Последните дни на Кондора

27

„…по-хубави пътища…“

Графити с червило върху огледало в тоалетна

Караш колата.

Пролетна сутрин. Петък. Вашингтон.

Пистолет със свален предпазител, опасен като инфаркт, се намира в левия преден джоб на разкопчаното ти кожено яке, за да го извадиш, докато шофираш.

Градски улици. Час пик. Носят се с потока градски автобуси и тъмни джипове. Микробуси, семейни седани. Таксита. Велосипедисти самоубийци с нахлупени над очите им пластмасови каски и неугледни дрехи. През отворените ти прозорци се чуват клаксони на автомобили, улични викове, силна музика. Усещаш мириса на изгорели газове, на градския паваж, на пот от страх.

Мърл се вози зад теб. Ръцете й са празни. Под сакото й има само надежда. Казва, че може да действа като ляв пост. Не е подготвена за какво да се оглежда.

На задната седалка до Мърл е Фей, десен пост. Държи глока си, намира се в най-добрата позиция за стрелба към хищни автомобили.

Крис Харви седи на предната седалка на този автомобил, който е негов. Той знае пътя. Може да се окаже лицето, което трябва да се усмихне на някой със значка и с оръжие.

Разстоянието е около три километра от мястото, където е паркирана колата му в подземния гараж на жилищната му сграда на улиците, по които някога е стъпвал Дюк Елингтън.

Деветнайсет минути.

Стискаш тапицирания черен волан.

Светофарът отпред светва червено.

— Наблюдавай зоните си! Фей, напрегнато.

Стои в ъгъла зад прозореца ти на шофьорското място:

Избеляла шапка за бейзбол върху снежнобяла коса. Провиснала бяла брада. Мръсна зелена блуза с качулка, износени сини джинси. Набръчкана зачервена кожа, празни сини очи, мръсни ръце, които държат табела, надраскана е черен маркер: БЕЗДОМНИК.

Кондора знаеше, че човекът на ъгъла действително е там.

Мисъл: Не го преследват привидения.

По-рано същата сутрин.

В апартамента на Крис.

Докато се приготвят, Фей казва:

— Надали знаят за нас. Надали са се досетили каква игра играем. Добрите очакват Кондора и аз да направим ход. Не познаваме лошите. Единственото, което ни интересувала тях, е, че желаят смъртта ни.

— Имаш предвид теб и Вин — уточни Мърл.

— Кой е Вин? — попита Крис.

— Сега съм аз — отговори Кондора.

Крис разбра и го попита:

— Някакъв съвет?

— Всеки трябва да умре някак — отговаря Кондора.

— Ти си ужасен водач — рече човекът, който работеше в американския Сенат.

— Освен това всеки трябва и да живее някак — додаде Кондора. — А това е най-добрият ни шанс — допълни с усмивка, която обгърна всички.

— Да тръгваме — подкани ги Фей.

— Чакайте! — изчерви се Мърл. — Извинявайте… просто трябва отново да отида до тоалетната.

Нерви.

Пет минути по-късно всички слизат с асансьора.

Затръшната врата отеква в бетонната пещера на подземния гараж.

Покриви на паркирани автомобили. Празни паркоместа. Примигващи флуоресцентни лампи развяват сенки по бетонните стени. Петна от гориво. Твоята работа е да форсираш двигателя, ДАВАЙ.

Сега насред уличното движение светофарът над главите им светва ЗЕЛЕНО.

Потеглят по Масачузетс Авеню на изток към Капитолия.

Следи си огледалата. Зад теб няма коли, които се престрояват. Не те следват джипове с матирани прозорци. Не профучават мотоциклети за потвърждение. Или за светкавичен изстрел.

Масачузетс Авеню излезе на Норт Капитол Стрийт, зави покрай фасадата на огромната Юниън Стейшън за влакове, градски транспорт, метрото и двуетажни туристически автобуси.

