Последните дни на Кондора

30

Всеки трябва да умре някак.

Кондора

Предградията в събота сутрин и Фей седи в открадната кола… майната му, майната им и на тях.

Да ме вземат мътните.

Пред предното стъкло имаше задънена уличка. Седем ниски тухлени къщи бяха разположени като на кръгово кръстовище, една улица като спица се спускаше надолу по склона към задънената уличка, която те доведе тук, сега, в единайсет часа сутринта, време е да напуснеш хотела заради лъжите, които изрече на зазоряване, сайонара, тъпаци.

Да кажем, че тук е Силвър Спринг в Мериленд, на едно млясване с устни от другата страна на околовръстното шосе, но все още в окръг Колумбия, откровена катастрофа, предградие на работяги. Домакинствата късметлии са с двама обитатели. Твърде много домакинства получават твърде малко или твърде ниски заплати в този квартал, където да свързваш двата края е малко повече от това да ти дойде краят.

Потънал сред априлските раззеленили се дървета.

Стена от дървета, после висока дървена ограда на задния периметър на Целевата зона, няколко ниски храсти, тротоар към предната веранда, черни стоманени перила, пет червени бетонни стъпала, после допълнителна алуминиева външна врата, чиято горна половина беше прозорец, и после масивна бяла врата. Може би беше от дърво, а може и да беше от подсилен метал, но ако е така, дължеше се на параноята на хазяина, защото трайно подсигурените скривалища не се вписват в профила на X.

Да кажем, че Целевата зона е Бърлога.

Айде, стига бе.

Има задна врата, но да се добереш до нея означава да прескочиш задната ограда. Няма начин Кондора да преодолее тази дървена стена в добра форма и със свястна скорост за нахлуването.

Всички прозорци на откраднатата кола са отворени и колата се е притаила до тротоара в задъненото кръгово, където пред две от шестте къщи извън целевата зона все още има паркирани автомобили, защото собствениците им не са тръгнали на покупки или да карат децата на футболен мач, или каквото там правят истинските хора с истински семейства в прохладните априлски съботни сутрини. Сиво-черни облаци се носят над задънената уличка, но малко дъжд няма да убие никого, докато ако не излезеш няколко дни, ще си бъдеш у дома, когато започнат неприятностите, дори ако под неприятности се разбира да пострада само съседната къща, онези типове, с които така и не си се запознал, защото тъкмо са се нанесли.

Колко човека?

Двама, надали са повече, може би по-малко.

Плюс един.

Моля — плюс един.

И моля — нека дъждът не измива тези улици. Още не.

Прозорците на къщата са със спуснати бели щори. Бяла врата. Пет червени стъпала.

През смъкнатите стъкла долитаха звуци, които Фей се напрягаше да чуе, усещаше се уханието на люляци. Тя се приведе зад волана и огледа околността, не забоде очи върху Целевата зона, където нищо не помръдваше, където изглежда нямаше никого. Погледът й се насочи към предната седалка, към екрана на лаптопа и неспирно пулсиращата синя точка до думите: обхват 70 метра.

И онзи адрес.

Онази къща.

ЦЗ.

Лявото й бедро натискаше глока на седалката между краката й.

Хайде, Кондор! Ще ме забележат, ако продължавам да вися тук!

Предната нощ той я остави сама в хотелската стая цели деветдесет и осем минути.

Настани я на един стол и залепи глока за дланта й с лейкопласт от аптечката, в случай че заспи или сътресението на мозъка й предизвика криза в неподходящ момент и някой избие вратата, докато тя се мята без пистолет.

Каза, че е сменил три таксита и е спирал два пъти.

Майната им на обикалящите екипи под прикритие: ние владеем тези улици. Или поне ще умрем, опитвайки да го постигнем.

Потропа на вратата на хотелската стая с уговорения сигнал, последван от думите му: „Ти си“.

Показа й какво има в торбите от магазина.

„Погледни какво имаме сега — каза. — Погледни какво можем да направим сега.“

„Сега, негоднико! — помисли си Фей, докато седеше в откраднатата кола. — Сега.“

Двигател нададе вой зад нея на тази задънена улица в предградието.

Фей се сви под таблото на откраднатата кола.

