Последните дни на Кондора

10

„…ще вали…“

Боб Дилън, „Проливен дъжд… ще вали“

Фей се облегна на бялата стена срещу тухлената камина, пред която Питър, плешивият Питър, нейният партньор… да, негодник наистина, обаче все пак неин партньор… висеше разпнат с кухненски ножове, с прерязано гърло, за да не може да говори, с очи, откраднати от погледа му.

Вината е моя. Доколко вината е моя!

Отвън се носеше несекващият лай на съседското куче:

— Джаф! Джаф! Джаф!

Облегни се на стената. Няма да паднеш. Просто се облегни на стената. Дишай.

Сведе очи към часовника си: 6:42. Навън още беше светло.

Лампите на необозначените полицейски коли изстрелваха червени залпове към къщата.

— Джаф!

Бели светкавици. Някой от въоръжените, струпали се на мястото, снимаше с мобилния си телефон убития, прикован към камината с кухненски ножове, мамка му!

Един от нас.

Инстинктът подсказваше на Фей да не се взира в ужаса, преобразил лицето й, а да се съсредоточи над шушукащата си групичка от трима мъже и една жена, облечени с костюми, шити сякаш от един и същи шивач. Измежду движещите се хора Фей се стараеше да не откъсва поглед от четиримата началници, които си въобразяваха, че имат властта да решават съдбата й.

— Джаф! Джаф!

Сами.

Влезе през тюркоазената врата с трима мъже и две жени, до един с цивилни дрехи като неговите всекидневни панталони и кафеникаво непромокаемо яке. Докато минаваше покрай нея, той погледна загрижено Фей, приклекнала до стената, и се приближи към групичката началници.

— Джаф! Джаф!

— Да или не? — попита Сами.

Черният шеф, който играеше в колежанския отбор по баскетбол, го изгледа ядосано:

— Моля?

— Това е решението, което трябва да вземете сега — поясни Сами. — Да или не? Да, аз и хората ми вземаме местопрестъплението под нашата шапка и отговаряме за всичко, или не… Не.

Устните с издъвкано червило на единствената жена в групата се извиха като ятаган, когато тя попита:

— Знаете ли с кого разговаряте?

— Да. Вие сте заместник-директорът на ЦРУ, присъстващ на тази премиера, защото съзнава, че случилото е в ущърб на Управлението… Като стана дума… Харлан!

Фей беше работила с дългурестия мъж, кадър на Сами, който отговори:

— Аха?

— Носиш ли си заглушителя? — попита Сами, без да откъсва очи от квартета началници.

— Разбира се — отговори Харлан.

— Застреляй скапаното лаещо куче.

Харлан пристъпи към вратата — едната му ръка изведнъж се беше напълнила със стомана, а другата бръкна в джоба на сакото му.

— Моля! — възкликнаха в хор четиримата началници.

— Остави, Харлан — каза Сами. — Те са прави, аз не командвам парада. Ако не са достатъчно умни, за да неутрализират куче, което привлича вниманието на хората, сами са си виновни. Е, знам кои сте вие — каза на шефовете, вперили гневни погледи в него. — Вие сте началникът на убития от ОНО към Вътрешна сигурност. Съжалявам, разбирам какво е да изгубиш един от своите. До вас е специален агент Бечтъл от ФБР — радвам се да те видя отново, Рич. С вас не сме се виждали, заместник-директор Мартинес, но се говори, че вие май знаете как да се оправите с бъркотията в СДДР. На въпроса: ще ми поверите ли разследването, или не? Добрата новина е, че разполагам тук, в центъра на събитията, с деветнайсет от най-добрите ловци на глави на света и по една случайност са подготвени точно за подобни гадости. Съдейки по това, което виждам тук и сега, вие вече сте изостанали с азбучните правила.

Заместник-директор Мартинес от Службата на директора на държавното разузнаване, която беше чувала легенди за Сами, го попита:

— Какви азбучни правила?

— Първо, намеса — отговори Сами. — Операцията не е наша, затова всяко действие от наша страна е част от нечия чужда поредица от причини и следствия. Погледнете техните действия: наш човек е прикован към стената в дома на наш важен отстранен ветеран, който никой не знае къде се намира. Каквото и да е нашето действие, то трябва да се откъсне от тяхната верига, за да има полза от него, така че трябва да е нещо голямо, бързо и мощно до краен предел. Второ — продължи, — отзвук. Какъв ще бъде отзвукът от случилото се, как ще контролираме всеки и всичко, така че да няма повече ненужни поражения. Но онова, което ви тревожи най-силно — каза Сами, — е параванът. Как ще прикрием случилото се, за да не пострада националната сигурност на САЩ и да не пострадаме самите ние. Да ви кажа ли откъде да започнете? — попита. — Разкарайте половината от тези хора. Има един училищен паркинг недалеч, където могат отново да се съберат…

Руса агентка от неговите хора се провикна и съобщи името и адреса на училището.