Обаче Кондора зави с тяхната кола надясно от Порт Капитол, покрай ирландската кръчма, която обслужва служители на Конгреса, лобисти, познавачи на политиката и други административни служители, е каквито са пълни многоетажните сгради с плоски фасади и огледални прозорци отдясно на движещата се кола. След разстояние колкото половин футболно игрище той зави наляво по Трета улица…

Направи рязък десен завой през неохранявания вход за превозни средства на високата колкото човешки бой черна телена ограда:

Паркинг 11

РАЗРЕШЕНО САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ

Пристав на Сената на САЩ

Превозните средства без право на достъп ще бъдат отстранявани

Докато Кондора следваше напътствията на Крис и се движеше към едно свободно паркомясто, Фей каза:

— Конгресът разполага със собствена армия от полицаи. Защо на тази порта няма ченгета?

Това е служебен паркинг — сви рамене Крис. — Полицията охранява предимно сградите.

— И членовете на Конгреса — додаде Мърл от задната седалка. — Сенаторите.

На паркинга, когато предната броня почти опря в металната ограда, Кондора се обади:

— Вдигнете прозорците. Постарайте се да изглеждате нормално.

Четиримата слязоха от колата.

От отсрещната страна на паркинга до отворената порта за пешеходци имаше втора дървена будка — празна, нямаше полицай е бяла риза, нито дори цивилен служител с постоянна, макар и изключително затъпяваща работа да преглежда личните документи. Близо до портата се виждаше стоманена телефонна кабинка със синя лампа. С плътни сини букви отстрани на кабинката пишеше: „При спешност“.

— Камери? — попита Фей.

Крис се озърна.

— Вероятно.

— Официално БОСН (Биометричната оптична система за наблюдение) няма да влезе в употреба още две години, но всички знаем какво означава това „официално“ — отбеляза тя. — Дори без БОСН да изпраща в реално време данни за лицево разпознаване в системата, ако знаят, че ще дойдем тук и имат връзка с тукашните камери или са ги хакнали… Те ще ни забележат първи.

— В такъв случай вече са ни погнали — каза Кондор. — Ние сме си ние.

— Три минути пеша? — попита Фей Крис, докато стояха край паркирания автомобил.

— Най-много. Видя картата, видя и уличния изглед в Гугъл.

— Действителният терен винаги крие изненади — отбеляза Фей.

— Да тръгваме — подкани ги Кондора.

Потеглиха в строя, който бяха уговорили на зазоряване.

Водеше Крис. Беше с костюм, а на шията му висеше сенатската му служебна карта.

Фей вървеше на две крачки зад него и малко вдясно от Крис — позиция за стрелба.

Невъоръжената Мърл крачеше зад по-младата жена, малко вляво от нея.

Кондора се влачеше, провесил ръце до незакопчаното си черно кожено яке. Два резервни пълнителя бяха натъпкани в задния ляв джоб на черните му джинси, а празната им торбичка и кобурът на пистолета му бяха закачени на претоварения колан на Фей под черното й сако.

Дано пистолетът ми да не се покаже над колана.

Планът беше да подаде пистолета си и амунициите на размахващата значката си Фей преди детекторите за метал.

Дано пистолетът не ми потрябва преди това.

— Можем да избираме между две неща, щом се придвижваме пеша — обясни Крис сутринта, докато все още бяха на сигурно място в апартамента му и се взираха в екрана на компютъра. — Е, два логични избора. От пешеходния вход на паркинг 11 на диагоналното Луизиана Авеню има може би двайсет крачки до Ди Стрийт. Наляво две пресечки. Надясно една къса. Качваме се по белите мраморни стълби и сме в административната сграда на Пъсел Сенат. Почти всички минават оттам. Или можем да заобиколим през парка успоредно на Ди Стрийт. От Паркинг 11, откъдето идваме, прекосяваме парка по диагоналните алеи. Може да срещнем други пешеходци. Туристи. Пътуващи от Юниън Стейшън. Служители на Конгреса. Хора, излезли на джогинг. Велосипедисти. От време на време срещаш и по някой бездомник, който спи или се е излегнал в тревата.

— Охранителни камери? — попита Фей.

— Надали. Няма къде да бъдат поставени в парка, няма стълбове или други подобни отпреди единайсети септември. Всеки сантиметър земя там е исторически. — Той сви рамене.

