Опасна близост

Седемнайсета глава

Тайлър се увери, че всички в хижата са в безопасност. Имаше осемнайсет възрастни и седем деца. Хлапетата бяха в най-добре защитената част на къщата – стаите на Карл Уебър на долния етаж. Нямаше друг външен изход, освен двойната врата към верандата, където стоеше на пост помощник-шерифът Ал Дънкан. Тайлър беше завел там всички цивилни с изключение на семейство Джонстън. Те имаха стая на горния етаж, а студентите също се настаниха горе.

И Джо. Тя отиде в стаята си да се изкъпе и да се преоблече. Тайлър искаше да я последва, но първо трябваше да свърши някои други неща.

Вятър разнасяше сняг около хижата. Той погледна през високите прозорци на голямата стая, но не видя нищо отвъд верандата. Бурята ги пазеше от убийците, защото Чапман и Дохърти трудно щяха да стигнат до хижата, дори ако се бяха скрили в някое бунгало, но и нямаше да видят приближаването на заплахата.

Провери дали всеки вход е охраняван и влезе в кабинета, където Уайът лежеше на походно легло. Наш седеше на стол в ъгъла.

– Не му позволявай да става, а аз ще донеса кафе – каза Наш и излезе.

Тайлър придърпа стола по-близо до брат си. Гърдите на Уайът бяха голи и Наш беше превързал раната. Имаше малко кръв, но петното не се уголемяваше. В стаята беше топло. Радиаторът в ъгъла работеше на максималната степен.

Уайът се опита да се надигне.

– Недей – рече Тайлър, – или ще те завържа.

– Нищо ми няма.

– Имаш куршум в тялото си.

– Наш каза, че Джо и Джейсън са в безопасност.

– Да.

– Глупаво дете – с обич отбеляза Уайът. – Къде му е бил умът?

– Не е разсъждавал, а първо е действал. – Разказа му как Джейсън е намерил Джо и как тя е обезвредила Дохърти.

– Къде е той сега?

– Не знаем. Джо смята, че се е отправил към Научната база, но не можем да отидем там, защото виелицата се засилва. Едва се върнахме.

– Може би ще умре от студ.

– Мечтай си. Не можем да бъдем сигурни в нищо. Погрешно предположихме, че Чапман не е заплаха, тъй като Дохърти е взел само своята снимка от полицейското си досие. Сбъркахме. Убийците са двама. По-опасни са заедно. Надявам се да се скарат за нещо, но не можем да разчитаме на това.

– Радвам се, че Джо и Джейсън са живи и здрави.

– Ти си страхотен чичо.

– Да, и още как. Закарах го в планината по време на най-силната виелица през тази зима.

– Говоря сериозно. Той научи от теб много неща, откакто се преместихме тук. Кара моторна шейна и проследи Дохърти. Разчитал е на инстинктите си, а ти го подготви за това. Мисля, че исках да го запазя дете прекадено дълго.

– Не, Тайлър. Възпитал си го правилно. Джейсън е добро момче благодарение на теб.

– Не мога да приема цялата заслуга. Той не живя с мен няколко години.

– Шарън не беше добър пример.

– Престани, Уайът.

– Трябва да го знаеш, Тайлър. Тя ти изневери и после взе сина ти. И ти ѝ позволи, защото не искаше да го нараниш в грозна битка за родителските права. Единственото добро нещо, което Шарън направи, беше, че се върна, когато се разболя, и улесни нещата за него.

– Шарън е мъртва, Уайът. Всичко това е минало.

– Ти си много по-благороден от мен.

– Защо ми каза, че тук има свободно място за шериф?

– Когато Талбът получи инфаркт ли?

– Да.

– Липсваше ми.

– Престана да идваш в Тексас, когато навърши осемнайсет години и за последен път те видях на погребението на татко.

– Беше забавно – иронично подхвърли Уайът.

