Последните дни на Кондора

26

„Измяната е същината на любовта. “

Крис Харви

„Не тук, не сега“ — помисли си Фей, докато влизаше в спалнята на Крис Харви.

Съзнаваше обаче, че това е безплодна лъжа.

След като вратата се затвори зад гърба й, след като той затвори изхода зад тях двамата, тя огледа стаята, осветена от лампа върху издрасканата дървена маса е книгата, която Крис четеше в момента, увери се, че щората на прозореца, който може би всеки миг щеше да бъде разбит, е спусната и я скрива от улично осветената смъртоносна нощ.

Обърна се към утешително протегнатата му ръка и каза:

— Съжалявам!

Той обхвана лицето й с длани, отвърна с усмивка на сълзите й:

— Какво друго си можела да сториш?

— Да не те замесвам. Изобщо. На първо място това.

— На първо място, аз те обичам. А след това — просто такъв ни е късметът.

Тя се плъзна в прегръдката му и прошепна толкова силно, колкото се осмели:

— Обичам те.

— Знам. — Целуна я по челото, по мокрите бузи, по сухите устни.

— Хайде, лягай, заспивай — подкани я той. — Полумъртва си от умора… Ама че ги говоря и аз — измърмори.

— Нищо подобно. Улучи право в целта.

Фей издърпа синята блуза от черния си панталон и дланите й пробягаха по редичката бели копчета, докато ги разкопчаваше. Разтвори блузата. Докосна набръчкания бял белег, който разсичаше стегнатия й бял корем откъм слабините.

— Заслужаваш да научиш как се озова в това положение — каза тя на Крис. Пръстите й докоснаха белега, пресичащ корема й като самотен път. — Заслужаваш да узнаеш всичко.

Кажи му.

Париж. Кажи, че е било миналата година. И че правиш всичко, както трябва.

Сена, каменните мостове върху набраздената панделка на реката между красивите стени на апартаментите над улици, по които се движат превъзходни хора. Музеи. Улични кафенета. Всички жени са красиви, защото са открили онова единствено нещо във външността си, което смятат за magnifique. Всички мъже са напрегнати от загриженост. Никой не изглежда глупаво, освен някой случаен турист, донесъл огледала в този град на светлини, а не слънчевите си очила. Той не е като милионите щастливци, които посещават този космополитен град, където кръстовете на спасението се издигат над същия каменен замък, който е дом и на хранещите се с плът гаргойли. Покрай улични сергии с латиноамерикански кожени стоки минава елегантно облечена жена с дипломатическо куфарче „Ермес“ и приключва финансов пакет за милиарди евро е отривисти нареждания по мобилния си телефон. Печеливши кина излъчват филми на Франсоа Трюфо и Джон Форд, по-стари от деветдесет процента от зрителите вътре. И макар да можеш да си купиш хероин на площад „Сталинград“, пазар на дребно за многонационални картели и синдикати, парижките дилъри никога не гарантират щастие.

Обаче твоят Париж представлява тесни и разбити павирани улички, тесни жилищни блокове, които нарушават стотици правила, ама на кого му пука, мирис на готвено козе месо, вода, Mon Dieu, човек убиваш за чаша вода, и наистина би могла, защото носиш глок в кобур с дръжката надолу върху плоския си корем под мароканската блуза, черните панталони и ниските обувки, удобни за тичане или за ритане. Никой от хората, с които се разминаваш по тесните тротоари, не поглежда никого, иначе току-виж някой обгорил всички с рентгенов поглед. Носиш кафяви контактни лещи, защото зелените ти очи са издайнически. Слава богу, че не си хубава, затова никой няма да си направи труда да те забележи — с изключение на хората, които мразят забрадката около лицето ти, скрила боядисаната ти коса, която минава за алжирско-френска смесица, за каквато те представят собствените ти думи и паспортът ти.

Шестседмична езикова подготовка в Лангли за изглаждане на френския ти.

Седемнайсет дни местен колорит е оперативен екип в Алжир.

Кораби, влакове, автобуси и ето че вървиш по улиците на Париж към адрес, който познаваш само от видеоматериал.

Оперативното ти име е Джамила.

Истинската Джамила е следена от друг екип на ЦРУ или пък бяха от Пентагона. Управлението я прибра по време на „семейно“ пътуване в Йемен, намериха експлозивите в очукания й куфар.

