Последните дни на Кондора

14

"…ще те гръмна на място…"

Джон Дий Хукър, „Бум-бум“

Фей ги забеляза в горния край на ескалатора, който отвеждаше нея и Кондора нагоре към синята нощ: четири, не, шест силуета в контражур.

Двата силуета се придвижиха с военна пъргавина в горната част на тунела и се качиха на ескалатора за надолу, който минаваше отляво на Фей. Мъж и жена. „Като нас“ — помисли си тя.

— Спокойно! — прошепна Фей.

Нищо! Кондора не отговори! Чул ли ме е? Какво чува?

Дясната му ръка се шмугна в джоба на кафеникавото найлоново яке.

Не! Трябва да го накарам да ми повярва! Той не е дивак! Нито е луд!

Беше като в капан зад Кондора на ескалатора, който я отвеждаше към четирима непознати.

Докато в същото време със съседния ескалатор към нея се приближаваха още двама непознати.

Всички можеха да станат невинни жертви. Общо шест човека. Шест патрона в револвера.

Ескалаторът тръпнещо плъзгаше Фей нагоре. По-студен въздух отвън облъхна лицето й. Ескалаторът миришеше на смазана стомана, на черни гумени парапети.

Приближаваме към ескалатора за надолу: чернокож мъж и зад него бяла жена.

Делят ни шест метра и няколко секунди, пет, четири…

Чернокожият мъж носеше кафяво кожено палто до средата на бедрото върху тялото си с мускули на тежкоатлет.

Бялата жена с кестенява коса от Средния запад и…

Рязко вдигна ръце нагоре и насочи оръжие към Кондора!

Електрошок! Две жички се стрелнаха навън…

Улучиха огромния корем на найлоновото яке на Кондора, а неистово доволното изражение на кестенявата жена се превърна в смайване, докато тя стискаше дръжката и изпращаше 50 000 волта електричество към…

Изолиращата подплънка под кафеникавото изкуствено яке на Кондора.

Кондора стреля с револвера от джоба си.

Изстрелът отекна в тунела. Куршумът улучи гърдите на жената от Средния запад и тя политна на ескалатора, който се спускаше надолу.

Никакви кървави пръски! Бронежилетка, тя беше с предпазна жилетка!

Жената се стовари върху чернокожия си партньор, който също вадеше…

Пистолет! Със заглушител! Партньорката му се блъсна в него и той падна, докато се целеше…

Фей чу едно фиу! и покрай лицето й прелетя куршум.

Глокът се озова в ръката й, тя стреля два пъти по падащия мъж и от незащитената му плът се разхвърчаха кървави пръски, докато той се търкулна надолу по спускащия се ескалатор и се изгуби от поглед.

Бум! Кондора обстрелваше входа на тунела.

Фей рязко се завъртя — видя как четири човешки силуета се шмугват и се скриват от погледа й.

Кондора стреля отново. Куршумът му се удари в метал в горния край на ескалаторите и изсвистя навън в нощта. Боже, дано този рикошет не улучи някое невинно дете!

— Спри! — кресна му тя. — Престани…

Пистолет! Показа се в шахтата на ескалатора, просветна огънче, куршум прелетя с вой покрай Фей. Тя запрати два изстрела към метала в горната част на стълбите. Пистолетът се дръпна назад.

— Кондор! — провикна се тя. — Прехвърли се на ескалатора за надолу!

Фей забеляза движение близо до уличното ниво в горния край на ескалатора. Изстреля още един куршум към горния край на металната шахта, където металните стъпала се прибираха в автомата.

Кондора се преметна през металната граница между лентите за нагоре и за надолу, не успя да се хване за движещия се гумен парапет и се стовари върху лентата на ескалатора за надолу. Бейзболната му шапка отхвърча, фалшивите му очила излетяха, жичките от електрошоковия пистолет се откъснаха от тялото му.

Стоманеният ръб на едното стъпало разряза дясната му ръка. Той изрева от болка и се търкулна надолу по движещите се стълби.

Късоцевният револвер изхвърча от ръката му, отскочи по движещите се стоманени стъпала над проснатата задъхана жена, чиято бронежилетка тъкмо беше доказала полезността си.