— Разкарайте повечето хора, преди тълпата отпред да набъбне още — нареди Сами. — И повикайте линейка.

Заместник-директорът на СДДР Мартинес каза:

— Той е…

— Мъртъв — завърши Сами. — Да проявим уважение и да го свалим от камината.

— Криминалистите още не са пристигнали.

— Ако са на път, отпратете ги. Ние не сме ченгета. Освен ако Рич не твърди подобно нещо за ФБР, но наистина ли някой от вас смята, че тази история ще стигне до адвокати и правила за събиране на веществени доказателства за публично дело?

Заместник-директор Мартинес примигна.

Нареди да повикат линейка. Нареди „всички неангажирани пряко“ да напуснат.

— Чакайте — погледна Сами към Фей. — Кой беше с теб, когато го намери?

— Аз — обади се Дейвид, бившето ченге от Бруклин.

Негодникът Харис се примоли, вдигнал двете си ръце:

— Аз просто пътувах с тяхната кола.

— Сега от вас се очаква КПР.

— Какво? — попита Харис.

— Когато пристигне линейката — обясни Сами, — ще увият нашето момче, а вие ще придружите носилката чак до линейката, надвесени от двете страни на нашия ранен и много показно ще му направите сърдечен масаж и обдишване.

Бившето ченге Дейвид предложи услугите си:

— Аз ще стискам обдишвателя.

Никой — нито Фей, нито Харис, нито бившето бруклинско ченге Дейвид, нито някой от четиримата директори на национални агенции — не възрази на Сами, който каза:

— Всички освен моя екип и Фей да се изтеглят. Останете навън. Загрижени сте. Разстроени. Откликнали сте на най-обикновен сигнал за тревога от страна на пенсиониран ветеран, на… бивш служител на ФБР — така ще обясним значките, оръжията и прекалено многото червени лампи. Какво беше работното име на нашия човек?

Един от костюмарите изръмжа нещо, докато дърпаше ножа от лявата ръка на мъртвия Питър. Тялото на плешивия мъж натежа към пода.

Бледият му бивш шеф в ОНО към Вътрешна сигурност рече:

— Пронизаният с ножовете агент е… беше…

— Не той — прекъсна го Сами. — Какво беше работното име на Кондора?

— Вин — извиси глас Фей. Намръщи се и попита Сами: — Познаваше ли го?

— Вин — съобщи Сами на агентите в къщата на убийството. — Всеки, който гледа телевизия знае, че всеки служител със значка се отзовава на повикване за „ранен полицай“. Затова сте се събрали толкова много хора и сте разбили вратата. Намерили сте нашия човек Вин, нашия колега, вашия приятел, проснат на пода. Нито дума за ножове. Сърдечен удар. Все още е бил жив. После изнасят Вин на носилка на път за спешното. Възрастен мъж, сърдечен удар — обикновена новина. Бъдете като камерите на мобилните телефони отвън, наблюдавайте как правят сърдечен масаж на един възрастен мъж, когото карат към линейката, ослушвайте се за опасно изтичане на поверителни сведения и за слухове сред зяпачите, проследете ги внимателно, но категорично. Нека се чуе, че полицията търси доброволци — които ще бъдем ние, — за да пазят нещата на Вин, защото вратата му е разбита.

Без да изчакат потвърждението на официалните си шефове, агентите от службите за сигурност и от разузнаването изпълниха нарежданията на Сами.

Бившият морски пехотинец, който още като тийнейджър се беше закалил по бъкащите от снайперисти улици на Бейрут, се обърна към четиримата си американски сънародници, до един с по-висок чин от него, и попита:

— Е?

Четиримата шефове се замислиха над легендата.

Знаеха, че това е краят на телефонните разговори.

Знаеха, че са заложени главите им.

Знаеха как да прехвърлят топката на някой друг.

Кимнаха на Мартинес от СДДР, която беше като чадър над останалите.

— Зелена светлина — каза на Сами.

— Пълни правомощия. — Сами не зададе въпрос, но погледът му изискваше потвърждение.

— Да — потвърди Мартинес.

За две минути Сами се постара всички на местопрестъплението да имат телефонния номер на команден център, който беше организирал, но не беше активирал в комплекс „Зед“, преди да хукне насам с натоварени със свои хора автомобили.

— Мои двучленни екипи вече работят над маршрута за бягство оттук — каза той. — Карат в кръг и постепенно се отдалечават от къщата. Имат вчерашните снимки, направени с айпад по време на домашното посещение, имат всички данни за Кондора.

