Опасна близост

Двайсет и пета глава

Тайлър погледна Мич. Никой не пророни дума. И двамата чуха изстрела.

Със свито от страх сърце Тайлър се устреми напред. Бианки го последва. Къщата на Наш беше встрани от пътя и алеята за коли беше покрита със сняг, но маркерът показа, че Тайлър трябва да завие. Намалиха скоростта и инерцията ги изтласка до средата на хълма.

– По дяволите! – измърмори Тайлър.

Непретенциозната двуетажна фермерска къща на Наш беше само на стотина метра.

– Ще трябва да се придвижим успоредно на сградата – каза Мич, спусна се и се плъзна покрай пътя долу.

Тайлър го последва. Времето беше от изключително значение. Кой беше ранен?

Друг изстрел прониза въздуха и после се чу писък.

Джо.

Бианки спря, завъртя се и втренчено изгледа Тайлър.

– Запази хладнокръвие, шерифе. Не знаем какво е станало.

Мич беше прав, но жената, която Тайлър обичаше, беше в ръцете на психопат, нападнал и убил друга жена, която не бе отвърнала на чувствата му.

Агентът на ФБР посочи гаража. Вратата беше отворена. Той допря пръст до устните си. Двамата се приближиха до вратата и надникнаха.

Вътре нямаше никого.

– По дяволите! – изруга Бианки.

Шейните вероятно бяха близо до къщата и това означаваше, че убийците може да избягат и те няма да могат да ги проследят.

Още един писък раздра тишината и двамата се отправиха колкото е възможно по-бързо към къщата.

Арън Дохърти се вторачи в Джо.

– Идваш с мен. Трябва да дойдеш. Ще се отърва от тях и после ще бъдем само аз и ти.

Когато я дръпна от трупа на сестра ѝ, тя видя двама скиори, които се спуснаха по склона и се отправиха към гаража.

Потисна мъката си и започна да мисли само как да избяга.

Отиде с Дохърти до верандата и после се строполи на земята и се сви на кълбо в краката му.

– Какво правиш?

– Ти уби сестра ми!

– Тя беше курва! Доведе Линкълн Барне в дома ти. Тя беше причината съпругът ти и синът ти да умрат! Отмъстих за теб. Погрижих се за онези, които те нараниха.

Джо изпитваше противоречиви чувства. Каквото и да мислеше за стореното от Трикси, сестра ѝ беше мъртва. А може би още беше жива. Дишаше ли? Не беше сигурна.

"Имаше твърде много кръв, за да е жива."

Отново ли беше постъпила неправилно? Дали решението ѝ да се преструва, че вярва на психозата на Арън, бе довело до смъртта на сестра ѝ?

"Не знаеш дали е мъртва. Трябва да повикаш помощ. Заради Лия."

Джо трябваше да живее заради племенницата си. Лия щеше да се нуждае от нея повече от всякога, особено докато Трикси се възстановеше.

"Тя е мъртва или умира."

Прогони песимистичните мисли от главата си. "Дръж се, Трикси. Помощта идва."

– Трикси може би не е мъртва. Моля те, Арън, ти не си убиец. Не си като Дъг Чапман. Ако тя умре, Лия ще остане без майка.

– Съжалявам – отвърна той и Джо му повярва. Изглеждаше разкаян. – Можем да я повикаме при нас, когато се заселим някъде.

Стомахът ѝ се сви. Не можеше да тръгне с него. Дохърти беше непредсказуем. Убиец. Може и да изглеждаше разкаян, но не беше по-добър от мъртвия си съучастник.

– Луд ли си? – Тя мигновено съжали за думите си, но не можеше да си ги вземе назад.

Лицето му се изкриви от гняв.

Пистолетът беше затъкнат в колана му, но Дохърти потърси нож. Джо се уплаши още повече, защото знаеше какво е причинил на актрисата Ребека Оливър.

– Лъгала си ме през цялото време.

– Не...

– Не ти пука за мен. Дъг беше прав. Играеш си с мен! – Той вдигна ножа, сякаш се готвеше да я наръга.

Джо изпищя и инстинктивно вдигна ръце към лицето си.

