Последните дни на Кондора

28

"…вече никакво завинаги… “

Вожд Джоузеф

…главата ми главата ми мъртва, той е мъртъв защо не аз, той не той, главата…

Дясната ръка на Фей се появи неясно в зрителното й поле, когато тя я смъкна от главата си, и осъзнаването дойде като ехо: „Нагоре по ръката ми.“

Фей се опомни и усети как инерцията я повлича…

Уловиха я, задържаха я, възпряха я и я прегърнаха ръцете на жена, на някаква жена Мърл.

„На задната седалка — помисли си Фей. — Седим, возим се на задната седалка на автомобил.“

И…

Изгарящо ярко слънце ослепителни мълнии в синьо и бяло от всички прозорци.

И…

Звук, без звук, защо няма звук?

Кондора е на волана.

Като прилеп, излетял от ада, това й мина през ума, а после: „He е прилеп, той е Кондора.“

Остър десен завой засмука Фей във вихър от звуци: клаксони на автомобили, викове, пищящи гуми, свистенето на вятъра покрай отворените прозорци и горещо потно…

— Застреляха го — чу се да казва. — Застреляха го.

— Фей! — провикна се Кондора, докато рязко завиваше покрай един ъгъл. — Съсредоточи се!

Мърл отпусна хватката си около ранената жена и попита:

— Добре ли си?

— Простреляха ме в главата — прошепна Фей.

Впери поглед в окървавената си длан.

Мърл не й позволяваше да докосва черепа си, пулсиращ от пареща болка.

— Добре си — увери я Мърл. — Куршумът просто се е плъзнал отстрани… Раната е повърхността, има кръв, така е, но… Според мен не е счупил костта, не е влязъл в черепа!

Кондора се провикна откъм шофьорското място:

— Мозъчно сътресение.

Мърл прикова с поглед зелените очи на Фей и разширените им черни зеници.

— Да — каза по-възрастната жена с прошарена коса, която не беше сплъстена от нейната кръв, по дяволите! — Може би.

Клапите на двигателя издрънчаха, фучащата кола подскочи, разтресе се.

— Вони, бензин, какво гори, какво… — каза Фей.

Колата й приличаше на боен самолет, излезе от потока на движението и Кондора зави към едно празно място до тротоара, обаче…

Автобусна спирка. Паркирахме на автобусна спирка.

Вратата на колата се отвори и Кондора изчезна от мястото си между нейните очи и предното стъкло.

— Крис е мъртъв — каза Фей.

До нея вратата към тротоара се отвори.

Кондора помогна на Мърл да изведе Фей от задната седалка на тротоара.

— Да, мъртъв е. И ние ще умрем, ако не побързаме. Трябва да тръгваме, Фей. Хайде!

Но не.

Фей усети как сякаш се отдръпва и вижда отдалеч как те стоят на тротоара:

Кондора с черното си кожено яке, пристъпва напрегнато край нея като хищник в капан.

Мърл, която изглежда състарена, ужасена.

И тя, аз, с петно от тъмночервена съсирена кръв на пукнатата глава.

В китайския квартал сме.

Величествена арка, увенчана с три пагоди, се извисяваше над градската улица, фалшив портал с фалшива позлата и зелени фризове със златисти калиграфски надписи, които можеше да означават всичко или нищо. До арката Фей забеляза огромна църква от червени тухли с ръждясал шпил, който пронизваше небето. Толкова рано сутринта, толкова рано през пролетта, толкова рано през туристическия сезон търговците още не бяха наводнили тротоарите пред азиатските ресторантчета и магазини, откъдето човек можеше да си купи пластмасови буди (засмени или сериозни в дзадзен), сатенени сака с ярки дракони, черни джапанки, електронни джаджи за всяка кредитна карта, подправки, билки и кофи с червени, бели и сини сувенири, пощенски картички, ако все още имате доверие на бавната като охлюв поща на Бен Франклин, чадъри — всичко, което продавачите ви убедят да пожелаете.

— Хайде! — подкани ги Кондора.

Но остави Мърл да хване Фей за ръката, да помогне на ранената жена.

Държи ръцете си празни и отпуснати отстрани на тялото заради пистолета, досети се Фей.

— Стрелци! — изломоти Фей, когато я накараха да закрачи по тротоара на Ейч Стрийт.

Пипна колана си, където… Нямам оръжие! Къде ми е пистолетът!

