Последните дни на Кондора

25

"…там застани… “

Ситизън Коуп, „Куршум и мишена“

Кондора насочи пистолета си към лицето на русия мъж и каза:

— Не си този, когото очаквах.

Сини очи примигнаха зад очилата на русия мъж с костюм и вратовръзка, който застана в собствения си апартамент, вперил поглед в пистолета на изненадалия го непознат, когато затвори вратата зад гърба си и се вторачи в онова, което в съзнанието му завинаги щеше да остане като „най-грамадната черна дупка в цялата скапана вселена“.

Кондора видя как русият мъж примигна отново и после каза:

— И аз не те очаквах.

От отсрещния край на стаята Фей ги осведоми:

— И двамата сте от добрите.

Кондора чу Мърл да прошепва от дясната му страна:

— Не стреляй по него.

— Която и да сте, госпожо, и аз съм на вашето мнение — каза русият мъж. После се обърна към Фей: — Всъщност идвам заради теб.

И Кондора се ухили.

— Крис Харви — каза Фей, — запознай се е… Викай му Кондора. А това е Мърл.

— Може ли той да… не знам, вече да свали пистолета?

Да, готин е.

Кондора прибра в кобура си пистолета и протегна ръка на по-младия и по-висок мъж, за да се ръкуват.

Защо Фей се отдръпва? Като че ли е… Смутена. Засрамена. Уплашена.

— Както пишеш в есемеса си — каза Крис на зеленооката жена, която прибираше глока си, разтреперана до него. — Прибрах се веднага след работа.

— И не каза на никого? — прошепна Фей.

Той поклати глава отрицателно.

Тя се спусна към него, към прегръдката му, зарови глава в гърдите му и каза така, че всички в познатия им свят да чуят:

— Съжалявам!

Крис я целуна по главата, после още веднъж и каза:

— Няма значение, всичко е наред.

Само преди броени мигове беше виждал тази Фей, която сега се отдръпна, впери поглед в него и каза:

— Не, не е.

„Бил съм на твое място “ — помисли си Кондора.

Четиримата се настаниха на купените втора ръка офисни столове пред стената на професионалната и скъпа звукова и киберсистема на Крис.

— Съжалявам, но ти си най-добрият ни шанс, а това те излага на ужасен риск — теб, живота ти, кариерата ти. Сериозно говоря!

— Големият пистолет ме убеди в това — отговори Крис.

— Не бива да се шегуваме с това — възрази Фей, борейки се с усмивката си.

— Трябва да се шегуваме.

— Ти си адвокат, а отгоре на всичко ние най-вероятно нарушаваме закони и процедури по сигурността, обаче… трябва да ти разкажа достатъчно, за да разбереш защо.

След това тя му очерта мрежа от истини, разкри Кондора само колкото се налагаше, оправда и оневини Мърл, като пое изцяло върху себе си вината и кръвопролитието.

— И се нуждаем от теб — каза тя на Крис.

— Утре, трябва да стане утре — прекъсна я Кондора.

— Какво… — вдигна ръка Крис срещу Фей и срещу мъжа с прозвище Кондора. Срещу когото се намръщи, когато го попита: — Какво имаше предвид, като каза, че не съм какъвто си очаквал? Това е моят апартамент, моят дом, тя е моята… аз съм неин.

— От думите й заключих, че ще си по-висок — отговори Кондора.

Усмивка трепна по устните на Кондора, той се изчерви и впери поглед в пода.

Очите на Фей също се залутаха натам.

Дай им този миг.

Позволи му да те трогне.

Крис вдигна поглед и движението му привлече погледите на всички към него, докато казваше:

— Разбирам. Вижте, професията ми не е просто работа за мен, не съм я избрал, за да се докопам до нещо „по-готино“, и ако не опитам да променя нещата, значи мястото ми изобщо не е тук.

— Аз… Ти знаеш — промълви Фей.

Да, знам — увери я Крис. — Сега обаче е важно това… нещо, в което сме се забъркали. — Той погледна към Кондора и попита: — Освен очевидната космическа реалност, защо трябва да действаме утре?

— Защото е петък — отговори Кондора.

Фей обясни на русия мъж, който разхлаби вратовръзката си, защо, какво, как.

— Да, трябва да стане утре — съгласи се Крис.

— Ами довечера? — попита Мърл.

Довечера замразени пици, студени бири от хладилника, размисли и напрегнато мълчание, казани и премълчани неща, очи, пълни с въпроси, и думи, пълни с надежда. С компютъра на Крис очертаха ходовете си, използваха уличните изгледи на Гугъл и сателитни снимки, за да прегледат какво им предстои да видят.

