Опасна близост

Трийсет и първа глава

Мъглата задържа хеликоптера до обяд, но когато излетя, небето над Долината беше синьо и слънцето грееше. Температурата от минус седем се повиши на плюс пет градуса и продължи да се покачва. Слънцето щеше да превърне горния пласт сняг в хлъзгава и опасна киша.

– Внимавай – каза Джо на Тайлър, който се качи в "Арктик Кет". – Искам да се върнеш жив и здрав.

Той я целуна.

– Ти също. – Тайлър погледна Мич Бианки: – Не я изпускай от поглед.

– Добре, шерифе. – Агентът отдаде чест и стисна рамото на Джо. Искаше да бъде на земята с Тайлър и останалите от екипа, но Ханс Виго, федералният агент с най-висок ранг от всички на мястото и очевидно командир на операцията, отказа.

– Не може да се разчита на теб. Може да убиеш себе си или някой друг – заяви Ханс. – Ще отидеш с хеликоптера.

Виго щеше да остане в хижата с още двама федерални агенти да пазят семейството на Джо и Джейсън Макбрайд. В дома на Наш имаше други двама агенти в случай, че Дохърти се върнеше там. Блекстоун, Мич, Джо и пилотът щяха да пътуват с хеликоптера, а Тайлър, двамата му помощници и останалите четирима агенти щяха да търсят убиеца с моторните шейни. Тайлър пое командването.

Бяха разделени на три екипа, но започнаха заедно. Ако от хеликоптера забележеха нещо подозрително, единият екип щеше да отиде да провери. Всички имаха предаватели.

Сателитното проследяващо устройство на "Поларис" не беше засечено от компанията за комуникации, но Блекстоун смяташе, че може да го долови, когато се приближат.

– Освен ако Дохърти не е разбрал, че го следим, и не го е изключил.

– Или да е сменил шейната – добави Бианки.

– Малко вероятно. Повечето ферми се намират в източната страна на Долината. Той се е отправил на запад. Може и да се е върнал, но щяхме да го чуем. Тук звукът се разнася надалеч.

– Ще започнем издирването от мястото, където намерихме Бианки вчера – каза Блекстоун на пилота.

– Слушам.

Джо не беше летяла над Стогодишната долина. Гледката беше зашеметяваща. Движеха се над седемте моторни шейни, обикаляха и се връщаха. В Долината имаше малко дървета. Ловенето растяха на планинския склон на юг от пътя, който беше непроходим за моторни шейни, освен ако човек не беше професионалист. Арън Дохърти не беше такъв и не виждаха следи, че е поел на юг.

Когато екипът на земята стигна до мястото, където Мич беше излетял от шейната, пилотът на хеликоптера бе претърсил периметър от десетина километра. Видяха криволичещите линии и Джо се вгледа в очертанията.

– Мисля, че се е опитвал да ни затрудни.

– Защо?

– Движил се е в кръгове. Пресичал е дирите си. Или се е изгубил. Но шейната има компас. Би трябвало да знае в каква посока се отправя. Има и карта на Долината.

– Същата, която ми дадохте? – попита Блекстоун и показа брошурата, която Карл Уебър раздаваше на всеки гост в хижа "Лосова глава".

– Да.

– Какви са тези линии?

– Огради на ферми. Дебелите сини линии са пътеки за моторни шейни.

Джо погледна през бинокъл, който агент Блекстоун ѝ беше дал. Снегът блестеше като натрошени стъкла на яркото зимно слънце. Следите от шейната на Дохърти приличаха на бразди в земята.

– Движи се на северозапад – заяви тя.

– Как разбра? – попита Мич.

– Шейната отмества снега встрани. Колкото по-бързо се движи, толкова по-надалеч разпръсква снега и в по-голям ъгъл по посока на движението. Като лодка, която пори водата.

– Какво има на северозапад?

Тя се загледа в картата.

– Няма много неща. По-голямата част е резерват, няколко ферми и водохранилището "Лима". Дохърти може би мисли, че водохранилището"Лима" е пътят му за бягство. Дотам водят два пътя: единият от север, а другият от юг. Сигурно са заснежени и движението е слабо, но се срещат на място, където има други къщи и магистралата.

– Шерифът е предупредил да наблюдават пътищата и да спират всяка кола, която излиза от Долината.