Потропването зад нея идваше от овързания мъж, заключен в багажника на собствената си кола.

Косвена жертва. Цивилен пострадал. Кръвта на невинните.

Никога нищо не е лесно. Нищо не идва даром. Никой не е светец.

Всички сме грешни.

Всички имаме по един овързан човек, заключен в багажника на открадната кола.

И все пак… Съжалявам.

Ревът на двигателя връхлетя откраднатата кола като стена, Фей видя замазано петно от кафяв метал, после то изчезна, а с него отлетя и грохотът на двигателя.

Отпусни се. Съвсем мъничко. Вдигни очи над таблото, наблюдавай задънената уличка.

Виждала си хиляди подобни микробуси за доставка по улиците на Америка, на Европа, на Китай и на Индия. Световна система за доставки извън държавните граници. Доставки през киберпространството. Искаш го, плащаш, кафявият микробус ти го доставя до вратата.

Възголемичкият микробус, познат на всички, спря шумно пред къща срещу ЦЗ на задънената уличка, една от къщите, край които нямаше паркирани автомобили.

Двигателят на кафявия микробус угасна.

Не! Ами ако не запали отново! Ако не може да помръдне?

„Не се тревожи — каза си Фей. — Шофьорът е професионалист.“

Шофьорът на кафявия микробус излезе на паважа на задънената уличка. Дори от половин пресечка разстояние тя разпозна очакваната кафява униформа на шофьора — панталони и риза. Видя плешивата му глава, лъскава и розова като билярдна топка, и точно това забелязва човек, както и факта, че мъжът носеше тъмни очила, които се вдигаха нагоре, захванати за хипстърските му очила с диоптър с черни рогови рамки. И дори от това разстояние, скрила очите си зад авиаторските слънчеви очила на Кондора, вниманието на Фей привлече някакво странно черно петно от лявата страна на шията на шофьора, което не успя да определи какво е — татуировка под формата на паяжина.

Облеченият в кафяво шофьор шумно отвори задната врата на буса. Фей не можеше да види какво има в задната част на микробуса, където можеше да се скрие цял спецотряд, обаче откъм къщите на задънената уличка се виждаше. Шофьорът извади подплатен плик с пратка от внушителна купчина други пратки, пакети и кашони. Закрачи енергично по тротоара към къщата, пред която беше паркирал, и натисна звънеца.

Почака не повече от пет секунди, след което почука на допълнителната алуминиева врата с вдигнато резе, остави дебелия плик в тясното местенце между двете предни врати и побърза да се върне до кафявия си микробус, защото нямаше време за губене.

Двигателят на кафявия микробус отново избуча. Скоростите изскърцаха.

Микробусът бавно се отдалечи от този адрес за доставка.

Зави в юрната част на задънената уличка.

Мина покрай зрителното поле на Фей към ЦЗ.

И спря, по дяволите.

Двигателят отново угасна.

Плешивият шофьор с паяжината изскочи отвътре.

Шумно отвори задната врата към товарното отделение. Извади увита с кафява хартия кутия с размерите на дипломатическо куфарче. Стисна ръба на кутията с лявата си ръка и пое забързано…

Нагоре по тротоара към ЦЗ. Нагоре по петте циментови стъпала. Нагоре към алуминиевата външна врата. Натисна звънеца. Отново минаха не повече от пет секунди и той потропа по алуминиевата допълнителна врата, отвори я с широк замах, наведе се да остави тежката кутия в тясната пролука, но когато се опита да затвори алуминиевата врата, не успя, тя зейна отворена колкото да привлече вниманието на минувач или на патрулираща полицейска кола. Гологлавият шофьор не се впечатли, побърза да се върне в микробуса си, запали двигателя, потегли от задънената уличка, зави наляво и мина покрай мястото, където Фей се беше смъкнала зад волана на откраднатата кола.

Двигателят на микробуса изрева обратно, откъдето се беше появил, и се изгуби от поглед.

Фей не откъсваше поглед от ЦЗ със зейната алуминиева допълнителна врата.