Кондора се блъсна в жената от Средния запад, претърколи се върху нея, покрай нея, със стъпала, насочени към долния край на плъзгащите се към земята стоманени стълби. Плъзна се, спря.

Погледна нагоре по стоманената шахта към отдалечаващия се полумесец на синята нощ.

Свистене над главата на Кондора и метален сблъсък.

От съседния ескалатор изрева пистолетът на Фей.

Докато тя тичаше назад и надолу по стъпалата на движещия се нагоре ескалатор.

Жената от Средния запад се надигна пред Кондора. Седна на стълбите и му закри видимостта нагоре към тунела, стиснала пистолета си, насочен към него.

Алени пръски разцъфнаха върху осветения от стоманата мрак зад главата й.

Тя рухна напред, но бронежилетката й я придърпа назад и тя седна изпъната върху спускащите се надолу стъпала на ескалатора между Кондора и стрелците. Шприц от червени пръски блещукаше в косата й на бегълка от малко градче. Спускаше се по движещите се стъпала с отпуснати ниско ръце покрай тялото си като подканяща Мадона.

Още един куршум, предназначен за Кондора, се заби в тялото на мъртвата жена, улучи бронежилетката върху гърба й, не тила й.

Пистолетът, който тя изпусна, се озова в неговата ръка. Той стреля нагоре в нощта.

Кондора хукна по ескалатора за надолу.

Преследван от простреляната в черепа Мадона.

Върху стъпалата на ескалатора пред Кондора беше проснат чернокожият мъж с кафяво кожено манто и тъмно петно на лявото рамо. Лявото му ухо беше окървавено. Когато Кондора залитна покрай него, мъжът го ритна. Кондора го фрасна по лицето. Чернокожият се свлече назад. Кондора изтича от края на движещите се стълби към перона на входа на спирката, където след броени секунди ескалаторът стовари и безжизненото тяло на чернокожия.

Кондора се провикна нагоре към Фей:

— Прикривам те!

Стреля два пъти с глока на мъртвата жена.

Фей се прехвърли върху металната повърхност между двата ескалатора, покрити с издутини, големи колкото юмрук и целящи да осуетят плъзгане, каквото възнамеряваше да предприеме тя, затова импровизира и някак едновременно пропълзя и скочи от ескалатора върху червените плочки зад Кондора.

Двамата хукнаха към вътрешността на подземната спирка на метрото.

Тя прескочи металната въртележка и се обърна, за да прикрива отстъплението им, докато движещите се стълби стовариха проснатата Мадона върху чернокожия мъж, изпаднал в несвяст.

— Давай! — провикна се Фей към Кондора.

Той не можеше да прескочи въртележката. Мина през аварийния изход.

— Върви! — кресна тя и отстъпи към ескалаторите и надолу по перона на спирката.

Той хукна пред нея. Заподскача надолу по ескалатора към червените плочки. Заклатушка се към средата на перона, за да може отново да се прицели към металната въртележка, и кресна:

— Сега ти!

Фей прекоси на бегом последния ескалатор.

Погледна към разписанието на таблото:

Следващ влак: 5 минути.

Влакът в обратната посока пристигаше три минути по-късно.

Мъж и жена стояха сами върху червените плочки на перон в метрото.

И двамата с насочени пистолети към входа и оранжевата метална въртележка, която едва виждаха. Раздалечиха се един от друг, за да не бъдат лесна мишена.

— Останаха най-малко четирима — каза Фей. — Може би са се оттеглили.

— Ти не би го сторила — отвърна Кондора.

Таблото над перона показваше четири минути до следващия влак, но двамата не откъсваха очи от посоката, откъдето можеха да се появят стрелци.

Влакът ще пристигне, когато му дойде времето.

Горе на нивото на входа — два силуета, които прескачат металните въртележки.

Фей стреля преди Кондора, после двамата хукнаха към нови отбранителни позиции.

Нещо прелетя във въздуха на бетонната вдлъбнатина.

Черен камък, метнат откъм входа горе описа дъга към червените плочки на перона, където бяха приклекнали Фей и Кондора.

— Зашеметяваща граната! — Фей отскочи успоредно на масивната предпазна стена на ескалаторите.

