Опасна близост

Трийсет и трета глава

Четири дни по-късно Джоана Маргарет Уебър, съименница на Джо, беше погребана във фамилния гроб в покрайнините на Лейквю. На надгробната плоча беше написано:

Беатрикс "Трикси" Мей Уебър 1 юни 1975 – 7 февруари 2008 година

Обичана майка, сестра, дъщеря, внучка и приятелка.

И тъй остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

I послание към коринтяните 13:13

Трикси можеше да бъде погребана през пролетта. Държаха трупа ѝ в моргата на болницата. Земята беше замръзнала, но Джо не искаше да отлага погребението с два-три месеца. Нямаше да е честно към Лия.

Семейство Уебър живееха отдавна в Стогодишната долина, но тази зима щеше да бъде последната им в Монтана.

Карл затваряше хижата. Двамата е Портър смятаха да пътуват,

– Няма да се върна – каза той на Джо. – Но когато умра, искам да ме погребат тук.

Тя кимна и погледна опечалените, дошли за скромната церемония. Присъстваха почти всички, които живееха през цялата година в Долината, Уайът и неколцина приятели от Дилън, Енис и съседните селища.

Тайлър се приближи до Джо. Целуна я по челото, но не я погледна. Беше разтревожен и ядосан, че не успяха да заловят Арън Дохърти.

Агентите на ФБР го търсиха два дни с хеликоптера, но не го откриха. Местните полицаи намериха коли, които предположиха, че са откраднати, но нямаше следа от Дохърти. Разпространиха снимката му във всички мотели в района и полицията разшири кръга на издирването. Двама души от Айдахо фолс се обадиха, че са го видели. Намериха и откраднатата камионетка, която търсеха. Единият човек беше видял камионетката да се движи на юг по магистралата, извън Айдахо фолс. Далеч от Долината.

Джо не се чувстваше напълно в безопасност, но смяташе, че Дохърти е заминал завинаги. Нищо не го задържаше в Долината – приятели или семейство, а само насилието. Джейн Йоргенсън каза, че изглеждал потиснат и унил. Ханс Виго предположи, че е изпаднал в самоубийствена депресия. Мич Бианки предупреди Джо и Тайлър да се пазят, защото мислеше, че Дохърти не е изчезнал завинаги и отново ще се появи.

– Той ближе раните си, но ще се върне.

Преди два дни Мич и Ханс заминаха,

– Дългът ни зове – обясни Виго.

В хижата останаха двама федерални агенти и шестима помощник-шерифи охраняваха погребението на Трикси.

Арън Дохърти нямаше да се появи днес. А утре? На другия ден Джо и Лия щяха да се преместят да живеят при Тайлър и Джейсън. Тайлър не се беше прибирал вкъщи, откакто преди седмица дойде в Долината. И докато не хванеха Дохърти, не искаше да изпуска от поглед Джо и Лия.

Джо беше поласкана, но и малко притеснена. Да, Дохърти беше опасен и тя го искаше обратно в затвора, където да не може да нарани никого, но го бяха забелязали на сто и петдесет километра от тях. Това не доказваше ли, че си е свършил работата в Долината?

– Тайлър?

Той я погледна и безпокойството, изписано в очите му, се замени с обич. Изражението ѝ омекна. Прощаваше му за прекалената загриженост и безпокойство.

– Благодаря.

– За какво?

– Защото те има. – Тя се надигна на пръсти и го целуна. – Обичам те.

Тайлър я погали по гърба.

– Хубава церемония. Доколкото може да бъде хубаво едно погребение. Добре ли си?

– Да.

– А Лия?

Двамата погледнаха Джейсън и Лия, които седяха на едно паднало дърво и разговаряха. Джейсън беше изчистил снега от дървото. Истински джентълмен. Като баща си.

"Твоите деца."

Миналата седмица Джо нямаше деца и тъгуваше за сина си, а сега отговаряше за две хлапета.

Тайлър хвана ръката ѝ и я стисна.

– Всичко ще бъде наред, Джо.

– Разбира се.

– Ще отида да проверя хората си. Готова ли си да се върнеш в хижата?

– Когато и ти си готов.