— Момчета за „мокри поръчки“, от лошите, къде са, къде… къде…

— Там навън. — Кондора ги поведе през Ейч Стрийт надолу към грамадния амфитеатър за концерти на Брус Спрингстийн и хокейни мачове. — Би трябвало.

Тя го видя как оглежда пешеходците по тротоара.

Какво, за какво се озърта? Какво… Камери, затворен кръг на наблюдението.

Кой е в този затворен кръг?

Кондора пристъпи във входа на изоставен склад с варосани прозорци и надпис: „Скоро се връщаме!“

„Но какво — помисли си Фей, когато Кондора я дръпна във входа с големината на ковчег, изправен вертикално, — какво ще стане скоро!“

— Скрий окървавената си страна от улицата — нареди й той. — Престори се, че плачеш.

Фей го чу как каза на Мърл:

— Аптеката там. Купи бебешки мокри кърпички с дезинфектант. А от съседния магазин й вземи горнище с качулка, няма значение какво, голям размер.

Фей беше в състояние единствено да стои във входа с големината на ковчег.

Главата ми пулсира, о, боже, дясната половина на мозъка ми гори!

Дишай. Издишай. Попитай: „Защо още не са убили и нас?“

— Не знам — каза Кондора.

Единственото време, познато на Фей, беше сега, но сигурно имаше и друго, защото сега Мърл носеше торби с покупки, които преди ги нямаше, Фей усети щипещо докосване отстрани по главата си, потупване и Оох! скубане, усети мирис на… Лимони, кърпичките, които използваше Мърл, миришеха на лимони и на алкохол… и на…

— Внимавай! — Кондора дръпна Мърл встрани от жената, скрита във входа.

Фей се преви одве, повърна.

Олюля се, задържа се на крака благодарение на хватката на Мърл.

Още един пристъп на гадене, после се почувства полека, с прояснено съзнание.

Усети как другата жена бърше лицето й, устните й, дори вътрешността на устата й. Една кърпичка политна към вонящия на повърнато бетон на входа, майната му, какво че цапат. Фей чу Кондора да казва на по-възрастната жена:

— Застани до мен с лице навън, прикривай ни, озъртай се за стрелци или за наблюдатели.

Фей усети как той сваля раничката й. Увери се, че джобовете на черното й сако са празни. Свали тази обвивка от нея. Хвърли сакото в локвата, изляла се от вътрешностите й. Кондора свали кобура и торбичката с амунициите за своя пистолет от колана й.

После, о, после, тежестта, която тя носеше от години в кобура на десния си хълбок. Прилив на сила към ръцете й, дланите й се свиха. По-скоро помогна, отколкото попречи на Кондора да пъхне ръцете й в нещо меко, той се пресегна да дръпне ципа, ръцете му докоснаха гърдите й целувките на Крис не Не НЕ и после ръцете му върху раменете й я обърнаха с лице към улицата, видя лицето на Кондора, примигна и тя вече бе тук, сега.

Мърл избърса лицето на Фей с ухаещи на лимон кърпички, захвърли ги във вонящия вход — бели правоъгълници, които летяха надолу към черно сако от един друг живот.

Подаде на Фей бутилка с вода.

Тя отпи, изплакна устата си и изплю останалото на тротоара.

— Отврат! — Две момичета притичаха покрай тях към остатъка от живота си. — Добре — каза Фей. Понечи да кимне утвърдително, но болката се оказа прекалено силна.

Кондора скри ранената й глава с качулката на блузата, с която вече беше облечена.

Розова. Облечена съм с розова блуза с качулка.

Кондора намести авиаторските си огледални тъмни очила на очите на Фей.

Махна на такси и кимна на Мърл да се качва и да му помогне да настанят Фей. Той огледа улицата, скочи в таксито и нареди на шофьора:

— Тръгвай!

Потеглиха, пътуваме с такси в центъра на Вашингтон.

Кондора каза на шофьора да ги откара към зоопарка.

— Ще гледаме животните — прошепна Фей.

Никой в таксито не разбра дали това е твърдение или въпрос.

Нямаше значение. Когато таксито потегли, Кондора пет минути наблюдаваше през огледалата страничните пресечки. Точно покрай хотела, където богато бяло момче, провалило се като нацист и рокмузикант, беше опитало — неуспешно — да убие президента Роналд Рейгън, за да впечатли някаква кинозвезда, Кондора каза:

— Спри. Денят е прекрасен, оттук ще продължим пеша.

