Опасна близост

Двайсета глава

Тишината събуди Джо.

Вятърът беше спрял. Тя стана от леглото. Още не се беше зазорило и небето беше облачно, но виелицата бе преминала. Не валеше и вятърът не навяваше сняг около хижата. Пътуването на Уайът и децата към безопасността беше станало много по-лесно.

Джо се облече бързо. Ако Дохърти и Чапман чакаха зората, трябваше незабавно да изведат децата.

Тя тръгна към фоайето. Тайлър тихо говореше на помощниците си, агента на ФБР ... и ... Ман и Сам Наш.

– Всички отиват в ранчото на Уъртиштън. Когато стигнат там, ако е възможно, медицинският хеликоптер ще долети за Уайът. Ако не, Наш ще го закара през прохода в Айдахо, Крейг, ти и Шон ще бъдете непрекъснато с децата. Нямам причина да смятам, че Дохърти или Чапман са тръгнали на изток към ранчото на Уъртинггън, но бъдете внимателни и нащрек. Преди няколко минути говорих с Ланс Уъртиштън. Времето било ясно. Той и Кайл имат много запаси. Семейство Джонстън и Мари Уилямс ще дойдат с вас. Брайън Бейтс също ще стои на пост. Имате ли въпроси?

– В бараката ли да заведем децата? – попита Наш.

– Не. Ще докараме моторните шейни до предната врата, преди слънцето да изгрее. Нямаме много време. Бурята премина и с агент Бианки смятаме, че ако Дохърти и Чапман нападнат, ще бъде скоро след разсъмване.

– Тогава по-добре да тръгваме – рече Наш. – Трябва да заредим гориво и...

– Портър и Брайън ходиха да заредят моторните шейни сутринта.

– Ще ви трябват всичките моторни шейни, за да закарате всички до ранчото на Уъртингтън – отбеляза Джо.

– Всичките, освен една – каза Тайлър. – В случай, че стане нещо непредвидено. Надявам се, че няма да ни потрябват.

– Говорих с отдела в Хелена – съобщи Ханс Виго. – Хеликоптерът все още не може да излети, защото бурята се е преместила на север, по пътя на полета, но прогнозират излитане след два часа.

– Ще стигнат дотук за три часа – продължи Тайлър. – Това означава, че трябва да удържим положението пет часа. След това ще дойдат десетина командоси от специалните части. Ако бегълците не се появят дотогава, ще ги намерим.

– Да тръгваме – предложи Мич Бианки.

Студът преди зазоряване смрази Джо веднага щом излезе навън. Въздухът беше чист. Небето се проясняваше и може би щяха да видят синевата.

Времето в Долината се променяше бързо – от ослепително ясно небе до виелица за няколко часа. Понякога беше хубаво няколко седмици, а друг път – облачно от сутрин до обяд.

Джо винаги се възползваше, когато времето беше ясно.

Тайлър я спря на стълбите на верандата.

– Върни се вътре. Приготви децата. Да вземат само най-необходимите неща, които Портър им е опаковал.

– Но...

– Не спори с мен, Джо. Не знаем къде са бегълците. Може да ни наблюдават.

– Прав си.

Той докосна лицето ѝ.

– Скоро всичко ще свърши. И после ще можем да се съсредоточим върху нас.

Тайлър не дочака отговор, а хванал пушката в едната си ръка, застана на пост на верандата. Наш и другите тръгнаха към гаража да изкарат моторните шейни.

Джо бе израснала сред оръжия, но не беше виждала толкова много на едно място. Представи си сцена от Дивия запад, където въоръжени мъже защитават ранчо от бандити. Погледна през прозореца на фоайето и после се обърна да провери дали децата са готови.

– Трикси, къде е Портър с припасите?

– Преди двайсетина минути слезе в избата.

– Ще отида да му помогна.

Джо отвори вратата на мазето и запали лампата. Стори ѝ се странно, че Портър не е светнал. Може би вече се беше качил горе, но Трикси не го бе забелязала.

