Опасна близост

Трийсет и втора глава

Джейн прие предложената ѝ от Джо чаша горещо кафе и отпи.

Седяха във всекидневната в дома на семейство Йоргенсън. Всички федерални агенти с изключение на Блекстоун и Мич Бианки бяха навън и се ослушваха дали Дохърти ще се върне, но докато слушаше историята на Джейн, Тайлър реши, че това е малко вероятно.

Тя се обърна към съпруга си, който се беше излегнал до нея. Главата му беше превързана. На бинта на тила му имаше малко кръв. Според Джейн Дохърти го ударил с ръкохватката на пистолета си.

– Сигурен ли си, че си добре? – попита тя за пети път.

Боб кимна. Все още беше зашеметен и имаше сериозна контузия. Сам и Питър Наш се бяха върнали в хижата и щяха да дойдат в ранчото на Йоргенсън да се погрижат за Боб и да унищожат труповете на овцете.

– Разкажи ни какво се случи. Моля те – добави Тайлър, след като Джо го погледна намръщено.

Беше бесен, че Дохърти се е изплъзнал и едва не бе убил още един невинен човек.

Джейн си пое дълбоко дъх:

– Снощи не чухме нищо. Горките овце...

Джо хвана ръката ѝ и я стисна:

– Оборът е на север от къщата, а вятърът духаше от юг. Нямало е как да ги чуете. Дори да сте ги чули и излезли, той можеше да убие и вас.

Джейн кимна.

– Отидох рано да нахраня овцете и видях гол мъж в обора. И много кръв. – Тя преглътна и наведе глава. – Той също се изненада, като ме видя. Имаше пистолет. Помислих, че ще ме убие. – Гласът ѝ потрепери.

– Съжалявам, че не можах да те защитя – тъжно се обади Боб.

– Недей, Боб – побърза да каже Джейн. – Мъжът не ме нарани, но ме хвана и ме накара да се върна в къщата. Боб излезе от кухнята и човекът гр удари по главата, преди да успея да го предупредя.

Тя въздъхна и се замисли.

– Какво стана после? – напомни ѝ Тайлър.

– Каза, че се нуждаел от дрехи. Заведох го в спалнята ни. Заповяда ми да седна на стола и да не мърдам или ще ме застреля. Повярвах му. Облече се, без да ме поглежда, макар че когато се засуетих, насочи оръжието срещу мен и ми нареди да не мърдам.

– И след това?

– Рече да се облека и че трябвало да намери път, водещ извън Долината, Имал няколко идеи, но се нуждаел от помощта ми. Спомних си, че преди два дни Наш ни се обади и ни съобщи за избягали затворници. Тогава ми хрумна, че мъжът е един от тях. Повлече ме надолу по стълбите. Боб лежеше в антрето между кухнята и всекидневната, но човекът изобщо не го погледна. Нямах представа дали не си мъртъв, Боб. Много бях уплашена...

Той я прегърна и я задържа в обятията си.

– Нищо ми няма. Слава Богу, че ти си жива! Не знам какво щях да правя, ако те беше наранил.

Тайлър разбираше, че положението е деликатно и Джейн преживява психически стрес, но денят бързо преваляше. Вече беше четири следобед и слънцето залязваше. Още един час и хеликоптерът нямаше да може да продължи издирването.

– Къде те заведе Дохърти? – попита той.

– В северната страна на "Лима". Каза, че няма да ме нарани, ако не се опитам да го измамя. Трябвало да намери откъде да открадне кола и не искал да използва Северния или Южния път. Знам стария път за извозване на дървени трупи, който минава през планината на север, покрай денонощния магазин...

– Знам къде е – прекъсна я Тайлър. – И после?

– Заповяда да не се обръщам и да се върна вкъщи при съпруга си. И аз го направих.

– В колко часа тръгна?

– В осем. Мъглата ниско над земята беше гъста, но се разсея, когато потеглихме нагоре по склона. Не карах бързо и той сякаш нямаше нищо против. Заредих бензин и го оставих в един часа. Върнах се много по-бързо.

