Последните дни на Кондора

21

„Да можех да се скрия под крилете…“

Джон Стюард, „Мечтател“

Затвори очи.

Лежи си в това легло.

Преструвай се, че мястото ти е тук.

Че никой не се опитва да те убие.

Сам, гол, излегнал се по гръб, Кондора усещаше меките чаршафи на разхвърляното легло, където се беше отпуснал, глезените му висяха над пода, който извеждаше от стаята — тази прекрасна стая, ухаеща на море и на мускус, уединена от другите в апартамента, където беше отишла тя, където беше Фей с оръжията и откъдето по зеления коридор се стигаше до асансьора или до стълбите, до улицата в жилищния вашингтонски квартал, а после други улици отвеждаха към Капитолия, Белия дом, комплекс „Зед“ и един дом на покойниците в предградията на Вирджиния с крематориум, бълващ пепел, която никой дори не разпръсваше в градина на знайните мъртви.

Остани в тази огряна от слънцето спалня.

След това двамата бяха голи под завивките, главата й лежеше на възглавницата, а възглавницата беше сърцето му, облак люляков шампоан се носеше от прошарената й руса коса заедно с мускусния аромат на стар парфюм и онова ухание, онова ухание, топлото ухание на море.

— Беше ли, както си го представяше? — попита Мърл.

— По-хубаво. Твърде много се страхувах да не ме застрелят, за да се притеснявам.

— Интересно, и аз се страхувах да не ме застрелят. — Той усети усмивката й, когато тя каза: — Бум!

Леглото се разтърси от тихия им смях.

— От какво друго трябва да се страхувам?

— На първо място в списъка — да не те застрелят. А после — и от всичко останало, докато нещата се нормализират.

— Може би и от това се тревожа. — Той усети как пръстите й се раздвижват на гърдите му. — Може пък да ми е провървяло, че нормалното положение се е променило. Да се тревожа ли за теб? — прошепна тя.

— Да не би да ме застрелят ли?

— Знаеш какво имам предвид.

Той не знаеше, зачуди се.

— Който и да съм, вече е твърде късно да се променя. — Кондора се обърна на една страна, за да вижда Мърл лицето му, макар да знаеше, че надали ще повярва на изражението му: — Обаче не искам ти да пострадаш. По никакъв начин.

Тя откъсна очи от неговите. Устните й нежно целунаха голите му гърди. Попита, без да вдига очи:

— Какво трябва да направя?

— Разбери какво е действителното положение — каза Кондора. — Разбира се, това не означава, че ще можеш да направиш нещо по въпроса, но поне ще имаш шанс да опиташ.

— Искаш да кажеш, че всичко зависи от гледната точка?

— Куршумите не дават пет пари за гледната точка. Интересува ги само къде си застанал.

Матракът се надигна и спусна четири пъти, докато Кондора си поемаше дъх.

— По-добре да ставаме — каза Мърл.

Отдръпна се от него — вихър от дълга прошарена руса коса, заоблена плът и боси стъпала, които целунаха пода. Извърна голия си гръб към него, стегнатите й от йогата бедра се извиха пред очите му, а после ръката й се протегна назад.

— Хайде, трябва да си вземем душ — подкани го тя.

Нагласи Кондора под душа, от който струеше гореща вода в порцелановата вана, пристъпи при него, дръпна завесата — сивкав найлон с някаква рисунка, прозрачна репродукция на картина от XIX век на богати парижани на разходка в парка, където всичко изглежда безопасно и овладяно.

Той се насапуниса и си сложи шампоан, като внимаваше да не се блъска в нея. Бели пухчета пяна се спускаха по лъсналия й от водата гръден кош, по леко увисналите сочни гърди, по издутината на корема, извоювана от възрастта въпреки упражненията, по краката й, дълги точно колкото трябва. Той се отмести назад, та водата да опръска лицето й, да отмие пяната и миризмите от предния ден.

