Опасна близост

Двайсет и девета глава

В къщата светеше само една стая. Арън нямаше представа кой живее там, дали бяха будни или спяха, колко бяха и дали имаха оръжия.

Разбира се, че имаха оръжия. Нали живееха в дивата пустош.

На север от къщата се издигаше десет пъти по-голям обор. Що за животни се нуждаеха от такова огромно пространство? Но ако вътре имаше животни, имаше и топлина.

Той едва движеше пръстите си.

Беше тъмно. Единствената светлина идваше от фара на моторната шейна. Горивото почти беше свършило. Във фермата сигурно имаше бензин и можеше да зареди и да замине на разсъмване, преди да разберат, че е бил там.

Не искаше да наранява никого, който не заслужава. Дъг Чапман правеше така и той се радваше, че е убил копелето.

Арън не беше като него. Той беше добро момче. Изпълняваше каквото му кажеха, грижеше се за себе си, беше учтив и проявяваше уважение. Никога не създаваше неприятности на никого. Не нараняваше никого.

Бриджит не се броеше. Тя го нарани първа. Излъга го и каза, че го обича, а после скъса с него, когато той отвърна на обичта ѝ. Арън доказа, че Тревър Кийн е кретен, който иска само хубави лица. Но благодари ли му Бриджит? Не. Вкара го в изправителен дом за непълнолетни престъпници за шест месеца.

А Ребека... го подведе. Буквално крещеше, че го обича, така както го гледаше и примигваше. Играеше на сцената за него. Веднъж го прегърна след представлението. Беше истински ангел...

И после се омъжи за онзи тъпак, който никога нямаше да се държи с нея, както заслужаваше.

Ето защо Арън го уби.

Никой не знаеше. Измъкна се безнаказано. Отново.

Не искаше да убива Ребека и нямаше да го направи, ако не го беше отпратила. Ако не беше с онзи мъж. Разряза лицето ѝ неволно...

Джо прекоси пътя му. Арън рязко зави и едва тогава осъзна, че тя не е там. Усещаше обаче, че го наблюдава. Следеше ли го някой?

Той заобиколи къщата. Движеше се бавно, за да не го чуят, че се приближава. Оборът беше на неколкостотин метра.

"Ти уби сестра ми!" – сякаш извика в ухото му Джоана.

Арън ясно се видя как натиска спусъка. Веднъж. Куршумът улучи Трикси Уебър в гърдите. Той потрепери. Уби сестрата на Джоана. Нищо чудно, че тя се отвърна от него.

Но нима Трикси не заслужаваше да бъде убита? Вярно, не разби главата на момченцето, нито застреля съпруга на Джоана в корема, но беше отговорна за смъртта им колкото Линкълн Барне. А Линк получи смъртна присъда. Наказанието на Трикси се забави.

Джоана се стъписа – от разкритието за действията на сестра ѝ, но повече от убийството ѝ.

"Ти уби сестра ми!"

Мразеше го. Болката и гневът ѝ го съкрушиха. Не само защото Арън уби Трикси, но и защото не го обичаше. Никога не го беше обичала. Играеше си с него, както каза Дъг.

Той насочи шейната зад обора, далеч от любопитните очи на хората в къщата. Грабна припасите и оръжията и влезе вътре.

Беше пълно с овце. Бяха най-малко стотина. Как можеха да живеят натъпкани в обора?

Арън отлично знаеше как се чувстват. Хванати в капан. Самотни. Оборът беше техният затвор.

Животните се втренчиха в него. Няколко изблеяха, но повечето го гледаха с малките си черни очи. Беше студено, но не смразяващо като навън. Четири слаби крушки осветяваха стадото. Тихото бръмчене на генератор и топлината показваха, че оборът се отоплява. Поне достатъчно да не умре от студ.

Не трябваше да оставя Джоана. Тя беше негова. Но ако я беше сграбчил, можеше да не се измъкне.

Джоана не искаше да бъде с него. Избяга. Мразеше го.

"Тя те обича."

Не. Излъга го. Нарани го. След всичко, което той направи за нея!

"Не."

"Да."

Арън искаше само да признае, че е нейният герой, а тя дори не беше прочела писмата му. Беше изхвърлила всичките му писма от затвора, сякаш бяха боклук. Като него.

Трябваше да я застреля, както направи със сестра ѝ.

"Не."

"Да."

Не! Защо я остави? Обичаше я. Нуждаеше се от нея. Тя го разбираше. Отрече, че е чела писмата му, но излъга. И за всичко останало ли го беше излъгала?

"За какво ти е поредната лъжкиня?"

Не, Джоана не лъжеше. Не беше като майка му.

Беше в деня след шестнайсетия му рожден ден. Майка му не дойде. За шестнайсет години Арън си спомняше само два пъти, когато бе дошла навреме за рождения му ден.

Беше прекарал четиринайсет рождени дни без майка си. Четиринайсет пъти бе обещавала, че ще дойде, а не се появи.

Разликата между преди и сега беше, че Арън имаше пари. Леля Дороти беше богата. Преди да умре, съпругът ѝ беше голям собственик на недвижими имоти в Лос Анджелис и ѝ остави много земя. През годините тя продаваше земята, за да се издържа, и не беше работила нито един ден през живота си.