Кондора отскочи зад дебелата бетонна колона.

И двамата се обърнаха с гръб към гранатите. Стиснаха очи. Запушиха ушите си с ръце. Отвориха уста, за да намалят налягането от експлозията, снижиха се съвсем ниско…

Бяло сияние като от изригването на супернова прониза затворените им клепачи.

Разтърси ги оглушителен трясък!

Фей с мъка отвори очи.

Перонът на метрото затрептя пред очите й.

Огромна невидима прахосмукачка нададе вой в ушите й.

Барутен дим оцвети бетонната пещера.

Притискаш гръб към твърдия метал отстрани на ескалаторите и…

Кондора — до бетонната колона, цели се нагоре. Пистолетът проблясва два пъти. Той отскача зад бетонната колона, където, пук! поникват цветя от бял прах.

Някой отвръща на огъня!

Някой тичаше по ескалатора надолу.

Първият нападател слиза по стълбите, мъж, тичаше и стреляше ритмично по бетонната колона, за да държи Кондора прикован от другата страна, убиец, който скъсяваше разстоянието…

Втори нападател, млад тип, преметна се над ескалатора, протегна пистолета си за стрелба…

Фей се хвърли върху нападателя си. Той се строполи от едната страна на ескалатора, стовари се върху нея и двамата паднаха върху червените плочки.

Не допускай да насочи пистолета си към теб! Той стиска дясната ти китка и прави точно същото! Фей заби коляно в тялото на мъжа върху себе си.

Той изпъшка, рязко се дръпна от нея, но ръцете им останаха вкопчени като буйни танцьори от епохата на баба й, докато той се възползва от инерцията й и я дръпна на крака.

Тя завъртя мъжа, вкопчил се в нея, в полукръг във въздуха.

Двамата политнаха от ръба на перона.

Строполиха се върху релсите.

Третата релса! Третата релса! Къде е третата релса, по дяволите…

Отказваха да се пуснат, с мъка опитваха да се изправят. Какъв е този шум…

Тя го ритна с цяло стъпало в корема.

Той политна назад, препъна се в релсата…

… обикновена стоманена релса…

… гърбът му се удари в бетонния ръб на перона, Фей го отблъсна със силен удар на тялото си, от който се олюля, едва успя да запази равновесие, стъпила върху решетката над белите лампи покрай далечната стена на тунела, видя как врагът й зае бойна стойка за стрелба и бързо вдигна пистолета си…

Влакът блъсна нападателя й и спря с вой едва след като сребристата змия премаза тялото му под стоманената си муцуна и струйки кръв плиснаха по прозореца на машиниста.

Влакът притисна гърба на Фей към извитата сива бетонна стена, изпънала ръце покрай тялото си. Като разплата.

Видя светещите прозорци на влака точно пред очите си.

Усети мириса на горещите стоманени спирачки.

Мириса на топла шунка.

ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ!

Дупка от куршум на прозореца на влака над нея.

Още два изстрела, дупки в пластмасовите стъкла. Някак знаеше, че машинистът е чул изстрелите, така че омитай се оттук!

ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ!

Фей се долепи към бетонната стена, докато влакът с грохот прелетя покрай нея.

Ще ме засмуче, ще ме запокити нагоре и ще ме премаже…

Видя задницата на влака, червените светлини, които изчезваха в тунела, няма го… Стъпалата й застанаха стабилно върху стоманената решетка над подовото осветление в тунела.

От мястото си върху релсите Фей вдигна поглед към перона на нивото на кръста си и видя стрелец, който се прокрадваше покрай бетонната колона, за да застреля Кондора.

Фей го прониза в главата. Застреля го на място.

Кондора се измъкна от укритието си зад колоната, докато Фей се измъкваше от коловоза на релсите.

— Свалихме четирима! — задъхано съобщи тя.

Асансьорът за инвалиди до ескалатора издрънча.

Асансьорите в метрото се движеха по шахти от тротоара до перона. Металните им стени образуваха затворена кутия, голяма колкото да побере четирима пътници с инвалидни колички. Матовата стомана беше огледална отвътре, а отвън вратите на асансьора бяха оранжеви.

„Направи по-трудното“ — помисли си Фей и каза на Кондора:

— Прикривам и двама ни!

