Квантова мрежа

6.

23 юни

Саут Бенд, Индиана

Килкъни предпазливо се прокрадна в Нюланд Хол и се заизкачва по централното стълбище. Не срещна никого до втория етаж. На площадката внимателно надзърна през мъничкото прозорче от подсилено стъкло на аварийния изход. Коридорът от другата страна беше празен, но прозорчето беше твърде тясно, за да може да се види лабораторията на Сандстром.

Килкъни предпазливо открехна противопожарната врата до половинсантиметров отвор. Лабораторията на Сандстром беше от същата страна на коридора като стълбището, така че той се съсредоточи в отражението върху стъклените врати на витрината на отсрещната стена. Забеляза един от носачите да стои на пост до вратата на лабораторията.

Трябваше да предположи, че Келси, Сандстром и Парамо са в лабораторията с четирима въоръжени мъже. Заради доброто на двамата учени и жената, която обичаше, Килкъни се съсредоточи върху възникналата ситуация, вместо да се мъчи да открие мотивите, довели до нея.

Слабото припукване на статичните смущения нахлу в дясното му ухо, както беше ставало през последните няколко минути. Неспособни да се свържат с техния човек на товарителната площадка, руснаците напълно бяха прекъснали радиокомуникацията.

Отражението в стъклото се раздвижи, когато мъжът пристъпи назад в лабораторията. Друг мъж се появи и тръгна по коридора. Движеше се предпазливо. Погледът му се плъзгаше по протежение на целия коридор, държеше с две ръце полуавтоматичен пистолет, насочен надолу.

Килкъни се притисна към боядисаната бетонна стена и бавно затвори пожарния изход. Вратата безшумно се плъзна в рамката. Когато пусна дръжката, съединителните жлебове в горната и долната й част влязоха по местата си с металическо изщракване.

Павел тъкмо беше вдигнал ръка, за да даде сигнал на останалите да идват, когато чу звук на затваряща се врата. Даде сигнал на Дмитрий и другите да останат по местата си, докато не проучи обстановката.

— По дяволите! — изруга Килкъни шепнешком.

Бързо се притисна до стената, извън полезрението от мъничкия прозорец.

Сянка потрепери сред тънката ивица светлина под вратата към витото стълбище и тренираното око на Павел я забеляза. Премести се до стената и се приближи към вратата отстрани. С гръб, опрян в стената, той се придвижваше бавно, докато рамото му не се докосна в ръба на вратата.

Промени захвата си върху глока и притисна ръце към гърдите, докато изпълваше дробовете си с въздух. Като издиша с нисък гърлен рев, той пристъпи напред, завъртя се и блъсна вратата с яростен ритник. Аварийното устройство на вратата освободи резетата, тя се отвори и Павел изскочи на площадката.

В същия миг Килкъни замахна с лявата си ръка в рязък блок, който свали ръцете на Павел надолу. После обхвана с ръка дулото на глока. Руснакът натисна спусъка.

Щрак.

Килкъни беше неутрализирал действието на пистолета със захвата си. Без да губи време, той опря дулото на собствения си пистолет в главата на Павел и стреля два пъти. Кръв и кости се разлетяха към сивата врата.

Парел потрепери и се свлече на пода. Килкъни хвърли бърз поглед към коридора за евентуална заплаха, след което се спусна по стълбището.