Опасна близост

Осемнайсета глава

Джейсън искаше да види как е Уайът и Тайлър го заведе в кабинета. Брат му спеше.

– Ще се оправи ли? – загрижено попита Джейсън. Беше прекалено притеснен за дванайсетгодишно момче.

Тайлър затвори вратата и заведе сина си до пейката в ъгъла на широкото фоайе. Двамата седнаха един до друг.

– Утре Сам Наш и Питър ще закарат с моторната шейна Уайът в Айланд Парк.

– Положението му е сериозно.

– Няма да те лъжа, Джейсън. Състоянието му е стабилно, но се нуждае от медицинска помощ. Може би всичко е наред, но не сме сигурни и в момента Наш се тревожи ча кръвното му налягане и факта, че куршумът все още е в тялото му. Куршумите може да причинят странни неща в зависимост от това къде са заседнали. Трябва да му се направи рентгенова снимка, за да се види дали има увреждания. Тревога будят и други неща, като например дали има съсиреци кръв, затова се налага да го откарат в болница.

Джейсън кимна.

– Ще сторя всичко, за да се погрижа Уайът да живее. Той е мой брат. Обичам го.

– Никога преди не си говорил за него.

– Кога преди?

– Преди да се преместим тук.

– Не говорим много един за друг. Знаеш, че са ни раждали различни майки. Майката на Уайът престана да харесва дядо ти и ние с Уайът израснахме разделени. Но той е мой брат и го обичам. Радвам се, че дойдохме тук, в Монтана, за да го опознаеш. – Тайлър пое дълбоко дъх. Ясно си спомняше страха си, когато чу, че Джейсън е тръгнал след Арън Дохърти. – Ти наистина израсна, откакто дойдохме тук. Знам, че отначало не искаше да се местим.

– Не знаех какво да очаквам. – Момчето наведе глава.

Тайлър хвана ръцете му.

– Джейсън, много се гордея с теб.

– Не си ли ядосан? – Синът му го погледна.

– Уплаших се до смърт, че нещо може да ти се случи, но не можех да ти се сърдя. Действал си инстинктивно. Ако не беше ти, Дохърти щеше сериозно да нарани Джо. Той е много опасен. Предпочитам да не се излагащ на опасност отново, но съзнавам, че това невъзможно. Много приличаш на чичо си.

– Приличам на чичо Уайът?

Баща му се усмихна.

– Моята работа е опасна – в Далас беше по-опасна, но Уайът поема рискове – скейтборд, алпинизъм, рафтинг по бързеи. Осмелява се да се отзове на предизвикателствата и обикновено печели, въпреки че понякога си е счупвал по някой крайник. Възхищавам му се. Аз съм по-предпазлив.

– Чичо Уайът каза, че харесва как обмисляш нещата. И че си умен.

– Така ли?

Джейсън кимна.

– Джо ще се омъжи ли за теб?

– Откъде... Не съм...

– Чичо Уайът ми каза, че си ѝ предложил да се ожените.

Брат му имаше голяма уста.

– Предполагам, че първо трябваше да говоря с теб.

– Харесвам я.

– Аз също.

– Ти не обичаше мама.

– Не е вярно.

Джейсън нищо не каза и Тайлър се запита какви мисли се въртят в главата му. Мълчанието продължи твърде дълго и бащата най-сетне го наруши:

– Ще възразиш ли, ако се оженя за Джо?

Момчето поклати глава.

– Кога?

– Не знам. Още не се е съгласила.

– Защо?

– Защото съпругът ѝ и синът ѝ й липсват.

– И на мен мама ми липсва понякога.

– Знам. В това няма нищо лошо.

Двамата дълго седяха на пейката, но този път мълчанието не беше тягостно. Тайлър прегърна сина си.

Джейсън щеше да стане чудесен млад мъж.

Джо не можеше да пише, нито да заспи, и осъзна, че не е вечеряла. Наближаваше полунощ, когато си сложи домашните ботуши от овча кожа и слезе на долния етаж. Били Гросман и дядо ѝ седяха в антрето. Бъкли лежеше в краката на Карл. Тримата вдигнаха глави да я видят, докато слиза по стълбите.

– Наред ли е всичко? – попита дядо ѝ.

