Опасна близост

Осма глава

Тайлър Макбрайд спа малко през нощта. Какво правеше в топлото си легло и под юргана, докато дванайсетгодишният му син беше насред снежната виелица?

За да минава по-бързо времето, докато се тревожеше за Джейсън, той започна да чете. Взе един от романите на Джо. Когато ги запозна по време на спасителната операция миналата зима, Уайът спомена, че тя е писателка. Това заинтригува Тайлър, и една вечер потърси книгите ѝ в уебсайта "Амазон" и си поръча две. Разбра, че са любовни романи, и реши да не ги чете, но една нощ не можеше да заспи и взе единия.

След него прочете всичките ѝ книги. Видяха му се интересни, различни от военните и политическите трилъри, които предпочиташе. Не бяха такива, каквито очакваше. Разказваха за семейния живот, прошката и любовта. И Джо ги пишеше с лек хумор, какъвто не виждаше в тъжните ѝ кафяви очи.

В романите ѝ откри познаване на човешкото поведение и ѝ се възхити.

Четенето на книгите ѝ му доставяше удоволствие, но в същото време го караше болезнено да съзнава самотата си, страдаше, че отглежда сина си сам и че не настоя да разговаря с Джо след Деня на благодарността. Как можеше да се сравнява със светеца Кен?

"Не е честно."

Може и да не беше, но знаеше, че Джо все още се чувства омъжена за друг. Тайлър се надяваше, че ѝ е дал достатъчно време и търпение, за да го приеме в живота си, но след като тя отхвърли предложението му за брак, се запита дали и как го сравнява с покойния си съпруг. Беше невъзможно да се мери с призрак. Нямаше дори да се опита да го направи.

Но не стори ли точно това, когато ѝ предложи да се омъжи за него? Принуди я да направи избор. Обичаше я и знаеше, че и тя го обича, макар да не го беше казала с много думи. Джо правеше всичко възможно, за да отиде при него. Когато Тайлър спомена за екскурзията на Джейсън с Уайът в Деня на труда, тя се появи на прага му с раница в ръка.

Любенето им разруши бариери, които никой от двамата не подозираше, че съществуват. Тайлър искаше Джо в живота си като негова съпруга, най-добър приятел, любовница и майка на Джейсън.

Сгреши обаче, когато ѝ предложи брак тогава. Видя паниката в очите ѝ. Начина, по който го погледна. Сякаш изневеряваше на съпруга си.

Съпруг, който беше от четири години в гроба. Тайлър не би причинил това на Джейсън, нито на себе си и престана да ѝ се обажда и да говори с нея. Koгато бъдеше готова, тя щеше сама да дойде при него, така както го посещаваше в съня, И тази нощ не беше изключение.

Той спа няколко часа – неспокоен и мъчителен сън, изпълнен с безпокойство за сина му и страх за Джо. Събуди се, без да си е починал, избръсна се, изкъпа се набързо и тръгна към участъка.

На разсъмване бурята временно беше спряла. Не валеше сняг, но се стелеше гъста мъгла, а небето беше черно и заплашително. От метеорологичната служба съобщиха, че най-силната буря е преминала и ще има внезапни вихрушки от време на време, но в момента видимостта е нула, И Тайлър не смяташе, че скоро ще се подобри. Обикновено извървяваше пеша двете пресечки, но сега дори с джипа стигна до участъка за десетина минути. Снегоринът скоро щеше да пристигне да почисти главните улици, но Тайлър подозираше, че повечето хора ще останат вкъщи през целия ден.

Когато се преместиха с Джейсън, Уайът искаше да живеят в ранчото му в покрайнините на Енис, но Тайлър не беше сигурен във взаимоотношенията с брат си, за да живее с него. Не бяха на едно мнение за баща им и макар И мъртъв, Роджър Макбрайд стоеше между синовете си.

Тайлър си намери къща в града. Смяташе да потърси няколко акъра в околностите на Дилън, където да отглежда коне, както беше правил като младеж, но близостта до участъка имаше своите предимства.

Като днес.

Той изля хладкото кафе, направено от нощните дежурни, и свари ново, а сетне поиска доклад от двамата си помощници. Нощта беше преминала изненадващо спокойно. Най-голямото предотвратено бедствие бяха две хлапета, които си бяха играли в снега предишния ден и бяха изчезнали. Късно вечерта бяха намерени в къщичката на дървото в съседите. Стълбата бе паднала и се страхували да скочат, а и никой не ги чул, когато викали.