Събота сутрин в спокойно предградие

Припомни си срядата — боже, наистина ли беше в сряда, преди три дни? — в комплекс „Зед“, когато Сами я изпрати на мисия, когато я пусна по улиците и тя отиде в отдел „Отпускане на екипировка“, накара Дядо Коледа да й даде пари в брой и кредитни карти, да й даде амуниции за собственото й оръжие и бронебойната жилетка, която носеше сега, трийсет и осемкалибровия пистолет и четирийсет и петкалибровия, който използваше Кондора.

И когато Дядо Коледа попита:

— На война ли заминавате, агент?

А Фей излъга и му отговори:

— Знам какво правя.

Иска ми се да можех да се върна, да кажа нещо различно.

Да кажа на Дядо Коледа:

— Не отивам на война, отивам да сложа край на война.

Сега, в съботната сутрин в предградията раничката, която той й беше помогнал да напълни, лежеше измачкана и плоска на задната седалка на откраднатата кола. Една от двете компактни зашеметяващи гранати беше внимателно закрепена с тиксо за лявата страна на бронежилетката, която Фей носеше под розовата си блуза с качулка.

Не откъсвай поглед от ЦЗ.

Вратата — бялата врата, последната врата, преди да влезе вътре… същата тази врата бавно се отвори.

И тя видя набит мъж, с къса кестенява коса, с брада като на някого от специалните операции и разкопчана риза. Мъжът на вече отворения вход на ЦЗ стоеше от другата страна на открехнатата алуминиева врата, подпряна с доставения пакет, и се озърташе за евентуални стрелци.

Не видя никого.

Взе пакета, доставен от кафявия микробус.

Бял взрив, БУУМ! когато самоделната граната, залепена за дъното на пакета на доставената пратка, избухна и запрати брадатия мъж заднишком в къщата.

Фей подскочи зад волана на откраднатия автомобил, запали двигателя и натисна рязко газта, направи рязък десен завой в задънената уличка и спря пред ЦЗ, изскочи от колата с глока в дясната си ръка, с лявата постави магнитната въртяща се лампа, купена от обикновен магазин, която започна да изпраща червени отблясъци от покрива на откраднатата кола, които намекваха за официално присъствие и може би — може би — биха убедили цивилните граждани в задънената уличка, че няма нужда да се обаждат на 911 след силния и ярък взрив в къщата, където паркира някаква вероятно полицейска кола, а жена с червена блуза с качулка се втурна през натрошеното стъкло и сплесканата алуминиева външна врата.

Плешив мъж с черни джинси и черно кожено яке изтича към откраднатата кола с въртящата се червена лампа.

Фей преодоля петте бетонни стъпала с две крачки, избута алуминиевата кофа настрани, извади глока си и се прицели…

Мъж върху голия под на кухнята! Лежал е свит като бебе, но тъкмо се изпъва. Брада, кестенява коса, диша тежко, с обгорено лице, издава звуци, които не чува, и…

Пистолет, има пистолет, върти в ръцете си пистолет със заглушител, опитва се да го насочи!

Слепият, глух и обгорен мъж беше боец, който познаваше оръжието си.

Знаеше как да напъха в устата си подобното на наденичка дуло със заглушител в устата си, как да насочи студения черен свредел нагоре към мозъка си… Пук!

Алена кръв опръска бялата стена до вратата на кухнята.

Мъжът с пистолет в устата лежеше сгушен, като спящо дете.

На каква лъжа си се вързал?

Коя истина не можеше да приемеш?

Няма време, Фей вдигна оръжието и го насочи към коридора отдясно на празната дневна.

Две отворени врати в коридора отдясно. Сигурно спални.

В дъното на коридора отворена врата, шкафче над мивката — баня.

От лявата страна на коридора отворена врата, надниква… кранчета и тръби за пералня и сушилня, машините ги няма. Пералня и килер.

Кондора застана до нея с гола глава след намесата на електрическата машинка и бръсначите, които купи предната нощ от дрогерията, същия семеен магазин с детски щанд, пълен със стоки на разпродажба от миналия Хелоуин, временни татуировки, които отмиваш с вода като дъжда, който за късмет още не бе валял днес, за да размаже мастилото на шията му, привличащата погледа паяжина. Насочил бе своя боен пистолет, подчини се на знака й да провери кухнята.

Докато той се придвижваше към своята огнева зона, тя се насочи към отворената баня.