– Да. Реших да си направя чай. Да ви донеса ли нещо?

– Не.

Тя почеса кучето по главата и погледна през прозореца. Прожекторите светеха, но се виждаше само въртяща се бяла снежна завеса. Виелицата беше по-силна от предишната нощ. Джо обаче се чувстваше изненадващо в безопасност. Нямаше начин Арън Дохърти да се добере до нея или до някой друг тази нощ.

Почувства вина, че иска смъртта му. Премръзването беше особено мъчителен начин да умреш. Но Дохърти беше прострелял Уайът и бе извадил пистолет срещу малко момче.

"Той е убил Линкълн Барне."

Заради нея. Джо потрепери, но не от студ.

Знаеше също, че Дъг Чапман е убил семейство Троцки. Дохърти му беше позволил да го направи. Не беше сторил нищо, за да спаси Вики. Тайлър ѝ обясни действията им и че Дохърти не може да ги е убил, но трябва да е знаел. Влезе в бунгалото им. Занесе закуска. Каза на Джо, че всичко е наред.

Тя целуна дядо си по бузата.

– Как си?

– Би трябвало да те попитам същото.

– Съжалявам за случилото се.

– Съжаляваш? Ти не си виновна.

Джо знаеше, че Арън Дохърти е дошъл тук заради нея и че е неразумно да се самообвинява.

– Знам, но... – Въздъхна и сложи ръка на рамото му. – Обичам те, дядо.

– И аз те обичам, момиче.

– Знаеш ли къде е Тайлър?

– Мисля, че е в кухнята с агентите на ФБР.

– Ще говоря с него. – Тя отново го целуна по хлътналите бузи, загрубели от живота сред природата. – Сигурни ли сте, че не искате нищо? Още кафе? Нещо за ядене? – обърна се Джо към дядо си и Били.

– Имаме термос, благодаря – отвърна Карл.

– Кажете ми, ако се нуждаете от нещо или искате да станете да се поразтъпчете. Мога да стоя на пост.

– Трябва да поспиш.

– Не знам дали ще мога – призна тя.

Прекоси голямата тъмна стая. Ако запалеха лампата, всичко вътре щеше да се вижда като в аквариум през прозорците. Огънят бумтеше в камината и хвърляше отблясъци в мрака. При други обстоятелства атмосферата щеше да бъде успокояваща и романтична, но тази нощ пламъците приличаха на огън в ада. Шон и Крейг Ман седяха в отсрещния ъгъл и наблюдаваха задните врати.

В кухнята нямаше никого, но Джо чу гласа на Тайлър от кабинета. Не искаше да прекъсва разговора, затова реши да направи чай, сложи чайника на печката и сетне погледна папките с досиета и листовете на масата.

Някои бяха записки, които единият агент на ФБР бе нахвърлил в служебен тефтер с жълти страници.

"Дохърти показва признаци на обсесивно компулсивно дисоциативно психично разстройство. Справка – историята на престъпленията му. Еротомания с резки промени в настроението. Джинджър Дохърти е била самотна майка. Арън не е познавал баща си (Адам Сандърс-Питърсън. Проверявам него и родителите му). Майка му го е оставяла при приятели и роднини през по-голямата част от живота си. (Ани Ериксън, проверка на показанията ѝ.) Госпожа Дохърти е работила във военните комуникации в продължение на десет години. Приемала е задачи, които да я изведат от щата или страната. Никога не е имала недвижима собственост на нейно име и не е плащала наеми. Живяла е при други хора. Справка – писмените показания в съда, особено на Ани Ериксън по време на наказателния етап на щата Калифорния срещу Арън Кристофър Дохърти. Последна известна месторабота на майката е "Кинг Круз Лайне". Изчезнала е през 1986 година. Убил ли е Арън майка си? И леля си? (Питърсън събира информация за Дороти Майлс, Глендейл, Калифорния.)"

Джо прелисти страниците и потърси показанията, но откри нещо много по-обезпокоително.

Джоана.

Писмо, изпратено по факс, и написано със съвършен дребен почерк. Започна да чете и ръцете ѝ се разтрепериха.