Караха се заради Ричард Макбрайд. Тайлър не обичаше баща си, но проявяваше благоприлично уважение. Баща им беше шериф и макар че беше отвратителен в много отношения, си вършеше сериозно работата. Мразеше насилието срещу животни и деца. Може и да беше лош баща в много случаи, но се грижеше за синовете си така, както смяташе за добре. И никога не им беше посягал в изблик на гняв. Пердашеше ги рядко и само когато безспорно заслужаваха. Ричард Макбрайд се гордееше с тях, макар да не го казваше с много думи. Когато баща им почина, Тайлър намери албуми с изрезки от вестници за себе си и Уайът – постиженията им в спорта, военните отличия на Тайлър, статията, която написаха за него в "Далас Морнинг Стар", когато беше освободен от военна служба с почести, и други неща. Както и за Уайът. Въпреки че Уайът живееше на хиляди километри и рядко идваше у дома, Ричард Макбрайд бе следил живота му.

Уайът обаче не искаше да види добрите страни на баща им и се съсредоточаваше само върху лошите. И накрая братята се срещнаха на погребението му и не поддържаха връзка още осем години.

Докато Шарън умря. И шерифът Таблът получи инфаркт.

– Защо престана да ми говориш, когато навърши осемнайсет? – попита Тайлър.

Уайът дълго мълча.

– Завиждах ти.

– На мен?

– Ти винаги си бил железен, Тайлър. Реши да служиш три години в армията, след като завърши колеж. Угаждаше на татко. Внуших си, че си подмазвач и не желаех да се разправям с теб. Нямах представа какво искам да направя с живота си. Не знам. Бил съм глупав, нали? И те мислех за слабак, защото търпиш баща ни. И после, на погребението му, разбрах, че не си слабак, и това ме вбеси още повече. Смятах, че си губя времето. Бях кретен. Но исках да си върна брата. Затова когато Талбът ми се обади, защото знаеше, че имам брат ченге, се сетих за теб.

– Радвам се, че си го направил и се преместих тук. И особено много съм доволен, че Джейсън има такъв страхотен пример за подражание като чичо си.

Уайът протегна ръка. Тайлър я стисна и я задържа.

– Утре сутринта ще те закараме на хирург.

– Наш се тревожи за куршума, но ще се оправя.

Тайлър също се притесняваше.

– Прави, каквото той ти казва и не се движи.

– Това заповед ли е?

– Да, по дяволите! Знаеш колко съм властен.

– И аз имам заповед за теб, братко.

Тайлър се ухили:

– Мисля, че не си в положение да издаваш заповеди.

– Дай ми две седмици да възвърна силите си и ще играем баскетбол един срещу друг.

– Дадено. Какво е желанието ти?

– Дай на Джо втори шанс.

– Мислех, че не одобряваш връзката ни. – Тайлър подпря лакти на коленете си. – Ти беше приятел на съпруга ѝ.

Уайът кимна.

– Кен Сътън беше прекрасен човек. Държеше се добре с Джо и я обичаше повече от всичко. Бяха чудесна двойка. И ако той не беше убит хладнокръвно, щяха да доживеят до дълбоки старини и да отпразнуват златна сватба. Това обаче не се случи, а Джоана заслужава да бъде щастлива.

– А тя знае ли го?

– Отначало не ми харесваше, че се срещаш с нея.

– Чувствах го. Мислех, че си падаш по нея.

Уайът се засмя и трепна, когато рамото му се разтресе.

– Обичам я като сестра. Джо преживя огромна трагедия и не искам никой да я нарани.

– Не съм човек, който се влюбва лесно и после изоставя жените. Ти обаче едва ли го знаеш, защото не ми идваше често на гости.

– След известно време забелязах колко щастлива е Джо, след като те виждаше, и промених мнението си. Искам да кажа, че само защото се е уплашила и е избягала, не ѝ позволявай да избяга завинаги.

– Вече взимам мерки по въпроса – усмихна се брат му.

– Тогава защо ме остави да говоря като някоя клюкарка, по дяволите?

Тайлър се засмя. В стаята влезе Наш.

– Как е пациентът?

– Състоянието му е същото, но го боли, когато се смее – отвърна Тайлър.

С джинси и пуловер и с коса, все още влажна от къпането, Джо седна зад бюрото и извади снимка от чекмедже, което рядко отваряше. Кен и Тими. Беше правена само няколко седмици, преди да ги убият, край езерото Тахо. Бяха ходили на ски и Лия беше с тях. Трикси не пожела да дойде. Джо не възрази, защото сестра ѝ се нуждаеше от време да реши какво иска да направи със себе си. Що се отнасяше до Джо, Трикси и Лия можеха да живеят с тях завинаги.

