Обсидианова пеперуда

63

Откриха пистолетите ми в ковчеже с останалата част от оръжията, въпреки че кубурите бяха изчезнали. Просто не можех да задържа кубур непокътнат в тази работа. Но мушнах оръжието в дънките си. Ножовете не са били в ковчежето. Рамирес ме доведе лично до крематориума, така че да видя сама, сърцето и главата изгорени до пепел. Когато имах два малки съда с пепел, беше почти зори. Бях заспала на седалката до него, иначе щяхме да се караме, за да ме отведе в болницата. Но той настояваше, че лекарите трябва да ме проверят. Интересното беше, че нито едно от порязванията не бяха достатъчно дълбоки за шевове. Дори нямаше да ми останат нови белези. Чудо.

Един от мъжете ми даде яке, на което пишеше ФБР, за да покрия почти голата си горна част на тялото. Няколко от униформените и голяма част от персонала на болницата предположиха че съм федерален агент. Продължавах да поправям хората, но най-накрая разбрах, че лекарят в спешното отделение мислеше, че отричането ми означаваше, че имам мозъчно сътресение и не знам коя съм. Колкото повече спорех толко по притеснен ставаше той. Нареди серия от ренгени и аз не можех да го разубедя.

В действителност седях в инвалидна количка, чакайки да ме ескортират до ренгена когато Бернандо дойде. Той докосна якето ФБР.

— Ти се издигаш нагоре в света. -

— Когато сестрата се върне, ще ме отведат до рентгена.-

— Добре ли си?-

— Само предпазливост-, казах аз.

— Току-що се върнах от проверката на инвалиди.-

— Олаф каза, че Едуард ще живее.-

— Той ще живее.-

— Как са децата?-

— Питър е наред. Настаниха Бека в стая. Има гипс до лакътя си.-

Загледах се в неговата превръзка с мръсно кафяви петна.

— Това нещо ще започне да вони с цялата тази кръв засъхнала по нея. -

— Доктора искаше да ми смени превръзката, но аз исках да проверя как са всички първо.-

— Къде е Олаф.?

Бернардо вдигна рамене.

— Не знам. Той изчезна, след като чудовищата бяха мъртви и Рамирес те прибра в колата си. Той каза нещо, че работата била свършена. Предполагам, че се е върнал под който камък Едуард го е намерил — .

Започнах да кимам, а след това се сетих за нещо, което Едуард беше казал.

— Едуард каза, че не можеш да имаш жена, защото той е забранил на Олаф да има жени, нали.

— Да, но работата преключи, скъпа. Аз съм се запътил за първия отворен бар.

Погледнах го, кимайки.

— Може би там е и Олаф. -

Той погледна към мен.

— Олаф в бара?

— Не, той е навън и потушава огъня, по неговия си начин.-

И двамата се спогледахме, и имаше един момент, когато на ужаса изгря на лицето на Бернардо, и той прошепна:

— О, Боже мой, той е навън и убива някого.

Аз поклатих глава.

— Ако той просто убива на случаен принцип, няма начин да го намерим, но какво ако не е на случаен принцип?-

— Какво искаш да кажеш?-

— Спомни си как гледаше на проф. Далас ?

Бернардо ме погледна.

— Не мислиш … Искам да кажа, че той няма да … ох, мамка му.-

Станах от инвалидна количка и казах:

— Трябва да кажа на Рамирез какво мислим.

— Не знаеш, че е там. Не знаеш, че прави нещо нередно.

— Вярваш ли, че той просто си е отишъл у дома? — Попитах.

Бернардо помисли за това за секунда, след това поклати глава.

— Нито пък аз

Той спаси живота ти — каза Бернардо.

— Знам. — Отидохме до асансьора.

Вратите на асансьора се отвориха и лейтенант Маркс стоеше там.

— Къде по дяволите си мислиш, че си отиваш?-

— Маркс, мисля, че проф. Далас е в опасност. — Влезнах в асансьора. Бернардо ме следваше.

— Мислиш ли, че ще повярвам на нещо което казваш вещице? — Той удари бутона, който държи вратите отворени.

— Мрази ме колкото искаш, но не позволявайте тя да умре.

— Вашият домашен любимец агента на ФБР, ме държа далеч от голямото нападение.

Не знаех какво имаше предвид, но бях сигурна, кого има в предвид.

— Каквото и да е направил Брадли, го е направил без мое знание, но това не е най-важното.-

— Мога да го направя важно.