"Миналия месец открих романите ти и ги прочетох почти всичките. Търся останалите, а в това време препрочитам всеки. Ти имаш изумителна дарба и проницателност. Все едно ме познаваш и знаеш какво мисля и чувствам. Разбираш ме като никой друг и съм ти вечно благодарен само заради това.

И аз като Джон Милър в "Нищо не се знае за утре" бях отгледан от самотната си майка, която ме предпазваше, като ме изпращаше да живея при роднини във всички краища на страната. Едва когато прочетох книгата ти, разбрах, че го е правела, защото ме е обичала, а не от егоизъм. Обичах я, но разбрах това чак сега.

Сигурно имаш усет към душите на всички измъчени хора като мен, които са съумели да се запазят въпреки психическите травми и разбитите сърца.

Съпругата ми беше убита хладнокръвно. Много ми липсва. Когато прочетох романа ти "Не ме отминавай", осъзнах, че споделяме една и съща болка. Предопределено ни е да бъдем заедно, Джоана. Ти не ме познаваш, но познаваш сърцето ми и знаеш колко много те обичам и как ще се грижа за теб... "

"Скъпа Джоана – започваше друго писмо. – Знам кой е убил съпруга ти и сина ти и ще отмъстя заради теб."

От гърлото ѝ се изтръгна стон. Да види истината, написана черно на бяло, беше по-лошо, отколкото да я чуе.

Дохърти беше обсебен от нея от години, а тя нямаше представа. Беше живяла тихо и спокойно в Стогодишната долина, без да подозира, че някакъв психопат и убиец отмъщава заради нея. Не го беше молила да го прави, по дяволите! Какво бе сторила, че привлече вниманието на този лунатик?

– Мисля, че водата завря.

Тя се стресна и разпиля листовете на пода. Агент Ханс Виго се приближи до печката и изключи котлона. Джо не беше чула пронизителното свирене на чайника.

– Съжалявам – измърмори тя. – Аз...

– Не трябва да четеш това. Част от информацията е обезпокоителна.

Джо събра страниците.

– Откога Арън Дохърти е обсебен от мен?

– От две години и нещо.

– Защо? – прошепна тя.

Ханс наля гореща вода в каната и пусна вътре двете пликчета с чай, които Джо бе извадила. Занесе каната и две големи чаши на масата, остави ги и взе листовете от ръцете ѝ.

– Няма нищо общо с теб.

– Романите ми...

– Ако не беше ти, щеше да бъде вманиачен по някоя друга жена. Арън Дохърти страда от обсесивнокомпулсивно дисоциативно психично разстройство, както го наричат психиатрите. Бих му поставил диагноза дори шизофрения или еротомания, но някои биха я оспорили.

– Луд ли е?

– Зависи какво разбираш под луд.

Отначало Джо помисли, че агентът се шегува, но после разбра, че сериозно е мислил по въпроса.

– Какво е еротомания? – попита тя и седна.

– Не е трудно да се обясни. Това е самозаблуда. Болният, който иначе е напълно "нормален", мисли, че е влюбен в някоя известна личност – актриса, политик или писател. Създава си измислен свят на фантазии, където обектът на манията отвръща на чувствата му. Може дори да вярва, че е участник в онова, което вижда и чете.

– Той е луд – измърмори Джо.

– "Луд" е неправилно употребяван и тълкуван термин. Определяме като "лудост" всяко човешко поведение, което не разбираме. Някои твърдят, че е лудост да се играе на лотарията, защото шансът да спечелиш е изключително малък. Други са на мнение, че е лудост да раждаш деца в този свят на насилие. Трети възразяват, че е лудост да не искаш да имаш деца. "Лудост" се употребява като дефиниция за всяко човешко поведение, с което не сме съгласни. В медицински смисъл обаче "луд" означава "психично болен". Знам, че малко хора мислят като мен, но смятам, че повечето серийни убийци не са психично болни.

– Добре. С ума си е. Тогава какво да очакваме?

– Не мога да бъда сигурен поне докато не говоря с него, но съдейки по тази информация – той размаха листовете в ръцете си, – мога да предвидя поведението му и да се надявам, че ще помогна за залавянето му, преди да нарани още някого.

Тя нямаше желание да пита, но не се сдържа.