Докато малкият едностаен апартамент се изпълваше с уханието на препечена коричка на пица и къкрещ доматен сос, набъбващо сирене, кръгчета пеперони и сирене, които извиват ръбчетата си навътре, Кондора огледа поредното място, в което не искаше да умре.

Отличителен ергенски дом. Отличителен като конкретно този, но повече заради онова, което беше избрано и харесвано.

Почти като мен.

Или като онзи аз, който можех да бъда, ако…

Цяла стена с електроника. Страхотни тонколони, скъп компютър и музикална система, многобройни полици с дискове, подредени в изкусно обособени категории. Няколко снимки на мама, татко, брат и две сестри — едната по-голямата, другата по-малка. Сред снимките по стените висеше и оригинална рисунка на художник, който си падаше по пурпурните пастели и динозаврите — племенник, стана болезнено ясно за Кондора. В рамка беше поставена легендарната корица на списание „Ню Йоркър“ след единайсети септември — черният силует на града обгръщаше още почерните очертания на кулите-близнаци. На друга снимка се виждаше рядък индиговосин нощен кадър от въздух на сияещия купол на Капитолия, който Кондора и Крис гледаха от тротоарите всеки обикновен работен ден. По стените имаше много книги, няколко на Камю, правна литература, исторически книги, романи. Сред заглавията, които забеляза Кондора, беше „Американска трилогия“ на Дос Пасос, „На изток от рая“, „Невромантик“, „Същността на играта“, „Краймгейт“. Телевизорът беше малък и върху него бяха натрупани няколко диска. По време на бързата обиколка на апартамента, която двамата с Фей бяха предприели, след като проникнаха с взлом, Кондора видя единствената спалня, дрешника с половин дузина костюми, спортни сака, вратовръзки, ризи в найлони от химическото и много чифтове маратонки…”Върхът“ — прошепна Фей — коментар, който той не разбра, но подмина като стратегически маловажен. Извадиха късмет, че в потискащо празния хладилник все пак се оказа, че има замразени пици.

И ти можеше да живееш така.

Почти.

Само че лудостта, която носиш със себе си, ще срине този изтънчен порядък.

Кондора погледна над петте останали парчета пица към Крис, седнал до Фей, и го попита:

— Някой наблюдава ли те?

— Ами… не.

— Странни погледи в службата? Внезапно появили се непознати? Познати лица, които изникват неочаквано?

— Имаш предвид някой друг освен вас? — Крис поклати глава. — Никой не ме наблюдава.

— Някой винаги те наблюдава. Въпросът е кой, защо и какво вижда.

— Крис — поде Фей, — ако аз не бях тук, това ли щеше да е положението?

— Питаш ме дали се държа нормално и не нарушавам обичайната си рутина така, че да събудя бдителността на някого, който е достатъчно откачен, за да му пука?

— На мен ми пука — каза Кондора.

Крис наклони глава и отговори е преувеличено утвърдително изражение:

— Именно. Но не, това… случващото се на пода на апартамента ми във вторник вечер, пица с приятели, не е обичайната ми програма след работа, не е хапване навън, мач или… — Усмихна се той на Фей. — Само че напоследък прекарвам така доста време. В очакване.

— Какво е различното между сега и преди? — попита Кондора.

— Шумът — отговори Крис. — Новини, музика или дори мач. Нещо ще е пуснато.

— Направи го — каза Кондора.

Крис набързо изкомандва озвучителната си система и създаде напосоки плейлиста с алтернативни автори на кънтри, фолк и рок, изпъстрена е джаз като този на Майлс Дейвис и с някога невероятно прочути, но вече изискано забравени музикални мигове.

Една от тези популярни песни, студиен запис с електрически китари, цигулки и обиграно прочувствени мъжки гласове, които простенваха думите, събуждаше спомени у всеки, който чуеше мелодията повече от три пъти, песен с младежки текст, който не означаваше нищо сродно или иронично по отношение на сегашния момент, изобщо нямаше нищо общо с клонг, просто завладяващ триминутен рефрен в бавното темпо на рокендрол.

Кондора…

… старец, който сумти, напряга се, но бързо…

… се изправи, протегна ръка надолу и установи, че Мърл инстинктивно протяга своята ръка, за да бъде хваната.

— Танцувай с мен — каза той.