Прицели се в главния вход.

Оранжевата врата на асансьора се отвори.

Бавен танц. Тя пое подире му заднишком, без нито за миг да го изпуска от прицел.

С бърз поглед установи, че той е в асансьора, че дулото му се приближава към отворената врата, после се завъртя отново и огледа мрака отвъд мишената си.

Кондора пъхна левия си крак в процепа между асансьора и червените плочки на перона, така че гуменото уплътнение от вратата на кабината да отскочи от обувката му, когато той се придвижи напред, и вдигна дулото на оръжието си…

Небето се стовари върху Кондора.

Отгоре скочи Човекът маймуна, който дебнеше с разперени ръце и крака от тавана на кабинката — висок, слаб и силен, не успя да устрои идеалната засада на възрастния мъж с кафеникавото изкуствено яке, но въпреки това сграбчи ръката му с пистолета и ДУМ!

Фей се завъртя рязко…

Събори я Човекът маймуна, който блъсна Кондора към нея и вкопчен в него, се стрелна покрай възрастния мъж с въртеливо движение от айкидо, което изби глока от ръката на Кондора и едновременно го вдигна във въздуха и го тръшна върху червените плочки.

Маймуната се завъртя и с подобен на полумесец ритник стовари обувката си в протегнатата ръка с пистолета на Фей — оръжието изтрака по плочките.

Ритникът полумесец обаче вървеше ръка за ръка с ускорен пулс, налагаше нуждата от пространство, за да може Човекът маймуна да се успокои, да си възвърне равновесието, да се възстанови… и едва тогава щеше да може да нападне отново.

Сребристи нишки нахлуват към перона на спирката на метрото.

Времето забавя ход, ако оцелееш след достатъчно битки, боксови срещи или схватки по бойни изкуства. Лекарите твърдят, че става въпрос просто за релаксация или за потискане на страховите инстинкти, а сепването ти позволява да осъзнаеш, да асимилираш и да реагираш на ускорения приток на данни, излъчвани от човека пред теб, който се опитва да ти отсече главата. Науката облагодетелства опитните, които владеят основните удари, прикриването, парирането, които притежават силата, бързината и издръжливостта. От мига, в който Човекът маймуна я докосна, Фей знаеше, че ще й трябва нещо повече от наука, за да оцелее на онзи перон. Докато вдигаше гарда, тя се помоли за спасението на поезията, за истинското майсторство.

Изстреля светкавичен ритник, предимно уловка, и Човекът маймуна не се хвана, дръпна се назад, за да подмами нападението й още по-надалеч, после се метна напред, за да пробие гарда й с един от своите дълги и мощни юмручни удари, обаче тя се извъртя настрани, промени ъгъла на нападението си и го връхлетя с комбинация от три юмручни удара и един ритник…

ВРАТИТЕ СЕ ОТВАРЯТ!

Усети как се премята над Човека маймуна, айкидо или джудо, на кого му пука, докато той притисна главата й надолу към червените плочки, обаче Фей се извъртя, шмугна се, сви се и се приземи на краката си. Шокирана и все още в ръцете му, контраударът й към ръката му само донякъде свърши работа и тя тупна на дупето си. Онзи се люшна заднишком, възвърна равновесието си…

ДУМ!

Човекът маймуна отскочи назад към влака на метрото зад него.

Фей видя как осветен отзад от сребристата змия с грейнали в жълто прозорци, Човекът маймуна се олюлява, вдигнал ръка към гърдите си — нямаше кръв, — видя и късо подстриганата му мръсна руса коса и рунтава брадичка — типовете от спецотдела винаги са с бради за всеки случай, — представи си го на мушка, облечен със синьото изкуствено сако на Вътрешна сигурност, как твърди, че следва протокола.

ДУМ!

Кондора, проснат върху червените плочки, стреля отново с четирийсет и петкалибровия си пистолет, създаден да възпира фанатизирани мюсюлмански бойци, втурнали се с викове и мечове да нападат американските войници.

Човекът маймуна се завъртя назад, улучен от куршум в бронебойната си жилетка…

Политна през отворената врата на влака на метрото и се строполи върху оранжевия килим.

ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ!

ДУМ! Кондора стреля за трети път с 45-калибровия си пистолет през затворената метална врата на влака надолу към краката на падналия на пода мъж.

И този влак отлетя с грохот от спирката.

Мъж и жена, проснати върху червените плочки на перон в метрото.

Фей първа се изправи. Извади втория си пистолет, огледа горния перон… Няма видима заплаха!.. и бързо се приближи към Кондора да му помогне да се изправи.

— Дано последният ти изстрел да му е отворил нова дупка на задника — подметна тя.

— Асансьора — задъхано каза Кондора.

Тя видя, че вратата се е затворила, и натисна копчето.

Оранжевата врата се плъзна и се отвори.

— Понякога можеш да избереш единствено в кой капан да влезеш — отбеляза Кондора.

Фей му помогна да влезе в клетката.

Натисна копчето с надпис „Улица“.

Насочи пистолета към изхода на клетката, докато голямата сивкава пещера не изчезна зад плъзгащите се врати, оранжеви отвън, но тук вътре, в клетката — мътни сивкави огледала, в които се виждаше налудничавото отражение на Фей, задъханата чудатост на Кондора.

Тласък и асансьорът ги понесе нагоре.

— Горе на ескалаторите ще има най-малко още един — каза тя, отпуснала пистолет до тялото си. Сърцето й блъскаше като лудо под бронебойната жилетка.

— Според теб никой ли не е повикал кавалерията? — попита Кондора.

— Чия кавалерия? — промърмори Фей.

Тласък. Подскок. Спряха.

Фей застана от едната страна на вратата на асансьора.

Кондора — от другата.

На втората среща в хладната синя вашингтонска нощ Хедър и Маркъс, проницателни като всички останали двайсет и четири годишни, стояха на улицата близо до спирката на метрото, до асансьора, който е на двайсетина метра от ескалаторите — идеално място за вашингтонската екологична програма „Сподели велосипед“, със стойки за велосипеди и оранжеви колела, които можеш да наемеш и после да върнеш, идея на Маркъс, която Хедър се надяваше той да не е заимствал от някое списание или от сайт със съвети за „идеалната среща“; срещнаха се до стойката за велосипеди по средата между новите си служби в центъра на града, с работни дрехи, но какво толкова, млади са и са в достатъчно добра форма, за да не се изпотят, докато стигнат до брега на Потомак, тя му позволи да й купи сандвич с риба от едно ресторантче-кораб, привързано за дървен пристан, седнаха на пейките и гледаха как закотвените яхти се поклащат в широката сива река, докато слънцето залязва и чайките пищят, а Маркъс попиваше всичко, което Хедър бърбореше, и подметна само едно-две не толкова умни неща, после се върнаха с колелата близо до мястото, където живееше тя, и сега стояха там, смутени, всеки се опитваше да отгатне какво ще направи другият, защото макар това да е само втората им среща… е, сещате се… само дето нямат много общо помежду си, въпреки че се харесват, затова вместо да заключат велосипедите за стоманената стойка, те протакат и наблюдават как се случва нещо странно в горния край на ескалаторите, където двайсетина човека стоят и обсъждат дали да слязат долу, какво е онова в основата на ескалаторите и видяхте ли онези проблясъци, чухте ли изстрелите, хората вадят мобилните си, снимат, обаче Хедър и Маркъс не виждат нищо, оглеждат само онзи превъзбуден тип с тренчкота до ескалаторите и…

Дрън!

Оранжевата метална врата на асансьора на метрото се отваря…

… до Хедър и Маркъс…

И от асансьора навън се стрелва… ами, нещо подобно на нечия готина, ама прекалено стресирана по-голяма сестра.

И, божичко, веднага след нея изниква чудовище като от петъчен филм на ужасите, с прошарена коса, размазана по лицето кафява гадост, странно тяло и кафеникаво яке от изкуствена кожа.

По-голямата сестра забелязва брадатия до ескалаторите за метрото.

Брадатият тип гледа надолу към тунела, към нещо си там, и не вижда, че Хедър го е забелязала.