След това тя се отдръпна от него под душа, колкото й позволяваха порцелановата вана, стените и найлоновата завеса. Водните струи се стичаха по него, водни пръски хвърчаха от едрото му тяло към голите й гърди, докато сините й очи настойчиво го притискаха.

— Знам едно нещо, за което се притесняваш — каза тя.

Кондора усети как дишането му става по-дълбоко, как пулсът му се ускорява.

— Да — изрече Мърл, — ти направи така, че да нямам друг изход, освен да съм тук с теб. — Бавничко пристъпи към него в мократа порцеланова вана, после направи още една крачка и вече само дихание делеше голите им гърди под силната струя на душа. — Но аз сама избрах да е така.

Тя обгърна тялото му с ръце и притисна голата си плът към неговата.

Той не знаеше колко пъти си поеха дъх, притиснати така, не ги преброи, не мислеше.

След това ръцете й се плъзнаха зад него, завъртя кранчетата, от струята останаха само капки, после тишина.

Металните халки простъргаха по пръчката на душа, когато Мърл дръпна найлоновата завеса с репродукцията на картина.

— Ще донеса кърпи.

Остави го да стърчи гол и мокър във ваната.

Дръпна три кърпи от рафтовете. Уви косата си с едната като в тюрбан. Загърна тялото си с втората и пухкавата материя я обгърна от гърдите до средата на бедрата. Третата подхвърли на него и се усмихна, когато той изненада сам себе си и я хвана.

— Трябва да те изперем.

Тя се върна в спалнята.

Кондора излезе от ваната, бършейки се, и побърза да отиде при нея.

Завари я в спалнята да трупа дрехите му върху стола — на съседната маса на купчинка бяха парите от джобовете на джинсите му, разни касови бележки и носната му кърпа.

— Не знам трябва ли ти термобельото, обаче ще изпера и него — мърмореше Мърл, — През следващите няколко дни се очаква да бъде истинска априлска пролет. Нямам мъжки гащета, обаче синята ти риза би трябвало да се изпере добре — има някакви странни кафяви петна на яката, но ще видим. Не обичам много да гладя, но ако се измачка много, има един стар черен пуловер в кашона за изгубени вещи, който може да облечеш отгоре и…

Мърл усети, че той е там.

Че я гледа.

Или поне… че гледа към нея.

— Какво? — попита го. И се усмихна. После се намръщи: — Вин? Тук ли си? Добре ли си?

— Не си длъжна да ми переш дрехите. Нашите дрехи. Ти не си…

— Няма да се измъкнете, ако ви надушат, че сте наблизо — отговори тя.

— Които да са те — допълни той.

— Ти си знаеш.

Тя се извърна от купчината мръсни дрехи на стола и погледна към Кондора. Разви кърпата от главата си, избърса мократа си коса и я пусна върху купчината.

Мърл затвори очи. Разтърси глава, дългите мокри кичури изплющяха като камшици и от тях се посипаха капчици вода сякаш от нарочно предизвикан дъжд. От въртеливото движение хавлията, с която се беше увила, се разхлаби и падна, а отдолу се показаха гърдите, коремът и мокрият й скут. Тя улови кърпата с дясната си ръка. Престана да клати глава. Отвори очи и съзря голотата си в неговия поглед.

Както стоеше там.

Наметнат с хавлиена кърпа.

До леглото, където…

Усмивката й се разтегна лениво, бавно и мило, когато забеляза у него нещо.

— Е, това е изненада — отбеляза Мърл.

Не мога да говоря не мога да помръдна не мога да мисля мога ли мога ли…

Тя остави кърпата да се свлече на пода. Поклати глава. Отметна мократа коса от лицето и от раменете си върху голия си гръб и му се усмихна. Запъти се към него с думите:

— Но ние вече се изкъпахме.

Ръцете й обвиха шията му като змии.

Влажната й топла плът се притисна към него.

Мократа й глава се доближи към брадичката му и той я целуна, помириса люляка в косата й, а ръцете му се разтрепериха от мъчителния копнеж да се повдигнат и да я докоснат. Целуна я отстрани по главата, опита да извие устните й към своите с нежно побутване с бузата си, но тя зарови лице в гърдите му.

