Последните дни на Кондора

2

„…когото не познаваме, не познаваме“.

Доналд Ръмсфелд, американски министър на отбраната

Фей Дозиър затвори дясната предна врата на колата, която паркираха на Единайсета улица в Югоизточен Вашингтон, разкопча черното си палто и впери поглед в синята тухлена къща с тюркоазена врата. Разкърши длани. Усещаше приятната метална тежест на десния си хълбок.

Партньорът й Питър затръшна шофьорската врата — пет пари не даваше дали някой чува или вижда как в сумрака тя заобикаля колата и се запътва към него. Беше облечен със светлокафяв дъждобран, чийто вътрешен джоб бе издут от предмет, малко по-голям от книга, и носеше сребристо куфарче.

— Не забравяй — напомни той на Фей, — ти водиш този случай.

— Защо точно той? — попита тя, взряна в къщата, докато преценяваше възможните подходи. — Защо сега? Той не е в днешния план за действие. След онова, което току-що направихме отвъд границата на окръг Колумбия, в окръг Принс Джордж, с талибана, който си умираше от притеснение дали синът му ще влезе в колеж, този тип е доста ниска топка, ще ни цъфне пред очите, така че…

— Получихме възможност — отбеляза Питър. — Нека се възползваме още сега.

Като два ястреба, които се откъсват от един и същ клон на дървото, мъжът и жената пресякоха улицата заедно и се запътиха към синята тухлена къща.

— Надали имаш по-интересно занимание тази нощ, нали? — попита той.

И се засмя.

„Сякаш знае“ — помисли си Фей, но беше сигурна, че той не е осведомен. Никой не беше, никой не би могъл да бъде.

— Предупреждавам те за този тип, новобранец — обади се Питър.

— Откога станах новобранец?

— С мен си новобранец. Водиш този случай, защото аз така казвам. Понеже е време да дръпнеш тирбушона.

— Голям си чаровник.

— Все ми го повтарят.

Стигнаха отсрещната страна на улицата, където се намираше синята тухлена къща с тюркоазената врата.

— Чуй ме — каза Питър на тази своя партньорка, която, добре де, не беше новобранка. — Не бързай. Направи го умно, направи го прецизно, направи го както трябва. И после — добави той, когато стигнаха до четирите стъпала от черно желязо към тясната къща на калкан в покрайнините на хълма Капитолия — постъпи по същия начин и с доклада.

— Чакай малко, а ти какво ще правиш, докато аз върша работата?

Той се отдръпна от черните метални стълби.

— Моя си доклад, моята идентификация, моето време като по-старши встрани от фронтовата линия, защото както сама каза, нямаш по-интересно занимание тази нощ.

— Не съм го казала. — Тя изпъна лявата си длан ниско, където всеки друг освен изпечен професионалист като него не би забелязал сигнала „не доближавай“.

Питър се оттегли от черните железни стъпала. Застана там, откъдето законите на оптиката му позволиха да долови движение в прозорците на двата етажа на синята тухлена къща и с периферното си зрение да следи и Фей на черното желязно стъпало.

Докато тя чукаше на тюркоазената врата.