Опасна близост

Двайсет и седма глава

Бурята само дразнеше Долината. Приближаваше се бързо, но отлагаше идването си с краткотрайни снежни вихрушки от време на време. Но не времето, а спускането на нощта беше причината хеликоптерът да кацне.

Тайлър и Джо се върнаха в хижата с последния курс. Намериха Бианки почти веднага. Беше излетял от шейната, докато преследваше Дохърти, и си беше ударил главата. Снегът не беше толкова мек, колкото изглеждаше. Провървя му, че не си е счупил нещо.

Мич остана с половината екип на специалните части в дома на Наш в случай, че Дохърти се върне. На разсъмване, ако времето позволяваше, щяха да подновят издирването.

Останалите командоси бяха в хижа "Носова глава". Гросман и Дънкан придружиха бойскаутите и гостите до дома на Уъртингтън, където щяха да прекарат нощта. Сутринта щеше да ги вземе хеликоптер и да ги закара при семействата им. Всички, с изключение на Джейсън. Той не пожела да замине с тях и баща му не настоя. В– хижата вече беше безопасно. Ченгетата бяха повече от цивилните. Джейсън беше в кабинета с Бъкли. Тайлър реши, че е време синът му да има куче. Когато беше малък, Тайлър имаше куче, но Кип беше блъснат от кола и трябваше да бъде приспан. След това не можеше да приеме друг домашен любимец, но Джейсън беше момче, а момчетата се нуждаеха от кучета.

Тайлър погледна към затворената врата на апартамента на Карл. Знаеше, че Джо е вътре със семейството си и им разказва за Трикси. Искаше да влезе и да се грижи за нея, но тя трябваше да бъде сама с близките си.

Той провери три пъти дали Джейсън е добре и отиде в кухнята, където Ханс Виго разговаряше с Хънтър Блекстоун. Наля си кафе и седна срещу старшия агент.

– Не си можел да направиш нищо, за да я спасиш – рече Ханс.

Тайлър не отговори. Какво можеше да каже? Непрекъснато си припомняше случилото се и мислеше за милион неща, които можеше да каже или да направи, но всеки сценарий завършваше със смъртта на някого.

– Как е Мич? – попита Виго.

– В лошо настроение и със силно главоболие – отвърна Блекстоун.

– Извадил е късмет, че е жив, след като е подгонил сам Дохърти. Вероятно си мисли, че като го ранят при изпълнение на служебния дълг, ще му се размине, когато се върне в Сакраменто.

– Моля? Какво? – попита Тайлър.

– Нищо – отговори Ханс.

– И още как! – рече другият агент. – Мич не се е подчинил на заповедите, като е преследвал Томас О'Брайън чак дотук. Не трябваше да напуска района на Сакраменто. После му наредиха да се върне, но той не го направи. Аз лично не бих искал да бъда включен в черния списък на Мег Елиът.

– Тя не хапе – обади се Виго.

– Съмнявам се.

– Мич ще се оправи, стига да не си отваря устата да се разправя.

– Ако мога да направя нещо, ще го сторя – предложи Тайлър. – Мич е страхотен агент. Хубаво е да се работи с него. Умен е и е проницателен.

– Ако искаш да напишеш писмо, ще бъде добре за личното му досие – рече Вито. – Между другото, Наш се обади преди малко и каза, че Уайът е в болницата. Тази вечер ще го оперират и прогнозите са добри.

– Радвам се да го чуя – отвърна Тайлър, който през целия ден се тревожеше за брат си.

– Твоята Бони е страхотно момиче. Успя да се свърже с хижата по радиостанцията днес следобед. С агента на ФБР проучвахме миналото на Дохърти и открихме убийство преди деветнайсет години в Сан Диего. Жертвата е Джинджър Дохърти.

– Майка му?

– Да.

– Защо не го пише в полицейското му досие?

– Защото няма документи, че Джинджър Дохърти има син. Не е подавала данъчни декларации с неговото име или номер на социална осигуровка. В служебното ѝ досие в "Кинг Круз Лайне" е отбелязано, че е двайсет и девет годишна, неомъжена и без деца. Имала е фалшива карта за самоличност и никой не е знаел и дори не е подозирал, че е имала дете. Не е вписала и роднини.