– Какво предполагаш, че ще направи?

– Ще се опита да те убеди, че е добър човек.

– Мен? – Наля чай за себе и за агент Виго.

– Ти си обектът на фантазиите му. Дохърти иска да разбереш и да одобриш действията му, особено защо е убил Линкълн Барне. Той мисли, че го е убил заради теб. Това го е обвързало с теб и ти си му длъжница. И тъй като е рискувал живота си и е извършил убийство, очаква да го обичаш. Разсъжденията му се въртят в кръг. фантазира, че вече си влюбена в него, но в същото време убива Барне, за да те накара да го обикнеш. Иска разбирането, одобрението и любовта ти.

Тя поклати глава:

– Може би по-рано е било така, но сега ме мрази. Напръсках го е лютив спрей и избягах.

Ханс отпи от чая си.

– В момента може би те мрази. Подозирам, че се е срещнал с Дъг Чапман някъде, по всяка вероятност в Научната база, където смяташ, че е отивал, но може да планират да се видят в някое бунгало.

– Ще му трябват два часа път да се върне тук и да намери бунгалото във виелицата. В такова време дори Тайлър и аз се придвижваме трудно, а аз познавам Долината по-добре от повечето местни жители.

– Да, права си. Може би не е успял да стигне дотук. Но трябва да допуснем, че го е сторил и замисля нещо. Страдащите от самозаблуди хора могат да си внушат всичко. Вероятно е искал да те убие, след като си го напръскала със спрея и си го зарязала. А после е изпитал желание да се самоубие, защото се е почувствал недостоен за теб. Постепенно обаче съзнанието му ще роди друга фантазия – например, че те е изненадал с признанието си, че е убил убиеца на съпруга ти. Дохърти търси оправдание за реакцията ти и ще ти даде втори шанс. Направил е същото с Ребека Оливър.

– Коя?

Виго не отговори веднага.

– Мислех, че Тайлър ти е казал.

В същия миг Тайлър влезе в кухнята.

– Нямах възможност. След убийството на семейство Троцки, не исках да те натоварвам с всичко наведнъж.

– Разкажи ми сега.

Той седна до нея и хвана ръката ѝ.

– Тя мъртва ли е? – попита Джо. – Дохърти ли я е убил?

– Да. Била е актриса, съседка на Дохърти. Той нахлул в дома ѝ и убил нея и приятеля ѝ.

– Господи!

– Важно е да разберем цикъла му – продължи Ханс. – Не я е убил веднага, а месец преди това я е обезобразил. С това ѝ е отправил предупреждение. Бил е ядосан като днес, но после се е отдръпнал и е преценил положението.

Внушил си е, че Ребека не разбира добре какъв е той и Какво иска. Изпратил ѝ е писма, които полицията е конфискувала. Не ги е видяла. В същото време обаче Дохърти проявил проницателност и е действал хитро. Полицията Ро е търсела, затова е изчезнал. Мислел е, че Ребека го е Предала за втори път. Скрил се и месец по-късно се появил и я убил в деня, в който един жълт вестник съобщил, че тя е изписана от болница след пластична операция.

– Укривал се е от полицията цял месец? – недоверчиво попита Джо.

– Дохърти е изобретателен и умен. Ако знаеш какво правиш, не се набиваш на очи и се държиш като всички останали, ще се изумиш какво виждат и не виждат хората.

– Добре ли си, Джо? – попита Тайлър.

Тя повдигна рамене.

– И да, и не.

Той прибра косата ѝ зад ушите.

– Трябва да поспиш.

– Не сега. – Тя наля още чай на себе си и на Ханс и предложи на Тайлър. – Искаш ли?

– Не, благодаря. Изпих достатъчно кафе, за да държи будна малка армия цяла нощ.

Тя докосна коляното му под масата.

– Ами нещо за ядене?

– Портър беше сготвил яхния от сърнешко месо и ни нахрани, когато се върнахме. И аз трябва да ти задам същия въпрос.

– Ял си отдавна. Нека ти стопля малко. Няма нищо по-хубаво от яхния в полунощ. – Тя стисна коляното му и го погледна в очите, а после отиде до хладилника и извади яденето.

Виго отпи от чая.