Тя се изправи грациозно, изгледа го с ококорените си очи и попита:

— Моля?

— Това е шансът ни. Да танцуваме.

В сините й очи се появи влага, но тя нямаше сили да се съпротивлява и го остави да я прегърне, да стисне колебливо дясната й ръка, неговата ръка, с която стреляше, се притисна към блузата й, към презрамката на сутиена й, към гърба й, когато я поведе на стъпка-стъпка-плъзване, стъпка-стъпка-плъзване, музиката свиреше, Мърл притисна лице към синята му риза и я намокри със сълзите си, а той усети натиска на гърдите й, уханието на косата й и този миг, този миг, докато танцуваха на сантиментална музика, която той никога не би избрал, музика, която означаваше само този танц, този танц в апартамент, където двама млади, които можеха да им бъдат деца, седяха на пода е бутилки бира и лошата пица и ги гледаха как се поклащат.

— Боях се, че гама да се върнеш — прошепна той така, че само тя да го чуе.

Главата й се поклати отрицателно върху гърдите му.

— Тук сме — каза Кондора.

— Опитвам се — прошепна тя. — Старая се. Старая се.

Мърл го прегърна и двамата танцуваха, танцуваха.

Песента свърши. Така става с песните.

Той спря, тя спря, те спряха, останаха прави в дом, който не беше техният.

Кондора забеляза, че Фей се мъчи да не заспи, седнала на пода.

— Време е да рискуваме да направим нещо — каза той.

— Какво? — прошепна Мърл, застанала толкова близо до него.

— Училище — отговори Кондора, наблюдавайки как Фей се разбужда и възвръща смъртоносната си бдителност.

— Какво? — повтори Крис.

— Никога не се знае какво ще ти е нужно да научиш — каза Кондора.

В продължение на трийсет и седем минути двамата с Фей рискуваха да не бъдат на стрелбище, одобрено от Националната оръжейна асоциация и Службата за безопасност на труда, и първо с пистолета на Кондора, а после и е глока на Фей показаха на Мърл и на Крис как да се прицелват, да стрелят, да презареждат и (на пистолета на Кондора) как да щракват предпазителя. Шпионите научиха обикновените граждани как да зареждат пълнителите с амуниции, макар че нямаше сценарий, който да предвижда тази необходимост, обаче упражнението спомогна за разбулването на загадката около оръжията, които Мърл и Крис не познаваха преди тази вечер. Научиха се на трите стъпки: прицелваш се, издишаш и натискаш спусъка, на стойката за стрелба „Уивър“, на техниката за бързо измъкване на пистолета от колана и светкавична стрелба. Подобни неща не са препоръчителни за продължително боравене с оръжието, но тъй като за този екип продължително означаваше до следващия ден на обяд, Крис и Мърл се упражниха на сухо как да стрелят с пистолетите. Щрак! Щрак!

След като Кондора и Фей прибраха своите напълно боеспособни оръжия, Кондора отново ги преведе през най-добрата възможна хореография на действията им през следващия ден.

След това накара Крис и Мърл да повторят плана отзад напред.

Обясни и възможните усложнения веднага щом прецени по израженията им, че разбират изложения пред тях сценарий.

Забеляза, че концентрацията на Фей отслабва.

— Готови сме — излъга той.

Крис и Мърл разчистиха място на пода в основната стая за надуваемия дюшек, останал след посещението на сестра му и на зет му. С помощта на допълнителни чаршафи, голяма пухкава синя завивка и две възглавници тя приготви легло за себе си и за Кондора.

Единствената баня в апартамента беше в коридора.

Крис я използва пръв, после Фей.

Фей даде знак на Мърл, че е неин ред. По-възрастната жена се подчини.

Кондора кимна към спалнята, където чакаше Крис.

— Ти направи всичко по силите си — каза той. — Вземи, каквото можеш да получиш там.

Вратата на спалнята се затвори зад гърба на Фей.

Мърл излезе от банята и мина покрай Кондора е изморена и тъжна усмивка. Чу я да се съблича и да се пъхва в леглото на пода.

Кондора затвори вратата на банята и отиде до тоалетната.

Изми си ръцете и зъбите, изплакна уста и изплю.

Преброи нощните хапчета, които реши да вземе — за сърцето, за пикочния мехур, за болежките си, за упорито то си безсъние, — глътна ги с шепа вода от мивката. Забеляза, че в банята с него няма друг човек, жив или мъртъв, че е самичък.

Взря се в човека в огледалото.

Ето те и теб — каза.