Портър лежеше пред стълбите.

– Господи, Портър!

Стъпалата бяха тесни и тя все се страхуваше, че дядо ѝ ще падне и ще си счупи крака.

Едва когато слезе долу, осъзна, че не са сами.

Арън Дохърти излезе иззад висока купчина кашони. Лицето му беше подпухнало от лютивия спрей и очите му бяха зачервени. Беше насочил пистолет срещу Портър, а не срещу Джо.

– Не викай или ще го убия. Обещавам ти, че не е мъртъв. Все още. Беше любезен с мен и не искам да го нараня. Но ако отново ми измениш, ще стрелям. И после ще убия и теб, и всички, които видя. Разбираш ли?

Тя кимна.

Той направи три крачки към нея и Джо несъзнателно отстъпи назад. Арън хвана ръката ѝ, дръпна я до себе си и със свободната си ръка я претърси.

– Проверявам дали носиш оръжие или спрей против мечки. – Неочаквано я удари и тя залитна и падна. – Това беше, защото ме нападна вчера. Но ти прощавам. Ти не разбираш, но до края на деня ще проумееш всичко и двамата ще се чувстваме добре.

Джо осъзна, че кима.

Арън я изправи на крака.

– Да тръгваме.

Небето просветна и Тайлър изпита безпокойство. Нищо определено, но усещаше, че нещо не е наред.

Той извади портативния предавател.

– Макбрайд до Бианки.

– Слушам.

– В гаража ли сте?

– Готвим се да излезем.

– Изчакайте малко.

– Нещо не е ли наред?

– Не знам.

Тайлър се заслуша. От време на време от дърветата падаше сняг. Приближи се до отсрещната страна на верандата, където стоеше Били.

– Ще обходя периметъра.

– Ще те прикривам.

Шерифът слезе по стъпалата и бавно обиколи хижата.

Изведнъж забеляза стъпки пред прозореца на мазето. Стъклото беше разбито.

Хукна по снега и включи предавателя.

– Мич! Те са в хижата. Незабавно ела тук.

– Макбрайд, моторните шейни са повредени. Нито една не иска да запали. Тръгваме.

Тайлър прескочи две стъпала наведнъж, подхлъзна се и се хвана за перилата. Преметна пушката на гърба си, извади служебния пистолет и натисна дръжката на вратата.

Беше заключена.

Той заудря по вратата.

– Джо!

В хижата се чуха изстрели. Тайлър скочи от верандата, запълзя в снега и намери относително безопасно място.

– Докладвай! – извика Бианки по предавателя.

– Единият е вътре. – Тайлър потърси Били и видя, че е преобърнал тежка дървена маса, крие се зад нея и се е прицелил във вратата.

По дяволите! Охраняваха къщата, но после излязоха. Мислеха, че жените и децата са защитени. Дохърти и Чапман сигурно бяха наблюдавали кой излиза от къщата, но въпреки това не знаеха колко мъже има вътре.

По дяволите! Чапман е наблюдавал хижата вчера, докато Дохърти беше с Джо и скаутите. Може би ги бе преброил и имаше точна представа колко са. Кога ли се бяха вмъкнали убийците? През нощта? Малко преди разсъмване? И двамата ли бяха вътре или само единият?

Тайлър трябваше да влезе, но беше твърде едър и не можеше да се провре през прозореца на избата.

Чапман също беше едър и не можеше да мине оттам. Само Дохърти беше вътре.

Как Тайлър можеше да използва това като свое предимство?

В далечината се чу бръмчене на моторна шейна.

Изстрелите сигурно бяха сигнал за Чапман да докара шейната. Това означаваше, че Арън има заложник.

Предната врата се отвори и Тайлър насочи пистолета.

Беше Джо. Над устната ѝ имаше кръв. Дохърти я беше ударил. Той стисна зъби.

– Джо...