– В момента няма голямо движение, въпреки че хубавото време ще доведе скиори. – Джо захапа кокалчето на показалеца си. – Има и петдесет километра обиколен път. Шерифският отдел не може да следи всеки километър.

– Има патрули с моторни шейни и засилено полицейско присъствие в района – възрази Бианки. – Съседните окръзи изпратиха подкрепления.

Джо погледна надолу към Долината. Убиецът на Трикси беше някъде там. Но къде? И накъде се беше отправил?

– Да продължим на северозапад – предложи тя.

– Уговорихме се да се движим по следите му – отбеляза Блекстоун.

– Той отива на северозапад. А следите са стари. Вижда се, че вятърът снощи почти ги е заличил.

– Не мога да преценя, но вярвам на думите ти, Джо. – Блекстоун каза на пилота да се отправи на северозапад, към водохранилището "Лима", а после се свърза с Тайлър и му съобщи същата информация.

След три километра отново забелязаха дирите на Дохърти. Бяха се насочили право към водохранилището "Лима".

– Дотам има петдесет километра – рече Джо. – И смятам, че той няма достатъчно бензин, особено след като се движи толкова бързо. По пътя има природна преграда – поток. Ще постъпи глупаво, ако се опита да го премине. Трябва да кара покрай него. Ще следва. Завоите и ще удължи пътя си с десет-петнайсет километра.

– Агент Блекстоун – обади се пилотът, – долавям слаб сигнал от джипиеса на заподозрения.

– Можеш ли да го проследиш?

– Опитвам се. Почакайте; Пилотът настрои координатите и хеликоптерът се отправи малко по на север, изоставяйки следите на Дохърти.

Сигналът се усили.

– Защо отива на север? – попита Джо.

– Може би не умее да разчита картата – отвърна Мич, докато гледаше надолу през бинокъла.

– Ако смята да напусне Долината през "Лима", трябва да се движи на югозапад, покрай потока, а не на север... Натам потокът се разширява. Температурата днес ще се повишава. Ледът ще се разтопи и ще бъде по-трудно да го премине.

– Може би го е преминал през нощта.

– Сигналът се усилва – съобщи пилотът. – Намира се на пет километра и стои неподвижно.

Джо се вгледа в картата и се опита да си припомни какво има на това място. Намираха се на границата на резервата и летяха над частни земи, собственост на семейство Йоргенсън.

Йоргенсън.

– Отпред има ранчо, близо до най-широката част на потока. Дохърти не може да знае това, но ако се движи край потока към Северния път, ще попадне във фермата.

– Има ли хора там?

– Семейство Йоргенсън. Отглеждат овце и ги водят в Долината всяка зима, но синът и снаха им остават и се грижат за старите и болните животни, които не могат да стигнат дотам.

"Моля те, Господи, нека не им се случи нищо лошо! Нека няма повече смърт и..."

Блекстоун се обади по радиостанцията и използвайки указанията на Джо, предупреди екипа на земята да бъдат бдителни в близост до ранчото на Йоргенсън.

Тайлър се приближи предпазливо към имота на семейство Йоргенсън. Пилотът докладва, че сигналът идва от обора. Хеликоптерът беше обиколил фермата и бяха забелязали моторната шейна "Поларис" в отсрещната страна на обора.

Нямаше движение.

Тайлър раздели екипа на две. Четирима щяха да влязат в обора, а останалите трима – в къщата.

– Дохърти е въоръжен и опасен. Може да е взел заложници, мъж и жена на трийсетина години.

Тайлър, Гросман и двама федерални агенти се отправиха към обора. Спряха пред главните врати, слязоха от шейните и извадиха оръжията си. Бръмченето на моторите на шейните и на кръжащия хеликоптер сигурно беше предупредило Дохърти за присъствието им, затова шерифът не си направи труда да се промъква безшумно.

– Дохърти! Аз съм шерифът Макбрайд. Не усложнявай нещата. Излез с вдигнати ръце.

Отговор не последва.

Не се чуваше никакъв звук, но във въздуха се разнасяше мирис на кръв. Много кръв.

Той вдигна пръсти. Един, два, три.

Тайлър, Гросман и федералните агенти влязоха.

Въпреки че очакваше да види трупове, Тайлър беше абсолютно неподготвен за кръвопролитието в обора на Йоргенсън.