Сега бяха в безопасност в топлите си легла.

Там, където трябваше да бъде и Джейсън.

Защо позволи на Уайът да го убеди да вземе Джейсън? Градското момче не беше подготвено за суровите зимни условия в планината.

"Ти си всичко, което имам, Джейсън. Дръж се."

Тайлър си наля кафе и го занесе на бюрото си.

Беше роден и израснал в Тексас и се записа в Армията на осемнайсет години, за да се махне от баща си и да види света. След шест години завърши платен от правителството колеж в Тексаския университет в Далас, запозна се с красивата Шарън, сближиха се, тя забременя и се ожениха.

Бракът им не продължи дълго, Шарън се премести в Калифорния със сина им и Тайлър го виждаше само два пъти в годината. Нямаше възможността да бъде добър баща. Но когато Шарън се разболя от особено коварна форма на рак, двамата с Джейсън се върнаха в Тексас.

"Винаги си бил добър баща, Тайлър. Не трябваше да се местя толкова далеч. Мислех, че ще изживея мечтата си, но беше кошмар. Прости ми."

Разбира се, че ѝ беше простил. Какво друго можеше да направи? Шарън почина в непоносими болки два месеца по-късно и му остави син, когото Тайлър бегло познаваше и който го мразеше.

В Монтана харесваше същите неща като в Тексас – необятния простор, хората и живота сред природата. Но би пренесъл наводненията, ураганите и торнадото през зимата в Монтана.

Външната врата се отвори и в стаята нахлу студен въздух.

– Още един ден в рая – отбеляза Тайлър.

– Рай?

В кабинета на шерифа влязоха двама мъже. Онзи, който заговори, беше висок метър и шейсет и в добра физическа форма, но възпълничък, на около четирийсет и пет години. Носеше костюм без вратовръзка и скиорско яке. По-високият и по-млад мъж имаше късо подстригана черна коса и черни очи и беше с вратовръзка и сако, но по джинси. Тайлър едва не падна от смях, но нямаше съмнение, че те са федералните агенти, които очакваше.

По-младият бързо огледа помещението и после се съсредоточи върху Тайлър.

– Шериф Макбрайд?

Тайлър стана.

– Аз съм. Вие трябва да сте от Бюрото.

По-младият федерален агент показа значката си.

– Мич Бианки, отдел "Залавяне на бегълци", ФБР. Проверихме обаждането от Покатело. Било е от мобилен телефон за еднократна употреба. Не можахме да го проследим и телефонът не е използван отново. Обаждал ли се е пак?

– Не. – Тайлър погледна другия мъж, който подаде ръка.

– Ханс Вито, Куонтико. – Усмивката му стигна до светлосините очи. – В събота бях в слънчевия Сан Диего и преследвах беглец там. Искрено мога да заявя, че това ми липсва.

– Вчера по телефона казахте, че преследвате трима от избягалите затворници на север – рече Тайлър и им направи знак да си налеят кафе.

Виго си наля, сложи сметана и захар и даде на Бианки пластмасова чаша с чисто кафе.

– В събота Мич ми се обади, че единият избягал затворник е бил забелязан в Солт Лейк Сити. Срещнахме се там, но не го открихме. Проследихме дирите им до Покатело, но не можахме да определим точното им местоположение. Свидетелка в ресторант за бързо хранене предполага, че е видяла единия. – Той извади снимката на Дъг Чапман от досието. – Не видяла кола на паркинга, затова разпитахме в мотела на отсрещната страна на магистралата. Управителят не ни помогна много, но смята, че е видял Дохърти. – Виго сложи снимката на Арън Дохърти пред Тайлър.

– Снощи ми ги изпратиха от централата ви – отбеляза Тайлър.

– Добре. Разпространете ги. Тези са последните трима избягали затворници все още на свобода и искаме да ги заловим, преди да са наранили някого.

– Мъжът по телефона ми каза, че Дохърти има снимка на жена. Мисля, че знам коя е.

– Джоана Сътън – прекъсна го Мйч Бианки.

Тайлър се втренчи в него. На врата му запулсира вена.

После се обърна към Виго:

– Щом сте знаели, че Джо е в опасност, защо не ми казахте снощи?

– Разбрах го едва преди няколко часа – отвърна той.

– Свързах се с колегите, които преглеждат личните вещи на затворниците. Дохърти има богата библиотека. Повечето книги са от Джоана Сътън. Подчертал е някои откъси. Очевидно ги е препрочитал много пъти.