Викът ѝ го стресна. Дохърти озадачено погледна надясно и после наляво. Ръката му се спусна и Джо изохка от остра болка в рамото и челюстта.

Тя извика, запълзя и се опита да се задържи върху заледената веранда, да се изправи и да побегне.

– Да видим дали някой освен мен ще те обича с белег на лицето – каза той и отново вдигна ръка.

Тя бръкна под пуловера си, извади пистолета, който бе взела от ръката на Чапман, докато държеше Трикси на пода, и се прицели в Дохърти.

Той реагира светкавично и ритна ръката ѝ. Пръстът ѝ натисна спусъка и Джо опита да се прицели в тялото му, но куршумът излетя встрани и оръжието падна от ръката ѝ. Тя посегна към пистолета, но той отново я ритна. Джо се помъчи да стане и през рамо видя, че ножът се насочва към нея...

Претърколи се. Рамото ѝ беше обляно в кръв, но в момента не можеше да мисли за болката. "Махни се. Бягай." Стори ѝ се, че чу вик надолу по склона, и погледна натам. Дохърти беше на три метра от нея, но стоеше неподвижно и се ослушваше. Тя побягна, спъна се по стъпалата и се обърна.

Той беше изчезнал.

Забръмча мотор на шейна, която постепенно се отдалечи. Джо се изправи и хукна, но ботушите ѝ затъваха твърде дълбоко. Тя падна в снега и студът охлади зачервената ѝ, пулсираща буза и рамото.

"Ако е зад теб, ще те наръга в гърба."

Чу друга моторна шейна и реши, че въображението ѝ прави номера. Нима Дъг Чапман бе оцелял? Не. Тя видя мъртвешки изцъклените му очи?

Запълзя и се опита да се претърколи, за да се предпази от евентуално нападение.

Някакъв мъж се изправи застрашително над нея. Джо отвори уста да извика, но видя, че е Тайлър.

Той я вдигна на ръце и я занесе в къщата.

– Джо, къде си ранена?

Тя го прегърна и се разрида.

– Дохърти уби Трикси. Уби я!

– Мълчи. Трябва да те прегледам.

– Не, не, моля те! Тя може да е жива. – Джо не вярваше на това, но все пак се надяваше. Пък и помощта идваше.

– Къде е Чапман? – прошепна Тайлър.

– Мъртъв е. Арън го простреля три пъти.

– Кървиш.

– Трябва да видя Трикси. Моля те! Ако е жива...

Джовлезе препъвайки се в кухнята. Тайлър я държеше да не падне.

Трикси лежеше там, където я беше оставила. Джо седна до нея и провери дали има пулс, но не долови нищо. Ослуша се дали диша, но пак не чу нищо.

И после се разплака:

– Защо, Трикси? Защо?

Тайлър оглеждаше трупа на Дъг Чапман. Не каза нищо, но се обърна с гръб към убиеца, който очевидно също беше мъртъв.

Сетне приклекна до Джо и провери жизнените показатели на Трикси.

– Не можеш да направиш нищо, Джо.

– Ами, ако не се бях опитала да манипулирам Арън? Не знам защо я застреля – каза тя, но всъщност знаеше. От извратено чувство за отмъщение. По лицето ѝ потекоха солени сълзи и опариха раната на лявата ѝ буза.

– Джо, трябва да прегледам раната ти.

Каквото и да беше направила преди четири години, Трикси не заслужаваше да бъде убита.

"Тя е довела Линкълн Барне в дома ти."

И беше мъртва.

– Лия не трябва да знае.

– Джо, миличка. – Тайлър отново я вдигна на ръце, изнесе я от изцапаната с кръв кухня и я сложи да легне на дивана във всекидневната. Зави я с вълнено одеяло, разголи рамото ѝ и погледна раната.

– Ще ѝ кажем заедно.

Тя затвори очи.

– Лия не трябва да знае истината.

– Истината, че майка ѝ е била убита? Не разсъждаваш трезво. Изпаднала си в силен шок, мила.

Тя чу звук от разкъсване на плат и отвори очи. Тайлър превързваше раната ѝ. Не усещаше пръстите си.

