Обсидианова пеперуда

41

Първия знак, по който разбрах, че не съм мъртва, беше болката. Вторият беше светлината. Гърдите ми горяха. Рязко се върнах в съзнание, задъхана за въздух, опитвайки да издърпам горящите неща далеч от мен. Премигнах към изгаряща бяла светлина, след което чух гласове.

— Дръжте я здраво.

Тежест притисна ръцете и краката ми, ръце, които ме задържаха на място. Опитах се да се боря, но не чувствах тялото си достатъчно, така че не знаех дали изобщо се движа.

— Кръвно шейсет на осемдесет, и продължава да пада бързо.

Видях форми, размазани от светлината, движещи се около мен. Остро пробождане в ръката ми, игла. Мъжко лице се появи в кръгозора ми, русо, с метални рамки на очилата. Лицето му се изплъзна от погледа ми в златисто-бяла мъгла.

Сиви петна се плъзнаха като мазно сияние по зрението ми, усетих как потъвам назад, надолу, навън. Мъжки глас:

— Губим я.

Тъмнина се разля върху ми, взимайки със себе си болката, но и светлината. Женски глас се понесе през тъмнината.

— Позволете ми да опитам — след което замлъкна в мрака. Този път до мен не стигна чужд глас. Нямаше нищо освен носещият се мрак и мен. После имаше само мрак.