– Снощи говорих с Джо и ѝ казах да си отваря очите за тримата бегълци – рече Тайлър. – Изпратих ѝ по факса снимките от полицейските досиета. Тя ще внимава. Но на Южния път има лавина и предупредих шерифите на окръг Мадисън и Източен Айдахо. И те са нащрек. Времето обаче е лошо и не могат да отидат там. Джо потвърди, че нямат човек без резервация.

Виго въздъхна с облекчение.

– Добре. И можем да го използваме като наше предимство.

Бианки погледна мобилния си телефон.

– Трябваше ли да го взимаш? – попита Виго.

– Не – отговори той и го прибра в джоба си.

– Как? – обърна се Тайлър към Виго.

– Знаем, че Арън Дохърти се опитва да намери Джоана Сътън. Знае къде живее или поне има обща представа. Ако стигнем първи до хижата, може да му устроим клопка.

– Няма да използвам Джо като примамка – заяви Тайлър.

– Тя не е примамка. Той вече я е взел на прицел. Ако отидем там преди него, ще я предпазим и ще заловим убиеца.

– Трябва да го открием, преди да стигне набелязаната цел. Джо е преживяла достатъчно голяма трагедия в живота си и не трябва да бъде тормозена от някакъв психопат.

– Познавате ли я добре?

– Да.

– Тогава знаете, че съпругът ѝ и синът ѝ са били убити преди четири години – безцеремонно попита Бианкй.

Тайлър кимна:

– Какво имате предвид?

– Мъжът, убил съпруга ѝ и сина ѝ, е бил в съседната килия до Арън Дохърти.

Шерифът се замисли върху информацията и настръхна:

– Не разбирам. Дохърти има ли нещо общо с убийствата?

Виго вдигна ръка.

– Не, но смятаме, че Дохърти е убил Линкълн Барне – човека, осъден за убийствата. Преди две години Барне е бил наръган със собственоръчно направен нож в столовата на затвора "Сан Куентин". Никой не е видял нищо или поне не казват. Надзирателят предполага, че извършителят е Дохърти, но не може да го докаже.

Тайлър се замисли.

– Защо Дохърти е имал зъб на Линкълн Барне и какво общо има това с Джо?

– Смятаме, че Дохърти е разбрал защо Барне има смъртна присъда и в пристъп на извратена маниакалност го е убил, за да отмъсти за Джоана Сътън.

– Нима намеквате, че Джо е...

Виго погледна гневно Бианки и после лицето му отново придоби безстрастното си изражение.

– Госпожа Сътън не е заподозряна в нищо, шерифе. Безпокои ни методът на действие на Дохърти. И преди това е бил обсебен от жени, вероятно повече от двата пъти, за които знаем. В гимназията, когато е бил осемнайсетгодишен, е обезобразил приятелката си, бил е осъден на пет години и е излязъл след две. Втората е била Ребека Оливър.

– Актрисата – отбеляза Тайлър.

Агентът кимна.

– Дохърти я е обезобразил, когато е отхвърлила опитите му за сближаване. В доклада си до полицията тя пише, че той си е създал цяла фантазия за нея, когато се появил в дома и. Разрязал лицето ѝ, избягал и се скрил. Полицията го издирвала, но той се криел. Два месеца по-късно убил нея и приятеля ѝ в дома ѝ, докато госпожица Оливър се възстановявала след пластична операция.

– Спомням се, че чух за случая от медиите. И смятате, че Дохърти е вманиачен по Джо? – Замисли се за думите на непознатия по телефона, че Дохърти непрекъснато гледал снимката на жената.

– Да. И телефонното обаждане до вас го потвърждава. Трябва да отидем в Долината.

– Няма да споря. Но защо Джо? Дохърти познава ли я?

Виго поклати глава.

– Прочетох психологическите му профили. Никой не е успял да даде точно определение на психозата му, но съм готов да заложа доброто си име, че диагнозата му е еротомания.

– С по-прости думи? – поиска обяснение шерифът.

– Най-известният еротоманиак е Джон Хинкли Младши. Бил е обсебен от Джоди Фостър и е мислел, че и тя го обича, и имат връзка. Разбира се, между тях нямало нищо, и госпожица Фостър нямала представа за плановете му да убие президента Рейгън. Хинкли обаче твърдо вярвал, че с госпожица Фостър имат любовна връзка.