И той не трябваше да знае за грешките на Трикси. Тя щеше да пази тайната на сестра си.

Протегна ранената си ръка към него и Тайлър стисна пръстите ѝ.

Шумът на верандата я стресна. Тайлър скочи и насочи пистолета си.

– Макбрайд!

– Вътре съм!

Гросман и Дънкан влязоха във всекидневната. Израженията им бяха озадачени.

– Чапман е мъртъв – рече Тайлър. – Дохърти го е убил, а също и Трикси Уебър. Мич тръгна сам след него.

Джо се надигна.

– Трябва да отидете с него! Той се нуждае от помощ. От подкрепления.

– Шейните ни са на три километра оттук. Дойдохме със ски, за да не се чуват моторите. Надявам се, че Мич няма да направи някоя глупост. Били, донеси предавателя. Оставих го в гаража при ските. Трябва да се обадя на Ханс Виго и да му кажа къде да изпрати специалните части.

Тъпакът го настигаше.

Арън караше моторната шейна "Поларис", колкото можеше по-бързо. Почти летеше по снега. Първата преспа, която прескочи, го уплаши до смърт, но не падна от шейната. Чувстваше се като едно цяло с нея.

"Джоана ти измени. Щеше да те убие."

Не.

"Да. Беше взела пистолета на Дъг. Вчера те напръска със спрей против мечки, а днес щеше да те застреля с пистолет."

– Аз убих сестра ѝ – изрече на глас той.

"Кучката го заслужаваше. Искаше Линк Барне. Той я биеше и това ѝ е харесвало толкова много, че е щяла да избяга с него."

Линк разказа на Арън всичко, докато бяха в затвора. Как всеки ден се обаждал на Трикси на мобилния ѝ телефон и я молел да се върне при него. Най-после я убедил да се срещнат, но на място, където има много хора. "Тя не искаше да виждам дъщеря си Лия. Беше готова да позволи на друг мъж да я отгледа, но не и на баща ѝ!"

Линк проследил Трикси до дома на Джоана, но Лия не била там. И тогава откачил.

"Не исках да убивам никого. Исках само моето. Дъщеря си и съпругата си. Моето."

Арън не съжаляваше, че е убил негодника, нито Трикси Уебър. Кучката си го заслужаваше.

"Джоана също."

Той напрегна тяло и подкара шейната още по-бързо.

Джоана му измени. Щеше да го убие. Непрекъснато го лъжеше.

Също като Ребека. И Бриджит.

Като проклетата му майка.

"Джинджър те обичаше."

Арън бързо разтърси глава и се опита да прогони мислите си. Майка му никога не го бе обичала. Той беше собственост. Притежание. Използваше го като залог срещу баща му, когото не си спомняше да е виждал, с баба му и дядо му и всичките непознати, при които го оставяше.

Когато Ани, която го обичаше, поиска Арън да живее с нея, Джинджър дойде и го взе.

"Защо не се бори за мен, Ани? И ти ли лъжеше?"

На кого да вярва?

Трак-трак.

Копелето стреляше по него!

Арън погледна наляво. Беше твърде стръмно. А вдясно имаше дълбоки преспи, същински бели пясъчни дюни.

Нямаше представа къде се намира, но трябваше да се отърве от стрелеца.

Отпред видя паднало дърво. Беше огромно и той нямаше време да разсъждава.

Зави рязко надясно, без да намали скоростта. Отстрани пътят беше по-стръмен, отколкото мислеше, и Арън прелетя над преспа, висока метър и нещо.

Тръпката беше ужасяваща, но и вълнуваща.

Приземи се и щеше да се пребие, но свърна наляво и после надясно около друга висока преспа. Мястото приличаше на лабиринт, където можеше да се изгуби.

Както и ченгето, което го преследваше.

Сякаш като в сцена от филм Арън видя как моторната шейна прелита над него. В нея нямаше никого.

Ченгето беше изхвърчало и вероятно си бе счупило врата.

Той нямаше намерение да чака да види какво се е случило. Насочи шейната на североизток и продължи.