Тримата застанаха на тротоара близо до първото комунистическо китайско посолство.

Кондора изчака да изчезнат от огледалата на отдалечаващото се такси.

— Хайде, трябва да минем по моста — подкани ги той.

Сърцето ми препуска, но погледът ми е бистър, виждам ясно през тъмните му очила.

— Сигурно се шегуваш — каза Фей. — Аз съм… той е мъртъв, а…

— Ние сме — настоя той. — Съсредоточи се над това: ние сме. Въпреки толкова много кръв и неприятности нас още ни има. И сега ще преминем по моста.

— Великите парижки мостове — промърмори частица от Фей, която тя още не беше успяла да овладее.

Обаче това не беше Париж.

Беше Вашингтон, окръг Колумбия.

Да кажем, мостът на Кънектикът Авеню. Или мостът „Уилям Хауард Тафт“. Какъв се падаше той на човека, чието име Крис свърза с онази кула на Капитолия с камбанките? Да му се не види, Фей изобщо не беше сигурна, че ще бъде в състояние да върви.

Мърл прошепна:

— Ами ако ни виждат?

Може и да ги виждаха, но Фей беше способна да се придвижва крачка по крачка по тротоара на този безкрайно дълъг мост през сърцето на Вашингтон. Далеч от отсрещната страна видя двуетажни магазини и кафенета близо до спирката на метрото за зоологическа градина „Уидли“, съзнаваше, че няма как да види пъстрата висока стена и стенописния портрет на русото чудо Мерилин Монро — М.М., Мърл е М.М. също, обаче прошарена блондинка и е някаква на Кондора и ме държи за ръката.

Огромни бронзови лъвове охраняваха всеки ъгъл на този мост.

Фей погледна нагоре към лъва, покрай който минаваха:

— Очите му са затворени.

По средата на този каменен мост върху бетонни арки на трийсет метра над върховете на дърветата край „Рок Крийк Паркуей“ Фей погледна над ръждясалия зелен парапет…

Зави й се свят, политна в хватката на Мърл, затвори очи зад слънчевите очила на Кондора, докато светът престане да се върти.

Позволи си да погледне.

Колите фучаха от другата страна на парапета и свистенето им беше не по-малко разтърсващо за нея от гледката надолу към върховете на дърветата и височината.

Фей вдигна очи към синьото небе.

Зелени улични лампи, увенчани със зелени метални орли с широко разперени криле.

Само че те никога няма да могат да отлетят.

Така! От другата страна на моста, успяхме, ние сме… Все още на прицел.

Ама че гледка сме само.

Побелял мъж с грубовати черти с дамска раничка върху черното си кожено яке.

Прошарена блондинка, някогашна красавица, която все още пристъпваше грациозно, ала нямаше къде да отиде.

Прегърбена окаяна кучка, която едва се влачеше, скрита под яркорозова блуза с качулка и авиаторски слънчеви очила, със сплъстена коса, воняща на повръщано.

Кондора ги поведе далеч от ъгъла на улицата с входа към метрото и масите за кафе на открито, надолу по склона на Калвърт Стрийт, към отбивката за „Рок Крийк Паркуей“. По-надолу в същата посока се показа огромен хотел, място с високи сметки, посещавано от жителите на квартала, които през лятото отскачаха, за да ползват открития плувен басейн. Той поведе Фей и Мърл до една затревена лента между отбивката от и за „Паркуей“ и желязната ограда на хотела. Насочиха се към сенките на тревистия склон под растящите близо едно до друго дървета. Поведе ги от другата страна на тези високи живи стражи, където можеха да седнат, да се отпуснат.

Мърл подаде бутилката с вода, която беше купила в китайския квартал.

Кондора отпи. Подаде бутилката на Фей:

— Освежи се.

Тя изпи половината и запази останалото за Мърл.

Която пък изпи три глътки и явно още беше жадна, докато завърташе капачката, но остави съвсем малко вода за всеки случай.

— Защо имаше само един стрелец? — попита Кондора.

— По дяволите! — възкликна Мърл. — Че колко трябват!

— Сами има цяла армия — отбеляза Фей.

— Чичо Сам също, със сигурност.

— Ако не е моят чичо Сами, тогава кой? — попита Фей.

— Може и да е той, а може и да не е — отвърна Кондора.

Фей, която се съвземаше с всяка изминала секунда, поиска да узнае:

— За какво говориш, по дяволите?

— За X — прошепна той.