– Какво се е случило с нея?

– Била е наръгана с нож. Живеела с някакъв мъж край плажа между пътуванията.

– Оставила е сина си при стара леля и е работила извън Сан Диего.

– Полицията имала заподозрян. Агресивният бивш любим на госпожа Дохърти, който е бил в града по време на убийствата.

– Убийства?

– И приятелят ѝ е бил убит. Гърлото му е било прерязано. Умрял е бързо. Жената е била наръгана шестнайсет пъти в гърдите и корема.

– Това има ли някакво значение? – попита Блекстоун.

– Арън Дохърти е навършил шестнайсет години предишния ден. И според едната му настойничка, Ани Ериксън, майка му непрекъснато го е разочаровала на рождения ден. Давала обещания, които не изпълнявала.

– Как я е открил? Нали каза, че полицията имала заподозрян? – попита Тайлър.

– Бившият ѝ възлюбен имал алиби и не могли да изтръгнат самопризнания. Наложило се да го пуснат, но все още предполагат, че са заловили извършителя, макар да нямат доказателства. Престанали са да търсят убиеца.

– Как това ще ни помогне сега? – попита Тайлър. – фактът, че е убил майка си, не означава нищо за мен. В момента Дохърти е някъде тук. Може би умира от студ в Долината или се е отправил към някаква цел. Специалните части претърсиха Научната база, но той не е бил там. В Долината живеят повече от десет семейства, които са в опасност, защото Дохърти е на свобода.

– Фактът, че е убил майка си, е важен – обясни Ханс. Стана, взе каната с кафе и напълни чашите на всички, докато говореше. – Разкрива начина му на мислене и показва, че е убиец от много отдавна. Но в никакъв случай не е типичен сериен убиец. Засега подозираме, че е убил майка си и приятеля ѝ, и знаем, че е убил още пет души – Ребека Оливър и приятеля ѝ Трент Блейк, Линкълн Барне и днес Дъг Чапман и Трикси Уебър. И всяко убийство е извършено с определена цел.

– Какво е целял с убийството на Трикси Уебър? – попита Тайлър. – Тя беше инвалид и имаше дъщеря. Не представляваше заплаха за него.

– Нещо ме безпокои около убийствата на бащата и сина Сътън.

Тайлър се намръщи. Джо не се нуждаеше от други трагедии, разпити и ново разследване за смъртта на съпруга ѝ и сина ѝ.

– Какво по-точно?

– Как е разбрал Линкълн Барне къде да намери Трикси и дъщеря ѝ?

– Проследил я е чрез приятели. Може да е откраднал тефтерчето ѝ с адреси и там да е бил адресът на Джо.

– Трикси беше малтретирана. Тези жени имат ниско самочувствие и често се връщат при насилниците си, или защото мислят, че са се променили, или чувстват, че могат да ги променят, ако се държат добре с тях.

– Нима смяташ, че... – Тайлър си спомни нещо, което Джо беше казала, когато я намери, и отиде да види мъртвата си сестра. – Смяташ, че Трикси е завела Линкълн Барне в Плейсървил?

– Това е единственото, в което има логика, след като знаем какви са били взаимоотношенията им.

– И мислиш, че Дохърти е убил Трикси, защото е наранила Джо, като е казала на Барне къде живее и е довела до убийствата на Кен и Тими Сътън.

– Точно така.

– Тази работа не ми харесва – заяви Тайлър. Как можеше да каже на Джо подобно нещо? – Джо не трябва да знае.

Ами ако вече знаеше? Това би я съсипало.

– Дохърти сигурно е казал на Джо защо е убил сестра ѝ. Тя знае истината.

Защо не му каза? Тайлър трябваше да говори с Джо. Може би се чувстваше виновна. Не можеше да ѝ позволи да се измъчва от угризения. Тя нямаше контрол върху действията на Арън Дохърти или някой друг. В момента сигурно я измъчваха противоречиви чувства. Той погледна към вратата, макар да знаеше, че Джо все още е със семейството си.