Отначало леля Дороти го ненавиждаше. Чувството беше взаимно.

Но се търпяха. Даваше му пари, за да го държи далеч от себе си, и той ги взимаше, за да бъде далеч от нея.

Когато го остави в Глендейл при леля Дороти, майка му каза, че си е намерила работа на екскурзионен кораб.

– Ще ти изпращам картички от екзотични места.

– Защо не може да дойда с теб? Не ми трябва детегледачка. Скоро ще стана на шестнайсет.

Тя се засмя и го помилва по бузата.

– Изглеждам ли така, сякаш имам шестнайсетгодишен син? Всички мислят, че съм на двайсет и девет.

– Красива си, мамо.

Джинджър засия.

– Няма да е много уместно да се кача на борда с младеж като теб. Трябва да си намеря съпруг, Арън. Догодина ще стана на трийсет и пет. Нямам време.

Той знаеше, че догодина майка му ще стане на четирийсет, а не на трийсет и пет, но не каза нищо. Тя се самозалъгваше, така както лъжеше него и всички останали.

– Мамо, не харесвам леля Дороти.

– Престани, миличък. Тя е богата. Уговорили сме се. Няма да съобщя на жълтата преса, че съпругът ѝ беше хомосексуалист, а тя ще се грижи добре за теб. Дай целувка.

Аръня целуна по бузата. Майка му се усмихна, избърса се и провери грима си в огледалце.

Винаги избърсваше целувките му.

Не очакваше, че ще му изпрати картичка. Рядко го правеше. Арън имаше осем картички, които му беше изпратила, откакто беше петгодишен. Четири за рождени дни. Две за Коледа Една от Дисниленд, където беше ходила с приятеля си и двете му деца, момичета, и друга от Флорида.

Арън едва не се свърза с родителите на баща си Те му пишеха и се обаждаха четири години. Държаха се с него така, сякаш беше важен и беше нещо повече от стока. Повече от грешка.

И после престанаха.

Арън каза на леля Дороти, че иска да отиде на гости на баба си и дядо си за Коледа.

Тя се закашля и се изсмя.

– При Сандърс? Ха!

– Не говори така за тях.

– Защо искаш да бъдеш с онези хора, които вечно проповядват морал?

– Те ме обичат.

Леля Дороти отново се изсмя. На него.

– Арън, заблудено, глупаво момче.

Той настръхна.

– Мислиш, че им пука за теб? Тогава защо не се борят за родителските права? Имат пари. А майка ти е такава безотговорна тъпачка, че все едно щяха да вземат попечителство от малоумница, особено след... – Тя млъкна.

– След какво?

– Нищо.

– Какво?

Леля Дороти се взря в него.

– Е, вече си почти на шестнайсет. Предполагам, че мога да ти кажа. – Тя отпи от мартинито и отхапа от маслинката. – Майка ти те остави в апартамента си за три дни и замина с някакъв тип, когото свалила в бара. Непрекъснато те оставяше, когато беше малък. Сложи те в детското креватче и отиде да се забавлява. Смяташе, че няма да се нараниш. Но тогава си бил на две години. Прескочил си преградата на креватчето и три дни си живял на бисквити и вода. Съобразително дете. Семейство Сандърс знаеха за случилото се. Приятелят за три нощи издаде Джинджър. Тя рони крокодилски сълзи и се оправдаваше, че те завела на детегледачка. Така мислела, била много уморена, защото работела на две места и така нататък. Дрън-дрън! Майка ти дрънка само глупости, Арън. Не го забравяй. През повечето време работата ѝ е да си намери нов съпруг. Била е омъжена четири пъти, откакто си се родил. Познаваш ли някой от бившите ѝ съпрузи? Мисля, че не. Не ти е казвала за тях. Дори за Крие Дансън, който имаше две деца от първата си жена.

Арън скочи.

– Млъкни! Престани да лъжеш! Остави на мира майка ми!

– Защитаваш ли я? След като знаеш какво е направила? Тя е егоистична кучка, момченце. Забрави за нея. Започваш да ми харесваш. Железен си. Това е наследствена жилка, присъща на моето семейство. Продължавай да я мразиш и мисли за парите ми, и аз ще се грижа за теб.

Той се беше научил да изпълнява желанията на леля Дороти, въпреки че я ненавиждаше. Омразата изгаряше душата му. Но ѝ носеше цветя, палеше цигарите ѝ и се научи да ѝ приготвя мартини.

А в същото време мислеше как да я убие.

Първо обаче...

Откри майка си. Не беше излъгала, че си е намерила работа в "Кинг Круз Лайне". Проследи движенията ѝ от пристанище на пристанище. Тя отговаряше за развлеченията на пътниците.

В деня след шестнайсетия си рожден ден Арън взе колата на леля Дороти и отиде в Сан Диего, където от три дни беше майка му.

Три дни, през които трябваше да дойде в Глендейл при него.

Той разпита и разбра, че тя живее с член на екипажа в апартамент край плажа. Гледа как майка му и мъжът се чукаха на пясъка и после се прибраха.