Тя се вгледа в Кен. Русата му коса бе паднала над загорялото от слънцето лице. Докосна косата му, сякаш да я махне от челото.

– Кени, обичам те. Винаги ще те обичам, но съм щастлива с Тайлър. Мисля, че ще го харесаш.

Двамата бяха различни в много отношения. Кен беше приказлив, общителен и изпълнен с нервна енергия. Тайлър беше сдържан, непоколебим и твърд като желязо. Енергията му беше овладяна, но готова всеки момент да избухне. Но по важните неща – лоялност, воля и честност – си приличаха. Имаха едни и същи ценности за необходимостта от дом и семейство, които и тя споделяше.

Погали лицето на Тими и сподави риданието си. Сълзите не идваха.

– Липсваш ми, Тим. Много ми липсваш.

Страхуваше се, че ако обикне Тайлър и се омъжи за него, Джейсън ще измести Тим. Никой обаче не можеше да го замени. Тим беше неин син. Тя го обичаше и винаги щеше да си спомня деветте години, прекарани заедно. Как го държеше като бебе. Как гледаше, докато той правеше първите си стъпки, караше колело и се спускаше със ски зад баща си по склоновете.

Никой не можеше да ѝ отнеме спомените и за пръв път от години Джо им се отдаде изцяло и си припомни радостта, а не трагедията.

Осъзна, че обичта към друго дете – момче, няма да засенчи спомените за сина ѝ.

Някой почука на вратата и я стресна. Тя погледна часовника. Минаваше седем. Не можеше да повярва, че само преди дванайсет часа смяташе Джон Милър за странен гост, докато се приготвяха да отидат при Уайът и скаутите. Преживя достатъчно неприятности за един ден, но всичко нямаше да свърши, докато Дохърти и Чапман не отидеха зад решетките.

Джо отвори. На прага стоеше Тайлър. Беше навел глава. Имаше уморен вид. Последните два дни бяха дълги за него, защото Джейсън беше застигнат от виелицата и в района се разхождаха убийци.

– Влез – покани го тя и затвори вратата след него.

– Как си?

– Добре. Душът помогна.

– Хубаво.

Той я хвана за раменете и я целуна. С едната си ръка я прегърна през кръста, а с другата намери косите ѝ и ги уви в юмрука си.

Целувката не беше предпазлива, а показа чувство за собственост и отчаяна потребност.

Джо разтвори устни и Тайлър жадно ги целуна и я притисна до себе си. Тя уви ръце около врата му и той едва не я събори на пода в желанието си да я почувства по-близо, а после бавно започна да целува шията, ухото, лицето и отново устните ѝ.

– Щях да го убия, ако ти беше сторил нещо – прошепна, сложи главата ѝ на рамото си и я задържа там. – Не разсъждавах трезво, когато разбрах, че Дохърти те е отвлякъл и Джейсън е тръгнал след вас. Къде му е бил умът?

– Той видя как простреляха чичо му. Не се е замислил какво прави.

– Действал е, без да мисли.

– Говори ли с него?

– Малко.

– Насаме?

Той не отговори.

– Върви да говориш с Джейсън, Тайлър. Той трябва да знае, че се гордееш с него.

– Знае.

– Не може да чете мисли.

Тя докосна бузата му и го накара да я погледне. Видя обич и още много неща. Видя бъдеще, което Джо можеше да има, ако искрено повярваше, че истинската любов може да споходи човек два пъти в живота.

– Говори с Джейсън, Тайлър.

– Той вечеря с другите момчета. Ще говоря после.

– Добре.

– Трябва да се уверя, че няма да избягаш отново.

– Не разбирам.

– Избяга в Деня на благодарността.

– Уплаших се.

Джо се извърна от него, но той не я пусна. Как можеше да му обясни сложните си чувства и силата на емоциите си, когато и тя не ги разбираше.

– Погледни ме, Джо.

Тя вдигна глава и Тайлър се втренчи в нея. "Няма да ти позволя да избягаш. Обичам те" – говореше погледът му.