Коридорът, както се вижда над дулото на глока й:

Първата врата на банята.

Прокрадни се напред покрай стената.

Фей се сви…

Завъртя се и се търкулна по гръб и по корем покрай първата отворена врата на спалнята, с лице към вътрешността и с насочен пистолет, и видя наопаки безпорядък от…

Спален чувал, отворен куфар, мръсни дрехи, бутилка вода, отворен и празен дрешник…

Никой.

Издърпа крака изпод тялото си и седна, притиснала гръб към стената, вратата на втората спалня беше отворена до нея вдясно, но виждаше по-добре празното перално помещение, виждаше по-голямата част от вътрешността на банята в дъното на коридора също празна, така че явно беше втората спалня, трябваше да бъде!

Една граната наляво, майната му, хвърли я в спалнята, затвори очи, запуши уши, отвори уста…

Експлозия и бяла светлина!

Светът на Фей пламтеше и кънтеше около петнайсет секунди, преди да бъде в състояние да вижда и да се изправи несигурно на крака, и да нахлуе в спалнята, която беше взривила.

Мъжът, който се изправяше да седне до голата бяла стена, беше в окаяно състояние: брадата му висеше проскубана, на челото му под късо подстриганата мръсна червеникава коса имаше лепенка. Беше облечен с бяла фланелка с дълбоко деколте и сиво долнище на анцуг и беше бос. Бяла превръзка, очевидно не болнична, се виеше от лявата му ключица по слабите му мускулести гърди, сякаш прикриваше дълбока рана от куршум четирийсет и пети калибър например. Окото му беше насинено, а устните му бяха подпухнали и сигурно са привличали погледите, докато е крачел през зоопарка предния ден, но и тогава беше успял, сега също бе успял да се надигне и да седне, само че пистолетът му, някакъв черен автоматичен пистолет прототип със заглушител, оръжието, с което беше изпълнил звездната си роля предния ден, сега беше запокитено от взрива в другия край на стаята.

Фей допускаше, че все още отнесеният му поглед се дължи на морфин от полевия комплект заради болката.

Той беше екзекуторът, приковал смотания й партньор с ножовете.

Той беше протоколният агент от Вътрешна сигурност пред дома на Кондора.

Той беше Човекът маймуна от перона в метрото, преди изстрелите на Кондора да го повалят в потеглящия влак.

Той беше велосипедистът.

Той притисна босите си стъпала в застлания с килим под — не за да избяга, а за да се изправи до бялата стена.

И впери поглед в дулото на пистолета на Фей.

Тя разшири зрителното си поле, за да разгледа къде е живял той. Спален чувал на пода, принадлежности за къмпинг и друго оборудване, евтини куфари с дрехите му, два платнени сака от висококачествена материя, които инстинктът й подсказа, че са пълни с бойно снаряжение.

Книга с меки корици лежеше на пода до възглавницата му. Някакъв роман.

Хората на X, които дебнеха в тази къща, бяха от друг град. Бяха домъкнати от забвението.

Пострадалият служител на X впери поглед към жената зад смъртоносно прицеленото в него оръжие.

— Ами… здрасти — каза.

— Здрасти — отговори Фей.

Черното дуло на пистолета сочеше право към мъжа, който седеше облегнат на бялата стена. И който й каза:

— Твой ред е.

Фей не видя как глокът й просветна, нито го чу да гърми, когато простреля мъжа в главата.

И после: Ето го, повече никого няма да застреля с кървавите си три очи.

Тя претърси набързо кухнята, където единствените документи бяха предупрежденията за изгонване, които той и екипът му бяха откъснали от входната врата, когато се бяха настанили в къщата незаконно.

Слезе по стълбите към мазето.

Кондора седеше на пода в мазето до една подпорна греда към тавана. Преди време другото помещение в мазето е било кабинет с кабели за компютри и телевизор с голям екран, но сега застланата с килим стая беше празна, както и банята в съседство. Отпред, където седеше Кондора, беше празно, поставените от обитателя на дома плочки бяха покрити само с прозрачен найлон. А върху него седеше Кондора.

С Мърл.

