Квантова мрежа

34.

26 юли

Ан Арбър, Мичиган

Лесков чу звука на приближаващите се сирени — явно пожарните екипи бяха на път към горящата сграда. Той огледа претъпкания площад; хората бяха започнали да се отдръпват от библиотеката, докато облаци от гъст черен пушек се извиваха нагоре. Ярки оранжево-жълти пламъци танцуваха в основата на одимената колона. Катализаторът напълно беше погълнал лабораторията за секунди. Огнеборците нямаше откъде да го знаят, но скоро нямаше да остане нищо, което да могат да спасят.

— Миша, къде е срещата?

— Шофьорът докладва за тежки задръствания, както се очакваше, Дмитрий. Има произшествие при първоначалното място за оттегляне. Предлага да се срещнем на резервното.

— Съгласен съм — каза Лесков. — Евгений, води ни към резервното място за среща.

Руснаците си проправиха път през публиката, събрала се около квартет перуански музиканти. Лесков се усмихна — претъпканите улици бяха идеалното място, където той и отрядът му можеха да изчезнат.

Евгений ги поведе през Стейт стрийт към „Никълс Аркада“ — двуетажен комплекс от малки магазинчета, подслонен под стъклен покрив.

Телефонът завибрира в ръката на Нолън.

— Килкъни — отговори той.

— Пташник е. Сложих те на високоговорител, така че да можем да предаваме информация на полицаите на улицата. Къде си?

— Току-що пресякохме Стейт и се движим към „Никълс Аркада“.

— Разбрано. Не искам да се набиваш на очи — не им позволявай да разберат, че ги следиш. Ще превъртят или нещо по-лошо. Има двама униформени полицаи на Вашингтон, които се движат към Мейнард. Как изглеждат руснаците?

Нолън описа всеки от мъжете възможно най-подробно.

— Ясно. Нашият патрул е забелязал твоите руснаци да излизат от аркадата на комплекса.

— Те са — потвърди Нолън.

От мястото, където бяха, Нолън и Келси видяха шестимата мъже да излизат от аркадата на Мейнард стрийт. Пращене изпълни ухото на Нолън и му подсказа, че сигналът се губи навътре в аркадата.

— Губя те — каза Нолън, като се надяваше, че детективът все още може да го чуе. — Обади ми се след минута.

Връзката се разпадна.

— Какво става? — В гласа на Келси се усещаше страх.

— Двама полицаи са забелязали руснаците отвън. Силно се надявам, че няма да правят нищо прибързано и ще ги изчакат да излязат на открито, иначе ще стане касапница. Погледни всички тези хора — за руснаците не са нищо друго, освен живи щитове и заложници.

— О, господи! — Страхът сви сърцето й.

— Тактическата ситуация тук е изцяло в тяхна полза — продължи Нолън. — Нуждаем се от няколко екипа от двойки, разпръснати сред тълпата, и екип от снайперисти нависоко, за да имаме някакъв шанс да хванем поне някои от тези мъже живи, без да им дадем възможност да убият невинни минувачи.

— Дмитрий — каза Йосиф с нисък глас, — полиция.

Лесков се вгледа наляво. На около шест метра зад него двама униформени полицаи си проправяха път през тълпата в тяхна посока. По-младата от двойката беше извила главата си и говореше в микрофон, закрепен за рамото й.

— Продължавай да вървиш — нареди тихо Лесков. — Вероятно няма нищо.

Евгений поведе екипа надясно, встрани от приближаващите полицаи. Бетонен паркинг се открои в средата на улицата, като хвърляше тъмна хладна сянка над пътя. Тълпата се сгъсти на закритото от слънцето място.

— Извинете — каза старшият полицай със строг и сериозен глас.

Като използва лявото стъпало за опора, Кирил се завъртя и стовари петата на десния си крак отстрани по главата на полицая. Силата на зловещото завъртане запрати мъжа през витрината на голяма книжарница. Полицаят се приземи върху купчина разпилени книги по антропология.

— Ранен полицай! — извика по-младата му помощничка в радиото, докато вадеше оръжието си.

С бързо и тренирано движение Йосиф измъкна деветмилиметровия глок от скрития на гърба му кобур, прицели се и изстреля три куршума в гърдите на жената. Тя се олюля назад и се свлече на паважа.

Някаква жена се разпищя и тълпата на Мейнард стрийт изпадна в паника и се разбяга във всички посоки от мястото на престрелката.

— Движение! — извика Евгений, като блъсна някаква двойка към сергия за кожени изделия.

Металната рамка, която поддържаше лекия платнен покрив, поддаде, когато двамата се опитаха да се хванат за нея, за да спрат падането си. Прелетяха през платнената преграда в следващата сергия, което доведе до събарянето на всички седем сергии на земята. Керамика, бижута и изделия от стъкло се разбиха в паважа и бяха изпотъпкани от бягащата тълпа.

Йосиф прибра оръжието си в кобура, докато екипът се насочваше по Либърти стрийт. Хората на Лесков се врязаха дълбоко в тълпата, като се надяваха да останат незабелязани в суматохата.

— Мамка му, стрелба! — изръмжа Килкъни и се затича към Мейнард стрийт, като остави Келси назад.

Използва няколко стълба в края на аркадата за прикритие, огледа се и излезе на улицата. Келси се появи на Мейнард точно когато Нолън стигна до простреляната служителка на реда. Напорът на хората, които се устремяваха към съседните улици, беше предизвикал пълен хаос на мястото. Няколко души бяха повалени, включително и продавачите, които изпълзяваха изпод останките от сергиите си.

— Мъртва е — обяви Нолън гневно. — Каква загуба!

Изправи се, плъзна поглед наоколо и забеляза другия полицай през разбитата витрина. Келси го последва в книжарницата. И двамата внимателно положиха полицая върху покрития с килим под.

— Как е той? — попита Келси, докато Нолън проверяваше пулса.

— В безсъзнание и на път за ада.

Нолън издърпа микрофона от рамото на полицая и натисна бутона.

— Говори Килкъни. Има двама полицаи на Мейнард между Либърти и Уилям. Единият е мъртъв, а другият има нужда от медицинска помощ, спешно. Край.

— Помощта идва, Килкъни — обеща Пташник, гласът му бе изпълнен с тревога. — Къде са копелетата?

— Някъде на Либърти. Предполагам, че се насочват на запад, далеч от фестивала. Свършиха работата, за която бяха дошли, така че искат да се изтеглят. Келси Нютън ще остане тук с твоите хора, докато пристигне линейката.

— А ти къде отиваш?

— Ще се опитам да хвана тези мъже заради теб.

— Дори не си го помисляй, Килкъни! — извика Пташник.

— Ще трябва да ми се довериш този път.

После прекъсна връзката.

Обърна се, за да каже същото на Келси, но тя вече му подаваше оръжието на ранения полицай. След като провери предпазителя на зигзауера и закрепи полицейското радио за кръста си, Нолън хукна надолу по улицата.