По-голямата сестра се приближава право към Хедър и Маркъс и, божичко, държи в ръката си съвсем истински пистолет, когато казва:

— Дайте ни велосипедите, дръжте се за ръка, да виждаме другата свободна и тръгнете… не тичайте, надолу по улицата.

Сестрата с пистолета кимва в противоположната посока спрямо входа на метрото.

— Не пищете, никакви мобилни и не правете нищо, просто се хванете за ръце и се размърдайте, мамка му!

Хедър и Маркъс ще помнят тази своя втора среща до края на живота си.

Фей яхна оранжевото колело, обърна се и видя как Кондора се мъчи да яхне своето.

Отново хвърли поглед към ескалаторите за метрото, огледа струпалите се хора…

Брадатият с тренчкота срещна погледа й.

— Тръгвай! — кресна тя на Кондора, рискувайки, че стрелецът отзад няма да се развихри насред градската улица, освен ако не е съвсем сигурен в изстрела си през неголямата тълпа от хора.

Фей насочи велосипеда си към улицата. Нямаше коли. Докато тя въртеше педалите и се отдалечаваше от метрото, хвърли поглед назад и видя чудата картина — Кондора, който се стараеше да не изостава.

Срещу Фей малко по-надолу по улицата пристигна градски автобус.

Тя се озърна през рамо, за да провери Кондора…

Забеляза тъмен седан да завива с висока скорост от ъгъла зад тях.

Колата поднесе, прикова с фаровете си двамата велосипедисти като жълтоок дракон, който фиксира зайци. Седанът форсира.

Фей рязко се извъртя, забеляза огромният градски автобус да изниква през четири коли пред тях и се провикна:

— Кондор?

Жената с велосипеда се изпречи насред пътя на приближаващия се автобус.

Профуча в средата на платното, стъпила здраво на педалите, и остро завъртя кормилото наляво — колелото се разтресе, поднесе, щеше да падне!

Обаче тя отскочи от една паркирана кола и се върна там, откъдето беше дошла.

Кондора насочи колелото си зад автобуса, докато седанът с драконови очи потръпна и се разтресе покрай него, а стоповете му обгориха нощта в червено. Кондора завъртя бясно педалите, за да последва Фей.

Зад тях изврещяха автомобилни клаксони, когато седанът едва не се блъсна в насрещното движение, опитвайки се да направи обратен завой и да погне велосипедистите.

Въртящите се червени лампи на полицейските коли, на една линейка и на пожарната озаряваха входа на метрото. Фей профуча далеч от този хаос, пое по странична уличка и чу хрущенето на чакъла и ругатнята на Кондора, който я последва.

Жълтите драконови очи и ревът на мотора изпълниха пресечката зад гърба им.

Двамата велосипедисти изхвърчаха и се понесоха по една странична улица, после по срещуположната доста пред жълтоокия звяр, който ревеше подире им.

Ето там! Надясно: жълтото сияние на отворена epamal

Латиноамериканец с бяла кухненска престилка забеляза двамата велосипедисти, които всеки момент щяха да връхлетят през отворената врата. Ококори се, зяпна. Черните найлонови чували за смет изхвърчаха от ръцете му, когато той отскочи встрани. Велосипедистите се стрелнаха покрай него през отворената задна врата под синия неонов надпис над входа: „Найн Нирвана Нудълс“.

Рецензия в „Уошингтън Поуст“ определяше „Найн Нирвана Нудълс“ като кулинарното откровение на двайсет и първи век заради менюто, което включваше пад тай с фъстъчен сос, лазаня, ло мейн, макарони със сирене, удон и три специалитета, обаче кулинарният критик нямаше ни най-малка представа кой е истинският собственик на тази чудничка бивша дупка на стената, обречена на модна слава.

Фей наведе глава и натисна спирачките, докато колелото й влиташе в лъскавата метална кухня.

Рязко зави покрай масата за кълцане — работник с нож отскочи встрани!

Олюляващата се жена на велосипеда се оттласна с крак от скарата.

Черният гумен пушек от опърлената подметка на обувката й замърси уханията от храната.

Червенокоса келнерка изпусна подноса си с жълти спагети, от които се вдигаше пара.