Помощниците на „Ал Кайда“ много рядко се доверяват на жени, затова специалният детонатор на нейните експлозиви, направен вероятно от проследими компоненти, издайническият детонатор пристигна в Париж по НЗМ (неизвестни за момента) средства и пътища.

Лошите са направо вманиачени по сигурността на операциите си. Страхотни майстори са.

Нужни бяха четири седмици, най-добрите ни разпитващи изцедиха достатъчно лъжи и увъртания от Джамила, за да сглобят голяма част от онова, което й беше известно, а после я измамиха да им издаде и онова, което беше пропуснала, като й внушиха, че ние и бездруго си го знаем, обаче нея ще предадем на малайците, на израелците или на някой друг, от когото тя се страхуваше повече, отколкото от нас, ако не ни разкаже всичко и ако то не съвпадне с онова, което според нея вече знаем.

Какво ли се е случило с Джамила?

Сега не бива да мислиш за това.

Нито по време на своята операция.

Не и когато тя разкри, че мишената е Америка в Париж.

Не и когато правиш всичко както трябва.

Оперативният ти план е класически: ти ставаш Джамила. Кротуваш в Париж, докато тя получи покана по мобилния телефон за среща. В „Монпри“ — френски магазин франчайз. На щанда за козметика. Срещаш се с мъж на име Ньоф, точно така: Девет, число, което намеква за възголемичка оперативна клетка, а това е разузнавателен бонус или е откачено, зависи как го разиграеш, обаче засега правиш всичко както трябва. По учебник.

Ньоф никога не е виждал Джамила. Само ти знаеш, че той има белег на китката, невидим за охранителните камери по уличните лампи. Той ти казва — казва на нея — времето на нападението.

Утре.

Не забравяй, ти участваш в специална операция. Не можеш да известиш местния представител на Управлението в посолството, не можеш да се свържеш с ГДВР (Главна дирекция „Външно разузнаване“) или е ЦДВИ (Централна дирекция за вътрешна информация), нито е ДВО (Дирекция за военна информация), нито е ДОВС (Дирекция за отбрана и вътрешна сигурност), нито дори с тяхна неофициално съществуваща група — няма да ти кажа това име. Ти и екипът ти сте сами. Знаеш само, че целта е американска или натовска е почти нулева вероятност за френска връзка, защото според разговорите, проследени от НАС, между заподозрени, изкопчени от истинската Джамила, лошите момчета са убедени, че имат вътрешна информация за френските разузнавателни и отбранителни ходове и се канят да направят така, че французите да се ядосат на съюзниците си.

Аналитичното заключение е, че лошите се стремят да ни разделят и да владеят посредством насочено срещу Америка бомбено нападение в Париж, и дори намекът, че съюзниците ни са компрометирани или има проникване в системата им, изнервя неимоверно Лангли със сложността си. Затова накараха Сами да ръководи тази операция простичко: изцяло на тъмно, без никаква съюзническа намеса.

На щанда за козметика в онзи парижки магазин от тонколоните се лее сладникава френска музика, а Ньоф твърди, че утре той ще бъде „друг човек“ — дегизиран, така допускаш. Планът е ти, Джамила, да отидеш в тайна квартира и да занесеш експлозивите, за да ги провери той — точно затова оперативният щаб не можеше да замени истинските експлозиви с безвредни материали. Знаехме, че онези ще проверят и че ако намерят фалшиви материали, ще си плюят на петите и ще ни нападнат друг път, когато не сме успели да ги надушим.

Едва след като провери какви материали си доставила, той ще се свърже с някой си Сет — Седем — за да донесе детонатора. Ще направят бомбата функционална. И тримата ще отидете при мишената, която ще ти разкрият тогава. От теб се иска да служиш за прикритие и да заснемеш цялата операция, после да изчакаш нужното обаждане и да изпратиш видеото по имейл на номера, който ще ти дадат, а оттам — вероятно към Ю Тюб.

Ньоф обаче не знае, че носиш подслушвател и джипиес, нито че си свързана с екип под прикритие на Тайни операции, който, след като потвърдиш целта, ще нападне, докато ти застрелваш човека с бомбата… за предпочитане е да го обезвредиш, но ще направиш всичко, каквото трябва. Дори ако това означава да застреляш и Ньоф, и Сет, екипът под прикритие е наблизо и ще те спаси.