– Да – добави Виго. – Дохърти няма същото минало като Хинкли, но еротоманията е рядко заболяване. Мъжете, които показват такива наклонности, започват от ранна възраст, след пубертета. Нямат нормални взаимоотношения с майките си, но не са физически малтретирани. Може дори да са израснали в сравнително нормални условия, но са емоционално или физически отчуждени от майките си. Еротоманите страдат от мания за величие и по-точно, че известни личности изпитват чувства към тях. Дохърти е бил обсебен от Ребека Оливър и е смятал, че тя играе ролите си за него. А сега е вманиачен по Джоана Сътън, авторка на любовни романи. Когато претърсили дома му след първото нападение срещу госпожица Оливър, полицаите намерили всички филми с нея, включително пиратско копие на най-новия ѝ филм. А сега откриваме, че притежава всички романи на госпожа Сътън.

Тайлър отново се замисли върху информацията. Страхът му се засили.

– Убил е Ребека Оливър.

Виго кимна.

– Но не веднага. Не твърдя, че разполагаме с време, но елементът на изненада е на наша страна. Изпратил съм агент да издири роднините му и да види дали ще научи нещо, което ще ни помогне. На едно ниво Арън Дохърти функционира като нормален, интелигентен човек. Единствената разлика е самозаблудата му. Той искрено вярва, че Джоана Сътън споделя чувствата му. Може би дори е убеден, че тя го преследва, като пише романи, а той само ѝ отвръща. Измислил е всичко. Проблемът е там, че еротоманите страдат от мания за величие. Вярват, че са напълно достойни за любовта на известните личности до такава степен, че са готови да направят всичко, за да се погрижат обектът на самозаблудата им ще бъде само с тях. Бързо обаче изпадат в отчаяние и съмнения в себе си. Склонни са към самоубийство. Докато Дохърти е оптимистично настроен, мисля, че Джо е в безопасност. Той ще се убеди, че всичко, което тя казва и прави, потвърждава любовта им. Когато обаче изпадне в униние, тогава ще стане опасен не само за себе си, но и за другите.

– Най-добре да отидем в хижата и да го чакаме – предложи Тайлър. – Ако дойде.

– Дохърти е опасен, но не е от класата на Чапман – подхвърли Бианки.

– Чапман е убил приятелката си, съпругата си и шефа си – рече Тайлър, поглеждайки записките си.

– Лесно избухва. Не е умен и методичен като Дохърти, но е склонен към насилие и е непредсказуем.

– Непредсказуем в смисъл, че е раздразнителен – добави Вито. – Може да предположим две неща. Първо, че Дохърти контролира положението.

– Как така? – учуди се Тайлър. – Чапман, изглежда, е имал досие преди убийството.

– Да, но той не е организиран убиец. Напада импулсивно, без предварително планиране или умисъл. Използвал е нож от кухнята си, за да наръга съпругата си, и го е измил, като е решил, че ще се погрижи и за отпечатъците си. Убил е шефа си, защото му се скарал, че закъснял за работа – същата сутрин, след като убил жена си. А после отишъл при приятелката си и убил и нея. Не планира предварително и е оставил много веществени доказателства. Така са могли да го осъдят.

– Първо убива, а после задава въпроси. Мисля, че е по-добре да рискувам да вразумя Дохърти.

– Дохърти е умен и също е непредсказуем. Чапман ще допусне грешка.

– Надявам се да стане така, преди някой да е пострадал – отбеляза шерифът. – Помощниците ми проверяват всички пътища към Долината. Но е заложено и друго нещо.

– Какво?

– Прибирането на група бойскаути в хижа "Лосова глава". Бурята ги застигна в планината. Едното момче е ранено. Брат ми е водачът и ще ги доведе до хижата, защото се намира най-близо и е достъпна от мястото, където са в момента. – Тайлър погледна картата. – Джо вече е предупредена и тъй като бегълците все още не са се появили, шансът да дойдат сега е малък. Ами, третият избягал затворник? О'Брайън?

– Ще трябва да повярваме на човека по телефона, че Дохърти е с Чапман – отвърна Виго. – Това означава, че се е обадил О'Брайън.

– Издирвам Томас О'Брайън, откакто е избягал – обади се федерален агент Бианки. – Информацията е абсолютно поверителна, шерифе.

Тайлър кимна.

– Смятаме, че О'Брайън е намерил няколко избягали затворници и ги е забавил, за да ги хване полицията. Трима бяха задържани след анонимно обаждане до властите, но... – Той млъкна и Виго кимна.

