Последните дни на Кондора

5

„Клоун с цвят на захар на име Сънчо“

Рой Орбисън, „Насън“

Кондора се взираше в отражението си в големия екран на телевизора над камината. В онзи тъмен екран, който преливаше от призраци.

Погледна визитката на шпионката: Фей Дозиър. Има ли изобщо нещо вярно?

Тя и плешивият й партньор бяха видели стените му. Бяха снимали със светкавица.

Проблясъците изпратиха Кондора в склад насред американската пустош.

Където в едно помещение имаше вонящ на пот тепих за борба.

Където графикът го задължаваше да стреля — буум! — в озадаченото стрелбище.

Където в осеяния с плесен кабинет на горния етаж, сред празните бюра и притихналите пишещи машини стоеше мъж с неясен образ и сайгонски белези в сърцето, държеше бяла стиропорена чашка с кафе, от което се издигаше пара, и каза на двайсетинагодишния Кондор: „Научи се да изживяваш тайните си пред очите на всички, та когато лошите започнат да ровят, да няма какво да намерят.“

После плисна горещото кафе в лицето му.

В онази дъждовна нощ през 2013 година във Вашингтон, в квартирата си Кондора потръпна.

Огледа какво е скрил сред чудатостите, залепени на стената — снимки от вестници, изрязани от списания или книги. За да си напомня, беше изрязал триъгълничета в „материали с разузнавателно значение“. Други статии, залепени за тухлите в дома му, също имаха дупчици, но единствените материали, отбелязани с три точки, бяха улики, скрити пред очите на всички на тази привидно налудничава стена.

Само да знаеше какво означават тези улики:

Снимка от „Ню Йорк Таймс“ на черен безпилотен самолет „Предатър“, който лети в синьо небе с пълна луна, а надписът под снимката гласи: „Като други наши не толкова смъртоносни високотехнологични играчки безпилотните самолети стимулират желанието ни за незабавно удовлетворение.“

Изрязана от книга снимка на британски командос от спецчастите с черна качулка, който наднича от покрива на иранското посолство в Лондон по време на терористичната блокада през 1980 година.

Кулите на Световния търговски център с кълбета пушек на 11 септември.

Снимка от вестник от 2013 година на китайци с бели медицински маски, които правят тай чи насред пекинския смог, толкова гъст, че хора на три метра един от друг са почти невидими един за друг и за обектива.

Черно-бяла снимка от рецензия за филм, на която се вижда черният кожен тренчкот на главния герой във вихъра на кунгфу битка във фантастичен филм.

Публикуван във „Уошингтън Поуст“ портрет на Брус Спрингстийн, който претендираше, че „Дао на Брус“ се издига отвъд ожесточената битка между двете управляващи политически партии в Америка.

Направена от новинарска агенция снимка на тичащ човек, обхванат от оранжеви пламъци заради бензина, с който се е залял по улиците на Арабската пролет.

Вестникарски снимки на картини: унила американска бензиностанция на Едуард Хопър, портрет от друг художник на жена с разпусната по раменете черна коса и розово петно вместо лице.

Единственият лесен стимулиращ образ: снимка от вестник на реещ се кондор.

Само да можеше.

Ще го наричаме Вин, докато претопляше в микровълновата остатъците от китайското и после изяде храната с вкус на картон и на соев сос.

Занесе на втория етаж чаша вода и бръснач.

Опъна мрежа от прозрачни конци за зъби в горната част на стълбището — крехка преграда, но щеше да уплаши евентуален наемен убиец, щеше да предизвика шум, ако дойде някой.

Вин накълца с бръснач нощната си доза хапчета — предполагаше, че ниският, но правилен процент от тези вещества ще издържи изследването на урината от страна на ОНО към Вътрешна сигурност, че марихуаната ще замаскира тази простъпка в рамките на ограниченията, наложени с електрошокове и от усмирителни ризи. Глътна незаконните хапчета, изхвърли останалите прашинки в тоалетната и пусна водата, за да заличи следите с чувство за вина заради рибата на изхода на отходния канал в река Потомак.

Кондора вдигна поглед от ръба на мивката.

Замаян от хапчетата, видя в огледалото на банята отражението на лице, което някак бе станало неговото. Зърна очите си: непроницаемата белота около осеяните с белези сини орбити, в чиято сърцевина черните зеници се разширяваха още и още.