Беше изпратил екипи на Юниън Стейшън, за да покрият релсите, входа към метрото, заведенията за хранене и горните паркинги, откъдето заминаваха автобусите за Балтимор, Ню Йорк, Бостън. Постара се да снабди охраната на местните летища със снимки на Кондора на мобилните им телефони и по екраните на компютрите. Направи така, че снимките на Кондора да получат приоритетно разпознаване със специален софтуер в мрежата от компютри, свързани с федералните, щатските и местните охранителни камери.

— Оградете периметър от пет пресечки, за да не попадаме на зяпачите тук — нареди Сами. — Привлечете вашингтонските ченгета да помагат на ФБР, размахвайте значки, описвайте Кондора, вижте дали тази вечер някой няма да попадне на свидетел, но да сме сигурни, че е видял Кондора сега, а не преди. Ако намерите такъв свидетел, потвърдете със снимки. Изпратете наши хора в приютите за бездомни — заповяда той на един от своите кадри, който координираше нарежданията му. — Един вътре, втори за подкрепление отвън. Останете през нощта. Навън ще бъде студено. Ще вали. Той няма да се крие под мостовете, защото знае, че ченгетата обикалят с прожектори — постарайте се наистина да го правят. Проверете болници, музеи, всичко, което е било отворено, след като Кондора си е тръгнал от работа. Връщайте се тук през четири часа. Агентите, които официално се обръщат към охраната по места, да използват легенда, свързана със социалните служби, нещо за изгубил се турист с Алцхаймер — казвайте, че не искаме да създаваме излишна паника по новините, ако се окаже, че става дума за обикновен старец, който се е отклонил от посещение при внуците си и си е потърсил мадама.

— Ниво на сериозност? — попита Харлан.

Всички в стаята притаиха дъх.

— Един от нашите е заклан — каза Сами. — Няма да губим повече хора. Няма да допуснем лошите да се измъкнат. Намирате, покривате, викате екип и се оттегляте. Обаче нямаме нищо категорично, че Кондора е убиец, макар че несъмнено е луд. Той представлява изключителен интерес за нас. Искаме го. Искаме да говорим с него. Обаче не допускайте да се измъкне.

Сами посочи една жена от своя екип:

— На път за насам прегледах доклада за вчерашното посещение, написан от жертвата ни. Бяла кола, откраднат регистрационен номер. Обикаляйте с униформени полицаи от съответната юрисдикция — покрайнините на Вирджиния. Кротко разследване, но преслушайте всички, свързани с този регистрационен номер, относно бяла кола, разберете какви са в действителност. Ако не научите нищо, усмихнете се, благодарете, обяснете, че е само рутинна проверка, и се оттеглете. Но въпреки това искам пълни поведенчески и географски профили на тези хора, пълни проследяващи екипи.

Сами определи трима агенти, които да останат в къщата, четвърти — бивше ченге от отдел „Убийства“ от Балтимор, — за „ръководител на чистачите, които да оближат мястото“ и да приберат в пликчета всички веществени доказателства, не само кървавите ножове, извадени от дланите на разпнатото тяло на Питър.

Приближи се до Фей, която се беше облегнала на стената, и попита:

— Как си?

— Не е бил той — каза тя. — Луд е, но е по-умен от това.

— Като имам предвид досието му, може да е и двете.

— Какво досие?

— Важно е какво знаеш сега. Ще го обсъдим в управлението на твоята служба. Под карантина си. В апартамента ти вече има екип в засада.

„И претърсващ екип „катерички“ — помисли си тя. Знаеше, че няма да намерят нищо, което да й навреди. — Там няма нищо за Крис.“

— Искам да съм на улицата — каза Фей.

— След като те разпитам — отговори той.

— Познаваш ли Кондора? — попита тя.

— Онова, което не знаеш, няма да ти навреди — каза й той. — Искам да си свободна, твърда и категорична, след като ми кажеш, каквото можеш.

— Освен моите двама души, които изпрати на инсценировката в линейката, имаше и двама здравеняци от Вътрешна сигурност, които нахлуха в къщата заедно с мен. Този с буйното русо катинарче и другият…

— Те могат ли да ми кажат нещо за Кондора?

— Не виждам причина.

— Тогава да вървят на улицата. Всеки с оръжие трябва да го търси.

— Имаш предвид всеки със значка.

— Ще поговорим, когато се върна в командния център на спецекипа.

Сами се отдалечи, минавайки покрай екипа на линейката, който качваше накълцаното тяло върху висока до кръста носилка на колелца.

Харлан се приближи до Фей и тя успя да му подаде ключовете за колата още преди да й бе протегнал ръка. Фей изчака заедно с Харлан в окървавената дневна, преди екипът на линейката, бруклинското ченге Дейвид и задникът Харис да коленичат край носилката и да разиграят фарса със сърдечния масаж на трупа, а после да отпрашат с надулата сирената си линейка.

Фей остави Сами, загледан в налудничавия колаж на стената на Кондора. Чу го как прошепна:

— Какво се опитваш да кажеш?