Наблюдава ги през прозореца. Джинджър Дохърти беше курва. Обичаше да се чука, вместо да бъде майка.

Защо не му позволяваше да живее с баба си и дядо си? Защо те не се бореха за него, след като го беше изоставила, когато Арън беше бебе?

Мразеше ги. Мразеше и нея.

"Мразя ви! Мразя ви! Мразя ви!"

Какво от това, че беше добро момче, винаги беше чист, казваше "моля" и "благодаря" и никога не се обаждаше, без да се обърнат към него? Той ли беше виновен, че майка му го мрази?

Арън се вмъкна през незаключената, плъзгаща се, стъклена врата на апартамента край плажа, където майка му влезе заедно с копелето, което я чукаше. От спалнята се разнасяха звуци на секс. Трябваше да мине през кухнята, за да отиде там. Не осъзна, че е взел касапски нож.

Не възнамеряваше да убива никого.

Застана на прага и се загледа. Майка му смучеше пениса на мъжа и стенеше доволно, сякаш това ѝ доставяше същото удоволствие като на любовника ѝ.

Арън сигурно издаде някакъв звук или помръдна, защото тя отвори очи и го видя. Членът още беше в устата ѝ, но изскочи.

– Не спирай точно сега, скъпа – рече негодникът в леглото.

Арън никога нямаше да забрави изражението на майка си.

– Кой си ти? – попита тя, въпреки че го позна.

Джинджър се втренчи в него, сякаш беше непознат.

Или по-скоро, сякаш го беше виждала, но не можеше да си спомни кой е.

– Джордж, скъпи, мисля, че трябва да...

– Знаеш кой съм – прекъсна я Арън.

– Виж, момче, вземи каквото искаш – рече Джордж, понечи да стане от леглото и вдигна ръце.

Мъжът го мислеше за крадец. А майка му го гледаше... с презрение. Изглеждаше малко уплашена, но вероятно се преструваше. Най-вече го гледаше така, сякаш искаше Арън да се продъни вдън зелш.

Той вдигна ръка и тя видя ножа. Отвори уста да извика и той преряза гърлото ѝ толкова дълбоко, че главата ѝ едва не падна.

Джордж грабна нощната лампа и я хвърли към Арън. Той отскочи встрани и мъжът падна. Арън го наръга два пъти в гърба и после се обърна към майка си.

Тя беше мъртва.

Вдигна ножа и я наръга... Не знаеше колко пъти. Не ги броеше. Мразеше я.

"Мразя те! Мразя те! Мразя те!"

Видя какво е направил, но не си спомняше нищо. Е, не съвсем. Спомняше си, че ги гледа на плажа и после в леглото. Откъде беше взел ножа? Не го беше виждал преди.

Изкъпа се в банята на мъртвия мъж. Облива се с гореща вода, докато изми всичката кръв. Не стоя под струята, за да заличи веществените доказателства, а за да забрави.

Не се обърна.

Никой не го свърза с убийството на майка му. Така и не разбра защо. Не го ли беше записала като най-близкия си роднина?

Не можеше да попита леля Дороти. Вещицата сигурно знаеше.

Майка му не го искаше. Защо не бе направила аборт? Или да го беше дала в дом за изоставени деца? Или да го беше удавила в тоалетната? Защо го задържа, но непрекъснато го оставяше...

Арън извика, без да обръща внимание на стотината чифта очи, които го наблюдаваха.

– Ти си виновна! Защо ме роди? По-добре да бях мъртъв! Иска ми се да не се бях раждал!

"Радвам се, че си мъртва. Радвам се, че те убих. Изпитвам желание да те убия отново, толкова пъти, колкото пъти ме оставя при непознати и ме взима от домове, където започвах да мисля, че ми е мястото..."

Майка му го беше родила, за да манипулира баща му, дядо му и баба му. Използва го. За пари? За внимание? Може би мислеше, че ще ѝ спечели съпруг и семейство, но Арън се беше превърнал в бреме.

Беше си направила операция, за да приберат корема ѝ, когато Арън беше на три месеца, така че никой да не разбере, че е раждала.

Беше се омъжила четири пъти, без да му каже.

Оставяше го при роднини, приятели и непознати дни, седмици и накрая месеци.

– Мразя те!

Държеше нож в ръката си. Как бе станало това?

До него се приближи овца и изблея.

Арън преряза гърлото ѝ. Обля го топла кръв.

Друга овца започна да блее, сякаш знаеха кой е и на какво е способен.

– Млъкни!

Той сграбчи овцата за руното и преряза гърлото ѝ. Представи си майка си – как го позна, презрението и после страха ѝ.

Страхът.

Уби още една овца. И после четвърта и пета.

Блеенето се превърна в писъци. Главата го заболя от какофонията.

– Млъкнете!

Размаха ножа, разряза гърлото на една и наръга друга. Спъна се, падна и отново стана.

Час по-късно се свлече в ъгъла, разгорещен, облян в кръв и толкова уморен и изранен, че не можеше да помръдне.

Но в обора цареше тишина.