Обаче те трябва да изчакат. Лошите провеждат операцията си умно. Готови са във всеки момент да се изпокрият. Затова трябва да изчакаш, докато екипът ти получи оптималното, докато се добере до бомбата, детонатора и бойците от клетката.

Засега правиш всичко както си му е редът.

Хайде, елате на срещата, ти знаеш, че чичо Сам ти пази гърба, макар и от разстояние.

Ньоф се появява с костюм и вратовръзка, гладко избръснат. Носи спортен сак, какъвто предпочитат брокерите, плюс дипломатическо куфарче — бомбата може да е и в двете. Отвежда те до апартамент с голи бели стени, без мебелировка.

И докато чакате, споделя с теб, че се надява, когато отиде в рая, ти да си една от благословените девици, които го чакат.

Така де, какво би могла ти, Джамила, да отговориш на това, какво изобщо би могъл да отговори някой? Терористът, който ще взриви бомба и ще стане мъченик, си пада по теб.

Би трябвало да обърнеш внимание на времето, когато сподели мечтата си.

Появява се Сет. Едър тип, със западняшка външност. И той като Ноф е с костюм и вратовръзка.

Но ти чакаш. Заповядваш си да чакаш. Няма начин екипът под прикритие да се приближи достатъчно близо и бързо до апартамента, за да ги обезвреди ефективно. Излез на улицата, след като Ньоф разкрие мишената, после използвай кода за зелена светлина.

Ньоф свързва твоите експлозиви с таймера, донесен от Сет. Бомбата е в дипломатическото куфарче. На Ньоф му трябват пет секунди да щракне закопчалките, да отвори куфарчето, да натисне копчето, задействащо бомбата. Предостатъчно време да застреляш първо него, да застреляш Сет, ако момчетата от Тайни операции вече не са го повалили, защото ти първо ще им дадеш зелена светлина и те ще дотичат. Можеш да грабнеш куфарчето. Няма да има експлозия, която ще те убие. Няма да има разузнавателен скандал. Добрите отново ще спечелят.

Какво може да се обърка, след като правиш всичко както трябва?

Промърморваш нещо за шейсет секунди — не кода за зелена светлина, но микрофонът на гърлото ти го предава като „пригответе се“ и като знаеш как действа екипът ти под прикритие, допускаш, че те се приближават, че са готови…

Ньоф тика куфарчето в ръцете на Сет, завърта се рязко към теб…

Нож! Откъде е извадил проклетия нож и ръга…

Върши няколко неща едновременно. Осигурява си девица за награда и се подчинява на заповеди, които ти не си допускала. Джамила би трябвало да умре в онзи апартамент. Лесно е да я пожертват в името на сигурността, тя е ненужно бреме. Накарали сте я да пренесе каквото трябва. Ако я заловят, тя е заменима, няма да е голяма загуба. Ако изпълни мисията си, ще я довършат след това. Не е предателство към нея, правят го в името на сигурността и защото служат на по-велика кауза.

Само че Джамила не е Джамила, а си ти.

Обучена. С дълга практика. Една нощ в Буенос Айрес. Стисваш китката с ножа и рязко дръпваш, е основата на дланта строшаваш лакътя на Ньоф. Чуваш как ножът издрънчава на пода.

Ньоф изстрелва юмрук и успява да те удари толкова силно, че микрофонът на гърлото ти предава само стенание. Ти издираш с нокти очите на Ньоф, нанасяш светкавичен ритник в таза му…

Зад теб Сет те удря в гърба. Обаче е достатъчно умен да остави бомбата, преди да се впусне в схватката, а това умно забавяне ти дава достатъчно време да се завъртиш, да му нанесеш покосяващ удар в хълбока и да го повалиш на земята.

Откъдето той вдига ножа, скача и те пронизва…

Пронизва ме…

Разпаря корема ти до слабините. Като разрив във времето. Ти се строполяваш заднишком. Притискаш кървящата рана, стисваш пистолета си, годините обучение си казват думата и дум, дум!

Сет си плюе на петите и изпуска ножа.

Ньоф грабва дипломатическото куфарче, хуква към вратата. Ти стреляш. Улучваш стената.