Той я целуна и Джо затаи дъх.

– Обичам те, Джо. Обикнах те в деня, когато за пръв път те видях в дома на Наш и те наблюдавах как организираш издирвателно спасителния екип. Когато се грижеше и говореше назидателно на Кайл Уъртингтън. Когато дойде при мен в Деня на благодарността и ми даде красивото си тяло. Имах чувството, че съм спечелил от лотария, в която не знам, че участвам. Обичах те и когато избяга, след като ти предложих да се оженим. Чувствата ми не са се променили. Не мога изведнъж да престана да те обичам. Ще чакам, колкото време ти е необходимо да се примириш със загубата на покойния си съпруг, стига да знам, че няма да избягаш от мен, ще ме задържиш в живота си и ще ми позволиш да ти помагам...

– Аз... – Не беше в състояние да каже нищо. Тайлър ѝ даваше втори шанс в любовта. Тя погледна снимката на Кен и Тим на бюрото. – Искам да опитам, но се страхувам.

Мускулите на тялото му се отпуснаха. И той се страхуваше.

– Знам.

– Не искам да ги забравя.

– Погледни ме.

Джо изпълни желанието му.

– Не мога да съпернича на покойния ти съпруг, Джо.

– Това не е надпревара.

– Ти го превърна в надпревара. В очите ти виждам, че непрекъснато ни сравняваш.

– Не е вярно.

– Правиш го и го знаеш. Мислиш за него. Понякога ми се струва, че полагаш усилия да мислиш за него, когато между нас има близост.

– Не е така – прошепна тя.

– Не е ли?

– Ти не разбираш.

– Обясни ми.

Какво можеше да каже? Самата тя не се разбираше. Кен беше мъртъв от четири години.

– Ти си първият мъж, който ме накара да забравя, че съм обичала друг.

Тайлър погали лицето ѝ. Тонът му стана по-мек:

– Не искам да забравяш Кен, а да престанеш да го използваш като щит, когато се сближим твърде много. Не съм имал връзка с омъжена жена и няма да започна да го правя сега.

Той я целуна и тя отново остана без дъх.

– Изглежда, мислиш, че истинската любов се случва само веднъж в живота. Ако не преодолееш този мит, нямаме шанс. Трябва да приемеш факта, че вече не си омъжена, и да не бягаш като невярна съпруга.

Джо кимна. Брадичката ѝ потрепери.

– Ще се опитам – промълви.

Тайлър я целуна пак.

– Отивам при Джейсън – заяви и излезе.

Джо седна зад бюрото и погледна снимката на Тим и Кен.

– Обичам го – обясни Джо на фотографията. – Надявам се, че разбирате.

Сега трябваше да събере смелост и да го признае пред Тайлър. Защото след като го направеше, вече нямаше връщане назад.

Арън седеше близо до камината в бунгалото. Струваше му се, че никога няма да се стопли.

Дъг нервно и ядосано крачеше из стаята.

– Не мога да повярвам! Проклет тъпак. Накара ме да дойда с теб само за да стоя затворен тук във виелица и ченгета навсякъде.

– Всички са в хижата. Тази вечер никой не е навън. Ако се придържаме към плана, всичко ще бъде наред.

– План. Защо ти позволих да ме убедиш да остана? Можех да се измъкна днес следобед, преди шибаният сняг да завали. Имах време, но ти каза, че имаш план, затова реших да го направим така, както ти искаш, но ти прецака нещата.

– Вината не е моя.

– Да. Кучката имаше спрей против мечки – изсмя се Чапман.

– Нея наричай кучка – тихо каза Арън. Реакцията на Дъг към промяната в плановете не му харесваше.

– Тя трябваше да ни бъде заложница, билетът ни да се измъкнем от това затънтено място. Но сега не можем да помръднем оттук и на разсъмване наоколо ще гъмжи от ченгета.,

– Имам план.

– Пак ли някоя тъпотия?

– Изслушай ме.

– Писна ми да те слушам!

Арън стисна зъби и отпи от шишето с вода, което намери в килера. Едва сега осъзна колко се е обезводнил в снега. Отне му няколко часа повече от предвиденото да стигне от Научната база до бунгалото. Едва не се отказа на два пъти, но горивото беше на привършване. Продължи, като се движеше покрай езерото и се ориентираше по компаса, и успя.