Тя беше гола. Приведена, с опрян на подпорната греда гръб, с отпуснати отстрани на тялото ръце и увити с бяло тиксо китки. Кондора я освободи от гредата. Страните й бяха зачервени заради отлепеното тиксо, с което е била запушена устата й. Прошарената руса коса висеше сплъстена върху приведените й голи рамене, Фей подуши, че Мърл седи в локва от собствените си екскременти. Кондора шепнеше нещо на Мърл, докато младата жена следваше пистолета си надолу по стълбите към мазето, но когато стигна при тях, той млъкна. Очите на Мърл бяха отворени, но каквото и да виждаше тя, то не беше тук.

— Упоили ли са я, или… — Фей не намери повече думи.

— Няма значение — прошепна внезапно състарилият се мъж. — Нея я няма.

Фей го чу как сподави въздишка, а може би ридание.

— Може би в Мейн — каза й той. — В болницата. Може би там ще се върне.

И после…

О, после!

…той нежно, толкова нежно притисна устни към челото й.

Качи се обратно по стълбите, а пистолетът му висеше отпуснат и безсилен в ръката.

Намериха телефона на Мърл върху кухненския плот.

Фей така и не разбра какво я накара да отвори вратата на хладилника.

Но го стори.

Единственото, което намери в хладната вътрешност на хладилника, я очакваше на горния рафт: прозрачен буркан, в който в подобна на лимонада течност плуваха две очи.

Усети как Кондора се приближи и застана зад нея.

— Партньора ти — каза той. — Взели са ги, за да натопят мен, след като са го разпнали.

— Кои са тези хора? — прошепна Фей.

Той се пресегна покрай нея и затвори вратата на хладилника.

— Те са като нас. — А когато тя го погледна, добави: — Но да се надяваме, че ние сме по-добри и по-големи късметлии.

— Не съм искала да ставам такава — каза Фей.

— Нито пък аз. Обаче станахме.

— Трябва да решим — изрече Фей.

Кондора коленичи до трупа на самоубиеца и подуши свитото тяло като…, "Като върколак — помисли си Фей. — Или като лешояд…“

— Мирише на бензин.

Забеляза издутината в предния джоб на мъжа и извади оттам айфон.

— Това нещо има джипиес, нали? — попита той по-младата жена.

Тя му показа как да влезе в джипиеса и в архива му. Самата тя отиде в спалнята, при другия им враг, убит при бойни действия, и взе мобилния телефон до леглото му, без да поглежда към него, към онова, което беше сторила, не. Така ти се полага, заслужено си мъртъв, и Крис е мъртъв.

Фей се върна в дневната тъкмо когато Кондора се запъти към входната врата с ключовете за кола, които беше взел от плота, в едната си ръка и с айфона на мъжа в другата.

Дали пистолетът му е под черното кожено яке?

Сирена — приближава се.

Съседите.

Все пак не е съвсем обикновена събота в предградията.

— Чакай! — спря Фей Кондора, когато той се показа навън, догони го.

Той застана на предната веранда от червен бетон. Насочи дистанционното на ключовете към паркираните автомобили, освен към откраднатата кола, която беше огледал предната нощ, после беше купил нужните инструменти от дрогерията и заедно с Фей беше проникнал в колата на зазоряване на три спокойни пресечки от хотела. Кондора натисна копчето „намери“.

Присветнаха фаровете на нов модел японски автомобил, произведен в Тенеси, за да бъде политически приемлива за американците, Фей чу как шофьорската врата щракна и се отключи.

— Ами шофьора на микробуса на куриерите, когото отвлякохме, вързахме и натикахме в багажника на откраднатата кола? — попита го Фей.

— Остави го да диша — каза плешивият Кондор.

После отпраши с колата, която преди бяха карали убийците, хората от X.

Сирена — може би на пет пресечки.

Фей държеше пропуска от Вътрешна сигурност отворен в лявата си ръка.

С десния си палец натискаше бутоните на мобилния телефон на мъжа, когото беше убила, убих го, убих го, обади се на номер, който знаеше.

След две иззвънявания… проверява самоличността на обаждащия се, започва издирване — се обади Сами.

— Познай кой е — каза Фей.

Полицейска кола с въртяща се червена лампа влетя с включена сирена в задънената уличка.