Парещ огън в слабините ти, докато завърташ пистолета си, за да се прицелиш в Сет, който се гърчи на пода и ти крещи.

Крещи ти на английски, на британски английски: Скапана кучка!

Двамата лежите на пода на онзи необзаведен парижки апартамент. Разбираш, че той е британски шпионин, от спецслужбите на Военновъздушните сили, както се оказва впоследствие, който трябва да провали операцията на Ньоф, в която британците също са проникнали по свой си начин. Човекът с бомбата обаче е избягал през вратата. По-късно научаваме от двамата от СВС, които нахлуват, че Ньоф се е отправил към жилищна сграда наблизо, където ЦРУ има екип за спецоперации, за който ти и хората ти не знаете нищичко. Разкриването на тази тайна база на ЦРУ не само ще вбеси французите, защото сме предизвикали терористите да набележат мишена в Париж, но и защото провеждаме разузнавателни операции на тяхна територия, без да им кажем. Освен това ще бъдат убити и ранени хора, ще настане хаос.

Докато пистолетът се изплъзва от ръцете ти… Буум!

Твоят екип притиска Ньоф, но той е на тротоара, уличката е тясна, тича, стиснал с две ръце бомбата в куфарчето, когато забелязва, че ще го пипнат…

Буум! и става мъченик. Буум! Камион за събиране на смет и две паркирани коли. Буум! Трима от спецекипа са ранени от шрапнели. Буум! Седемдесет и три годишна парижанка с черно палто, която разхожда дребното си лаещо куче… Буум.

Да, можеше да е къде-къде по-зле. Можеше да бъде и къде-къде по-добре. Един мъртъв, ранените от екипа ти и ти, просната в локва кръв, заслушана в класическия вой на френските сирени: Иии-ууу! Иии-ууу!

После губиш съзнание.

Вече официално съм предателка. Разкрила съм тайни на човек, който няма право да ги знае.

Фей седна на леглото до Крис.

— Не умрях — каза му. — Всички бяха бесни. Историята, която пробута пресата, не ставаше за нищо. Французите, британците, всякакви шефове от ЦРУ търсеха изкупителна жертва. Управлението трябваше… Сами трябваше… да изложи в Капитолия някаква версия на истината, да му провърви и да му простят, че е сгафил. Мен ме разкритикуваха, че не съм се ориентирала по-рано кое какво е, че съм стреляла по британски агент, а не съм повалила Ньоф и бомбата, французите отричаха да са били компрометирани от лошите, а всички ние твърдяхме, че противната информация е просто слух, чийто източник не искаме да разкриваме. Обаче Сами се застъпи за мен. Трябваше да започна отново да се старая да се издигна в йерархията, да стана някой, който има значение, знае и прави нещата. Сами отвори вратата на звукоизолираната стаичка в администрацията на вашата Комисия, а аз излязох и си налях чаша кафе.

— И срещна мен — каза Крис.

— Да, теб. Ти ми повярва. Пусна мечтите ми на воля. Остави ме да се влюбя в теб. Да повярвам. А сега аз те предавам. Поставям те в такова положение. И съжалявам, ужасно съжалявам.

— Ето тук живея. — Крис изтри сълза от бузата й, докато седяха на леглото. И се усмихна широко. — Знаеш ли колко трудно се намира хубав апартамент в този град?

Тя се усмихна и се облегна на него.

— Заради мен невинен гражданин загина в Париж. Не мога да го допусна отново. Не мога да го направя тук. Не мога, няма да ти го причиня.

— Забравяш, че не съм цивилен и не съм невинен.

— Лъжеш — прошепна тя с цялата любов в сърцето си.

Остави, просто остави.

— Получих съобщението ти от огледалото в „Тюн Ин“ — осведоми Крис шпионката в обятията си. — Жената, която го намерила, ми звънна от тоалетната. Прочете ми го три пъти. Не зададе нито един въпрос. Обеща да го измие, преди да се върне в бара. Не ме остави да й благодаря — вместо това благодари на мен, че съм й позволил да стане част от нас, от нашата история. Увери ме, че съм голям късметлия. А аз отговорих: „Да, такъв съм.“

Крис настани Фей в леглото и изгаси лампата в спалнята.