– Прегледах картата, каквато има в стаята на всеки гост. Пътеките са обозначени, подслоните за спешни случаи са отбелязани, както и времето за отиване дотам и разстоянието. Мисля, че Дохърти си е бил наумил определено място, когато отвлече Джо днес следобед. Смятам също, че е имал и резервен план. Може да е в Научната база или да се крие в някое бунгало и да чака бурята да премине.

– Трябва да проверим всички бунгала веднага щом виелицата спре – рече Тайлър, – да не им даваме време да избягат.

– Съгласен съм.

– Ти каза, че ако разберем Дохърти, можем да предвидим какво ще направи.

Ханс кимна.

– Такава е винаги целта ни. Екип в Куонтико чете романите на Джо и са открили обща тема – любов, прошка, изкупление. Арън иска точно това. Желае любовта и прошката на Джо, за да получи изкупление.

– За какво трябва да му простя? – попита тя и разбърка яхнията, а сетне извади домашно приготвен хляб и го сложи във фурната да се стопли.

– Неща, за които дори не подозираш. Дохърти мисли, че го разбираш, ще му простиш за стореното и ще го подкрепяш във всичко. Във фантазиите му ти си родена за него. И живееш, за да бъдете заедно.

– Това означава, че ако тя откаже да замине с него, трябва да умре – добави Тайлър.

– Да – кимна агентът.

Джо вдигна чашата си с чая и отпи. Колкото и да беше учудващо, ръцете ѝ не трепереха.

– Как ще го хванем?

Агент Мич Бианки влезе в кухнята и се прозя.

– Уайът най-после заспа. Господин Наш е при него. Уайът вдигна малко температура. Може да е нищо или да означава инфекция. Трябва да го наблюдаваме. Проверих и момчето със счупения крак. Портър е свършил добра работа, но трябва да го заведем на лекар, колкото е възможно по-скоро. – Погледна чашите на масата и отбеляза. – Чай.

Джо стана.

– Мога да направя кафе.

– Не, не си прави труда.

– Няма проблем.

– Приключих с кофеина за тази вечер, но голяма чаша мляко ще ми се отрази добре в момента.

Тя извади две стъклени чаши и картонена кутия с мляко. Намери курабии в килера и ги поднесе. И тримата мъже посегнаха към тях. Тя отиде да нагледа яхнията, разбърка я, напълни четири чинии и ги сложи на масата заедно със затопления хляб.

– За да попие кофеина – каза тя.

– Искате да знаете как ще ги хванем? – попита Мич и опита яхнията.

– Ти си експертът по залавянето на бегълци – рече Ханс. – Какво предлагаш?

– Ако вече не са умрели от студ. Трябва да разсъждаваме като тях. Чапман иска да се измъкне оттук, колкото е възможно по-скоро. За него убийството на семейство Троцки е запълване на свободното време. Скучае и е уплашен, защото не иска да се връща в затвора. Това означава, че ще се държи безразсъдно и ще бъде опасен.

– Повиках подкрепления – намеси се Тайлър, – но ще им трябва време, докато стигнат дотук. И Наш, и Питър няма да бъдат с нас, защото ще закарат Уайът и Бен до Айланд Парк веднага щом бурята утихне.

– Защо не се обадим на Уъртингтън за помощ? – предложи Джо. – Ранчото им е на изток оттук.

– На какво разстояние се намира?

– Главната постройка е на четирийсет километра по пътя на изток, близо до езерото Лос.

– Възможно ли е Чапман да е стигнал дотам? – обезпокоено попита Бианки.

– Говорихме с Наш в Лейквю, когато беше потвърдено, че са забелязали бегълците – отвърна Тайлър. – Наш е доброволен помощник-шериф и е създал своя телефонна мрежа. Свързал се е с всички в района и им е казал да се оглеждат за тях.

– Но Чапман е въоръжен – отбеляза Мич.

– Семейство Уъртингтън също – обади се Джо. – Те отглеждат добитък и синовете им са големи. Надеждни хора са и ако видят непознат със съмнителен вид няма да се обърнат с гръб към него.

– Има ли други къщи наблизо? – попита Бианки.