— Ди Стрийт е широка. Големи алеи. По-бързи, прави. Можете да оглеждате преминаващите коли. Ще виждате първия полицейски пост на две пресечки оттук. И дали идва някой.

— Ние сме четирима — изтъкна Фей. — Ще бием на очи. Лесно се забелязваме.

— Добре, една пресечка през парка — съгласи се Крис, — после криволичим по страничните алеи, след това излизаме на Ди Стрийт, но тогава вече ще сме точно пред полицейския пост.

— Разходка в парка — обади се Мърл. — До главния вход на „Харт“, нали?

— Да, входа за служители и за посетители — отговори Крис сутринта в апартамента си, докато допиваше кафето си. — Трябва така да преценим времето, че да стигнем след дългите опашки пред охраната в часа пик пред ченгетата с бели ризи и рамките на металните детектори. Понякога имат и куче. Трябва да се появим между девет и двайсет и девет и половина.

Сега е девет и половина в красива пролетна петъчна сутрин.

Зов на бойна тръба прозвуча от високия триста метра и широк десет бял циментов мемориал на Робърт Тафт през няколко пресечки от мястото им на паркинга.

— Кой е той? — попита Кондора, след като Крис обясни откъде се чува звукът.

— На кого му пука? — отговори Фей.

Излязоха от Паркинг 11 и пресякоха излъскания градски оазис. В средата на парка имаше кръгла градина с пролетни цветя и храсти бодлива зеленика, чиито смарагдови листа режеха като бръсначи. От двете страни на пътя им растяха храсти и дървета като стените на тунел от несекваща зеленина, запушващ всички гледни точки към Кондора, Фей, Мърл и Крис, които крачеха по този кафеникав тротоар към известната необходимост от снимка.

Кондора се мъкнеше последен — като каубой, който подбира стадото отзад.

Кой твърди, че Америка след единайсети септември е забравила историческото си наследство?

Мърл вървеше на две крачки зад него. Той съзнаваше тактическата грешка на това да наблюдава поклащащите се заоблени бедра със сини джинси, но майната му. Отпред и отляво на Мърл, извън редицата, за да има по-големи шансове един куршум да не повали двама членове на патрула, беше Фей, с черното си сако под раничката — оглеждаше празната алея, по която вървяха, водени от Крис.

Не са толкова печени като морските пехотинци в Афганистан, обаче схванаха основното, мислеше си Кондора.

Велосипедист профуча по циментовия кръг около градината насред парка. Въртеше срещу тях педалите на десетскоростното си колело. Дори от 40 метра, от 39, 38 Кондора забеляза, че велосипедистът е мъж, че не носи предпазна каска, а само е дръпнал ниско над наведената си глава качулката на черното си горнище.

На около трийсет и два метра и като перчещ се седмокласник приближаващият велосипедист… се изправи, за да кара, без да държи кормилото с ръце.

Кондора и Фей чуха как Мърл, която работеше във филмовия архив и вървеше между тях двамата, промърмори:

— Гледала съм този филм.

На около двайсет и девет метра велосипедистът се изправи на седалката и се приближаваше, карайки без ръце — те се събраха пред тялото му и държаха…

— Пистолет! — провикна се Кондора.

Фей, която се беше обърнала назад към Мърл, се завъртя с лице…

Страхотен изстрел.

Мъж с черна качулка, пазеше равновесие на колелото, без да държи волана с ръце. Изпънал гръб. Носеше се на 27, 26 метра към Главната заплаха/Втора по важност цел, която беше прекъснала очакваното си движение и се бе обърнала назад. Оръжието му се оказа деветмилиметров пистолет със заглушител, стрелецът се движеше към изплъзващата се мишена, описана като носеща бронежилетка. Глух изстрел.

Куршумът прониза дясната страна на черепа на Фей.

Когато чу писъка й, Крис се обърна и я видя да се олюлява, щом следващите изстрели пронизаха гърдите й, бронежилетката.

Крис се втурна към нападателя:

— Не!