Не се нуждаеше от тъпотиите на Дъг Чапман след всичко, което понесе днес. Трябваше да се тревожи за много по-важни неща, и по-точно как да убеди Джоана, че я обича. Тя не разбираше, че е убил Линкълн Барне, защото я обича. Нямаха време да говорят по този въпрос и да ѝ обясни. Ако разполагаха с време, тя щеше да осъзнае силата на чувствата му.

Пък и някога тя го обичаше. Написа много книги за него. И само как го гледаше, когато се запознаха. Хвана го през кръста, помогна му да влезе в хижата и му даде храна и подслон. Създадоха връзка, докато пиеха чай. Джоана го обичаше, но се изненада. Това беше всичко. Щеше да го обикне отново. Нямаше начин.

– Дъг – тихо каза той.

– Какво? – троснато попита Чапман.

– Правил ли си бомба?

– Бомба? – Очите му блеснаха. – Не, но мога.

– Как?

Дъг огледа бунгалото, заинтригуван от предложението.

– Тук няма много неща, които мога да използвам, но има пропан за котлона. Мисля, че ще мога да забъркам нещо, но не знам дали ще е стабилно и ще издържи на студа.

– Не искам да местя бомбата, а да взривя бунгалото.

– Защо?

– За отклоняване на вниманието.

От изражението на Чапман беше ясно, че не разбира.

– Хубаво, но ние къде ще отидем? Навън е виелица. Задниците ни ще премръзнат, преди да стигнем до хижата.

– Ще бъде за утре. Трябва ми бомба със закъснител.

Дъг се намръщи, сбърчи чело и се замисли.

– Няма да сме тук, така ли?

Арън поклати глава.

– Зависи от времето сутринта, но ако видимостта е добра и ченгетата дойдат тук, ние ще отидем в хижата.

– Където има още ченгета.

– Не знаем колко са. Могат да пристигнат само с моторни шейни. Предполагам, че повечето ще бъдат навън и ще ни търсят.

– И ако направим нещо глупаво, ще ни намерят.

Дохърти изпита желание да го застреля и да приключи с него веднъж завинаги, но пое дълбоко дъх, пи вода и продължи:

– Искам да намеря начин да взривя бунгалото, като заложа бомба, която да избухне, когато вратата се отвори. Това ще послужи за две цели. Ще разберем кога ченгетата са тук, на най-отдалеченото място от хижата, без да се приближаваме до тях. Ще се скрием на онова място, което ти откри вчера.

– Близо до хижата.

– Точно така. И после ще влезем, когато хората вътре са малко. Ще взема Джоана и тръгваме.

– Накъде?

– В Лейквю има пожарна кула.

– Пожарна кула?

– Да. Висока сграда, където горските пазачи отиват да търсят пожари в далечината. Кулата в Лейквю е затворена и не е използвана от години, но Горската служба все още я поддържа. Ще влезем, ще наблюдаваме и ще видим, ако някой се приближи.

– Ако снегът спре да вали.

– След това ще се обадим на шерифа по радиостанцията и ще му кажем, че искаме хеликоптер, за да напуснем Долината.

– Няма да стане. Ченгетата няма да ни дадат хеликоптера си.

– Ще го направят, ако това ще спаси живота на Джоана.

Разбира се, Арън нямаше намерение да убива Джоана. Тя щеше да дойде с него. Но полицаите не го знаеха.

– Няма да стане.

– Възможно е.

– Ами камионетката? Още е в Лейквю.

– Затрупана под снега. Акумулаторът вероятно е замръзнал.

– Може да вземем ток от моторните шейни.

– Мислиш ли?

– Да. Бива ме с колите. Мога да запаля камионетката. Трябва само да отидем там.

– Може да стане и по-добре. Ти ще запалиш камионетката, а аз ще се обадя на шерифа и ще му кажа, че има три часа да ни докара хеликоптер. Само че няма да чакаме толкова дълго, а ще офейкаме.

– Той ще мисли, че има време, но няма да е така. – Да.

– Искам заложник.

– Можеш да вземеш сестра ѝ. Трикси Уебър е твоят тип.