– Само десетина семейства живеят тук през цялата година – отговори тя. – Ние, Уъртингтън, Наш, две други в покрайнините на Лейквю и още няколко край езерото Лос. Повечето хора идват на почивка през лятото, въпреки че някои пристигат през зимата, ако времето е подходящо за ски, но обикновено ходят по-близо до Спринг.

– Сутринта ще се свържем с Уъртингтън и ще видим дали ще могат да ни изпратят някого. Искам да изведа децата оттук, колкото може по-скоро, но не мога да се лиша от помощниците си. Нуждаем се от хора да търсят Дохърти и Чапман и да се пазим от тях.

Питър Наш влезе в кухнята.

– Само Кайл Уъртингтън и брат му Ланс са в ранчото.

– Къде са останалите? – попита Джо.

– Елизабет е родила преди два дни и са заминали, преди да се разрази първата виелица.

– Не знаех – каза тя. Елизабет Уъртингтън Стюарт живееше в Мисула, един от по-големите градове в Монтана. – Не можем да използваме Кайл и Ланс. Малки са.

Кайл беше на седемнайсет, а Ланс – две години по-голям.

– А безопасно ли е да заведем там децата? – попита Тайлър.

Джо кимна.

– Само ако времето се проясни. Може да се качат по двама в моторните шейни и да стигнем там за час и нещо. Южният път е прав и пряк, ако няма големи препятствия.

– Бил Гросман може да ги заведе – каза Тайлър и се намръщи.

– Какво има? – попита тя.

– Трябва да заведа момчетата и Лия на безопасно място, но не искам да се лиша от единствения си помощник.

– Ами Крейг и Шон Ман? – попита Мич. Днес те доказаха, че може да им се има доверие.

Шерифът кимна.

– Добра Идея. Има шест деца и двама възрастни.

– Мисля, че трябва да изпратиш Кристи Джонстън и Мария Уилямс с тях – предложи Джо. – Кристи не понесе новината за убийството на семейство Троцки, а Мария е много млада. Имаме достатъчно моторни шейни. Може и мъжете им да отидат с тях, ако искат. След случилото се с Грег и Вики... – Гадеше ѝ се от мисълта. Отдавна познаваше Грег. Харесваше и него, и съпругата му. Не заслужаваха да бъдат убити, особено през медения си месец.

– Ще говоря с тях – заяви Бианки. – Бих искал да разполагаме с повече мъже, които знаят как да се отбраняват, но мисля, че Брайън Бейтс и Клив Джонстън не са готови за това.

– Предупредих специалните части на ФБР в Хелена – обади се Ханс Виго. – Ще бъдат тук за по-малко от три часа, след като времето се оправи. Но какво ще правим с Дохърти и Чапман, докато дойдат?

– Мисля по въпроса – отвърна Мич – и смятам, че най-добре ще е да чакаме. Ще изведем децата, колкото е възможно по-рано, и после зорко ще наблюдаваме.

– Трябва да ги накараме да дойдат при нас – заяви Тайлър, след като разбра стратегията на Бианки. – Ти каза, че Чапман не го свърта на едно място.

– Точно така – потвърди Мич. – Няма да може да седи мирно още един ден. Крие се повече от два дни и сигурно се е побъркал. И аз не обичам да не правя нищо, но понякога ключът за залавянето на бегълците е да ги изчакаме.

– Прилича ми на план. Мисля, че за тази нощ направихме, каквото можахме – рече Тайлър. – Ще говоря с Ман. Те седят в голямата стая и наблюдават вратите на верандата.

– Аз ще говоря с Трик си за Лия – каза Джо. – Сигурна съм, че ще се съгласи, но все пак ѝ е майка.

– А аз ще говоря с двете двойки – обади се Бианки.

– На мен ми остава да почистя кухнята – намеси се Ханс.

– Не е необходимо да го правиш – възрази Джо. – Аз ще се погрижа.

– Не, нямам нищо против да го сторя. Ще се отпусна И Ще имам време да помисля.

– Благодаря.

Те се разделиха. Джо намери Трикси в апартамента на дядо им на партера. Скаутите спяха в спалните си чували в главната всекидневна. Вдясно беше спалнята на Карл, а вляво – стаята на Трикси и Лия. Помощник-шерифът Ал Дънкан седеше да вратата, водеща към верандата.

