Квантова мрежа

46.

Ан Арбър, Мичиган

Нолън примигна, докато парамедикът вадеше поредното метално парченце от окървавената му буза.

— Хубаво е, че нито едно не е попаднало в окото — коментира мъжът.

— Просто ги извади и ме превържи — каза Нолън и нетърпеливо се размърда на хромираната броня на линейката.

Втора линейка се изтегли от мястото на престрелката с телата на двамата руснаци, които беше убил. Извън периметъра, който полицията беше заградила, Шон Килкъни се беше облегнал на своя „Експлорър“ и чакаше сина си.

След като телата бяха отнесени и екипът за събиране на улики приключи със заснемането на направения на решето мерцедес на Нолън, шофьорът на аварийния влекач завърза стоманен кабел около долната част на повредената машина и бавно започна да я издърпва върху рампата. Лебедката зави под товара и разкъсаните гуми ту се влачеха, ту изплющяваха над четириъгълната основа на влекача. Накрая шофьорът подаде на Пташник разписка и потегли. Нолън задържа поглед върху разбития си автомобил, докато не се стопи в далечината.

— Сигурен съм, че застрахователната ти компания ще бъде във възторг — подхвърли Пташник.

Нолън отвърна с каменно мълчание.

— Прав си. Глупава шега. Вземи. — Пташник му подаде разписката. — Ще задържим мерцедеса, за да съберем улики. От гаража ще ти се обадят, когато приключим с него.

— Трябвам ли ви още?

— Не мисля. Ще поддържаме връзка, ако изскочи нещо.

— Мога ли да си получа пистолета обратно?

— Не, ще се наложи да го задържим, докато тази бъркотия мине през прокуратурата. Не се тревожи за това. Очевидно става въпрос за самозащита, а ти си се опитвал да предотвратиш отвличане. Няма начин някой да повдигне срещу теб обвинения за убийството на онези двамата. След като бюрократичните процедури се спазят, ще си получиш оръжието.

— Благодаря. Виждам, че сте докарали техник от телефонната компания, за да провери дали телефонът на Келси се подслушва. Някой проверил ли е моя телефон?

— Шерифът е там със специализиран екип. Телефонът ти ще бъде почистен най-много до час.

— Добре.

— Готово — обяви парамедикът, докато довършваше превръзката на дясното рамо на Нолън. — Дръж раната чиста и иди на лекар за преглед след няколко дни.

Нолън кимна и се изправи.

— Ще изчезвам оттук. Обади ми се, ако чуеш нещо за Келси и Ели.

— Непременно — обеща Пташник.

Нолън се приближи до мястото, където баща му беше чакал почти два часа.

— Добре ли си, сине? — попита Шон.

— Добре съм, татко. Обади ли се на родителите на Келси?

Шон кимна угрижено.

— Мразя да нося лоши новини. Тези руснаци, мислиш ли, че…

— Дали ще убият Келси или Ели? Господи, надявам се, че не, но действията им досега подсказват друго. Търсят годежния пръстен, който Волф е дал на Ели.

— Защо?

— Келси смяташе, че Волф е гравирал върху него ключа за шифъра си. Тя ми го каза тази сутрин и мръсниците са чули. Подслушвали са телефоните ни, тате.

— Нолън, вината не е твоя.

— Трябваше да проверя линиите. Знаехме, че отнякъде изтича информация, когато взеха тетрадките. Непрекъснато бяха една стъпка пред нас. Трябва да разберем кой ръководи тази операция, ако искаме да имаме някакъв шанс да ги спрем. — Нолън пое дълбоко въздух и издиша, като се опита да се успокои. — У теб ли е телефонът ти, тате? Не се доверявам на моя точно сега.

Шон бръкна през прозореца на джипа си и измъкна малък цифров телефон от конзолата в средата.

— Заповядай.

— Благодаря — отговори синът му, докато набираше някакъв номер.

— Грин — отвърна му глас, сякаш беше възможно някой друг да вдигне.

— Добро утро, Грин. Нолън е. Получи ли съобщението, което ти пратих вчера?

— Да, и имам две неща за теб. Първо, Тед Сандстром се обади преди малко и беше много развълнуван. Каза, че е отговорил на въпроса ти, но ти все още не си му се обадил.

— Какво е писал?

— Каза, че файлът, който си му изпратил, е от неговите.

— Добре. Какво друго имаш за мен?

— Добавката ru в края на адреса на изпращача означава, че сървърът е разположен в Русия. Проследих го до компания в Москва, наречена ВИО „Финпром“. Опитах се да изровя името на изпращача от мейл сървъра им, но не открих avv. Пробвах с малко настойчивост, но имат много добра защита. Ако искаш, мога да бъда малко по-неуловим.

— Изчакай засега — отговори Нолън. — В момента искам да изнамериш всичката възможна информация за ВИО „Финпром“.

След това Нолън разказа на Грин за теорията на Келси и отвличането.

— Съжалявам да го чуя, стари приятелю.

— Да, кофти работа.

— Ще се заема с „Финпром“ веднага. Ако има нещо, което мога да направя…

Нолън се усмихна, знаеше, че предложението му включва не само хакерските умения на Грин, но и хората от вътрешния кръг негови съмишленици.

— Когато дойде моментът, ще те уведомя. Ще можеш ли да се обадиш на Мосли от мое име? Накарай го да звънне на телефона на баща ми.

— Смятай го за направено.

— Благодаря ти, Грин.

Няколко минути по-късно Мосли се отзова на повикването.

— Какво става, Нолън?

— Кал, както казваше покойната ми майка, цялата тази каша отива по дяволите.

После Нолън набързо разказа за всичко, което се беше случило от сутринта.

— Келси успя ли да потвърди теорията си за пръстена?

— Не знам. Щеше да ми се обади, след като поговори с Ели по въпроса. Така и не се стигна дотам.

— Нещата се развиват малко по-бързо, отколкото очаквах. Знаеш ли дали пръстенът е бил у Ели?

— Не, но е уместно да предположим, че го е задържала от сантиментални подбуди. Нямам идея дали го е донесла тук, или го е оставила вкъщи.

— Знаеш ли адреса там?

— Нямам го в момента, но ще ти се обадя, като се прибера.

— Добре, след като го получа, ще звънна във ФБР и ще ги накарам да се координират с местната полиция, да отцепят къщата й и да я претърсят. Ако Ели не носи тръстена със себе си, домът й вероятно ще е следващата им цел. Ще проверя дали не можем да получим информация от банките за запазени сейфове, където също може да е скрила пръстена.

— Кал, получи ли съобщението, което ти препратих?

— Да. Дадох го на техническия екип. В момента го обработват.

— Спомняш ли си Грин, от последната ни работа заедно?

— Коса на плитка. Козя брадичка. Да, помня го.

— Пратих му същото съобщение. Все още не знаем кой е avv, но електронното съобщение е било изпратено от компютър в Русия, собственост на компания, наречена ВИО „Финпром“. Това говори ли ти нещо?

— Хм. Изчакай да събера нещата на едно място. Ще те видя утре.

— Ще ме видиш утре?

— Не ми харесва начинът, по който се развиват нещата, а ти си в центъра на събитията. Ще доведа и един мой познат на име Барт Купър. Ще вземем първия сутрешен полет.

— Ще ви чакам.