Велосипедистът стреля глухо и куршумът прелетя с вой покрай дясното ухо на Крис, а после мъжът с черната качулка трябваше да се прицели в онзи с костюма, втурнал се към велосипеда му.

Дум! Дум! Дум! Заглушените патрони надупчиха гърдите на Крис с червени дупки.

Той се строполи на тротоара и се превърна в остров, който създаваше собствено тъмночервено езеро.

Едната ръка на велосипедиста грабна кормилото, докато той прелиташе покрай падналия на земята мъж. Първата му мишена се олюляваше. Той се озърна за Втората по важност цел — мъж с черно кожено яке, който се е хвърлил през храстите край алеята, но не се е скрил и със сигурност листата не го предпазват от куршумите…

Мърл бутна прелитащия покрай нея велосипедист.

Насочен напред импулс, плюс инерция, плюс тренирана атлетичност. Не бяха достатъчни. Мъжът с черната качулка се превъртя над кормилото на велосипеда, докато той отскочи във въздуха. Приземи се с предно кълбо от джудото, обаче сблъсъкът с тротоара изби пистолета от ръката му, докато той се приземи в храстите срещу зелената стена, зад която се беше гмурнал Кондора.

Фей се олюля и разтреперана приклекна в бойна стойка, стисна глока с десния си юмрук…

Забеляза Крис насред аленото езеро.

Кондора се беше изправил, вдигна пистолета си и стреля към черния силует, който притича отвъд зад два наторени храста.

Фей изстреля откос към нападателя им, още по-неистов и от този на Кондора. В същото време Мърл притича в огневата им линия.

Кондора отмести цевта на пистолета си от Мърл, но къде беше велосипедистът с черната качулка? Кондора погледна наляво, зад себе си — Фей се заклати към мястото, където Крис лежеше…

Мъртъв.

Несъмнено.

Фей имаше алено петно върху сплъстената си коса отдясно на главата, беше зашеметена, опита да се прицели, стреля. Ще избие всички ни с тази стрелба напосоки!

Кондора дръпна Мърл зад себе си, но продължи да се цели към последното място, където беше забелязал велосипедиста убиец.

Няма друга стрелба! Няма други стрелци! Къде са? Къде са!

— Дръпни Фей! — кресна той на Мърл.

Мърл дръпна Фей от лепкавото червено езеро край тялото на Крис.

Кондора се върна на заден ход през парка, теглейки двете жени със себе си.

Фей се метна към мястото, където би трябвало да е убиецът. От глока й изригна огън, куршуми затрещяха в храстите, изстрелите отекнаха по мраморните блокове на Юниън Стейшън зад тях, но утихнаха към мраморните сгради на Конгреса.

Кондора пъхна пистолета си в колана, грабна глока на Фей и заедно с Мърл повлече ридаещата по-млада жена с окървавена и сплъстена коса извън парка.

Никой не стреля по нас! Никой не стреля по нас!

Сирени раздраха въздуха.

Обувките им дращеха паважа на Паркинг 11 — колата на Крис. Ключовете са у Кондора. „Мокрият екип“ сигурно беше подире им, бойци в режим за нападение: придвижване-укриване-стрелба. Кондора набута жените на задната седалка на колата, шмугна се зад волана и запали двигателя.

Всеки момент! Лошите ще започнат да стрелят зад нас всеки момент!

Рязко даде на заден, натисна газта, скочи върху спирачката. Колата се стрелна назад от жълтото място за паркиране — изпищя, разтресе се, спря. Кондора даде лоста напред и натисна газта до дупка.

Колата полетя обратно към мястото си на паркинга.

Разкъса черната телена ограда.

Излетя от Паркинг 11. Гумите заподскачаха по тротоара, стоманата застърга по бетона, колата се наклони рязко и излезе на платното. От двете им страни връхлитаха коли — надуваха клаксоните, натискаха спирачките.

Кондора и оцелелите от екипа му с тласък се понесоха към центъра на Вашингтон, а спасителната им кола цялата дрънчеше и плюеше горещ метал и вонящ на гориво черен пушек.