– Спомена ли къде отива? Или какво смята да прави?

– Не каза нищо. Попитах го как е името му, но той не отговори.

– Видя ли каква кола открадна?

– Оглеждаше две. Черен форд с предно и задно предаване и стар тъмнозелен шевролет. Не познавам добре шевролетите. Татко винаги имаше фордове.

Тайлър записа информацията и даде листа на Гросман:

– Провери дали пред магазина е открадната кола, вземи името на собственика и регистрационния номер и незабавно започни издирване.

– Ясно – отвърна Гросман и излезе.

– Спомняш ли си нещо друго?

Джейн поклати глава:

– Съжалявам.

Джо я потупа по коляното:

– Всичко е наред, Джейн. Ти нямаш никаква вина.

– Исках да се върна у дома и да видя как е Боб.

– Знам.

– Ще оставя Били и Ал тук до утре сутринта, за да се уверя, че сте в безопасност. Наш трябва да пристигне скоро.

– Благодаря, шерифе.

Излязоха от къщата и Тайлър удари с юмрук по верандата.

– Не мога да повярвам, че Дохърти се измъкна.

– Все някой ще го забележи – рече Джо.

Мич кимна.

– Всяко ченге в радиус от сто и петдесет километра го търси. Предполагам, че до двайсет и четири часа ще бъде задържан.

Оказа се обаче, че Бианки греши.

Арън научи много от Дъг Чапман. Да подкарва кола без ключове. Бързо да сменя откраднатите коли и да дава на полицията по-малък шанс да го проследи. И беше открил начин да се крие от охранителните камери.

Върна се в Покатело и се замисли какво да направи. В камионетката, която открадна, намери портфейл с осемдесет и няколко долара и плати в брой за евтин мотел. Приличаше толкова много на другите, където бяха нощували с Дъг, че не можеше да ги различи.

Лос Анджелис. Десет милиона души в окръга. Арън живя там повече от едно десетилетие и можеше да изчезне, да започне нов живот и да бъде свободен.

Само че нямаше желание да го стори.

Той се загледа в пистолета. Лесно можеше да се самоубие. Не беше достоен за никого, нито за майка си, леля си или баба си и дядо си. Баща му не идваше да го види, докато живееше с родителите му. Защо никой не го искаше? Защо майка му не позволи да остане при никого? Или може би всички искаха да се отърват от него.

Ненавиждаше се. Бриджит го обичаше, но после го разлюби. Ребека го обичаше, а сетне го намрази. Джоана също. Загуби ги всичките.

"Не си загубил Джоана. Тя все още е жива."

Джоана не го искаше.

"Убий я."

Не искаше да убива никого.

"Жалко момченце."

Арън настръхна и стисна пистолета. Не беше лош човек. Някога Джоана го обичаше. И може би отново щеше да го обикне.

"Глупако, ти уби сестра ѝ."

"Трикси го заслужаваше."

"Джоана няма да го разбере."

Пък и ченгето. Шерифът.

"С обич, Тайлър."

Беше ли му изменила Джоана по много по-лош начин? Дали разби сърцето му, за да бъде с друг мъж? С шерифа?

В гърдите му се надигна гняв.

"Трябва да си поговорите откровено с нея."

В това имаше смисъл. Той си спомни мига, в който напусна хижата с Джоана и коварната ѝ сестра. Джоана и шерифът си размениха погледи. Гледаха се по онзи начин.

През цялото време тя си играеше с него. Използваше го. Защо? За да накара приятеля си да ревнува? Като Бриджит... и Ребека. Употребиха го и после го изхвърлиха заради следващия мъж, който се появи пред очите им.

Арън нямаше да позволи да го използват отново. Не беше боклук. Той беше важен, специален.

"Ти си моето специално момченце. Дръж се добре с приятелите ми и скоро ще се върна."

Арън винаги се държеше добре. Поне се опитваше. Но майка му яевинаги се връщаше скоро.

Джоана трябваше да осъзнае, че не може да го изхвърли като боклук. Той не беше жалък и безполезен, а специален.

Джоана щеше да разбере това, преди да я убие.