– След десетина минути. – Той я целуна отново и тръгна надолу по склона.

Джо застана пред гроба на Трикси. "Обичана майка, сестра... "

– Обичам те, Трикси.

Тя погледна децата, които седяха встрани от групата опечалени. Лия я видя и ѝ махна. Джо отвърна и се качи малко по-нагоре по хълма. Преди четири години погреба там други двама души.

Кенет Ричард Сътън 20 септември 1968 – 5 февруари 2004 година

Съпруг, баща, приятел Липсваш ни.

Джо прокара пръсти по надгробната плоча.

– Сбогом, Кен – каза тя, обърна се към гроба на Тими, коленичи в кишата и докосна пръстта. – Тими, вечно ще бъдеш в сърцето ми.

Целуна пръстите си и ги допря до земята.

– Лельо Джо...

Лия дотича до нея. Беше задъхана и очите ѝ неспокойно се стрелкаха насам-натам.

– Какво има? – Тя се изправи и се огледа. Опечалените бяха край палатката, където поднасяха храна и напитки. – Къде е Джейсън?

– Отидохме да се разходим. Знам, че не трябваше да се отдалечаваме, но... Господин Дохърти го хвана.

Стомахът на Джо се сви и дъхът ѝ секна.

– Трябва да повикаме Тайлър. – Джо го потърси с поглед, но не го видя. Отвори уста да извика, но Лия я прекъсна:

– Недей, Джо. Той каза, че ще нарани Джейсън, ако не отидеш при него веднага. Има пистолет. Заповяда да те заведа и ме заплаши да не казвам на никого. Не искам Джейсън да умре.

– Къде са?

– Зад скалите. – Момичето посочи оградена от високи скали полянка на петдесетина метра нагоре по планинския склон, където бяха седели с Джейсън.

– Намери Тайлър.

– Но...

– Довери ми се, Лия. Направи го.

Момиченцето хукна надолу по хълма, а Джо тръгна нагоре.

Нямаше намерение да загуби още едно дете.

Джо чу гласа му, преди да стигне до полянката:

– Къде е Лия?

– Няма да я изложа на опасност.

– Но момчето можеш да изложиш на опасност.

Тя направи още три крачки и видя Джейсън. Беше коленичил в снега и ръцете му бяха вдигнати на тила. Арън Дохърти стоеше зад него и държеше пистолет до главата му.

"Господи, не!"

Зрението ѝ се замъгли, но Джо преодоля страха си.

– Не викай – рече Дохърти. – Направиш ли го, ще го убия. Разбираш ли? Ще го убия.

– Няма да викам. Пусни Джейсън.

– Не! Къде е Лия?

– Казах ти. Няма да ѝ позволя да дойде тук. Ти не искаш да застреляш никого, Арън.

– Не ме познаваш.

Джо си спомни думите на агента от ФБР Ханс Виго. Дохърти трябваше да мисли, че контролира положението и тя го разбира, и му вярва. Майка му го беше оставяла много пъти при непознати, приятели и роднини, без той да знае кога ще се върне да го вземе. Беше я чакал часове до вратата. Беше чакал майка, която не се е интересувала от него, освен ако не е можела да го използва като свое предимство.

Джо не изпитваше съчувствие към човека, убил сестра ѝ, но разбираше какво говори агент Виго. Случилото се в миналото на Дохърти му беше въздействало и го беше превърнало в убиец. Трябваше да го забави и да даде време на Тайлър да дойде. И на всяка цена да опази Джейсън.

Дохърти можеше да я убие, когато застреля Трикси, но не го стори.

– Обичаш ме, нали? – обърна се тя към Дохърти, погледна Джейсън и видя страха, изписан на лицето му. "Не го гледай или няма да успееш."

Очите му се отвориха широко.

– Знаеш, че те обичам.

Джо поклати глава.

– Не си ми го казвал.

– Във всичките писма, които ти написах...

– Не съм ги получила.

– Лъжеш ме от самото начало. Защо да ти вярвам?

– Не лъжа. Не получих писмата ти. – Направи крачка напред. Трябваше да застане между него и Джейсън.

Дохърти тропна с крак.

– Но тя каза, че ти ги е изпратила.

– Ани ли?

