върху десния крак и нанесе унищожителен удар с левия в слабините на Лесков. Руснакът се преви, като крещеше нечленоразделни ругатни. Автоматът изтрака на пода.

От същото положение Килкъни сгъна крака си, притисна бедрото към корема и отново ритна, като този път запрати външния ръб на стъпалото си отстрани в коляното на противника. Ставата поддаде, Лесков загуби равновесие и се свлече. Докато падаше, Килкъни успя да хване косата му и да засили главата му към пода.

Промени стойката си, готов да удари отново, но Лесков лежеше неподвижен. В коридора звуците от престрелката се приближаваха; после, след кратка ожесточена стрелба, всичко стихна. Двама от „Алфа“ прескочиха тялото на Малик в коридора и нахлуха в лабораторията с насочени към Килкъни оръжия. Той мигновено вдигна ръце, за да сигнализира, че се предава.

— Килкъни! — извика Фьодоров, който влизаше след командосите в лабораторията.

Той каза нещо на руски и двамата отклониха оръжията си от Килкъни. Един от тях набързо провери Лесков за пулс, после се обърна към Фьодоров и поклати глава.

— Е, поне ти все още си жив — каза Фьодоров.

— Да, Авакум също. В кабинета си е. Как е Купър?

— Мъртъв, съжалявам, че трябва да го кажа. Открихме него и любовницата на Орлов, Зошченко. Тя също беше простреляна, но може и да оцелее.

— Какво става с Орлов? — попита Килкъни, докато вдигаше глока и го пъхаше в кобура му.

Фьодоров поклати глава:

— Все още не сме го открили.

Килкъни изръмжа, раздвижи глава, за да изпъне мускулите на врата си. Раменете го боляха. После забеляза част от вградените огледални гнезда на камерите по тавана.

— Охранителни камери. Намерихте ли контролната зала?

— Да, преди малко.

— Има камери из цялата сграда и отвън. Ако все още е тук, би трябвало да го забележим.