Тя поклати глава. Зад нея стоеше Арън Дохърти, насочил пистолет към главата на Трикси.

Тайлър помръкна.

– Какво се случи? – попита той.

– Той беше в мазето. Портър лежи в безсъзнание до стълбите. Трябва да му помогнеш.

– Дохърти! – извика Тайлър. – Пусни ги. Ако спреш сега, никой няма да пострада. Ще кажа на управата на затвора, че си ми съдействал.

Престъпникът се изсмя.

– Вече съм мъртъв, независимо дали съдействам или не. Няма да се върна в "Куентин". Ти ревнуваш Джоана от мен. Прочетох любовната бележка, която ѝ изпрати. "С обич, Тайлър." Копеле!

Той използва Трикси като щит и стреля по Тайлър. Куршумът прелетя съвсем близо до главата му. Дохърти беше добър стрелец.

– Не стреляй! .

– Да те вземат дяволите, шерифе Макбрайд! – Дохърти стреля отново, но този път далеч от целта, защото Тайлър се отмести.

– Недей, Арън, моля те! – обади се Джо.

– Обичаш ли го? – попита той.

– Не, Арън. Обичам само теб. Знаеш го. Чел си романите ми.

Лицето му омекна едва забележимо. Джо се преструваше и го правеше искрено, въпреки че тялото ѝ трепереше.

Моторната шейна идваше.

– Махни се от пътя ми или приятелят ми няма да се приближи. Чака да му дам знак.

– Специалните части на ФБР са тръгнали насам – рече Тайлър. – Няма да се измъкнете от Долината.

– Така си мислиш. Стой до радиостанцията, шерифе. Ще поддържаме връзка.

– Няма да ти позволя да ги отвлечеш.

– Нямащ избор. В хижата тиктака бомба. Децата ще умрат.

Тайлър отвори широко очи и погледна Джо.

– Той казва истината – отвърна тя. – Пуснал е газта от печката. На рафта е запалена свещ. След десет-петнай-сет минути газта ще се вдигне и пламъкът ще го възпламени.

Дохърти отново се засмя.

– Всички са заключени в мазето, което се намира под кухнята. Не мисля, че ще оцелеят от експлозията.

Арън говореше истината. Джо изглеждаше вцепенена от ужас.

– Моля те, Тайлър – каза тя. – Аз ще се оправя. Спаси децата. Моля те.

Подготовката и инстинктите му подсказаха да не оставя Арън Дохърти да замине с двама заложници.

В къщата се намираха шест деца, двама старци, две жени и раненият му брат. Ако газта експлодираше, някои или всички щяха да умрат.

– Времето минава – каза Дохърти. – Дъг ще дойде най-много за пет минути, след като дам сигнала.

Тайлър се ослуша. Моторната шейна бръмчеше на едно място, но не я виждаше и не знаеше къде е. Можеше да е на един километър или зад някое дърво наблизо.

Мич Бианки се показа зад ъгъла и се прицели в главата на Дохърти. Държеше пистолета, без да трепне, като добре обучен снайперист.

– Шерифе! – извика той.

– В къщата има бомба – отговори Тайлър.

– На ваше място бих внимавал и когато отварям задната врата – обади се Дохърти. – Въздушната струя ще раздвижи газта и 6ум Джо изглеждаше много объркана, докато стоеше в средата на верандата. Трикси беше пребледняла като призрак. Тялото ѝ беше напрегнато. Беше лека, лесна за носене и не можеше да окаже съпротива.

"Шест деца ще умрат, ако се колебаеш още една минута."

– Пусни ни да вървим, Тайлър.

По дяволите! Не искаше да го прави. Знаеше, че няма да постъпи правилно, но беше хванат натясно. Дори да успееше да застреля Дохърти, Джо и Трикси бяха на огневата линия. А саморъчно направената бомба вътре...

– Вървете.

Арън подсвирна и след две минути Чапман се появи. Теглеше втора моторна шейна. Видя Тайлър и спря.