— Чу ли, че Далас е в опасност— Чу ли тази част? — Попитах.

— Тя е корумпирана точно като вас.

— Значи е хубаво тя да умре от ужасна смърт. — казах аз.

Той просто ме погледна. Преместих се сякаш, за да стигна бутоните. Бернардо улови намека ми. Той удари Маркс в главата със гипса си. Мъжът падна долу и аз натиснах бутона за затваряне на вратата. Вратите се затвориха тихо, докато Бернардо положи Маркс на пода.

— Искаш ли да го убия? — Бернардо попита.

— Не. — Но сега, ако аз отидех при Рамирес за помощ, Маркс би помислил, че той е бил навътре в това. По дяволите.

— Тук ли е колата на Едуард?

— Да.-

— Как Олаф си тръгна тогава?

Бернардо ме погледна.

— Ако той наистина прави това, той ще открадне кола и ще я зареже далеч от мястото на убийството. Няма шанс да използва колата на Едуард. -

— Ще се върне в къщата на Едуард за специалната си чанта — казах аз.

Вратите се отвориха на етажа където беше паркирал. Ние излезохме.

— Какво искаш да кажеш специална чанта

— Ако той ще ходи да я нареже, ще иска инструментите които обикновено използва.

Серийните убийци са много прецизни, когато става дума за начина, по който третират жертвите си. Те прекарват много време в планиране какво точно ще направят и как.

— Така че той е у Едуард?-

— Преди колко време си е отишъл?-

— Три часа, може би три и половина.-

— Не, той ще бъде при Далас, ако ще ходи там въобще.

Бернардо отвори колата и се качихме. Аз трябваше да извадя Браунинга от панталоните си. Барабанът е прекалено дълъг за в седнало положение като това. Накрая просто го държах в скута си. Гледах Бернардо да кара с превързаната гипсирана ръка.

— Искаш ли аз да карам?-

— Добре съм. Само ми кажи къде живее Далас и ще ни закарам.-

— По дяволите!-

Той вкара колата в паркинга и ме погледна.

— Полицията ще знае адреса.

— Когато Маркс се събуди, ще бъдем щастливи да останем извън затвора-, казах аз.

— Ние дори не знаем, дали Олаф е в къщата и-, каза той.

— Аз имам по-добър. Как да обясня, че ние знаем, че той е сериен убиец и не сме предупредили полицията по-рано. -

— Имаш ли мобиления телефон на Едуард? — Попитах.

Той не спори, просто се наведе и отвори жабката. Извадих телефона.

— На кой ще се обадиш?-

— Ицпапалотл. Тя ще знае адреса.-

— Тя ще изяде лицето на Олаф.-

— Може би, може би не. Така или иначе по-добре ни измъкни от паркинга преди Маркс да се събуди и започне да крещи.

Изкара ни от паркинга и тръгна бавно надолу по улицата. Набрах информация, и операторът беше щастлив да набере Обсидианова пеперуда за мен. Вече беше дневна светлина. Знаех, по-добре, отколкото да поискам самата Ицпапалотл, така че попитах за Пинотл и им казах, че е спешно и, че е Анита Блейк. Мисля, че беше името ми, което ме свърза, като че очакваха обаждането.

Пинотл дойде на лини с богатия си глас.

— Анита, господарката ми каза, че ще се обадиш-.

Обзалагам се че е сгрешила защо, но …

— Пинотл, имам нужда от адреса на проф. Далас — Мълчание на другия край на телефона.

— Тя е в опасност, Пинотл.-

— Тогава ние ще се погрижим за нея.-

— Ще се обадя в полицията по този въпрос, Пинотл. Те ще застрелят ягуарите ви на мига. -

— Вие сте притеснена за нашите хора? — , каза той.

— Дай ми адреса и аз ще се погрижа за това вместо вас, Пинотл.-

Мълчание с изключение на дишането му.

— Кажи на господарката си, благодаря за помоща, Пинотл. Знам, че съм жива сега, защото тя ми помогна. -

— Не си ядосана, че тя не ти каза всичко, което знаеше?

— Тя е многовековен вампир. Те не могат да си помогнат сами понякога.

— Тя е богиня.

— Ние просто спорим за семантика, Пинотл. И двамата знаем какво е тя. Моля те дай ми адреса. -

Той ми го даде. Прочетох напътствията на Бернардо, и потеглихме.