– Госпожо Сътън. – Той отдаде чест.

– Помощник-шерифе. – Сърцето ѝ подскочи при вида на спящите момчета. Тими можеше – и трябваше – да бъде един от тях.

Днес обаче тя беше помогнала на пет семейства, като заведе синовете им на безопасно място. Утре щяха да се приберат у дома – в по-сигурно убежище, отколкото беше хижата тази нощ.

– Нещо не е ли наред?

Джо не беше виждала Трикси да седи до масичката в отсрещната страна на стаята, където баба им редеше пасианси до зори, когато не можеше да заспи. Сега сестра ѝ правеше същото. Джо го разбра едва когато тихият звук на плъзгащи се карти спря.

– Не. – Тя внимателно си проправи път между спящите деца и забеляза, че Лия лежи близо до Трикси, сякаш не иска да бъде изоставена. Наведе се да я завие и сърцето ѝ се изпълни с обич. Ужасните неща, случили се на този ден преди четири години, за щастие бяха пощадили племенницата ѝ. Седна срещу Трикси. – Говорих с Тайлър и федералните агенти. Утре сутринта ще преместят хлапетата в ранчото на Уъртингтън, ако снегът спре. Мисля, че Лия трябва да отиде с тях.

Сестра ѝ поклати глава.

– Ще бъде примамка! Виж какво се случи с теб, когато отиде във фермата на Кимбъл. Едва не те убиха. Простреляха Уайът.

– Те не искат Лия.

– Откъде можеш да бъдеш сигурна?

– Агентите на ФБР смятат...

– Престани. Те не знаят нищо. От девет дни не могат да заловят бегълците. Дошли са в Монтана чак от Калифорния. Абсурдно е да се мисли, че ще ги спрат сега.

– Говориш като фаталистка.

– Кой, аз ли? Не е вярно.

– Тихо.

– Не ми заповядвай! – извика сестра ѝ, но погледна Лия и понижи тон: – Страхувам се.

– Аз също.

– Как ще опазят всичките тези деца?

– Тайлър ще помоли Шон и Крейг Ман да ги придружат.

– А някой помощник-шериф няма ли да отиде с тях?

– Днес бащата и синът Ман доказаха, че умеят да се отбраняват. Смятаме да заведем децата в ранчото на Уъртингтън. Пътят дотам е прав. Ще стигнат безпроблемно с моторните шейни най-много за час и половина.

Джо заговори нежно и докосна ръката на Трикси. Сестра ѝ трепереше.

– И ти може да отидеш с тях.

– А ти?

– Не.

– Но той търси теб.

– Затова не искам да бъда близо до децата. По-безопасно е за тях. Ако престъпниците ни наблюдават, ще разберат, че съм останала тук, и няма да тръгнат след момчетата.

– Откъде знаеш?

– Знам. – В думите на агент Ханс Виго имаше логика. Джо не разбираше мотивите на Дъг Чапман, но Арън Дохърти нямаше да тръгне след децата. Той искаше нея.

– Лия ще бъде ли в безопасност?

– Повече, отколкото ако остане тук.

Сестра ѝ прехапа устни.

– Добре.

– Ами ти?

Трикси поклати глава:

– Няма да тръгна с тях.

– Трябва да знаеш нещо. – Джо погледна спящата Лия. Момиченцето дишаше равномерно и спокойно. После се обърна към сестра си и се наведе към нея. – Арън Дохърти е убил Линк в затвора.

Трикси отвори широко очи.

– Не.

– Направил го е. ФБР са подозирали и самият той ми го каза. Убил го, за да отмъсти, защото е обсебен от мен и романите ми. Не съм сигурна как се е започнало, но е истина.

– Когато управата на затвора ми съобщи, че Линк е мъртъв, си помислих... Знам ли. Но не и това.

Джо стисна ръцете ѝ.

– Знам, че ти е трудно. Ще го преживееш. Имай доверие на Тайлър. Той знае какво прави. Тук има и четири други ченгета. Ще намерят избягалите затворници и отново ще бъдем в безопасност.

Сестра ѝ поклати глава.

– В безопасност? От години не съм се чувствала в безопасност.