– Реймънд Гьоте Черния и веселата му дружина предизвикаха паника в района на Сан Франциско. Местните ченгета не могли да ги заловят. Гьоте уби двама полицаи, когато беше хванат натясно, и изчезна, без да получи драскотина. Преди три дни О'Брайън се свърза с мен и ми съобщи къде са. Устроихме им засада и ги заловихме веднага щом се върнаха от обир. О'Брайън беше там и очисти Гьоте. – Бианки се готвеше да добави още нещо, но изведнъж млъкна. Тайлър беше любопитен, но не попита. – След това О'Брайън се измъкна. Беше в ръцете ми, но избяга.

– Защо избягал затворник ви е помогнал да заловите другите?

– О'Брайън беше ченге – тихо отговори Виго,

– Защо е бил в "Сан Куентин"?

– Защото е убил съпругата си и любовника ѝ, който се оказал прокурор – отвърна Бианки.

– Мъжът, който ви се е обадил, сякаш е бил ранен, нали? – попита Виго.

Тайлър кимна.

– Спомена, че е бил в безсъзнание дълго време и че е станала злополука.

– Дори да е било така, сега всички следи са заличени или са затрупани от снега – вметна Бианки. – Както и О'Брайън. Ако той се е обадил.

– Това е логичното обяснение – съгласи се Виго, – но не можем да бъдем сигурни в нищо. – Той погледна телефона си и се намръщи. – Трябва да отговоря.

Шерифът посочи към коридора.

– В дъното има малка зала за съвещания. Влезте там.

– Благодаря. – Той отвори телефона. – Агент Виго.

– Дойдохме да помогнем с каквото можем – рече Бианки. – Казахте ли на хората за избягалите затворници?

– Да, и изпратих по факса снимките от полицейските им досиета. Ще бъдат нащрек. Тревожа се за децата, които ще отидат в хижата, ако възникне опасност.

В кабинета влезе Били Гросман.

– Намерих път – съобщи той и разгърна карта на бюрото на Тайлър. – Говорих с шерифа на Айланд Парк. Проблемът е там, че в момента пътищата през планината и прохода Ред Рок са непроходими. Не съветват да се минава по тях. Може да отидем по заобиколен маршрут, но поради предупреждения за лавини Бюрото за управление на земите не пуска никого. Наш обаче каза, че лавината е проходима.

– Проходима? – попита Бианки. – Може да караме по нея?

Тайлър се ухили, а Били се засмя:

– В известен смисъл. В Стогодишната долина няма асфалтирани пътища. Половината площ е природен резерват. Останалото е собственост на десетина семейства. Има ранчо, ваканционни вили, хижа "Лосова глава" и още едно прекрасно място до езерото Лос. Карането на ски и моторни шейни са двете любими зимни занимания, а през лятото хората ловят риба, катерят се по планината и карат велосипеди. Единственият начин за придвижване в Долината, след като падне снегът, е със ски или с моторна шейна.

– Наш има ли ски или моторни шейни за нас? – попита Тайлър.

– Да, ще ги приготви и ще ги зареди с бензин. Ако тръгнем до трийсет минути, ще стигнем до Лейквю, преди отново да завали.

Шерифът погледна часовника си. Беше седем без десет.

– Добре. Тръгваме в седем и половина. Повикай Ал Дънкан да дойде с нас и кажи на Кийт Лофтън да ме замества, докато отсъствам. Той може да се справи с всички възникнали спешни случаи, но му разкажи какво правим, за да заловим избягалите затворници. Ще се обадя по радиостанцията на брат си и ще го предупредя за евентуална опасност. Може би ще изпратим бойскаутите на друго място.

– Безопасно ли е, Тайлър? – попита Били. – Виелицата още не е преминала. И тъй като кракът на Уорд е счупен...

Не беше необходимо Били да довършва. И Тайлър мислеше за същото.

– Кое е по-безопасно, Били? Да държим момчетата в изоставената ферма на Кимбъл още два-три дни или да ги заведем на безопасно място, където може да има проблем, но в момента няма? – Той се почеса по носа. Нямаше лесно решение на създалото се положение. Но на всяка цена трябваше да съобщи на Уайът за вероятната опасност. Шансът беше брат му да стигне до хижата преди Тайлър и трябваше да му се довери, че ще пази не само сина му, но и жената, която обича.

– Бони, би ли се свързала с Уайът по радиостанцията?