– Всяка жена с готини гърди е моят тип, по дяволите.

Арън преглътна. Мразеше грубостта на Дъг, но моментът не беше подходящ да го ядосва.

– Е, имаш ли идея за бомбата?

– Тук няма с какво да предизвикам експлозия, когато вратата се отвори, но знам как ще гръмне, ако изчислим правилно подходящия момент. Трябват ни само свещи. – Чапман издърпа чекмеджето и извади две дебели бели свещи. – Като тези.

Дъг изглеждаше доволен от плана и Дохърти му имаше доверие за такива неща.

Арън се облегна назад и затвори очи. Топлината на огъня го приспиваше.

Джоана.

Джоана Сътън се чукаше с неподходящ мъж и грешеше, ако смяташе, че това ще ѝ се размине.

"Тя не е виновна, а мъжът. С обич, Тайлър."

Тайлър Макбрайд, шерифът на окръг Бийвърхед. Човекът, изпратил снимките от полицейските досиета. Онази вечер Джоана бе разговаряла с него по телефона – тихо и интимно.

"Тя не обича Тайлър. Обича теб, Арън."

Не. Джоана го нарани. Напръска го със спрей против мечки и го остави да умре при температура под нулата.

Как можа да постъпи така с него? Опита се да го убие.

"Не. Тя можеше да вземе пистолета ти и да те застреля, но ти остави оръжието и моторната шейна. Не искаше никой да знае, че те обича."

Спомни си как Джоана го гледаше, как го докосна, тихите ѝ думи на подкрепа и насърчение през целия ден.

Целувката им през нощта, след като пиха чай. Целуна го. Представяше си я ясно как допря устни до неговите. Не би го целунала, ако не го обичаше.

Измисляше си онова, което не си спомняше точно. Осезаемо долавяше уханието ѝ на чистота, свежест и на жена. Мекота. Гладката ѝ кожа. Вкусът на билков чай по устните ѝ.

"Обичам те, Арън. Скоро ще бъдем заедно."

Скоро ще бъдем заедно.

"Идвам да те взема, Джоана. Ще напуснем това място и ще си създадем семейство. Ще се отърва от Дъг веднага щом мога."

Първият неин роман, който прочете, беше "Всичко, от което се нуждаем, е любов". Стана му ясно, че Джоана Сътън чете мислите му и разбира душата му.

Главният герой беше отгледан от роднини, които не го искаха. Баба му почина, леля му го ненавиждаше, а по-големият му доведен брат, пияница, го обвиняваше за всичко лошо, случило се с него.

В края на книгата главният герой намираше жената на мечтите си. Тя го обичаше такъв, какъдто е. След това научаваше, че майка му го е оставяла, за да го предпази от баща му, който го искал мъртъв.

Арън стигна до извода, че това обяснява много за Джинджър Дохърти.

Беше се поставил в тази роля. Майка му беше благородна жена и бе направила всичко по силите си, за да предпази сина си, когото обичаше повече от всичко друго на света.

"Тя не те обича."

Арън поклати глава и се опита да прогони гласа от подсъзнанието си.

"Ето защо трябваше да я убиеш."

Не. Не я беше убил. Той обичаше майка си. Тя беше направила огромни жертви за него. Обичаше го.

А Арън обичаше Джоана. Искаше да ѝ даде втори шанс. Но съзнаваше, че не може да го стори, когато наоколо има толкова много хора. Тя не желаеше да го разбере. Страхуваше се, защото някой я беше уплашил. Някой ѝ беше наговорил лъжи за него. За какъв го мислеше? Беше им необходимо време да бъдат заедно, за да ѝ покаже колко много я обича и се нуждае от нея.

Джоана го обичаше такъв, какъвто е. Щеше да му благодари, че е отмъстил за убийството на съпруга ѝ и смъртта на сина ѝ. Щеше да го прегърне, да го притисне до гърдите си и да му каже, че го обича и никога няма да се разделят. И че за нея Арън означава повече от всичко и от всеки. И че е центърът на вселената ѝ.

Двамата щяха да избягат далеч от всичките тези хора, които го мислеха за такъв, какъвто не беше.

"Всичко е недоразумение."

Джоана го обичаше.