Бам! Предната гума на Фей блъсна летящата врата към салона на ресторанта — продълговато помещение с маси с бели покривки под окачени на стената компютърни монитори, излъчващи Фейсбук и Ю Тюб, примесени с клипчета с изключен звук от стари телевизионни предавания, кацането на Луната, президентски обръщения, филми като „Казабланка“, „Блейд Рънър“ и „Д-р Стрейнджлав“.

Келнер отскочи от пътя на Фей и падна върху масата на двама разведени съпрузи.

Чинии се посипаха и се натрошиха. Писъци на хора, изгорени с чай. Зад гърба си Фей чу как велосипедът на Кондора връхлита в салона на ресторанта.

Келнер и клиент се наведоха да сграбчат обезумялата жена с велосипеда.

— Полиция! — замери Фей двамата граждани с хакнатия си през джипиеса мобилен телефон. — Отвори проклетата врата, отиваме в болницата! — кресна Фей на сервитьорката с бяла блузка и черна кожена пола с надеждата думата „болница“ да предизвика отварянето на някакъв изход.

Е, свърши работа — входната врата се отвори.

Фей се стрелна през нея, закова се на място пред ресторанта, озърна се назад за…

Съборени маси, натрошено стъкло, писъци… Не го докосвайте, болен е!

Кондора избута колелото си през предния вход на ресторанта, възседна го и извика:

— Един ни преследва на крак!

Отдалечиха се от „Нирвана“, въртяха педалите още две пресечки, лъкатушиха, шмугнаха се в една странична уличка.

Фей чу как колелото на Кондора поднесе и спря. Обърна се тъкмо навреме, за да го види как й маха с ръка, привежда се, диша хрипливо, изтощен.

Двамата велосипедисти се олюляха в пресечката с контейнерите за смет зад къщите, в които живееха американски граждани. Близо до Фей портата на олющена дървена ограда, висока до рамото й, висеше строшена в рамката си. Тя скочи от колелото си, мина през портата…

Нечий заден двор. Постройката, възникнала като скромна къща на човек от средната класа през 50-те години, сега, шейсетина години по-късно, вероятно струваше повече пари, отколкото тя и всички останали на тази пресечка са стрували като нови. Над задната врата светеше лампичка, а през прозорците Фей забеляза да свети още една лампа някъде на първия етаж във вътрешността. На втория етаж беше тъмно. Нищо не говореше, че в къщата има някой.

Фей пусна колелото си на моравата, върна се в пресечката, вкара Кондора и велосипеда му в задния двор и ги остави върху тревата.

Още мъкна раничката!

Фей пусна и раницата на моравата.

Загледа се към облечената с найлоново яке грамада, просната пред нея.

В тревата близо до Кондора видя змията на градински маркуч. Разви пръскачката, отиде до кранчето и го пусна. От маркуча в ръката й рукна хладна вода.

Фей се напи жадно с вода от маркуча. Наплиска и лицето си.

Водата се стичаше от маркуча, когато тя пое с тежка стъпка към мъжа, проснат по гръб на тревата. Пръсна в лицето му.

— Ставай! Още е рано да умираш!

Давейки се, задъхан и смазан от изтощение… Кондора се надигна и седна на тревата.

Тя дръпна маркуча от него.

— Твърде стар съм за тези щуротии — каза той.

— Щуротиите не дават и пет пари на колко години си.

Можеха да се виждат на слабата светлина от околните къщи и от уличните лампи.

— Колко грим е останал по лицето ми? — попита той.

— Някакво отвратително петно.

— Избърши всичко.

Докато тя го триеше, той вдигна и ръцете си, за да почисти и тях.

— Достатъчно — каза Фей.

Той се оттласна и с мъка се изправи.

И той като нея се напи жадно с вода.

Тя изключи маркуча.

Върна се при него, докато той сваляше кафеникавото найлоново яке и бебешкото кенгуру. От торбата се появи черно кожено яке, по-сухо от джинсите и синята му риза.

Пистолетът му беше в кобура от дясната му страна, амунициите — от лявата.

Кондора провери шишенцата с хапчетата си и промърмори, че май всички са там.

Погледна я.

— Кого убихме току-що! — прошепна Фей.

— Кой се опитва да убие нас? — отговори с въпрос Кондора.

— Сега ли? — попита тя. — Всички.