Той залитна назад, сякаш му беше зашлевила плесница, и спусна ръката си с пистолета. Оръжието вече не беше насочено към главата на Джейсън.

Джо се приближи още.

– Говорила е с полицията. Разказала им е всичко. Писмата ти са били при нея. Дала ги е на ФБР.

– Не ти вярвам.

– Съжалявам, че те е предала, Арън. Всяка жена, която си обичал, те е наранила. Дори майка ти...

Той пристъпи напред и насочи пистолета към нея.

– Не говори за майка ми.

Дали не сгреши? Къде се бавеше Тайлър? Не смееше да се огледа от страх, че Дохърти ще заподозре нещо.

– Не искам да те нараня, Арън. Ти не си като Дъг Чапман. Съвсем различен си.

– Той беше зъл и жалък тип и обичаше насилието. – На лицето му се изписа отвращение. – Радвам се, че го убих.

– Ти ме предпази от него. Когато ни остави сами в кухнята, той... ме докосна.

– Защо не ми каза?

– Чувствах се неудобно.

– Знаеш, че бих направил всичко за теб. – Поклати глава. – Но ти ме излъга.

– Не съм те излъгала...

– Излъга ме! Каза, че ме обичаш, а после ме заряза заради шерифа, моя враг. Ти разби сърцето ми, Джоана.

Тя примига и се опита да осмисли думите му. Агент Виго беше обяснил, че Дохърти страда от самозаблуди. Това означаваше ли, че чува гласове? И че вярва в неща, които не са истина?

"На външен вид изглежда нормален. Може да функционира в обществото, да работи и да води нормален разговор, – но вярва във фантазии. Заблудите му са реалистични."

Джо преглътна неспокойно и си го представи като малко момче, което нощ след нощ чака майка си да се върне у дома.

,Майката, която е убил."

– Арън, какво искаш от мен?

– Нима не знаеш?

Тя поклати глава и се помъчи да не гледа пистолета и Джейсън, а да се съсредоточи върху звуците наоколо. Наистина ли чу стъпки в кишата зад нея? Не смееше да погледне.

– Исках да споделя живота си с теб, Джоана. Дойдох тук да ти покажа колко много те обичам и че съм твоят герой. Романите ти ми показаха онова, което никога не съм имал. Исках го – заедно с теб. Но ти си лъжкиня.

– Ще дойда с теб. Тръгваме веднага.

– Не ти вярвам. Ти имаше възможност да кажеш на шерифа къде сме.

– Не съм...

– Всичко свърши, Джоана. И за двама ни.

– Пусни Джейсън. Не го карай да гледа.

– Ела тук.

Тя се приближи, протегна ръка и докосна рамото на момчето.

– Стани, Джейсън, и върви.

Забеляза нещо, положи усилия да не поглежда вляво и застана между Джейсън и пистолета.

– Хайде, Джейсън.

Дохърти кимна.

– Не искам да наранявам повече хора, Джоана. – Очите му бяха замъглени от чувства.

Джо не погледна да види дали Джейсън я е послушал, но го чу, че се спуска по склона, и изпита облекчение.

"Джейсън е спасен."

– Вярвам ти – промълви тя.

Разпери ръце да му покаже, че не се страхува, въпреки че беше ужасена. Опита се да го убеди, че му вярва, но всъщност искаше да се обърне и да побегне.

– Затова трябва да те убия и да възстановя равновесието.

Лия се втурна в палатката и Тайлър мигновено разбра, че нещо не е наред.

– Къде е Джейсън?

– Онзи човек го хвана. И Джо.

– Къде са? – Ако разсъждаваше като баща и влюбен, Тайлър можеше да погуби хората, които обичаше най-много на света. Трябваше да мисли като ченге, но не беше лесно.

– На полянката зад скалите.

– Знам пътека дотам. Ще отидем, без да ни види – рече Уайът.

Тайлър информира помощниците си какво е положението и последва брат си. Видя името "Тимъти Кенет Сътън" на надгробната плоча и тялото му се разтрепери от гняв.

За миг си представи подобна надгробна плоча с надпис Джейсън Андрю Макбрайд" и хукна нагоре.

"Идвам, Джейсън."