Вътре имаше стотина овце. Те бяха облени в кръв. Оборът беше изпълнен с противна, сладникава миризма на кръв. Стените, ъглите, колоните и сеното бяха изпръскани с кръв.

Гърлата на някои овце бяха прерязани. Други бяха наръгани. Никоя не помръдваше. Всичките бяха мъртви.

Тайлър и ченгетата претърсиха обора, но не откриха Дохърти.

– Елате насам – повика ги Гросман.

Стоеше в тясна стаичка в ъгъла и посочи купчина окървавени дрехи.

– Приличат на дрехите на Дохърти.

– Къде е намерил други?

Всички погледнаха към къщата. Стомахът на Тайлър се сви при мисълта, че там може да има още двама мъртъвци.

– Тук има мъж в безсъзнание. Жив е и пулсът му е силен. Няма видими наранявания – чу се гласът на единия федерален агент от предавателя.

– Ами жената?

– Няма я. Претърсихме цялата къща.

– Проверете пак. – Тайлър не очакваше да намерят Джейн Йоргенсън, но искаше да се увери дали не се е скрила някъде.

Огледа се и си представи, че е на мястото на Дохърти. Не се беше занимавал с проникване в съзнанието на убийци. Агент Ханс Виго беше много по-опитен в тълкуването на начина на мислене на психопати като Дохърти.

Знаеше обаче, че за да бъде добро ченге, трябва да се опита да предвиди следващия ход на Дохърти.

Много овце бяха наръгани един или два пъти. Две бяха обезглавени и накълцани. Но повечето бяха с прерязано гърло.

Без съдебномедицинска експертиза щеше да бъде невъзможно да се определи откъде е започнала касапницата, но трите начина на убиване бяха свързани. Овцете наоколо бяха наръгани, онези до вратите, които сякаш се бяха опитали да избягат, бяха с прерязани гърла и една или две прободни рани. Тайлър реши, че нещо е провокирало Дохърти и е убил напосоки първите овце, а после, вероятно защото се е уплашил, че животните ще вдигнат шум и ще събудят фермера, или от извратеност е убил и останалите.

Той тръгна внимателно между труповете и забеляза странна прилика в повечето овце. Сходна прободна рана в корема.

Разгледа по-отблизо някои трупове. Не беше криминалист, но тъй като в окръг Бийвърхед нямаше, екип по съдебна медицина, Тайлър и помощниците му имаха основна подготовка. Някои рани бяха направени след смъртта, сякаш след като беше убил овцете, Дохърти се бе върнал и ги бе наръгал веднъж в корема. Защо? За да се увери, че са мъртви или поради някаква друга, психопатска причина?

Гросман се приближи до него.

– Навън има кръв и следи от моторна шейна. Водят от бараката към къщата.

– Може би "Поларис" не е работела добре и е откраднал шейна от Йоргенсън.

– Джейн е изчезнала. Претърсиха къщата, но не я откриха.

– Боб още ли е в безсъзнание?

– Ал го свестява.

Тайлър излезе от обора с мъртвите овце и изпита облекчение, а после се свърза с хеликоптера.

– Безопасно е да кацнете. Дохърти е заминал и е взел заложница. – В същия миг в далечината се чу бръмчене на моторна шейна, която се приближаваше бързо. – Чакай, Блекстоун. От северозапад идва шейна.

– Ще проверя. Не затваряй. – След няколко минути Блекстоун се обади отново: – Шейната е с един човек. Движи се право към теб.

– Можеш ли да разпознаеш човека?

– Не. Той или тя е с яркожълта каска и синьо скиорско яке.

Тайлър направи знак на екипа да заемат позиции. След малко видяха моторната шейна. Хеликоптерът я следваше.

– Говори агент Блекстоун от федералното бюро за разследване – разнесе се по мегафона. – Човекът с жълтата каска с моторната шейна. Спри и вдигни ръце на тила. Шейната не спря.

Блекстоун повтори предупреждението:

– Ние сме от ФБР. Обграден си. Незабавно спри. Моторната шейна намали скоростта и спря.

– Свали каската и сложи ръцете си на главата. Човекът се подчини. На гърба му се разпиляха руси коси.

– Това е Джейн Йоргенсън! – извика Тайлър. – Не стреляйте! Това е Джейн Йоргенсън.