– Какво е подтикнало Дохърти да убие майка си? – попита Блекстоун.

Ханс Виго дълго мълча, а после отпи от кафето и каза:

– Смятам, че е търсил майка си известно време. Може би е проучвал местонахождението ѝ. Разбрал е, че работи в "Кинг Круз Лайне". Научил е графика ѝ и е открил, че е в града. Бил е рожденият му ден. Смятал е, че тя ще отиде да го види. Винаги е обещавала да отиде при него на рождените му дни. Пренебрегнал е факта, че не е изпълнила повечето си обещания. Бил е сигурен, че тя ще отиде на шестнайсетия му рожден ден.

– Но Джинджър Дохърти не се е появила – прекъсна го Тайлър.

– Не. И Дохърти е превъртял. Не знам точно защо. Вероятно е разбрал, че майка му го лъже. Може би лелята е споменала нещо и той е свързал информацията, и е бил обзет от убийствена ярост. Нещо се е случило, когато е, навършил шестнайсет, и го е изпратило завинаги по кривия път. Скоро след това се е вманиачил по Бриджит Харт, приятелка от гимназията. Срещали се една година и после тя го зарязала. Нападнал я и обезобразил лицето ѝ. Осъдили го на шест месеца в изправителен дом за непълнолетни престъпници и дали родителските права на леля му Дороти, след като съдът не намерил майка му. Лелята починала малко след осемнайсетия му рожден ден. Била е на осемдесет и няколко години и лекарят преценил, че причината за смъртта ѝ е неволно погълната свръхдоза лекарства. Промили стомаха ѝ три пъти за четири години, защото взимала прекалено много лекарства или ги смесвала неправилно. Първите два пъти били, преди Арън да отиде да живее при нея, затова е възможно наистина да е умряла случайно от свръхдоза.

– Но Дохърти може да е бил свидетел на някой от случаите и да е решил, че това е начин да я убие.

– Вероятно е. Тя му е завещала имота си. Живеела е нашироко и затова не са били останали много пари, но не е имала ипотека и къщата е струвала двеста хиляди долара по тогавашните цени. Купила му кола, когато навършил осемнайсет години. Дохърти продължил да живее при нея, докато убил Ребека Оливър. Години наред работел в кафене. Не изкарвал много пари, но като нямаш разходи по дом и семейство, това не е от голямо значение.

– Може да е убил леля си, а може и да не е. След това е убил Ребека Оливър и е бил осъден на смърт. Как това ще ни помогне да предвидим действията му?

– Дълго време е наблюдавал Ребека. Вероятно е убил съпруга ѝ, за да го отстрани от пътя си. Чакал е. Сприятелил се е с нея. Познавали са се отдавна, защото са били съседи. Лесно било да поведе разговор. Съзнанието му продължило да ражда фантазии, но дълго време се е задоволявал само да стои настрана. И после се е случило нещо и я нападнал. Не е разказал какво точно е станало, но предполагам, че е искал другите мъже да престанат да я гледат. Тя е била актриса. Лицето ѝ е било важно за нея. Била е красива и мъжете са я заглеждали.

– Прочетох досието, което донесе – рече Тайлър. – Разпознала е Дохърти и е започнала да свързва информацията. Той ѝ е изпращал анонимни бележки и подаръци. Според него я е ухажвал, но всъщност я е дебнел. Страхувала се е за живота си и с право. Дохърти изчезнал и полицията не могла да го намери, но една нощ след пластичната ѝ операция нахлул в дома ѝ и я убил.

– Много си добър в хипотезите.

– Иска ми се да не се налага да го правя – отвърна Тайлър. – И все пак не виждам какво общо има това с Джо.

– Тя го е отхвърлила. Обърнала се е срещу него, а той не може да ѝ позволи да го напусне.

Тайлър потърка очи:

– Дохърти ще дойде отново.

– И аз мисля така – съгласи се Ханс.

– Ще бъдем готови за него.

– Да. Мисля, че този път сме готови. Но може би трябва да говориш с Джо. Дохърти няма да се опита да избяга, а ще търси начин да стигне до нея.