– Трябва да се отдръпнеш, шерифе. Иди до ъгъла на къщата.

Тайлър се подчини, но не прибра оръжието си. Чакаше удобна възможност да убие Дохърти.

Чапман докара моторните шейни почти до верандата.

– Тръгвай, Джоана – заповяда Арън.

Тя слезе по стълбите. Чапман я сграбчи и опря нож в гърлото ѝ.

– Нея докосвай – нареди Дохърти.

Двамата си размениха Трикси и Джо. Арън насочи пистолет към Джо, а Дъг доближи ножа до Трикси. Този път тя изпищя, но веднага млъкна. Чапман я стисна за врата.

– Следващия път ще – ще прережа гърлото, както направих с онова маце в бунгалото.

Те се обърнаха и тръгнаха по пътя. Тайлър можеше да застреля единия от двамата в гърба, но нямаше гаранция, че куршумът няма да мине през тялото му и да засегне Джо или Трикси.

– По дяволите! Мамка му! – извика Мич и се отправи към вратата.

– Бавно – посъветва го Тайлър. – Джо потвърди, че има бомба.

Двамата мъже предпазливо влязоха в хижата.

– Ти изведи децата, а аз ще се погрижа за бомбата – каза Бианки.

– В кухнята е пусната газта. Внимавай!

Тайлър се обърна към вратата на избата и я отключи.

– Всички да се качат по стълбите. Един по един. И не се блъскайте.

Лия беше първа.

– Портър е там долу и охка. Не знам какво му е.

– Излез навън и тръгни с помощник-шерифа Гросман. Отведи ги, колкото можеш по-далеч, Били.

След това излязоха момчетата и двете жени. Карл помагаше на Портър да стане.

– Има рана на главата – с дрезгав глас съобщи той.

– Аз ще го кача горе. Ти върви.

Карл тръгна нагоре по стълбите.

– Чисто е – извика Мич.

Тайлър качи Портър по стъпалата и го сложи да седне на пейката до предната врата. Във въздуха се носеше миризма на газ.

– Номер ли е? – Не можеше да повярва, че Джо се е хванала.

– Не. Къщата щеше да се взриви след по-малко от пет минути – спокойно отвърна Бианки, сякаш всеки ден се занимаваше с бомби. – Помислих, че ще се задавиш, но се справи добре. Не знам какви щяха да бъдат пораженията, но тъй като вътре всичко е от дърво, щеше да избухне адски пожар.

– Какво ще правим сега? – попита Тайлър.

– Ще проследим копелетата.

– Дохърти каза, че ще се обади. Мисля, че иска да предложи размяна.

Ханс Виго влезе в хижата.

– Какво стана, по дяволите?

Тайлър му разказа набързо.

– Да, ще се обади, но няма да иска размяна, а да спечели време да се измъкне от Долината.

– Трябва да тръгнем след тях – настоя Бианки.

– Съгласен съм – рече Тайлър, – но когато шейните им спрат, ще ни чуят. Моторните шейни са шумни и звукът се чува надалеч.

– Забрави за моторните шейни. Повредени са.

– Всичките ли?

– Да. Наш и синът му се опитват да ги оправят, но нямам представа колко време ще им отнеме.

– Трябват ни най-малко две – една да закараме Уайът в болница и друга да проследим престъпниците.

– Ще отида в гаража – тъжно каза Портър.

– Трябва да си почиваш – рече Карл. Очите му бяха насълзени и се втренчи в Тайлър, сякаш го умоляваше да спаси внучките му.

– Какво ще правим, когато се обади? – попита Тайлър. – Ако не съм тук, може да извърши нещо безразсъдно.

– Ще остана и ще го свържа с теб – предложи Виго.

– Ще успеем ли?

– Трябва. Престъпниците доказаха, че са много изобретателни. Не можем да им позволим да отидат твърде далеч или ще изчезнат завинаги.