Уайът го водеше в противоположната посока. Тайлър го погледна озадачено и брат му прошепна: "Довери ми се".

Той продължи да върви след него и скоро видя Джейсън. Синът му беше коленичил на полянката долу. Джо беше разперила ръце и говореше на Дохърти, който бе насочил пистолет срещу Джейсън.

Тайлър извади оръжието си и изпита желание да пръсне черепа на копелето, стисна пръсти и зачака. Уайът му направи знак, че ще отиде на десетина метра от другата страна. Рамото му беше превързано, но той бавно и безшумно премина скалата, без Дохърти да го забележи.

Джо се приближи до убиеца.

"Не, Джо, недей."

Тя сложи ръка на рамото на Джейсън.

– Стани, Джейсън, и върви – каза и застана между момчето и Дохърти. – Хайде, Джейсън.

Дохърти го пусна и минута по-късно Джейсън се скри зад скалата.

Тайлър не чу думите на Дохърти, но Джо промълви:

– Вярвам ти.

– Затова трябва да те убия и да възстановя равновесието – заяви Дохърти и вдигна пистолета.

Джо беше само на пет крачки и отстъпи назад.

– Арън, не искаш ли...

– Само така ще намеря покой, Джоана. Съжалявам.

Тайлър не знаеше къде точно е Уайът, но Дохърти щеше да застреля Джо.

Арън видя движението, но, изглежда, му беше безразлично. Джо отвори уста и извика.

Това изненада Дохърти. Той погледна към Тайлър и насочи пистолета към него.

Тайлър скочи от скалата и се хвърли върху него, преди да успее да стреля. Дохърти падна на земята и изсумтя, но не изпусна оръжието. Шерифът се опита да хване ръката му и да избие пистолета, но Дохърти се съпротивляваше като обезумял.

Уайът дойде на полянката и дръпна настрана Джо.

Тайлър продължи да се бие с убиеца. Дохърти грабна камък и го удари по главата. Макар и зашеметен, Тайлър го държеше здраво. Престъпникът го удари отново. Уайът се намеси и се опита да отнеме оръжието от Дохърти, който беше сложил пръст на спусъка.

Те се боричкаха в мокрия сняг. Студеният въздух прониза белите дробове на Тайлър, докато се мъчеше да си поеме дъх. Заби юмрук в корема на Дохърти, но скиорското яке омекоти удара.

Убиецът го ритна с коляно и премести пистолета между двамата.

Джо наблюдаваше повторение на сцената, случила се преди четири години. Все едно се намираше в топлата им кухня в Плейсървил, а не на смразяващия планински въздух.

Разнесе се изстрел.

– Тайлър! – изкрещя тя. – Не!

Дохърти отмести Тайлър от себе си и се втренчи в очите му.

Тайлър извади пистолета от кобура си и изстреля три куршума в гърдите му.

Дохърти пусна оръжието, залитна назад, раздвижи безмълвно устни и се строполи в снега.

Уайът се хвърли да вземе пистолета на Дохърти, а Джо се втурна към Тайлър.

– Не, Тайлър, моля те, не умирай.

Той поклати глава.

– Няма да умра.

Опитваше се да си поеме дъх. Джо видя обгорилата дупка в якето му, където беше проникнал куршумът, и разкъса плата.

– Уайът, доведи помощ. Извикай Наш или медицинския хеликоптер!

– Мълчи – рече Тайлър. – Нищо ми няма.

– Не мога да загубя и теб. Обичам те, Тайлър! Дръж се!

Тя разкъса и ризата му и потърси рана, но не я намери.

– Нося бронежилетка – каза той, притисна я до себе си и преглътна с усилие. – Въздушната струя на изстрела ме повали.

Джо се разплака:

– Помислих, че...

– Знам. – Той целуна косите ѝ.

– Татко?

– Ела, Джейсън – извика Джо.

Момчето се приближи и се поколеба, а после коленичи и прегърна баща си и Джо.

– Добре ли си?

– Всички сме добре.

Джо помилва лицето на Джейсън.

– Обичам те, хлапе.

Той кимна. Очите му се насълзиха.

– Ще се омъжиш ли за татко?

– Да – усмихна се тя.