И прошепна:

— Нямаме време.

После вдигна лице към целувката им.

А неговите ръце обхванаха заоблените й податливи бедра и я придърпаха по-наблизо.

Тя го стисна още по-здраво през шията, докато ръцете му се плъзнаха нагоре по тялото и се изпълниха със стегнатата тежест на гърдите й.

Мърл прекъсна целувката, зарови лице в гърдите му, притисна устни към шията му. Дланите й обхванаха хълбоците му и докато го целуваше, се изви към него, хълбоците й докоснаха леглото и тя каза:

— Да намерим време.

Целуна го, придърпа го по-наблизо, докато сядаше на леглото, а той остана прав, гледаше я, чувстваше и виждаше какво прави, какво прави… ох, ох, а когато мигът настъпи, не успя да сдържи вика си.

За втори път след това тя лежеше с него, но само за мъничко. Остави го и отиде в банята. Чу я да си мие зъбите. Тя се върна и пропълзя в леглото с думите:

— Използвай моята самобръсначка. И своята четка за зъби. — Усмихна му се. — Когато си готов.

Мърл се облече бързо, сложи си черен сутиен и бикини, отгоре — свободни джинси и синя риза. Отново избърса косата си с кърпата, но я остави спусната и влажна. Взе дрехите от стола и му каза:

— Ще направя кафе,

— Почукай, преди да докоснеш бравата.

— Но това е моят апартамент.

— Вече не.

— Какво трябва да направи едно момиче, за да си има собствен живот?

Но се усмихна.

Вдигна прането на ръце и почука на вратата на собствената си спалня.

Изчака, отново почука.

Двамата чуха Фей да се обажда през затворената врата:

— Минутка. — След по-малко от минутка, поне според Кондора, тя отново се обади: — Вече може.

Мърл отвори вратата, излезе от спалнята и затвори вратата, без Кондора всъщност да види партньорката си в тази мисия.

Синята самобръсначка за еднократна употреба се оказа доста затънена, когато той сапуниса лицето си срещу гладкото огледало в банята. Пастата й за зъби остави ментовосвеж вкус в устата му.

Кондора се върна в спалнята и се озърна за кашона със загубени вещи…

Усети се как полита, как задникът му се стоварва върху леглото, как се просва по гръб и пред погледа му се изпречва масивният таван и го притиска.

Остани тук. Песен на Джон Стюарт. Съобрази какво трябва да направиш и какво не можеш да направиш. Мечтаеш да останеш тук и сега, но пък може би…

Всяко може би те побърква.

Той не откъсна очи от тавана, за да види кой или какво беше това привидение.

— Твърде късно, вече съм там.

Намери време.

„Тези думи — помисли си Кондора. — Тя не е мъртва. Тя е в другата стая.“

Сигурна ли си?

Сигурна съм, че искам онова, което вече знам, че мога да имам.

Осъзнай истинската си реалност.

— Майната ти — закани се той на бърборещото привидение.

Но незлобливо.

И привидението го знаеше.

Не мога да допусна да я убият.

Да убият и нея, додаде той, преди привидението да успее да му проговори.

Усмивката на Мърл. Извивката на устните й. Съвършените думи, които намираше. Онова, което според него знаеше тя. Как му позволяваше да я прегръща. И как тя го прегръщаше. Това му стигаше или почти му стигаше, или поне беше много по-хубаво, отколкото му се полагаше. Тя ли е последната ми! Кондора остави тази мисъл да отлети като… недостойна.

Върни на Мърл нейния нормален и сигурен живот.

Всичко друго…

Ти вече знаеше всичко друго.

Ала това го каза той. Не привидението.

Кондора се надигна гол, стъпил на пода и със съзнание, освободено от илюзиите, които би могъл да скрие.

— Сега доволна ли си? — попита гласно.

Не получи отговор.

Никакъв отговор от никакво привидение.

Странно.

Уханието на кафе го подмами.

Надигна се от леглото. Облече се. Приближи се към вратата.